С края на годината настъпва времето за равносметка и е

С края на годината настава времето за равносметка и е обикновено да погледнем и кои спортисти са отбелязали максимален напредък. Макар да са релативно едва известни, ръгбистите от националиня тим на България означиха може би най-големия скок за миналата година.

Израстването им за последните 24 месеца е феноменално, само че също по този начин се явява и нещо като финален късмет за Българската федерация по ръгби (БФР) да направи нещо за играта след години на заспалост.

Ако един състав се изкачи от 96-то място в света до 74-то, напредъкът ще е голям, само че отново може да остане неусетен. Поне в случай че преглеждаме катеренето на международната класация с призмата на футболен почитател и методиката на ФИФА.

Постижението на българските ръгбисти е удивително по няколко аргументи. Първо, точки за напредване нагоре се дават, единствено когато победиш противник, който е класиран преди теб. И второ, в съпоставяне единствено с европейски тимове, българското ръгби се подрежда преди българския футбол – надлежно на 26-то и 27-мо място.

Най-забележителното обаче е в трансформацията, която тимът изживява. През 2018 година отпред на състава застава френският експерт Ромен Балмис. Като доста други експати, и той търси метод да практикува обичаната игра, само че скоро огромните му знания го трансформират в водач първо на клубно равнище в тима на НСА, а по-късно и на националната групировка.

Приносът на французина се простира надалеч отвън спортната активност. За по-малко от година той притегля като спонсори някои от водещите френски транснационални компании с активност в България. Като асистенти притегля опитни български ръгбисти, статистик и видеонализатор.

Най-забележителното – всички те работят за националния тим гратис. Всеки си има специалност или бизнес, ръгби е поле, в което дават. Взимането е във формата на морално задоволство, известност и контакти. Привлечените пари се дават за екипи, хотелски настанявания, пътни разноски за гостуванията и образуване на семействата.

Рецептата за триумфа наподобява ясна. Тактическата просветеност и дисциплинираност се покачват. Съперниците се разузнават с видеозаписи и профилиран програмен продукт. Техните игрални привички се изследват, с цел да има по-малко изненади на терена. Играчите не се тормозят за екипи, нито дали ще има пари за гостуването до една или друга страна.

Тук в действителност е най-голямата промяна. За последните осем години Българската ръгби федерация смени няколко президенти. Дългогодишният президент Любомир Стоичков (вече починал) отстъпи поста на Росен Чолов през есента на 2011 година Той обаче се снабди с обвинявания от прокуратурата и прекара месеци в ареста.

На мястото му през 2013 година пристигна някогашният състезателен министър Васил Иванов – Лучано. Най-запомнящото се от неговото президентстване беше скандал, отразен в националните малките екрани, където женският народен тим нямаше с какво да отпътува за интернационален шампионат.

През 2015 година пристигна аленият народен представител Атанас Зафиров, който и до през днешния ден ръководи федерацията, въпреки към този момент да не е член на Народното събрание. В първите години от неговото ръководство свадите затихват, чувството за проваляне също, само че стабилността на дъното е задоволително безрадостна и потискаща. И по този начин до 2018 година, когато отпред на националния тим застава Ромен Балмис.

Фактът, че за две години националите имат единствено две загуби (едната в контрола), а към този момент са натрупали седем победи (от тях четири са последователни), натрапва големия контрастност сред организацията, която сътвориха няколко чужденци и хаоса, който царува в областите, за които българските админи се оправят сами.

Последното сигурно би трябвало да се изследва, тъй като установяването на аргументите за казуса е първата крачка към неговото разрешаване. Тази година трима от националните състезатели скъсаха кръстни връзки в интернационалните мачове, или подготовката за тях, само че се оказа, че застраховката на федерацията не покрива хилядите левове за диагностика, оперативно лекуване и рехабилитация. Днес те се оправят сами, като за последния се вършат опити за привличане на помощ.

Тоталната липса на поддръжка за елитни състезатели в контактен спорт няма по какъв начин другояче да се разяснява, с изключение на като неприемлива. Но в случай че следващата година националите получат промоция в по-горната група, те ще се изправят пред още по-силни противници. А това ще значи още по-добро подсигуряване на съперника и още по-големи опасности за нашите, в случай че не се подсигури съответна подготовка във всяко отношение.

Истинската покруса

Големият смут е националният шампионат, или по-точно неговият залез. Тази есен шампионата трябваше да започнне с три тима – Валяците от Перник, Локомотив София и Варна. Още преди старта, към този момент беше ясно, че всички са медалисти. След като Варна по този начин и не продължиха, сега битката е сред два клуба, които спорят за първото и второто място.

Това е резултат от неглижирането на голям брой червени лампи, светили през годините. След като всяка грижа е изглеждала дреболия, през днешния ден те са се разраснали до степен, при която натрупването им ги прави непреодолимо затруднение за всеки клуб. Повечето проблеми могат да се обособят в няколко точки:

1. Няма хора. Играчите застаряват, а все по-малко юноши се пристрашават да играят ръгби. Изключенията по-скоро удостоверяват правилото;

2. Клубовете нямат запас да заплащат съдийски дежурства, медицински лица, защита и други условия, които федерацията е опитвала да наложи през годините;

3. Спорното съдийство;

4. Липсата на почит към съдиите. Коректно е да се означи, че реферите не са доста по-слаби от общото равнище на играта;

5. Разделението на тимовете – два супер мощни: Балкански котки Берковица и Валяците Перник, против всички останали;

6. Страхът на съдиите да глобяват мръснишката игра на някои от най-утвърдените състезатели и отводът на потърпевшите да одобряват ролята на боксови круши, като виждат, че нарушаванията не се санкционират адекватно;

Така всеки клуб търси независимо решение. Настоящият първенец Балкански котки Берковица считат, че могат да намерят повече полза в един районен шампионат Rugby Regional Championship, където сили мерят тимове от Западните Балкани, основно от Хърватия и Словения.

Янтра от Габрово, Моряците от Бургас и Варварите от София също не играят в шампионата и търсят съдействие за уплътняване на сезона с другарски мачове, а когато е належащо, един от трите клубове обезпечава играчи за другите два. Тази година Варварите проведоха интернационален шампионат с присъединяване на гостуващи сформира от Косово и Македония, а от българска страна участваха Берковица, Бургас, Габрово и НСА.

Валяците и Локомотив от дълго време работят като побратимени сформира и си оказват помощ, което е почтено за почитание. Ситуацията обаче натрапчиво припомня за Второто българско царство, или по-точно за раздробеността на българските владения преди да бъдат превзети от османците.

Въпреки, че болшинството от ръгби клубовете са в насипно положение, като че ли всички държат на разграничителните линии. Едни желаят съответно съдийство и обективни наказания за най-силните. Други желаят мачове със противници, които не са няколко съсловия по-силни и това да предрешава изхода на мачовете преди да стартират.

Ако Валяците и Балкански котки са доста по-силни, те заслужават почитание за това. Но в случай че един състав е квалифициран да води борби, а другият състав желае да се блъска през уикенда без играчите да се тормозят, че в понеделник може да са контузени и неспособни да работят за прехраната си, е разумно те да откажат мач с най-силните тимове. Компромисът опира до въпроса какъв формат да се предложи.

Формат, при който най-силните тимове получават поддръжка за мачове с балкански тимове от техния сан, а в Бъгария да се състезават останалите и най-силният всред тях да мери сили с двата хегемона, е единствено един от всички разновидности. Може и да не се одобри, само че историята демонстрира, че народен шампионат "всеки против всеки " се отхвърля безмълвно от клубовете и не се е случвал най-малко от десетилетие.

Силно се натрапва потребността от онази невидима спояваща мощ, която статистиците назовават Х-фактор, а известно се намира сред понятията водачество, харизма и визия. Формат, към който съставите да се обединят, не е неосъществим. Дори и в случай че той планува Берковица и Перник да се подкрепят за интернационалните мачове, а в България да играят против най-силните всред останалите клубове, или който пожелае.

БФР обаче би трябвало час по-скоро да проработи за привличане на финансиране от частни спонсори и то да се разпределя справедиливо сред клубовете съгласно техния принос в сгъстяването на спортния календар. Нейна е отговорността да измисли стратегия ръгби да се разпространява измежду младите, да улесни достъпа на чужденци – експати и студенти, гостуващи по програмата "Еразъм ".

Обучението на съответни съдии или докарването на такива от чужбина, също е отговорност на федерацията, също както отбраната на здравето и достолепието на всички рефери и публични лица. По последните точки БФР взима ограничения в последните месеци, само че резултатът може и да не пристигна неотложно.

За подобен обаче би трябвало да се работи и клубовете би трябвало да преглътнат егото си, тъй като не се ли употребяват триумфите на настоящия народен тим, ще последва ново блуждаене и то може да продължи с десетилетия.