Екзакта: С какъв процент на одобрение и неодобрение приключва 44-ият парламент
С егашният 44-и състав на българския парламент завършва работата си с утвърждение от 18% и отрицание от 70%, разясняват от "Екзакта рисърч груп " въз основата на данни от национално проучване, извършено в интервала сред 15 и 22 февруари измежду 1005 пълнолетни българи по метода "лице в лице ".
Изследването е обезпечено със лични средства в границите на изследователската стратегия на Екзакта, а за задачите на този коментар са употребени и данни от архива на "Екзакта Рисърч Груп ".
Особено изразително е неодобрението към институцията измежду столичани, измежду младите българи на възраст под 30 години, както и измежду най-възрастните - над 60 години.
Добри оценки за работата на 44-то Народно заседание в края на неговия мандат дават 52% от гласоподавателите на ГЕРБ, 38% от последователите на Вътрешна македонска революционна организация, 17% от гласоподавателите на Движение за права и свободи, 14% от симпатизантите на Патриотична коалиция "Воля - НФСБ ", 7 на 100 от гласоподавателите на Българска социалистическа партия, 5% от тези на "Има подобен народ " и 3% от симпатизантите на Демократична България.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева завършва мандата си с 25% утвърждение, дял, надхвърлящ утвърждението към ръководената от нея институция.
Неодобрението към работата й възлиза на 58%.
Председателят на Народното събрание има поддръжката на 78% от гласоподавателите на ГЕРБ. Добри оценки за работата на Цвета Караянчева дават две трети от гласоподавателите на обединението "Воля-НФСБ ", както и една трета от гласоподавателите на Вътрешна македонска революционна организация.
Сред симпатизантите на Има Такъв Народ утвърждението към Цвета Караянчева е 8%, колкото е и измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи. Най-ниско е утвърждението към Председателя на Народното събрание измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия -4 %, и на ДБ-3 %.
България е конституирана като парламентарна република, в която парламентарните избори би следвало да обезпечават политическо посланичество по волята на гласоподавателите, разясняват социолозите.
В общественото пространство, обаче, от години насам битуват тези, че всеки идващ състав на Народното събрание е по-неодобряван и по-слаб от предходните, което оставя в хората чувството за едно безпределно дъно на недоверието към институцията и за замяна на техния избор, считат от "Екзакта ".
Ако се съпостави настоящето утвърждение на 44-то Народно заседание в края на неговия мандат, с утвърждението на 43-то Народно заседание също в края на неговия мандат, по данни на "Екзакта " отсъства каквато и да е значима отлика в оценките.
И тогава, и в този момент, утвърждението към Народното събрание е на стойност сред 17 и 18%, а неодобрението и към двата състава на Народното събрание се приближава до 70%. Социолозите напомнят и публичните оценки за работата на Народното събрание в края на ръководството на Пламен Орешарски, когато неодобрението към институцията доближава рекордните 83%, а утвърждението се свива до 8.5%.
Няма подозрение, че репутацията на Народното събрание е функционалност на компетентността на законодателите, които обаче би трябвало да бъдат отдадени на задачата за възвръщане на респекта към държавността у нас, тъй като демокрацията е на първо място правила и процедури, които имат за цел да подсигуряват действието на институциите, заключават социолозите.
Изследването е обезпечено със лични средства в границите на изследователската стратегия на Екзакта, а за задачите на този коментар са употребени и данни от архива на "Екзакта Рисърч Груп ".
Особено изразително е неодобрението към институцията измежду столичани, измежду младите българи на възраст под 30 години, както и измежду най-възрастните - над 60 години.
Добри оценки за работата на 44-то Народно заседание в края на неговия мандат дават 52% от гласоподавателите на ГЕРБ, 38% от последователите на Вътрешна македонска революционна организация, 17% от гласоподавателите на Движение за права и свободи, 14% от симпатизантите на Патриотична коалиция "Воля - НФСБ ", 7 на 100 от гласоподавателите на Българска социалистическа партия, 5% от тези на "Има подобен народ " и 3% от симпатизантите на Демократична България.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева завършва мандата си с 25% утвърждение, дял, надхвърлящ утвърждението към ръководената от нея институция.
Неодобрението към работата й възлиза на 58%.
Председателят на Народното събрание има поддръжката на 78% от гласоподавателите на ГЕРБ. Добри оценки за работата на Цвета Караянчева дават две трети от гласоподавателите на обединението "Воля-НФСБ ", както и една трета от гласоподавателите на Вътрешна македонска революционна организация.
Сред симпатизантите на Има Такъв Народ утвърждението към Цвета Караянчева е 8%, колкото е и измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи. Най-ниско е утвърждението към Председателя на Народното събрание измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия -4 %, и на ДБ-3 %.
България е конституирана като парламентарна република, в която парламентарните избори би следвало да обезпечават политическо посланичество по волята на гласоподавателите, разясняват социолозите.
В общественото пространство, обаче, от години насам битуват тези, че всеки идващ състав на Народното събрание е по-неодобряван и по-слаб от предходните, което оставя в хората чувството за едно безпределно дъно на недоверието към институцията и за замяна на техния избор, считат от "Екзакта ".
Ако се съпостави настоящето утвърждение на 44-то Народно заседание в края на неговия мандат, с утвърждението на 43-то Народно заседание също в края на неговия мандат, по данни на "Екзакта " отсъства каквато и да е значима отлика в оценките.
И тогава, и в този момент, утвърждението към Народното събрание е на стойност сред 17 и 18%, а неодобрението и към двата състава на Народното събрание се приближава до 70%. Социолозите напомнят и публичните оценки за работата на Народното събрание в края на ръководството на Пламен Орешарски, когато неодобрението към институцията доближава рекордните 83%, а утвърждението се свива до 8.5%.
Няма подозрение, че репутацията на Народното събрание е функционалност на компетентността на законодателите, които обаче би трябвало да бъдат отдадени на задачата за възвръщане на респекта към държавността у нас, тъй като демокрацията е на първо място правила и процедури, които имат за цел да подсигуряват действието на институциите, заключават социолозите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ