За да спася детето си, наруших правилата
С мъжа ми доста искахме да си имаме детенце и - ето ги двете заветни чертички. После - първият скрининг. И до през днешния ден помня изражението на лицето на лекаря, който организираше проучването. Той деликатно ни сподели, че с бебето не всичко е добре – имало възможност от съществени отклонения. Наистина, той не беше убеден на 100%.... Затова трябваше да се проучвам.
После всичко ми беше като в мъгла. В женската консултация ми дадоха направление за инвазивно проучване. Бях изумена, когато разбрах какъв брой е нехуманно то: прави се пункция на корема и се вземат кафези от плацентата, от амниотичната течност или от пъпната шнур – по пробите от тъканите на бъдещото дете се дефинира съществуване или неявяване на генетични болести. Обясниха ми технологията на осъществяване на проучването, само че за рисковете от него нищо не споделиха.
Отново и още веднъж си задавам въпроса за какво никой от лекарите не ни предизвести, че тази процедура е рискова. По време на нея може да се получи сериозна зараза и да се стигне до импровизиран аборт.
След злощастния скрининг
Състоянието ми не позволяваше да преценям съответно. Сърцето ме болеше при мисълта какво ще става, а след това до съзнанието ми доближи мисълта, която изрече мъжът ми – че ще обича синът ни какъвто и да се роди. Двамата се страхувахме да загубим детето, по тази причина взехме решение да не ми вършат амниоцинтеза.
В тези дни опора ми беше другарка, която, за жалост, живееше на хиляда километра, само че от това не ми беше по-малко близка. Тя ме успокояваше и ме съветваше да не се обезверявам – постоянно лекарите слагат неверни диагнози и вършат погрешни прогнози.
Тя първа ми описа, че към този момент се практикува съвършено нов скрининг на генетични болести, при който, за разлика от инвазивните проучвания, не се взема биологичен материал и не се налага пункция, което би довело до затруднения. И поразително, в същия ден мъжът ми откри клиника, където правеха този скрининг (у нас кръвен ДНК тест за генетични и наследствени болести се прави от няколко години – бел. ред.)
Оказа се, че цената му е налична и отидох в лабораторията. Дадох кръв от вената и ни споделиха да чакаме резултатите.
Предварително ми бяха обяснили в какво се състои теста – от моята кръв лекарите ще получат ДНК на нашето бебе и ще изследват точно нея. Ценното при него е още, че може да се направи още в ранна бременност - през 10-ата седмица.
Предполагах, че, защото процедурата не е елементарна, ще би трябвало да чакаме дълго, само че резултатите бяха подготвени за 4 дни. Когато денят Х настъпи, помолих мъжа ми да види какво написа на мейла и просто да ми каже „ да “ или „ не “.
Той прочете писмото от лабораторията и… въздъхна. А аз се разплаках.
Отново и още веднъж прочетох резултатите в електронната си поща, с цел да се убедя, че със сина ни всичко е наред. И повярвах в чудеса!
Сега виждам дребния си наследник и с смут си давам сметка, че можех да го изгубя още през бременността... Призовавам всички бременни да не следват сляпо лекарски препоръки, да не се съгласяват на проучвания, които могат да нанесат щета на бъдещото дете. Бъдете мъдри!
Наталия Смолянинова, detstrana.ru
Източник:
