С приемането на Зеления пакт, Европейският съюз, чийто член е

...
С приемането на Зеления пакт, Европейският съюз, чийто член е
Коментари Харесай

Зеленото бъдеще - промяната трябва да тръгне от децата и чиновниците

С приемането на " Зеления пакт ", Европейският съюз, чийто член е и  България, е на прага на може би най-голямата смяна на политическата и икономическата си матрица. Европейската комисия го дефинира като " пътна карта " за реализиране на резистентност в стопанската система на Европейски Съюз. Целта е провокациите в региона на климата и околната среда да се трансфорат във благоприятни условия, като се подсигурява, че преходът ще е обективен и приобщаващ за всички.
Паралелно с финалното разискване и приемане на пакта, в България се развихри водната рецесия в Перник, на десетки места изникнаха планини от отпадък, импортиран от Италия и незнайни други места. Този отпадък по всяка възможност се утилизира посредством изгаряне - полузаконно и с негласното утвърждение на екологичните управляващи. Най-голямата вътрешна река - Марица, пък е отровена с химикали от преработване на пластмасови боклуци. Правителството едвам в този момент вижда, че Европа някак си се е трансформирала. И че не може да гори повече въглища за ток, както и да строи автомагистрала " Струма " в нарушаване на обикновени екологични условия. Неща, които в действителност би трябвало да са станали ясни още от десетилетия.
Екологично схващане липсва
Не единствено държавното управление, само че и огромна част общество като че ли е спало или е обитавало в паралелна галактика през тези десетилетия, в които се развиваше смяната в мисленето за екологията, стопанската система и всичко останало. Такъв образец е образованието, за което, както се знае, най-важни са първите 7 години. Екологичното обучение сякаш участва в образователните проекти, само че практиката е напълно различна… Около 450 тона отпадък под формата на пластмасови чаши за еднократна приложимост се събират единствено в детските градини в България. Ако чашките, употребявани за пет години, бъдат подредени една до друга, те биха опасали екватора 5 пъти.
Тези сметки са на Сабина Максимова - координатор на акцията " Аз предпочитам чаша за многократна приложимост ". Според нея, към 80% от общинските детски градини употребяват еднократни чаши за пиянство на вода. След няколко глътки чашата отива в кофата. И по този начин всяко дете изхвърля по към пет чаши на ден. Максимова акцентира, че тези боклуци не подлежат на преработване. Може да се депонират или да бъдат изгорени - а един път изгорени, пластмасовите чашки замърсяват въздуха с фини прахови частици, на които българският градски, само че и селски въздух е богат.
Разхищението в детските градини има и финансов еквивалент. Една пластмасова чашка коства 3 стотинки. Умножено по 30 деца в група и по 5 пъти пиянство дневно, това прави по 150 чаши на група на ден или по 4,50 лева дневно.
Как се възпитават децата
Причината за тази безумна процедура с изключение на ментална е и бюрократична или по-скоро произтича от чиновническото пояснение на един документ с баналното заглавие " НАРЕДБА № 3 от 5.02.2007 година за здравните условия към детските градини ". В него се споделя, че би трябвало да се дезинфекцират приборите и съдовете за хранене след всяка приложимост, а различен член разпорежда потребление на самостоятелни кърпи за ръце и чаши за вода за всяко дете. Идващите на инспекции в детските градини здравни инспектори държат на наредбата и за шефовете на детските градини е доста по-лесно да натоварят родителите с разноски за доставки на пластмасови чашки, в сравнение с да постъпят както би трябвало.
Да не приказваме за образеца, който се дава на децата, че е обикновено да се изхвърля чаша на всяко пиянство. Това става в интервал, пред който у децата се построяват обществените правила на държание. Не е чудно тогава, че за тях изхвърлянето на движимости след еднократна приложимост се трансформира не просто в нещо задоволително, а в норма.
Максимова означи, че нещата се трансформират в последните 2 години и самодейността за това идва от родителите. Всичко потегля от начинания на родителските групи във Facebook, минава през реализиране на единодушие на родителска среща и увещание на шефовете на градините.
Във Варна и Бургас с кметски заповеди към този момент не се употребяват пластмасови чаши. Във Варна се употребяват железни чаши за многократна приложимост, върху които има самостоятелен знак за всяко дете. Те се мият един път на ден, а в Бургас от предходната година всяко дете носи със себе си бутилка за многократна приложимост.
Малка победа след двугодишни старания
Мога да споделя и личния си опит. Всеки, който е ходил на родителска среща в българско образователно заведение знае, какъв брой е мъчно да бъдат уверени в каквото и да е родителите. Все отново успяхме да реализираме единодушие, че на еднократните чаши би трябвало да бъде комплициран край. Поради тълкуванието на здравните инспектори, че чашите би трябвало да бъдат дезинфекцирани след всяко пиянство, за което няма запас в градината, първичното решение бяха персоналните шишета, които всеки родител трябваше да обезпечи. Всичко вървеше добре, до момента в който майка с висок обществен статус и публичен престиж не видя по какъв начин децата си разменят бутилките в двора. Така някои родители още веднъж минаха на еднократните чаши и нищо не можеше да ги убеди, че децата биха могли да си разменят и тях. След това инспекторите дадоха на градината наставление да не се употребяват многократните бутилки, защото не се дезинфекцират и можели да задържат бактерии и впрочем. В последна сметка директорката закупи с пари от бюджета на градината самостоятелни железни чаши, които се мият дружно с другите съдове в миялна машина. Така близо двугодишната сага с пластмасовите чашки завърши, към този момент.
Кога и дали държавното управление ще разбере, че светът се е трансформирал в по-добра посока, не е ясно. Може би митингите на перничани и на хората, дишащи мръсния въздух под прозорците им ще им оказват помощ.
Автор: Георги Ангелов, Deutsche Welle
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР