С моята много лична история искам да спася живота на

" С моята доста персонална история желая да спася живота на колкото може повече българи. " Споделяме с Вас това доста интимно и доста прочувствено писмо, което ни изпрати наш четец.

Учителката Геновева Ценкуловска, майка на създателя на писмото

" Личните истории доближават до сърцето на всеки човек. А с моята доста персонална история желая да спася живота на колкото може повече българи. Защото единствено една надълбоко изстрадана персонална история може да накара повече хора да вземат ограничения и. " С тези думи се обърна към редакцията ни нашият четец Тихомир Ценкуловски. Решихме да публикуваме неговото доста прочувствено писмо, защото в тези редове ясно проличава освен интимното, само че и публичното измерение. Текстът е озаглавен " Писмо до мама ". Публикуваме го с известни съкращения.

Мили хора, скъпи българи,

пиша Ви от Мадрид, Испания. В неделя не съумях да упражня правото си на глас, защото ме застигна най-тежката вест. Научих какво е възприятието да схванеш, че си изгубил най-ценния човек на света - скъпата ми майчица Геновева. Позволявам си да Ви пиша с вярата историята на моето семейство да доближи до колкото може повече българи, тъй като обичам безпределно България.

Пристигнах тук да преподавам " Дипломация " в университет през януари тази година. През лятото прекарах два месеца в България. Майка ми Геновева цялостен живот е работила като учителка по математика в гр. Червен бряг. След като се пенсионира, претърпя интервенция и предходната година се възстановяваше у дома. Това лято беше научила, че има остра потребност от учители по математика в София и ме помоли да приготвя и подам документи от нейно име. Изпитваше боязън освен от това, че на всички места, където кандидатства, я поканиха на изявление и ѝ предложиха работа, само че и от това, че след образцов урок в едно главно учебно заведение реакцията била: " Толкова прочувствен преподавател по математика, с такава искреност и персонален метод ".

Наех ѝ квартира на ул. " Шейново ", до Българска национална телевизия. В първия ѝ работен ден я придружих до учебното заведение. Тя се радваше на какво комфортно място е спирката до Софийския университет, откъдето има пряк рейс до учебното заведение. Докато минавахме около Докторската градина, тя гледаше през прозореца и ми сподели: „ Понякога може да сядам на някоя скамейка на слънце и да си сготвям урока “. Като стигнахме до учебното заведение, я прегърнах, снимах я и се пошегувах, че е пристигнало време аз да я адресирам на учебно заведение.

Геновева Ценкуловска на първия ѝ работен ден като учителка в София при започване на септември тази година
Редакцията предлага
На път за учебното заведение не спирах да ѝ подсещам какъв брой е значимо да се пази, а маската ѝ да покрива и носа, и устата. Преди да се върна в Мадрид толкоз настоявах да се имунизира.

Обаждах ѝ се всеки ден по телефона. Сподели ми по какъв начин едно момиченце в 5-и клас идвало при нея в междучасието и ѝ казвало: „ Госпожо, доста Ви обичам! “. В началото на октомври мама навърши 65 години. Малко след рождения ѝ ден стартира да се усеща недобре и в последна сметка се оказа, че се е заразила с ковид. Настоявах да се обърне към доктор незабавно, само че тя се лекуваше у дома в продължение на към две седмици. След това ненадейно се наложи да бъде призната в болница. В момента, в който влезе в болница, изгубих всевъзможен контакт с нея. Не беше разрешено даже да ѝ се обадя по телефона. Кой човек би издържал да се озове в безлично болнично поделение, заобиколен от непознати хора, без непосредствен човек, който да държи ръката ти, да те погали, да прошепне думи на любов и поддръжка?

Мама получаваше О2 в продължение на една седмица. Само тя си знае какъв боязън е изживяла. От лекарката научих, че може би в страха и отчаянието си е махала кислородната си маска и по тази причина се наложила интубация. Един служител на реда в Мадрид инцидентно видя какъв брой съм смутен и като научи повода, се опита да ме успокои. Каза ми, че татко му също е бил интубиран за три седмици, само че с Божията помощ е съумял да се възвърне. Разликата беше, че околните му са могли да му се обаждат за малко всеки ден. В болничното заведение, където беше мама, изрично ми отхвърлиха тя да употребява телефон, защото това щяло да навреди на апаратурата.

Ходех по улиците на Мадрид без цел и посока, молех се на глас за нейното излекуване, отложих лекциите, които трябваше да изнеса пред седемдесет студенти от разнообразни страни, тъй като желаех въображаемо да бъда с мама. Успях да сбъдна своите университетски цели с помощта на безчет саможертви на моите скъпи родители - и най-много на мама.

Авторът на писмото Тихомир Ценкуловски

Мила мамо, толкоз доста те обичам. Ти имаш най-щедрото сърце, най-красивата усмивка, най-благия глас, най-светлата душа. Ти постоянно ще живееш. Ти ми разреши да стъпя на твоите нежни плещи, с цел да съм там, където съм в този момент. Всичко дължа на теб.

Мили хора, скъпи българи, когато минавате около Докторската градина, знайте, че всяка заран по ул. " Шипка " с рейс минаваше една светла душа.

Нося в сърцето си безкрайна любов към България и ме боли, когато виждам по какъв начин осиротява.

Тихомир

*****

Вижте и това видео от архива ни:
Д-р Мария Богоева е на 81 години. Всеки ден лекува заболели от Ковид-19.