С тържествен ритуал в Плевен беше отбелязан празникът на Съединението
С панихида, отслужена от плевенски свещеници стартира тържественото честване на 137-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което се състоя пред паметника на Четвърти пехотен полк в Градската градина.
В събитието присъединяване взеха и военнослужещи от военни формирования в Плевен и курсанти от ВВВУ " Георги Бенковски " - Долна Митрополия, дружно с командири от военните формирования на Плевенския гарнизон, както и представители на всички военно-родолюбиви организации. Сред гостите бяха доста кандидат-депутати от партиите, участващи в предизборната конкуренция, представители на Областна администрация в лицето на регионалния шеф Иван Петков и неговият заместникАлександър Трайков, кметът на плевен Георг Спартански и зам.-кметът Стефан Милев, общински съветници, клуб „ Млади възрожденци “ при НУ „ Христо Ботев “ - Плевен, както и доста жители.
В словото си, кметът Георг Спартански сподели:
„ България реализира своето обединяване сред Княжество България и Източна Румелия, не по волята на партиите и тези, които са ръководели страната в годините след Освобождението, а по волята на българския народ.
Обединението, единството, общата мисъл за една обща цел, която праволинейно да бъде следвана стартира от недрата, от низините, от фундамента, от там, където се ражда българщината.
Политиците на тогавашна България като едно младо непрекипяло вино имаха своите непримирими несъгласия, както е присъщо и на една млада народна власт. И тогава имаше водачи, които се мразеха и ненавиждаха, само че когато националната сила ги принуди да следват общата национална, национална цел, те се подчиниха на волята на народа.
Знаменателно е и това, че България, раздрана в своите елементи не попита Великите сили „ може ли, съгласни ли са, какво мислят за едно обединяване на раздраната ни Родина? “.
Българите взеха своето решение сами, не вършиха съвещания, не чакаха благодеяние и помощ от никого. Като един се подвигнаха, с цел да създадат действителност нашия народен блян – България, обединена във всичките й елементи, единна и дружно там, където живеят българи и приказват на български език.
Разбира се, този акт не остана без последици. Великите сили нямат усеща, те имат ползи, включително и Русия – нашата освободителка, която няколко години по-рано изрично застана срещу Съединението на южната и северната част на страната. Нещо повече – тя изтегли военните си командири. Младата българска войска отиде на южната ни граница, тъй като и Турция имаше своите искания за нарушаването на Берлинския контракт от 1878-ма година, поп силата на който ние бяхме разпокъсани.
Естествено е, че Румъния изиска да получи Южна Добруджа, а Гърция възобнови мераците си за Османската част на Македония. Естествено е, че огромни апетити имаше и сръбският крал Милан, който тогава се беше самообявил за хегемон на Балканите и искаше да осъществя Великосръбската концепция за владичество и диктат на Балканския полуостров и за тази цел му бяха нужни западните ни граници.
България подцени всички рискове и отиде като щит да брани своята самостоятелност и национално обединяване на южната граница. Тогава Великите сили сдържаха Турция, само че Сърбия реши, че „ в този момент е моментът да отхапе части от българската снага “.
Тогава капитаните на Българската войска направиха нещо невиждано. Само за дни минаха пешком от южната граница и отидоха в пердах на западните ни полета, с цел да прекратят попълзновенията на сръбските генерали в услуга на сръбския крал.
Ако тогава Великите сили в лицето на Австро-Унгария не се бяха намесили, българската войска щеше да влезе в самия Белград в сърцето на Сърбия.
Но на нас непознати територии не са ни нужни. След края на тази мълниеносна Сръбско-Българска война, България получи това, което имаше преди войната, а точно своите национални граници. Ние не желаеме непознатото, а желаеме и пазиме своето.
Нека да потвърдим, че сме почтени наследници на своите предшественици, не сме не запомнили поуките на историята, научили сме се да я четем и тълкуваме, да извличаме скъпото от нея и дано да дадем на бъдещите генерации мотиви за горделивост и самочувствие, в това число и с персонален образец пред заплахите, пред които е изправена родината ни ", сподели в умозаключение кметът Георг Спартански.
В знак на благодарност към починалите за Съединението на България бяха поднесени венци и цветя.
Традиционно, тържественото събитие мина с присъединяване на Общински духов оркестър под диригентството на Пламен Марков.
По мотив празника по-късно през днешния ден, от 20:30 часа в парка на Регионалния исторически музей в Плевен ще стартира концертът на рок група „ Криминале “ с присъединяване на Биляна Добрева.
В събитието присъединяване взеха и военнослужещи от военни формирования в Плевен и курсанти от ВВВУ " Георги Бенковски " - Долна Митрополия, дружно с командири от военните формирования на Плевенския гарнизон, както и представители на всички военно-родолюбиви организации. Сред гостите бяха доста кандидат-депутати от партиите, участващи в предизборната конкуренция, представители на Областна администрация в лицето на регионалния шеф Иван Петков и неговият заместникАлександър Трайков, кметът на плевен Георг Спартански и зам.-кметът Стефан Милев, общински съветници, клуб „ Млади възрожденци “ при НУ „ Христо Ботев “ - Плевен, както и доста жители.
В словото си, кметът Георг Спартански сподели:
„ България реализира своето обединяване сред Княжество България и Източна Румелия, не по волята на партиите и тези, които са ръководели страната в годините след Освобождението, а по волята на българския народ.
Обединението, единството, общата мисъл за една обща цел, която праволинейно да бъде следвана стартира от недрата, от низините, от фундамента, от там, където се ражда българщината.
Политиците на тогавашна България като едно младо непрекипяло вино имаха своите непримирими несъгласия, както е присъщо и на една млада народна власт. И тогава имаше водачи, които се мразеха и ненавиждаха, само че когато националната сила ги принуди да следват общата национална, национална цел, те се подчиниха на волята на народа.
Знаменателно е и това, че България, раздрана в своите елементи не попита Великите сили „ може ли, съгласни ли са, какво мислят за едно обединяване на раздраната ни Родина? “.
Българите взеха своето решение сами, не вършиха съвещания, не чакаха благодеяние и помощ от никого. Като един се подвигнаха, с цел да създадат действителност нашия народен блян – България, обединена във всичките й елементи, единна и дружно там, където живеят българи и приказват на български език.
Разбира се, този акт не остана без последици. Великите сили нямат усеща, те имат ползи, включително и Русия – нашата освободителка, която няколко години по-рано изрично застана срещу Съединението на южната и северната част на страната. Нещо повече – тя изтегли военните си командири. Младата българска войска отиде на южната ни граница, тъй като и Турция имаше своите искания за нарушаването на Берлинския контракт от 1878-ма година, поп силата на който ние бяхме разпокъсани.
Естествено е, че Румъния изиска да получи Южна Добруджа, а Гърция възобнови мераците си за Османската част на Македония. Естествено е, че огромни апетити имаше и сръбският крал Милан, който тогава се беше самообявил за хегемон на Балканите и искаше да осъществя Великосръбската концепция за владичество и диктат на Балканския полуостров и за тази цел му бяха нужни западните ни граници.
България подцени всички рискове и отиде като щит да брани своята самостоятелност и национално обединяване на южната граница. Тогава Великите сили сдържаха Турция, само че Сърбия реши, че „ в този момент е моментът да отхапе части от българската снага “.
Тогава капитаните на Българската войска направиха нещо невиждано. Само за дни минаха пешком от южната граница и отидоха в пердах на западните ни полета, с цел да прекратят попълзновенията на сръбските генерали в услуга на сръбския крал.
Ако тогава Великите сили в лицето на Австро-Унгария не се бяха намесили, българската войска щеше да влезе в самия Белград в сърцето на Сърбия.
Но на нас непознати територии не са ни нужни. След края на тази мълниеносна Сръбско-Българска война, България получи това, което имаше преди войната, а точно своите национални граници. Ние не желаеме непознатото, а желаеме и пазиме своето.
Нека да потвърдим, че сме почтени наследници на своите предшественици, не сме не запомнили поуките на историята, научили сме се да я четем и тълкуваме, да извличаме скъпото от нея и дано да дадем на бъдещите генерации мотиви за горделивост и самочувствие, в това число и с персонален образец пред заплахите, пред които е изправена родината ни ", сподели в умозаключение кметът Георг Спартански.
В знак на благодарност към починалите за Съединението на България бяха поднесени венци и цветя.
Традиционно, тържественото събитие мина с присъединяване на Общински духов оркестър под диригентството на Пламен Марков.
По мотив празника по-късно през днешния ден, от 20:30 часа в парка на Регионалния исторически музей в Плевен ще стартира концертът на рок група „ Криминале “ с присъединяване на Биляна Добрева.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ