Може ли „мързелът” да бъде инвестиция в България?
С концепцията си за 4-дневна работна седмица русенският бизнесмен Петър Петев се прочу в цяла България. Професор Ивайло Дичев показва къса история на " безделието " като инвестиция.
Една вест рискува да потъне измежду потока от медийни рядкости: решението на русенска консултантска компания да вкара 4-дневна работна седмица. Управителят господин Петев прочел публикация, от която научил, че когато се понижи стресът на служащите, продуктивността на труда се покачва. И се решил на авангардната стъпка. Последваха ритуалните полемики сред работодатели-изедници и профсъюзни бунтари, след това се отегчихме, както е постоянно с идеологическите конфликти.
По света обаче тематиката е в центъра на публичния спор най-малко от два века. Свързваме я с битките на служащите за осемчасов работен ден, само че любопитна е една друга линия, в която се вписва господин Петев: тази на предприемача-филантроп, който взема решение да спомогне за напредъка на човечеството.
Такъв е утопистът Роберт Оуън, който преди два века взема решение да раздели деня за служащите си на 3 равни елементи по 8 часа: труд - сън - свободно време. Още по-интересен е Хенри Форд, който през 1926 вкарва 5-дневна, 40-часова седмица в предприятията си. (Да не забравяме, че през 19 век седмичната претовареност към момента е стигала до 100 часа!) Форд освен пресмята, че по-дългата отмора ще направи служащите по-производителни, той стига и до една непредвидена прогноза: служащите са и евентуални потребители на продукта, който създава неговият цех. Повече свободно време значи повече консумация, в това число на новия всеобщ автомобил модел Т.
При Тодор Живков се пести електричество
През 30-те години на предишния век Хитлер задължава предприятията да вкарат 40-часова норма за целия Райх (разбира се, до концлагерите сходни регулации не стигат). От 1967 Тодор Живков поетапно стартира въвеждането на петдневна работна седмица и в България. Освен мирното състезание сред „ системите “, за това решение има и една куриозна причина: да се пести електричество за осветяване и отопление на работните места в съботните дни.-->
В края на 90-те министър председателят Лионел Жоспен наложи за Франция 35-те часа с концепцията да се разкрият нови работни места: мярката провокира гневни рецензии отдясно, само че Жоспен устоя.
Английската „ Нова икономическа фондация “ пък пропагандира за 21-часова седмица, т.е. два и половина дни работа. Докъде може да стигне това понижение на работното време? През 1930 известният икономист Джон Мейнард Кейнс предсказва, че през 21-ви век ще са нужни единствено 15 часа за облекчаване на потребностите ни, само че пропуща да планува, че потребностите ни стремглаво ще нарастват. Американският антрополог Маршал Салинс пък твърди, че в зората на човечеството бандите от ловци-събирачи са отделяли единствено 15-20 часа седмично за поддържане на живота си: откъм свободно време палеолитът е първото общество на благоденствието. Оттогава насам ние се трудим от ден на ден и повече.
iStock/Getty Images
" И аз не пиша бележки на студентите съгласно отделеното от тях време "
Какво да е съотношението работа-почивка? Защото и в този момент всеки, който се съгласи да работи на половин щат, ще има доста повече време, нали по този начин? Но дали страната да се бърка в уреждането на работното време? В една консултантска компания, спектакъл или теоретичен институт нормално не мерят работното време в часове. Впрочем, и аз не слагам оценки на студентите си съгласно времето, което са използвали в писане на курсовата работа.
Вярно, има места, където компютърни стратегии наблюдават какъв брой време натискате клавиши, само че това ми се вижда архаизъм. Как ще измерите труда на човек, който измисля сходни стратегии? Който управлява дружество?
Вече не е ясно по кое време работиш и по кое време почиваш
През финансовата рецесия гърците, афектирани от това, че ги мислят за лентяи, доказваха с числа, че в действителност работят доста по-дълго от германците. Защо ли? Защото гръцката претовареност е главно в областта на услугите, а да работиш в кафенето значи да бъдеш разполагаем, не да завиваш гайки на поточна линия. Тази разполагаемост на работната мощ през днешния ден размива разликата сред работа и отмора – във всеки миг може да се появи клиент и да те вдигнат под паника. Мобилният телефон, мейлът, GPS-ът те привеждат в едно непрестанно положение на полу-работа.
iStock/Getty Images
Защо повече работодатели не създадат като господин Петев?
От една страна най-добре в този еластичен свят трудовите връзки да се вземат решение съгласно обстановката: едни ще желаят да работят повече и да печелят повече, други ще предпочетат независимост и качество на живота. Всъщност отлично е да има бизнесмени като господин Петев, които – в утопическия дух на Роберт Оуън – опитват дружно с колектива си нови форми на трудови взаимоотношения. В освободеното време служащият освен ще подкрепя стопанската система консумирайки повече, както е считал Форд. Ако същински се е разпознал с компанията си, той ще се развива, ще уголемява сферата на връзките, от които тя се нуждае, ще я пропагандира.
Помислете какво прави един публицист, управител, продавач, НПО-деятел във фейсбук – забавлява „ приятелите “ си с всякакви персонални неща, само че понякога пуска някое служебно известие. Ето в подобен свят живеем.
Но неналичието на регулация рискува да сложи служащия в неравностойно състояние по отношение на надалеч по-мощния шеф. Държавата би трябвало да подсигурява някакъв групов най-малко, над който към този момент се реализират самостоятелни сделки. За някои утописти през днешния ден този най-малко е безусловният базов приход – нулева работна седмица, обезпечена на всеки, който се е родил човек. С развиването на технологиите ще изчезват работни места, колкото и необикновено да наподобява това в обезлюдена България. И неизбежно ще се върнем към диалога, подхванат към русенската компания.
Времето е пари. Но освен работното, а и свободното.
Най-важно е да преосмислим самото си отношение към труда. Доскоро трудът изглеждаше неминуем и съдбоносен. С развиването на капитализма стигнахме до такова ниво на стопанската система, което може да обезпечи порядъчен живот на всички. Но не спряхме. В гневното разгръщане на потребностите обществото се раздели на такива, които се побъркват от работа, и други, които се побъркват, тъй като не могат да си намерят работа. Времето е пари, споделил Франклин, само че това може да се разбере и в различен смисъл: светът през днешния ден е богат с помощта на това, че разполага с от ден на ден свободно време. Трябва да стартираме да ценим хората освен съгласно това какъв брой пари изкарват, а и в какво влагат свободното си време. В шопинг, в зяпане на сериали, във Facebook заяждане? Или в учене, цивилен начинания, щедрост.
Една вест рискува да потъне измежду потока от медийни рядкости: решението на русенска консултантска компания да вкара 4-дневна работна седмица. Управителят господин Петев прочел публикация, от която научил, че когато се понижи стресът на служащите, продуктивността на труда се покачва. И се решил на авангардната стъпка. Последваха ритуалните полемики сред работодатели-изедници и профсъюзни бунтари, след това се отегчихме, както е постоянно с идеологическите конфликти.
По света обаче тематиката е в центъра на публичния спор най-малко от два века. Свързваме я с битките на служащите за осемчасов работен ден, само че любопитна е една друга линия, в която се вписва господин Петев: тази на предприемача-филантроп, който взема решение да спомогне за напредъка на човечеството.
Такъв е утопистът Роберт Оуън, който преди два века взема решение да раздели деня за служащите си на 3 равни елементи по 8 часа: труд - сън - свободно време. Още по-интересен е Хенри Форд, който през 1926 вкарва 5-дневна, 40-часова седмица в предприятията си. (Да не забравяме, че през 19 век седмичната претовареност към момента е стигала до 100 часа!) Форд освен пресмята, че по-дългата отмора ще направи служащите по-производителни, той стига и до една непредвидена прогноза: служащите са и евентуални потребители на продукта, който създава неговият цех. Повече свободно време значи повече консумация, в това число на новия всеобщ автомобил модел Т.
При Тодор Живков се пести електричество
През 30-те години на предишния век Хитлер задължава предприятията да вкарат 40-часова норма за целия Райх (разбира се, до концлагерите сходни регулации не стигат). От 1967 Тодор Живков поетапно стартира въвеждането на петдневна работна седмица и в България. Освен мирното състезание сред „ системите “, за това решение има и една куриозна причина: да се пести електричество за осветяване и отопление на работните места в съботните дни.-->
В края на 90-те министър председателят Лионел Жоспен наложи за Франция 35-те часа с концепцията да се разкрият нови работни места: мярката провокира гневни рецензии отдясно, само че Жоспен устоя.
Английската „ Нова икономическа фондация “ пък пропагандира за 21-часова седмица, т.е. два и половина дни работа. Докъде може да стигне това понижение на работното време? През 1930 известният икономист Джон Мейнард Кейнс предсказва, че през 21-ви век ще са нужни единствено 15 часа за облекчаване на потребностите ни, само че пропуща да планува, че потребностите ни стремглаво ще нарастват. Американският антрополог Маршал Салинс пък твърди, че в зората на човечеството бандите от ловци-събирачи са отделяли единствено 15-20 часа седмично за поддържане на живота си: откъм свободно време палеолитът е първото общество на благоденствието. Оттогава насам ние се трудим от ден на ден и повече.
iStock/Getty Images " И аз не пиша бележки на студентите съгласно отделеното от тях време "
Какво да е съотношението работа-почивка? Защото и в този момент всеки, който се съгласи да работи на половин щат, ще има доста повече време, нали по този начин? Но дали страната да се бърка в уреждането на работното време? В една консултантска компания, спектакъл или теоретичен институт нормално не мерят работното време в часове. Впрочем, и аз не слагам оценки на студентите си съгласно времето, което са използвали в писане на курсовата работа.
Вярно, има места, където компютърни стратегии наблюдават какъв брой време натискате клавиши, само че това ми се вижда архаизъм. Как ще измерите труда на човек, който измисля сходни стратегии? Който управлява дружество?
Вече не е ясно по кое време работиш и по кое време почиваш
През финансовата рецесия гърците, афектирани от това, че ги мислят за лентяи, доказваха с числа, че в действителност работят доста по-дълго от германците. Защо ли? Защото гръцката претовареност е главно в областта на услугите, а да работиш в кафенето значи да бъдеш разполагаем, не да завиваш гайки на поточна линия. Тази разполагаемост на работната мощ през днешния ден размива разликата сред работа и отмора – във всеки миг може да се появи клиент и да те вдигнат под паника. Мобилният телефон, мейлът, GPS-ът те привеждат в едно непрестанно положение на полу-работа.
iStock/Getty Images Защо повече работодатели не създадат като господин Петев?
От една страна най-добре в този еластичен свят трудовите връзки да се вземат решение съгласно обстановката: едни ще желаят да работят повече и да печелят повече, други ще предпочетат независимост и качество на живота. Всъщност отлично е да има бизнесмени като господин Петев, които – в утопическия дух на Роберт Оуън – опитват дружно с колектива си нови форми на трудови взаимоотношения. В освободеното време служащият освен ще подкрепя стопанската система консумирайки повече, както е считал Форд. Ако същински се е разпознал с компанията си, той ще се развива, ще уголемява сферата на връзките, от които тя се нуждае, ще я пропагандира.
Помислете какво прави един публицист, управител, продавач, НПО-деятел във фейсбук – забавлява „ приятелите “ си с всякакви персонални неща, само че понякога пуска някое служебно известие. Ето в подобен свят живеем.
Но неналичието на регулация рискува да сложи служащия в неравностойно състояние по отношение на надалеч по-мощния шеф. Държавата би трябвало да подсигурява някакъв групов най-малко, над който към този момент се реализират самостоятелни сделки. За някои утописти през днешния ден този най-малко е безусловният базов приход – нулева работна седмица, обезпечена на всеки, който се е родил човек. С развиването на технологиите ще изчезват работни места, колкото и необикновено да наподобява това в обезлюдена България. И неизбежно ще се върнем към диалога, подхванат към русенската компания.
Времето е пари. Но освен работното, а и свободното.
Най-важно е да преосмислим самото си отношение към труда. Доскоро трудът изглеждаше неминуем и съдбоносен. С развиването на капитализма стигнахме до такова ниво на стопанската система, което може да обезпечи порядъчен живот на всички. Но не спряхме. В гневното разгръщане на потребностите обществото се раздели на такива, които се побъркват от работа, и други, които се побъркват, тъй като не могат да си намерят работа. Времето е пари, споделил Франклин, само че това може да се разбере и в различен смисъл: светът през днешния ден е богат с помощта на това, че разполага с от ден на ден свободно време. Трябва да стартираме да ценим хората освен съгласно това какъв брой пари изкарват, а и в какво влагат свободното си време. В шопинг, в зяпане на сериали, във Facebook заяждане? Или в учене, цивилен начинания, щедрост.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ