2,2% е бюджетният дефицит за 2023 г
С бюджетно салдо на бранш " Държавно ръководство " за 2023 година дефицитът ще е в размер на към 2,2% от прогнозния Брутният вътрешен продукт . Тези предварителни данни популяризират от Министерство на финансите, като показват, че оценката е направена по методологията на Европейската система от национални и районни сметки (ЕСС 2010). Предварителните оценки сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на знака за 2023 година в претекстовете към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година ( недостиг в размер на 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт ).
С този по-добър недостиг по държавния бюджет за 2023 година държавното управление да утвърди 1,2 милиарда лева по сметка на Министерството на районното развиване и благоустройството , при съблюдаване на одобреното от Народното събрание салдо за 2023 година, за разплащане планове на общините. След обезпечаването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната стратегия за общински планове, дефицитът на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Основни параметри по консолидираната фискална стратегия към края на 2023 година Данните на Министерство на финансите:
На база на данните от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 година са в размер на 67 057,9 млн. лева и нарастват номинално с 2 269,1 млн. лева по отношение на регистрираните за 2022 година, за което главен принос имат данъчните доходи. Следва да се означи, че приходите по КФП са по-ниски от плануваните с плановете към ЗДБРБ за 2023 година, главно заради забавянето на вторият транш за България по Плана за възобновяване и резистентност, който се чака да постъпи през 2024 година В частта на данъчните доходи превишение на годишните планове се регистрира при множеството налози и осигурителни вноски, като се изключи приходите от Данък добавена стойност от импорт, мита и корпоративни налози. Приходите от Данък добавена стойност от импорт и мита бяха отрицателно наранени от настоящата обстановка на цените на суровия нефт, импортиран за преправка, курсът на щатския $, както и намалелите количества на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност, в това число на суровия нефт. Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната и вътреобщностни придобивания продължи и през декември, с което изоставането при този налог беше обезщетено.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52 324,2 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 5 541,2 млн. лева (11,8%) по отношение на регистрираните за миналата година, като образуват 78,0% от общите приходи по КФП. Приходите в частта на директните налози възлизат на 11 206,2 млн. лева, като нарастват с 12,9% по отношение на 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22 755,8 млн. лева и нарастват с 5,6% по отношение на миналата година. Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 2 734,7 млн. лева (в т. ч. 949,2 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ), като нарастват със 73,1% по отношение на 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 15 627,4 млн. лева и по отношение на миналата година нарастват с 13,8%.
Неданъчните доходи са в размер на 10 903,6 млн. лева, което съставлява 97,8% от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 830,1 млн. лева, като се регистрира спад с 2 175,3 млн. лева по отношение на 2022 година При съпоставката с миналата година в частта на постъпленията от помощи и дарения следва да се има поради постъпилия през месец декември 2022 година първи транш по Плана за възобновяване и резистентност, в размер на 2 677,4 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2023 година възлизат на 72 677,3 млн. лева, което е 98,1% от годишните планове. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на 2022 година с 6 565,0 млн. лева (9,9%). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при финансовите разноски, обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав.
Нелихвените разноски са в размер на 69 996,7 млн. лева, което съставлява 98,8% от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 60 729,8 млн. лева Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 9 202,7 млн. лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 64,2 млн. лева
Лихвените заплащания са в размер на 830,8 млн. лева (100,8% по отношение на плануваните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз , изплатена към 31.12.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1 849,9 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Салдото по КФП към края на декември 2023 година е недостиг в размер на 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт и се образува от недостиг в размер на 2,8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по националния бюджет и недостиг в размер на 0,1% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по европейските средства. Салдото по КФП подхожда на условието на фискалното предписание по смисъла на член 27, алинея 4 от Закона за обществените финанси. Предварителните данни сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на индикативното салдо по КФП в предстоящото осъществяване за 2023 година към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 година в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт.
Размерът на фискалния запас към 31.12.2023 година е 13,4 милиарда лева ., в това число 10,9 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 2,5 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
С този по-добър недостиг по държавния бюджет за 2023 година държавното управление да утвърди 1,2 милиарда лева по сметка на Министерството на районното развиване и благоустройството , при съблюдаване на одобреното от Народното събрание салдо за 2023 година, за разплащане планове на общините. След обезпечаването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната стратегия за общински планове, дефицитът на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Основни параметри по консолидираната фискална стратегия към края на 2023 година Данните на Министерство на финансите:
На база на данните от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 година са в размер на 67 057,9 млн. лева и нарастват номинално с 2 269,1 млн. лева по отношение на регистрираните за 2022 година, за което главен принос имат данъчните доходи. Следва да се означи, че приходите по КФП са по-ниски от плануваните с плановете към ЗДБРБ за 2023 година, главно заради забавянето на вторият транш за България по Плана за възобновяване и резистентност, който се чака да постъпи през 2024 година В частта на данъчните доходи превишение на годишните планове се регистрира при множеството налози и осигурителни вноски, като се изключи приходите от Данък добавена стойност от импорт, мита и корпоративни налози. Приходите от Данък добавена стойност от импорт и мита бяха отрицателно наранени от настоящата обстановка на цените на суровия нефт, импортиран за преправка, курсът на щатския $, както и намалелите количества на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност, в това число на суровия нефт. Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната и вътреобщностни придобивания продължи и през декември, с което изоставането при този налог беше обезщетено.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52 324,2 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 5 541,2 млн. лева (11,8%) по отношение на регистрираните за миналата година, като образуват 78,0% от общите приходи по КФП. Приходите в частта на директните налози възлизат на 11 206,2 млн. лева, като нарастват с 12,9% по отношение на 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22 755,8 млн. лева и нарастват с 5,6% по отношение на миналата година. Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 2 734,7 млн. лева (в т. ч. 949,2 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ), като нарастват със 73,1% по отношение на 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 15 627,4 млн. лева и по отношение на миналата година нарастват с 13,8%.
Неданъчните доходи са в размер на 10 903,6 млн. лева, което съставлява 97,8% от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 830,1 млн. лева, като се регистрира спад с 2 175,3 млн. лева по отношение на 2022 година При съпоставката с миналата година в частта на постъпленията от помощи и дарения следва да се има поради постъпилия през месец декември 2022 година първи транш по Плана за възобновяване и резистентност, в размер на 2 677,4 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2023 година възлизат на 72 677,3 млн. лева, което е 98,1% от годишните планове. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на 2022 година с 6 565,0 млн. лева (9,9%). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при финансовите разноски, обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав.
Нелихвените разноски са в размер на 69 996,7 млн. лева, което съставлява 98,8% от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 60 729,8 млн. лева Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 9 202,7 млн. лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 64,2 млн. лева
Лихвените заплащания са в размер на 830,8 млн. лева (100,8% по отношение на плануваните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз , изплатена към 31.12.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1 849,9 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Салдото по КФП към края на декември 2023 година е недостиг в размер на 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт и се образува от недостиг в размер на 2,8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по националния бюджет и недостиг в размер на 0,1% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по европейските средства. Салдото по КФП подхожда на условието на фискалното предписание по смисъла на член 27, алинея 4 от Закона за обществените финанси. Предварителните данни сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на индикативното салдо по КФП в предстоящото осъществяване за 2023 година към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 година в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт.
Размерът на фискалния запас към 31.12.2023 година е 13,4 милиарда лева ., в това число 10,9 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 2,5 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ