Алфа Рисърч: Удвоили са се българите, недоволни от кабинета Петков
Рязък спад на доверието към държавното управление, премиера и ръководещото болшинство , задълбочил се още повече след обществените раздори сред съдружните сътрудници. Това демонстрира изследване на " Алфа Рисърч ", извършено в интервала 8 - 14 април измежду 1037 пълнолетни жители от страната.
Изследването регистрира спад в утвърждението (от 35% на 19%) и внезапен скок (от 23% до 48%) в неодобрението за активността на кабинета " Петков " за интервала февруари - април 2022г.
Същата наклонност се вижда и в рейтинга на премиера - позитивните оценки спадат от 39% на 23%, а негативните нарастват от 21% до 48%.
През последните два месеца най-динамични са настройките на партийните симпатизанти на обединенията от ръководещото болшинство.
Източник:
" Алфа Рисърч " регистрира, че зад обединението най-твърдо стоят гласоподавателите на Политическа партия и Демократична България, до момента в който Българска социалистическа партия са поляризирани, а измежду Има Такъв Народ господства негативно отношение.
Тази наклонност се задълбочава в оценките за активността на държавното управление. Одобрение господства само измежду симпатизантите на Политическа партия (70%). Сред последователите на Демократична България то спада до 51%, а измежду тези на Българска социалистическа партия - до 38%.
Вследствие на опълчването сред Има Такъв Народ и останалите членове на обединението при избора на гуверньор на Българска народна банка и разплащането на пътните поправки най-рязко спада поддръжката за държавното управление измежду симпатизантите на партията на Слави Трифонов - до 25%.
Амбивалентните позиции на държавното управление по редица значими тематики, които изискваха партиите в него да създадат безапелационен ценностен избор, се обрисуват като съществена причина за разминаването в настройките сред симпатизантите на ръководещите партии, означават от социологическата организация и допълват, че през последните седмици към тях са се добавили вътрешнокоалиционни несъгласия и личностни борби, които в допълнение са ерозирали началната висока поддръжка за кабинета.
Източник:
В резултат, 46% от пълнолетните българи имат песимистични упования към възможностите на държавното управление да овладее настоящите рецесии. Правителството продължава да бъде кредитирано с доверие главно във връзка с декларираните при започване на мандата задължения: 28% считат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията, 26% - че ще се оправи с възходящата инфлация, 22% имат вяра в упоритостта за модернизиране на стопанската система, 20% - в реализирането на правосъдна промяна. Доверие, че обединението ще откри вярно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за договаряния с Европейски Съюз пък декларират 19, а други 17% чакат държавното управление да обезпечи различни на съветските енергийни доставки.
Едва 10% са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията сред съдружните сътрудници.
" За по-малко от половин година от началото на мандата, поредицата от рецесии, външнополитическите провокации и вътрешнополитическите напрежения изправят ръководещите пред нуждата не просто да вземат бързи решения, само че да вършат и ясни ценностни избори. Размиването на идеологическите граници и в следствие, блокирането на редица значими решения, слага все по-сериозни трудности пред обединението, а този принцип на (без)действие среща все по-високо отрицание от хората ", проучват от " Алфа Рисърч ".
Източник:
Войната на Русия против Украйна остава главен фокус на внимание за българите.
Проучването демонстрира, че 46% от сънародниците ни не престават да наблюдават всекидневно и с детайлности новините за военните дейности, реакциите на света и ориста на украинските бежанци. Други 38% пък декларират, че се интересуват от тематиката като цяло и по-общо, а едвам 16% не демонстрират интерес.
Войната ускорява поляризацията по редица тематики в българското общество, което се дължи както на увеличената интензивност на бранителите на Украйна и на дейностите на Русия в обществените мрежи, по този начин и на покачващия се прочувствен градус на напрежение сред тях. В две връзки обаче тя обрисува ясни трендове.
Продължава ерозията в След спада до 32% в първите дни на войната, в този момент доверието в него слиза на 25%, а недоверието скача до 61%. Много от хората, които не престават да харесват Русия, показват отрицателно отношение към президента, което е оригиналност за публичните настройки в страната.
Другата значима смяна е безапелационното отменяне на Русия като модел на държавно и политическо развиване на България. 63% от интервюираните считат, че мястото на България в изменящия се свят е в съюз със страните от Европейски Съюз и НАТО. 15% пък са на мнение, че мястото на страната ни е в съюз с Русия и страни към нея. Данните демонстрират, че българското общество минава през стадий на промяна, която ще оказва въздействие освен върху геополитическите му настройки, само че и върху поддръжката за обособените политически сили в страната.
Източник:
Политическата турбулентност през последните два месеца провокира и ускорена динамичност в електоралните настройки на българите. Има обща наклонност към друго по активност разколебаване в поддръжката за ръководещите партии, консолидация измежду симпатизантите на ГЕРБ и готовност на коренен избор.
С 21.7% от решилите да гласоподават ГЕРБ излиза с към 3% преднина пред Политическа партия , а главен фактор за това разбъркване е вътрешнопартийната консолидация. Макар да продължава да е един от най-остро подложените на критика партийни водачи, Бойко Борисов резервира доверието на 19.1% от интервюираните.
Втора позиция заема Политическа партия с 18.4%, само че с отлив от 6% за два месеца . По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на Кирил Петков (от 39% до 22.5%). Въпреки тази отрицателна наклонност обаче той остава най-одобряван измежду партийните водачи.
С 10.2% поддръжка на трета позиция излиза Българска социалистическа партия. На фона на отрицателния тренд към ръководещата коалиция, социалистите резервират симпатизантите си от последните парламентарни избори, а водачът Корнелия Нинова - утвърждението на 18.3% от българите.
Мобилизацията на коренен избор дава подтик на националистите от " Възраждане ", които бележат най-силен растеж през интервала, достигайки 9.4%. Положителна е динамичността и в персоналния рейтинг на водача им Костадин Костадинов (17.3%).
Източник:
Движение за права и свободи получава нормалните си за неелекторален интервал 7.6% поддръжка, а водачът Мустафа Карадайъ - утвърждението на 9.4% от гласоподавателите в страната.
По-слабо наранени от отрицателните трендове към ръководещите са Демократична България. Те стабилизират поддръжката си на ниво от 6.7%, а доверието в съпредседателите им варира в относително необятни граници: Христо Иванов - 15.8%, Владислав Панев - 8.5%, Атанас Атанасов - 7.1%.
Има Такъв Народ е другият съдружен сътрудник, който търпи основни електорални негативи. Подкрепата за него спада с 2.1% по отношение на февруари и все още е 4.5% от готовите да вземат участие в избори. Лидерът на групировката Слави Трифонов се употребява с утвърждението на 13.5% от българите.
8.9% от запитаните декларират, че биха дали своят вот за друга партия, отвън посочените политически сили, а 12.6% имат подготвеност да гласоподават, само че не са решили коя групировка ще поддържат.
По този метод, въпреки все още да не се обрисува коренно друга управническа опция, един предполагаем предстоящ избор може да създаде и много друго от в този момент записаното съответствие на силите , заключават от " Алфа Рисърч ".
Изследването регистрира спад в утвърждението (от 35% на 19%) и внезапен скок (от 23% до 48%) в неодобрението за активността на кабинета " Петков " за интервала февруари - април 2022г.
Същата наклонност се вижда и в рейтинга на премиера - позитивните оценки спадат от 39% на 23%, а негативните нарастват от 21% до 48%.
През последните два месеца най-динамични са настройките на партийните симпатизанти на обединенията от ръководещото болшинство.
Източник:
" Алфа Рисърч " регистрира, че зад обединението най-твърдо стоят гласоподавателите на Политическа партия и Демократична България, до момента в който Българска социалистическа партия са поляризирани, а измежду Има Такъв Народ господства негативно отношение.
Тази наклонност се задълбочава в оценките за активността на държавното управление. Одобрение господства само измежду симпатизантите на Политическа партия (70%). Сред последователите на Демократична България то спада до 51%, а измежду тези на Българска социалистическа партия - до 38%.
Вследствие на опълчването сред Има Такъв Народ и останалите членове на обединението при избора на гуверньор на Българска народна банка и разплащането на пътните поправки най-рязко спада поддръжката за държавното управление измежду симпатизантите на партията на Слави Трифонов - до 25%.
Амбивалентните позиции на държавното управление по редица значими тематики, които изискваха партиите в него да създадат безапелационен ценностен избор, се обрисуват като съществена причина за разминаването в настройките сред симпатизантите на ръководещите партии, означават от социологическата организация и допълват, че през последните седмици към тях са се добавили вътрешнокоалиционни несъгласия и личностни борби, които в допълнение са ерозирали началната висока поддръжка за кабинета.
Източник:
В резултат, 46% от пълнолетните българи имат песимистични упования към възможностите на държавното управление да овладее настоящите рецесии. Правителството продължава да бъде кредитирано с доверие главно във връзка с декларираните при започване на мандата задължения: 28% считат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията, 26% - че ще се оправи с възходящата инфлация, 22% имат вяра в упоритостта за модернизиране на стопанската система, 20% - в реализирането на правосъдна промяна. Доверие, че обединението ще откри вярно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за договаряния с Европейски Съюз пък декларират 19, а други 17% чакат държавното управление да обезпечи различни на съветските енергийни доставки.
Едва 10% са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията сред съдружните сътрудници.
" За по-малко от половин година от началото на мандата, поредицата от рецесии, външнополитическите провокации и вътрешнополитическите напрежения изправят ръководещите пред нуждата не просто да вземат бързи решения, само че да вършат и ясни ценностни избори. Размиването на идеологическите граници и в следствие, блокирането на редица значими решения, слага все по-сериозни трудности пред обединението, а този принцип на (без)действие среща все по-високо отрицание от хората ", проучват от " Алфа Рисърч ".
Източник:
Войната на Русия против Украйна остава главен фокус на внимание за българите.
Проучването демонстрира, че 46% от сънародниците ни не престават да наблюдават всекидневно и с детайлности новините за военните дейности, реакциите на света и ориста на украинските бежанци. Други 38% пък декларират, че се интересуват от тематиката като цяло и по-общо, а едвам 16% не демонстрират интерес.
Войната ускорява поляризацията по редица тематики в българското общество, което се дължи както на увеличената интензивност на бранителите на Украйна и на дейностите на Русия в обществените мрежи, по този начин и на покачващия се прочувствен градус на напрежение сред тях. В две връзки обаче тя обрисува ясни трендове.
Продължава ерозията в След спада до 32% в първите дни на войната, в този момент доверието в него слиза на 25%, а недоверието скача до 61%. Много от хората, които не престават да харесват Русия, показват отрицателно отношение към президента, което е оригиналност за публичните настройки в страната.
Другата значима смяна е безапелационното отменяне на Русия като модел на държавно и политическо развиване на България. 63% от интервюираните считат, че мястото на България в изменящия се свят е в съюз със страните от Европейски Съюз и НАТО. 15% пък са на мнение, че мястото на страната ни е в съюз с Русия и страни към нея. Данните демонстрират, че българското общество минава през стадий на промяна, която ще оказва въздействие освен върху геополитическите му настройки, само че и върху поддръжката за обособените политически сили в страната.
Източник:
Политическата турбулентност през последните два месеца провокира и ускорена динамичност в електоралните настройки на българите. Има обща наклонност към друго по активност разколебаване в поддръжката за ръководещите партии, консолидация измежду симпатизантите на ГЕРБ и готовност на коренен избор.
С 21.7% от решилите да гласоподават ГЕРБ излиза с към 3% преднина пред Политическа партия , а главен фактор за това разбъркване е вътрешнопартийната консолидация. Макар да продължава да е един от най-остро подложените на критика партийни водачи, Бойко Борисов резервира доверието на 19.1% от интервюираните.
Втора позиция заема Политическа партия с 18.4%, само че с отлив от 6% за два месеца . По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на Кирил Петков (от 39% до 22.5%). Въпреки тази отрицателна наклонност обаче той остава най-одобряван измежду партийните водачи.
С 10.2% поддръжка на трета позиция излиза Българска социалистическа партия. На фона на отрицателния тренд към ръководещата коалиция, социалистите резервират симпатизантите си от последните парламентарни избори, а водачът Корнелия Нинова - утвърждението на 18.3% от българите.
Мобилизацията на коренен избор дава подтик на националистите от " Възраждане ", които бележат най-силен растеж през интервала, достигайки 9.4%. Положителна е динамичността и в персоналния рейтинг на водача им Костадин Костадинов (17.3%).
Източник:
Движение за права и свободи получава нормалните си за неелекторален интервал 7.6% поддръжка, а водачът Мустафа Карадайъ - утвърждението на 9.4% от гласоподавателите в страната.
По-слабо наранени от отрицателните трендове към ръководещите са Демократична България. Те стабилизират поддръжката си на ниво от 6.7%, а доверието в съпредседателите им варира в относително необятни граници: Христо Иванов - 15.8%, Владислав Панев - 8.5%, Атанас Атанасов - 7.1%.
Има Такъв Народ е другият съдружен сътрудник, който търпи основни електорални негативи. Подкрепата за него спада с 2.1% по отношение на февруари и все още е 4.5% от готовите да вземат участие в избори. Лидерът на групировката Слави Трифонов се употребява с утвърждението на 13.5% от българите.
8.9% от запитаните декларират, че биха дали своят вот за друга партия, отвън посочените политически сили, а 12.6% имат подготвеност да гласоподават, само че не са решили коя групировка ще поддържат.
По този метод, въпреки все още да не се обрисува коренно друга управническа опция, един предполагаем предстоящ избор може да създаде и много друго от в този момент записаното съответствие на силите , заключават от " Алфа Рисърч ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ