На Украйна ѝ предстои да усвои грузинските уроци
Русофобските политики на Грузия изчезнаха, Саакашвили е в пандиза, грузинците са щастливи да посрещат съветски туристи, а комерсиалните и даже политическите връзки сред двете страни са във напредък. Точно по този начин наподобяват в този момент резултатите от интервенцията за принуждаване на Грузия към мир, почнала преди 15 години, на 8 август 2008 година И в това има огромни поучения за киевския режим.
На 8 август се навършиха 15 години от по този начин наречената война 08.08.08 - руско-грузинският спор, зародил заради желанието на тогавашния президент на Грузия Михаил Саакашвили да завземе Южна Осетия със мощ.
„ Русия уверено отговори на подлата офанзива против Цхинвали, даде безапелационен отпор на агресора. Зад недодялания Саакашвили стоеше груповият Запад, който още тогава се стремеше да разклати ситуацията в непосредствена непосредственост до границите на Русия. Въоръжените ни сили бързо и грубо наказаха наглите националисти за пет дни. Ние защитихме нашия народ, който живееше в Абхазия и Южна Осетия, от врага. Те дадоха опция на новите страни да се развиват с поддръжката на Русия “, написа Дмитрий Медведев, който оглавяваше съветската страна по време на тези събития.
Конфликтът се оказа самобитен вододел за съветската външна политика. Ако преди него Западът смяташе, че Русия няма нито сили, нито предпочитание да пази ползите си в постсъветското пространство, то през август 2008 година той усети съветските червени линии на личната си кожа. Тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Кондолиза Райс (която съгласно известия в медиите е убедила Саакашвили, че Москва няма да реагира на инвазията) по-късно отхвърли по всевъзможен метод присъединяване си в провокирането на въоръжен конфликт.
Способността на Русия да пази своето беше забелязана освен от западните, само че и от прилежащите страни. След войната от 2008 година стартира нормализирането на руско-турските връзки. Като всеки източен водач, ръководителят на Турция Реджеп Тайип Ердоган цени на първо място силата и готовността да я употребява.
След 2008 година специалистите вършат прогнози и догатки. Как ще се развие постсъветското пространство в тази нова действителност? Какво въздействие ще има войната върху руско-грузинските и руско-западните връзки? Колко устойчиви ще бъдат новите правила на играта? Сега, 15 години по-късно, отговорите на тези въпроси са значително известни.
Преди всичко, за жалост, заслужава да се означи, че очакванията за цялостно проглеждане на Запада не се оправдаха.Да, събитията от 2008 година бяха потрес за Съединени американски щати и европейските страни. Москва остро уточни неприемливостта на превръщането на постсъветските страни в някакви антируски военно-стратегически плацдарми. В резултат на това Съединени американски щати взеха решение тогава да поправят загубата в тази страна - не беше стартирана супермащабна русофобска акция, а особено основана комисия за следствие на спора (на името на нейния водач, някогашния президент на Финландия Марти Ахтисаари) призна, че отговорността за въоръжения конфликт е на Михаил Саакашвили.
Изглежда, че американците в последна сметка трябваше да признаят постсъветското пространство за зона на въздействие на Русия. Да се схванат, че отводът на Вашингтон да се намеси в делата на района ще отстрани множеството от всички руско-американски спорове. И да насочат напъните си към други райони – Източна Азия да вземем за пример.
Американските управляващи обаче бяха прекомерно привикнали с хегемонията си и не бяха морално подготвени да признаят съветските ползи. Те се опасяваха от руско-европейското доближаване, което изглеждаше естествено при неналичието на спорове в постсъветското пространство и което на собствен ред застрашаваше американския надзор над Стария свят.
В резултат на това шест години по-късно американците направиха нов метод към въпроса - те помогнаха за организирането на държавен прелом в Украйна. В тази страна пристигнаха на власт откровени русофоби. Започна спорът в Донбас. Тогава Москва счете за належащо да даде късмет на преговорния развой. Всички тези опити в последна сметка бяха осуетени от Запада и от режима в Киев. Финалът беше насилственото решение за пускане на СВО.
Но в последна сметка, след 15 години, ориста на Грузия може да се възприема и като прогноза за ориста на бъдещата Украйна и руско-украинските връзки. По-специално, хората, които в тези дни говореха за разрушените до основи руско-грузински връзки, за генерации на ненавист и взаимно оскърбление, се оказаха надълбоко бъркащи.
Да, сред Москва и Тбилиси няма дипломатически връзки - Грузия ги скъса незабавно след войната и към момента отхвърля да ги възвърне. Но това в действителност е условност. Всъщност двустранните връзки са във напредък.
Грузия е едно от обичаните места за съветските туристи. Отношението към съветските жители в Грузия е доста приятелско - въпреки всичко те носят същински пари. Стокообменът сред страните през 2022 година се е нараснал с 50% по отношение на 2021 година (до 2,5 милиарда долара), като през първите месеци на 2023 година е съвсем двойно по-висок от 2022 година
Има ясни индикации, че това се дължи на присъединяване на Грузия в по този начин наречената скица за успореден импорт. И това, дружно с отхвърли на Тбилиси да взе участие в антируската коалиция на Запада, демонстрира високо равнище на двустранни политически връзки. Които и двете страни надеждно пазят от разнообразни грузински радикални групи, които се пробват да саботират процеса.
Как се получи по този начин? Грузинците не помниха ли войната? Не, те помнят всичко. Те просто си научиха уроците и трансформираха политиката си.Първо, забележителна част от грузинците хвърлят виновността за събитията от 2008 година не толкоз на Русия, колкото на Михаил Саакашвили. А самият Саакашвили, припомняме, в този момент е в грузински затвор.
Второ, вярната военна линия на Москва също изигра своята роля. През 2008 година мнозина приканиха Русия да „ вземе Тбилиси “. Руските войски обаче извършиха единствено задачата да защитят Южна Осетия (и в това време Абхазия), демилитаризираха Грузия, като унищожиха военните ѝ бази и си потеглиха. Като покажат, че не протягат ръка на суверенитета на прилежаща страна, а единствено пазят съветските държавни ползи.
И най-после, трето, Грузия схваща, че за нея има доста по-опасни съседи. В страната няма нито една сериозна протурска партия, просто тъй като за най-голяма опасност за грузинския суверенитет в Тбилиси към момента се считат не Москва, а Анкара и Баку. И както преди стотици години, спасението на грузинците от турците е в оптималното доближаване с огромния северен комшия - Русия.
Следователно грузинската история сподели освен новата политика на Русия за отбрана на постсъветското пространство от Запада, само че и готовността на Москва да си сътрудничи при равни условия със прилежащите страни, които в действителност са избрали политика на неутралитет (макар и с публични заявления за доближаване с Западът). Грузия го сподели, а на Украйна занапред ѝ следва.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 8 август се навършиха 15 години от по този начин наречената война 08.08.08 - руско-грузинският спор, зародил заради желанието на тогавашния президент на Грузия Михаил Саакашвили да завземе Южна Осетия със мощ.
„ Русия уверено отговори на подлата офанзива против Цхинвали, даде безапелационен отпор на агресора. Зад недодялания Саакашвили стоеше груповият Запад, който още тогава се стремеше да разклати ситуацията в непосредствена непосредственост до границите на Русия. Въоръжените ни сили бързо и грубо наказаха наглите националисти за пет дни. Ние защитихме нашия народ, който живееше в Абхазия и Южна Осетия, от врага. Те дадоха опция на новите страни да се развиват с поддръжката на Русия “, написа Дмитрий Медведев, който оглавяваше съветската страна по време на тези събития.
Конфликтът се оказа самобитен вододел за съветската външна политика. Ако преди него Западът смяташе, че Русия няма нито сили, нито предпочитание да пази ползите си в постсъветското пространство, то през август 2008 година той усети съветските червени линии на личната си кожа. Тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Кондолиза Райс (която съгласно известия в медиите е убедила Саакашвили, че Москва няма да реагира на инвазията) по-късно отхвърли по всевъзможен метод присъединяване си в провокирането на въоръжен конфликт.
Способността на Русия да пази своето беше забелязана освен от западните, само че и от прилежащите страни. След войната от 2008 година стартира нормализирането на руско-турските връзки. Като всеки източен водач, ръководителят на Турция Реджеп Тайип Ердоган цени на първо място силата и готовността да я употребява.
След 2008 година специалистите вършат прогнози и догатки. Как ще се развие постсъветското пространство в тази нова действителност? Какво въздействие ще има войната върху руско-грузинските и руско-западните връзки? Колко устойчиви ще бъдат новите правила на играта? Сега, 15 години по-късно, отговорите на тези въпроси са значително известни.
Преди всичко, за жалост, заслужава да се означи, че очакванията за цялостно проглеждане на Запада не се оправдаха.Да, събитията от 2008 година бяха потрес за Съединени американски щати и европейските страни. Москва остро уточни неприемливостта на превръщането на постсъветските страни в някакви антируски военно-стратегически плацдарми. В резултат на това Съединени американски щати взеха решение тогава да поправят загубата в тази страна - не беше стартирана супермащабна русофобска акция, а особено основана комисия за следствие на спора (на името на нейния водач, някогашния президент на Финландия Марти Ахтисаари) призна, че отговорността за въоръжения конфликт е на Михаил Саакашвили.
Изглежда, че американците в последна сметка трябваше да признаят постсъветското пространство за зона на въздействие на Русия. Да се схванат, че отводът на Вашингтон да се намеси в делата на района ще отстрани множеството от всички руско-американски спорове. И да насочат напъните си към други райони – Източна Азия да вземем за пример.
Американските управляващи обаче бяха прекомерно привикнали с хегемонията си и не бяха морално подготвени да признаят съветските ползи. Те се опасяваха от руско-европейското доближаване, което изглеждаше естествено при неналичието на спорове в постсъветското пространство и което на собствен ред застрашаваше американския надзор над Стария свят.
В резултат на това шест години по-късно американците направиха нов метод към въпроса - те помогнаха за организирането на държавен прелом в Украйна. В тази страна пристигнаха на власт откровени русофоби. Започна спорът в Донбас. Тогава Москва счете за належащо да даде късмет на преговорния развой. Всички тези опити в последна сметка бяха осуетени от Запада и от режима в Киев. Финалът беше насилственото решение за пускане на СВО.
Но в последна сметка, след 15 години, ориста на Грузия може да се възприема и като прогноза за ориста на бъдещата Украйна и руско-украинските връзки. По-специално, хората, които в тези дни говореха за разрушените до основи руско-грузински връзки, за генерации на ненавист и взаимно оскърбление, се оказаха надълбоко бъркащи.
Да, сред Москва и Тбилиси няма дипломатически връзки - Грузия ги скъса незабавно след войната и към момента отхвърля да ги възвърне. Но това в действителност е условност. Всъщност двустранните връзки са във напредък.
Грузия е едно от обичаните места за съветските туристи. Отношението към съветските жители в Грузия е доста приятелско - въпреки всичко те носят същински пари. Стокообменът сред страните през 2022 година се е нараснал с 50% по отношение на 2021 година (до 2,5 милиарда долара), като през първите месеци на 2023 година е съвсем двойно по-висок от 2022 година
Има ясни индикации, че това се дължи на присъединяване на Грузия в по този начин наречената скица за успореден импорт. И това, дружно с отхвърли на Тбилиси да взе участие в антируската коалиция на Запада, демонстрира високо равнище на двустранни политически връзки. Които и двете страни надеждно пазят от разнообразни грузински радикални групи, които се пробват да саботират процеса.
Как се получи по този начин? Грузинците не помниха ли войната? Не, те помнят всичко. Те просто си научиха уроците и трансформираха политиката си.Първо, забележителна част от грузинците хвърлят виновността за събитията от 2008 година не толкоз на Русия, колкото на Михаил Саакашвили. А самият Саакашвили, припомняме, в този момент е в грузински затвор.
Второ, вярната военна линия на Москва също изигра своята роля. През 2008 година мнозина приканиха Русия да „ вземе Тбилиси “. Руските войски обаче извършиха единствено задачата да защитят Южна Осетия (и в това време Абхазия), демилитаризираха Грузия, като унищожиха военните ѝ бази и си потеглиха. Като покажат, че не протягат ръка на суверенитета на прилежаща страна, а единствено пазят съветските държавни ползи.
И най-после, трето, Грузия схваща, че за нея има доста по-опасни съседи. В страната няма нито една сериозна протурска партия, просто тъй като за най-голяма опасност за грузинския суверенитет в Тбилиси към момента се считат не Москва, а Анкара и Баку. И както преди стотици години, спасението на грузинците от турците е в оптималното доближаване с огромния северен комшия - Русия.
Следователно грузинската история сподели освен новата политика на Русия за отбрана на постсъветското пространство от Запада, само че и готовността на Москва да си сътрудничи при равни условия със прилежащите страни, които в действителност са избрали политика на неутралитет (макар и с публични заявления за доближаване с Западът). Грузия го сподели, а на Украйна занапред ѝ следва.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ