Къде пазят рецептата на най-старото захарно изделие у нас?
С домашна халва, овче кисело мляко, кафе и сладки от тесто са посрещали нормално гостите си граовци (Граово е историко-географска и етнографска област в Западна България, област Перник), описа краеведът и почетен жител на Брезник Вера Георгиева. За обяд домакините поднасяли ошав от сушени плодове, каша от джанки, пестил от пресовани сушени плодове, петмез, сладки от тесто и други За мезе сервирали сурови, запържени, или подпечени сушеници с греяна ракия през студените месеци, или студена през топлите.
Халвата приготвяли от пшенично брашно, което препържвали в мехлем или масло до светлокафяво. Слагали малко захар и заливали с гореща вода. После в дървена лъжица въртели сместа до втвърдяване. Полученият десерт вадели с огромна лъжица и поставяли в плитка паница, с цел да се резервира формата от дъното на лъжицата. Парчетата се редели едно до друго.
В Граово още пазят рецептата на пенир шекера
В Граово се правело най-старото захарно произведение пенир шекер, твърди още Георгиева. То съставлява пръчка, по дължината на която има червени влакна от оцветена захар.
В съхранената от краеведа рецепта написа: " За приготвянето му са нужни 1 кг захар, 1 лъж. крематартор и 0,5л вода. Сместа се поставя на огън и се изпича. Получава се жълтеникава гъста каша, която се изсипва и се бие. Биенето става на гвоздей, забит в стената. Изпечената захар се хваща с ръце, удря се в направеното приспособление и се захваща на пирона. Маха се от стената, отново се удря и така нататък, до момента в който стане бяла.
В тенджера се оставя част от изпечената захар и в нея се поставя безвредна сладкарска багра. Вече избитата захар се събира на кълбо. Оцветената захар се прави във формата на яйце и по-късно се разтегля на пръчка. С тази пръчка се обгръща кълбото. След това се изтегля от кълбото и се реже с ножица на пръчки. Така се получават и гривнички, петлета, лулета и други " -->
Граовци чистели зъбите си с дъвки от брезови кори
Граовци почиствали зъбите си с два типа дъвки. Първата била от смола, която събирали от дърветата. Втората била по-трайна и се правела от кори на бреза, които локалните слагали в дамаджана с капаче, или гърне с тясно гърло. Наливали зехтин и заравяли съда в плам да кипи, до момента в който не се разтопят корите и пуснат смолата. Счупвали гърнето и изсипвали черната, лъскава и ароматна дъвка в различен съд.
Солта била най-употребяваната фалшификация в Граово
Готварската сол била най-употребяваната фалшификация в Граово. Местните я употребявали за подготвяне на ястия, консервиране на меса, сланина и зеленчуци, давали я на добитъка.
Граовци считали, че солта е лековита и по тази причина я консумирали доста повече, в сравнение с през днешния ден, уточни също Георгиева. Значението й било толкоз огромно, че в предишното съществували така наречен соларски пътища от Брезнишко до Берковица, откъдето докарвали каменна сол от Румъния. И в този момент в землището на с. Расник има дребна околност " Соларски път ".
Заради огромния брой овце, отглеждани за месо, мляко и вълна, добре осолените овчи сушеници били необятно застъпени в остарялата граовска кухня, твърди още Георгиева. Тя е съхранила рецепта на гювеч със сушеници, приготвян от един от най-хубавите готвачи в Брезник - Гиго Узунов, по прякор Асчията. Работил е през 30-те години на предишния век.
" Сушениците се режат на едри части и се сваряват. В сгорещена мехлем се запържва праз лук, нарязан на едри елипсовидни кръгчета. Прибавя се ориз да се поизпържи. Слагат се още червени, нарязани лютиви чушлета, или люта чушка, ръси се червен пипер, стрит джоджен и сол на усет. Сместа се залива с нужното количество бульон, получен от сваряването на сушениците, редят се частите сварено месо. Гювечът се пече. "
Рецепта за изкусителна дроб сърма
Синът на Гиго Асчията - Тихомир готвел изкусителна дроб сърма, чиято рецепта краеведката също е запазила: " Тънките агнешки вътрешности както са сплетени, без да се почистват, се поставят в съд с вода на печката, до момента в който кипнат. Махат се и се нарязват на дребно. Измиват се в 3-4 води с цедката, до момента в който стартира да тече бистра вода. Белият дроб, момиците и сърцето се сваряват, нарязват се на дребно и се пържат, до момента в който от горната страна се запени. Тогава се поставят червата и се изпържват доста добре. Заедно с червата се поставя нарязан праз или кромид лук. След това се слага оризът, който би трябвало да бъде 1 към 3 от наличието на карантията в тигана. Пържат се, до момента в който оризът се зачерви. Тогава се поставя червен пипер, повече джоджен и сол на усет. Залива се с вода, ври до втвърдяване.
Булото - когато стартира готвенето, булото се поставя в студена вода, с цел да може да се нарязва по-лесно. След това се опъва върху масата. Три супени лъжици от сместа се изсипват една върху друга на дребна част от него. Около тази купчинка се отрязва булото, като се оставя краище. С него се завива сърмата. Следва свиването и на останалите сърми. Те се подреждат в тава и без да им се поставя в допълнение вода, или лой, се пекат на фурна до зачервяване. "
Популярно било и старовремското граовско пържено
Ето рецептата: " В авансово затоплена в тиган мехлем се поставят нарязани пера на праз лук. Поизпържват се, след което се поставят нарязани зелени чушки, след тях - нарязани зелени домати. Пържат се, най-после се посолява. "
По-бедните се задоволявали с така наречен сиромашко пържено - разбъркани на каша яйца и царевично брашно в малко лой. Когато коляли свинята, в домовете правили пържено " цреварка " от карантията на животното.
Старите граовци се хранели " на круг ", или на продълговати маси, седнали на пейки, споделя още Георгиева. Децата били отделени на ниски, кръгли маси, седнали на трикраки, или правоъгълни столчета. Чорбите загребвали с дървени лъжици. Вилицата не била позната. Нож не се употребявал по време на ястие. Хлябът ломели, гъстите храни като пържените яденета топвали с ръка, месото се късало с ръце, твърди краеведът.
Храненето ставало 4 пъти дневно - ручок към 8-9 часа, пладнина към 13-14 часа (старите хора търсели сянката и в случай че тя има три крачки, това означавало, че е пладнина) икиндия - към 18 часа и вечеря към 21 часа.
Халвата приготвяли от пшенично брашно, което препържвали в мехлем или масло до светлокафяво. Слагали малко захар и заливали с гореща вода. После в дървена лъжица въртели сместа до втвърдяване. Полученият десерт вадели с огромна лъжица и поставяли в плитка паница, с цел да се резервира формата от дъното на лъжицата. Парчетата се редели едно до друго.
В Граово още пазят рецептата на пенир шекера
В Граово се правело най-старото захарно произведение пенир шекер, твърди още Георгиева. То съставлява пръчка, по дължината на която има червени влакна от оцветена захар.
В съхранената от краеведа рецепта написа: " За приготвянето му са нужни 1 кг захар, 1 лъж. крематартор и 0,5л вода. Сместа се поставя на огън и се изпича. Получава се жълтеникава гъста каша, която се изсипва и се бие. Биенето става на гвоздей, забит в стената. Изпечената захар се хваща с ръце, удря се в направеното приспособление и се захваща на пирона. Маха се от стената, отново се удря и така нататък, до момента в който стане бяла.
В тенджера се оставя част от изпечената захар и в нея се поставя безвредна сладкарска багра. Вече избитата захар се събира на кълбо. Оцветената захар се прави във формата на яйце и по-късно се разтегля на пръчка. С тази пръчка се обгръща кълбото. След това се изтегля от кълбото и се реже с ножица на пръчки. Така се получават и гривнички, петлета, лулета и други " -->
Граовци чистели зъбите си с дъвки от брезови кори
Граовци почиствали зъбите си с два типа дъвки. Първата била от смола, която събирали от дърветата. Втората била по-трайна и се правела от кори на бреза, които локалните слагали в дамаджана с капаче, или гърне с тясно гърло. Наливали зехтин и заравяли съда в плам да кипи, до момента в който не се разтопят корите и пуснат смолата. Счупвали гърнето и изсипвали черната, лъскава и ароматна дъвка в различен съд.
Солта била най-употребяваната фалшификация в Граово
Готварската сол била най-употребяваната фалшификация в Граово. Местните я употребявали за подготвяне на ястия, консервиране на меса, сланина и зеленчуци, давали я на добитъка.
Граовци считали, че солта е лековита и по тази причина я консумирали доста повече, в сравнение с през днешния ден, уточни също Георгиева. Значението й било толкоз огромно, че в предишното съществували така наречен соларски пътища от Брезнишко до Берковица, откъдето докарвали каменна сол от Румъния. И в този момент в землището на с. Расник има дребна околност " Соларски път ".
Заради огромния брой овце, отглеждани за месо, мляко и вълна, добре осолените овчи сушеници били необятно застъпени в остарялата граовска кухня, твърди още Георгиева. Тя е съхранила рецепта на гювеч със сушеници, приготвян от един от най-хубавите готвачи в Брезник - Гиго Узунов, по прякор Асчията. Работил е през 30-те години на предишния век.
" Сушениците се режат на едри части и се сваряват. В сгорещена мехлем се запържва праз лук, нарязан на едри елипсовидни кръгчета. Прибавя се ориз да се поизпържи. Слагат се още червени, нарязани лютиви чушлета, или люта чушка, ръси се червен пипер, стрит джоджен и сол на усет. Сместа се залива с нужното количество бульон, получен от сваряването на сушениците, редят се частите сварено месо. Гювечът се пече. "
Рецепта за изкусителна дроб сърма
Синът на Гиго Асчията - Тихомир готвел изкусителна дроб сърма, чиято рецепта краеведката също е запазила: " Тънките агнешки вътрешности както са сплетени, без да се почистват, се поставят в съд с вода на печката, до момента в който кипнат. Махат се и се нарязват на дребно. Измиват се в 3-4 води с цедката, до момента в който стартира да тече бистра вода. Белият дроб, момиците и сърцето се сваряват, нарязват се на дребно и се пържат, до момента в който от горната страна се запени. Тогава се поставят червата и се изпържват доста добре. Заедно с червата се поставя нарязан праз или кромид лук. След това се слага оризът, който би трябвало да бъде 1 към 3 от наличието на карантията в тигана. Пържат се, до момента в който оризът се зачерви. Тогава се поставя червен пипер, повече джоджен и сол на усет. Залива се с вода, ври до втвърдяване.
Булото - когато стартира готвенето, булото се поставя в студена вода, с цел да може да се нарязва по-лесно. След това се опъва върху масата. Три супени лъжици от сместа се изсипват една върху друга на дребна част от него. Около тази купчинка се отрязва булото, като се оставя краище. С него се завива сърмата. Следва свиването и на останалите сърми. Те се подреждат в тава и без да им се поставя в допълнение вода, или лой, се пекат на фурна до зачервяване. "
Популярно било и старовремското граовско пържено
Ето рецептата: " В авансово затоплена в тиган мехлем се поставят нарязани пера на праз лук. Поизпържват се, след което се поставят нарязани зелени чушки, след тях - нарязани зелени домати. Пържат се, най-после се посолява. "
По-бедните се задоволявали с така наречен сиромашко пържено - разбъркани на каша яйца и царевично брашно в малко лой. Когато коляли свинята, в домовете правили пържено " цреварка " от карантията на животното.
Старите граовци се хранели " на круг ", или на продълговати маси, седнали на пейки, споделя още Георгиева. Децата били отделени на ниски, кръгли маси, седнали на трикраки, или правоъгълни столчета. Чорбите загребвали с дървени лъжици. Вилицата не била позната. Нож не се употребявал по време на ястие. Хлябът ломели, гъстите храни като пържените яденета топвали с ръка, месото се късало с ръце, твърди краеведът.
Храненето ставало 4 пъти дневно - ручок към 8-9 часа, пладнина към 13-14 часа (старите хора търсели сянката и в случай че тя има три крачки, това означавало, че е пладнина) икиндия - към 18 часа и вечеря към 21 часа.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ