Русофобията като болест и русофобът като психопат
Русофобията като нападателна дивотия и войнстващо незнание, които въстават срещу културата и нравствеността, и разсънват звяра у индивида
Основните възгледи в мирогледа на русофоба:
1. РАША е историческо неразбирателство на картата на Европа; за либералите тя се намира единствено в Азия.
2. Русия владее нелегално запасите от потребни изкопаеми на своята територия, които принадлежат на целия свят.
Специалистите за понятието „ русофобия "
Думата „ русофобия " произлиза за от съветската представка „ рус " и гръцката дума „ фобос " - боязън. Значението й: предумишлено, съмнително, неприязнено и враждебно отношение към Русия или руснаците; русофобията е частен случай на явлението ксенофобия - в превод „ боязън или злоба от нещо непознато ", и характерно направление в етнофобията. Според експерти русофобията, за разлика от множеството други национални уплахи постоянно съставлява цяла идеология, т.е. специфичен комплекс от хрумвания и концепции, които имат своя конструкция, система от понятия, произход и свои типични прояви.
Историята на термина „ русофобия "
За пръв път терминът „ русофобия " е използван от съветския стихотворец Фьодор Тютчев - 1803-1873 година, който съгласно някои откриватели противопоставял русофобията на панславизма.
Още през 16 век дейна агитация против Русия водели литовски и полски държавни дейци, историци и писатели. Тази агитация зародила на почвата на войните за съветските територии и на битката на католичеството със „ схизматичното " православие. Полският крал Сигизмунд I - 1467-1548 година, убеждавал западните монарси, че „ московитите " не са християни, а варвари, които се отнасят към азиатските нации и са се сговорили с турците и татарите да разрушат християнския свят.
Русофобията като система от възгледи зародила през 16-17 век, само че не се проявявала интензивно, тъй като Русия влизала в съюзи с някои европейски страни - да вземем за пример с Австрия и Хабсбургите.
Според някои откриватели русофобията като система зародила в края на 18 - първата половина на 19 век, на първо време във Франция, откакто се сринала империята на Наполеон Бонапарт; по-късно тя минала в Англия, където през 1820-1840 година към този момент била образувана пълнокръвно.В интервала сред Унгарската гражданска война през 1848-1849 година и Кримската война - 1853-1856 година, в Англия русофобията достигнала своя разцвет и обхванала и други европейски страни. Историкът Валентин Фалин твърди, че „ оста, към която се изграждали връзките сред Русия и западния свят през огромна част от 19 и през 18 век, била русофобията, която нямала никакво отношение към комунизма ". Академик Александър Чубарян твърди, че „ русофобията навлязла в западните страни от средата на 18 век ".
Шефът на външното разузнаване и изпълнявал длъжността началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Русия генерал-лейтенант Леонид Шебаршин счита, че за основа на русофобията послужила книгата на сър Робърт Уилсън, който по времето на войната против Наполеон Бонапарт служел в съветското командване. Според други историци русофобията се показала отчетливо през 40-те години на 19 век, след редицата военни триумфи на император Николай I, които провокирали страхове и се възприемали от европейските управници като опасност за техните ползи.
Сергей Кара Мурза допуска, че русофобията - „ визията на Руската империя като деспотична робия, душителка на всякаква мисъл и независимост ", почнала да доминира в публичното мнение на Запада от края на първата трета на 19 век. В тази режисура се събрали възгледите на консерватори и либерали, а по-късно и на марксистите на Запад. След като европейските държавни управления с доста старания съумели да принудят Русия да взе участие в потушаването на революцията през 1848 година в Австро-Унгария, я нарекли „ стражар на Европа ".
Видовете русофобия
Според специалиста в Московското бюро по правата на индивида Семьон Чарни съществуват два типа русофобия - така наречен низова и „ елитна " русофобия.
Низовата, или всеобщата, русофобия е отрицателно отношение на необятни пластове измежду популацията против руснаците.
Елитната, политическата, русофобия включва антируски дейности на управляващите в някои страни и райони. Двата типа русофобия постоянно се пресичат. Много рискова е проявата по едно и също време на всеобщата и политическата русофобия, когато пораждат политически придвижвания, поддържани от популацията, чиято цел е заличаване или изпъждане на някой народ, което е геноцид в чиста форма. Такова отношение към руснаците имат нацистите в Германия.
Причини за русофобията
Според историка Никита Соколов повода за русофобията е нападателната външна политика на Руската империя, а историкът Никита Петров показва, че повода за това събитие са чудовищните закононарушения на руската власт.
Русофобията като резултат от конкуренцията
Политологът историк Юрий Пивоваров счита, че русофобията на Запад е обусловена от конкурентни съображения и от обичайна централноевропейска ксенофобия. Дмитрий Рогозин твърди, че с изключение на страха от Русия като огромна страна, една от аргументите за европейската русофобия е омразата на европейските народи една към друга.
Джулието Киеза показва „ майсторски съхранилите се и изкуствено поддържани " русофобски настроения в европейските Средства за масова информация и ги свързва с икономическата и политическата конкуренция сред европейските страни и Русия.
Русофобията на културно-идеологическа почва
Юрий Кублановски показва корените на „ културно-идеологическата русофобия ", като цитира писмото на Павел Аненков до Иван Тургенев: „ Не можеш да бъдеш либерал в Европа, в случай че не си зложелател на Русия. Либерализмът и благоразположението към славяните са несъвместими понятия... "
Швейцарският публицист и политолог Ги Метан прави прилика сред русофобията и антисемитизма.
„ Русофобията е феномен на груповата логика на психиката и психопатия, която се подхранва от тенденциозната интерпретация на обстоятелства и обстановки по подобен метод, че в последна сметка показва руснаците или техните водачи, в този случай - Владимир Путин, виновни. Подобно на антисемитизма, русофобията не е събитие от преходния интервал, обвързвано с съответни исторически събития. Тя, както и враждебното отношение към евреите, придобива разнообразни форми в следствие от своята промяна според от подтекста на страната... "
Традиционно русофобски страни са Съединени американски щати, Германия, Австрия, Финландия, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Армения, Азербайджан и други
След разпадането на Съветския съюз се ускори русофобията във всички постсъветски страни и в някои субекти в Руската федерация.
Презрителното отношение на поляците към руснаците, които се пробват да покажат превъзходството си, произтича от полския комплекс за непълноценност и не приказва добре за полските елити. Това в цялостна степен важи и за българската русофобия. Поляците завиждат на Запада, тъй като там има по-висок стандарт на живот и по тази причина получават неуместно наслаждение от това, че популацията на Русия има по-ниски приходи от поляците. Когато бедният презира още по-бедния, това усъвършенства самочувствието му и логиката на психиката и психиатрията дефинират това събитие като болест.
Някои историци дефинират русофобията като политическа обвивка на примитивизма и необразоваността. Най-примитивните европейци, в това число и българи, са най-големите русофоби. Никъде не съществуват образовани русофоби.
Развитият и образованият човек в никакъв случай не може да бъде русофоб. Русофобските нации са небогати, маломерни, безперспективни, лимитирани, примитивни и без блян към нравствен и духовен прогрес. Те не могат да изградят своето икономическо бъдеще, не могат да покачат приходите си и да живеят свободно и са съперници на всякаква човешка цивилизация.
Много психолози, психиатри и историци свързват русофобията с духовното изродяване и деградацията на човешката персона.
Д.Киеза счита русофобията освен за болест, само че и за оръжие на Запада.
Юрий Черепахин показва, че русофобията освен е страшна болест, само че и че всява омраза сред роднински нации, отслабва ги и ги прави лесна жертва за външни агресори. Тя е мощното оръжие на Съединени американски щати против Русия. Русофобията се трансформира в част от държавната политика, изключително в източноевропейските страни. Вредата от тази русофобска политика там към този момент дава своите резултати. Постепенно русофобията се трансформира в хронична болест на западния свят.
Убий Русия непременно!
С идването на Путин на власт американците намерено заговориха това, което по-рано се пишеше в секретните меморандуми и други програмни документи, предопределени главно за служебно прилагане. През 2001 година тогавашният началник на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Тенет уточни в сената, че измежду страните, които съставляват заплаха за Щатите, е и Русия. Защо Съединени американски щати имат такава злоба към Русия? По доста аргументи. Първо, Русия има колосални ресурси от естествени запаси, на които желаят да сложат ръка от Уол Стрийт. Второ, Съединени американски щати се плашат от съветския боен капацитет, от нуклеарното оръжие, което може да сложи под въпрос претенциите им за международно владичество. Трето, руснаците не желаят да одобряват т.на, западни духовни полезности. Затова битката им със Съединени американски щати постоянно е била битка за заличаване.
Авторитетното списание Foreign Affairs образно илюстрира каква Русия желаят да видят Бжежински и неговите кукловоди: Русия да обхване единствено Европейската част, а зад Урал - република Сибир и Далекоизточния край да се управляват от Съединени американски щати.
Издателство „ Распер "
Източник pan.bg
Основните възгледи в мирогледа на русофоба:
1. РАША е историческо неразбирателство на картата на Европа; за либералите тя се намира единствено в Азия.
2. Русия владее нелегално запасите от потребни изкопаеми на своята територия, които принадлежат на целия свят.
Специалистите за понятието „ русофобия "
Думата „ русофобия " произлиза за от съветската представка „ рус " и гръцката дума „ фобос " - боязън. Значението й: предумишлено, съмнително, неприязнено и враждебно отношение към Русия или руснаците; русофобията е частен случай на явлението ксенофобия - в превод „ боязън или злоба от нещо непознато ", и характерно направление в етнофобията. Според експерти русофобията, за разлика от множеството други национални уплахи постоянно съставлява цяла идеология, т.е. специфичен комплекс от хрумвания и концепции, които имат своя конструкция, система от понятия, произход и свои типични прояви.
Историята на термина „ русофобия "
За пръв път терминът „ русофобия " е използван от съветския стихотворец Фьодор Тютчев - 1803-1873 година, който съгласно някои откриватели противопоставял русофобията на панславизма.
Още през 16 век дейна агитация против Русия водели литовски и полски държавни дейци, историци и писатели. Тази агитация зародила на почвата на войните за съветските територии и на битката на католичеството със „ схизматичното " православие. Полският крал Сигизмунд I - 1467-1548 година, убеждавал западните монарси, че „ московитите " не са християни, а варвари, които се отнасят към азиатските нации и са се сговорили с турците и татарите да разрушат християнския свят.
Русофобията като система от възгледи зародила през 16-17 век, само че не се проявявала интензивно, тъй като Русия влизала в съюзи с някои европейски страни - да вземем за пример с Австрия и Хабсбургите.
Според някои откриватели русофобията като система зародила в края на 18 - първата половина на 19 век, на първо време във Франция, откакто се сринала империята на Наполеон Бонапарт; по-късно тя минала в Англия, където през 1820-1840 година към този момент била образувана пълнокръвно.В интервала сред Унгарската гражданска война през 1848-1849 година и Кримската война - 1853-1856 година, в Англия русофобията достигнала своя разцвет и обхванала и други европейски страни. Историкът Валентин Фалин твърди, че „ оста, към която се изграждали връзките сред Русия и западния свят през огромна част от 19 и през 18 век, била русофобията, която нямала никакво отношение към комунизма ". Академик Александър Чубарян твърди, че „ русофобията навлязла в западните страни от средата на 18 век ".
Шефът на външното разузнаване и изпълнявал длъжността началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Русия генерал-лейтенант Леонид Шебаршин счита, че за основа на русофобията послужила книгата на сър Робърт Уилсън, който по времето на войната против Наполеон Бонапарт служел в съветското командване. Според други историци русофобията се показала отчетливо през 40-те години на 19 век, след редицата военни триумфи на император Николай I, които провокирали страхове и се възприемали от европейските управници като опасност за техните ползи.
Сергей Кара Мурза допуска, че русофобията - „ визията на Руската империя като деспотична робия, душителка на всякаква мисъл и независимост ", почнала да доминира в публичното мнение на Запада от края на първата трета на 19 век. В тази режисура се събрали възгледите на консерватори и либерали, а по-късно и на марксистите на Запад. След като европейските държавни управления с доста старания съумели да принудят Русия да взе участие в потушаването на революцията през 1848 година в Австро-Унгария, я нарекли „ стражар на Европа ".
Видовете русофобия
Според специалиста в Московското бюро по правата на индивида Семьон Чарни съществуват два типа русофобия - така наречен низова и „ елитна " русофобия.
Низовата, или всеобщата, русофобия е отрицателно отношение на необятни пластове измежду популацията против руснаците.
Елитната, политическата, русофобия включва антируски дейности на управляващите в някои страни и райони. Двата типа русофобия постоянно се пресичат. Много рискова е проявата по едно и също време на всеобщата и политическата русофобия, когато пораждат политически придвижвания, поддържани от популацията, чиято цел е заличаване или изпъждане на някой народ, което е геноцид в чиста форма. Такова отношение към руснаците имат нацистите в Германия.
Причини за русофобията
Според историка Никита Соколов повода за русофобията е нападателната външна политика на Руската империя, а историкът Никита Петров показва, че повода за това събитие са чудовищните закононарушения на руската власт.
Русофобията като резултат от конкуренцията
Политологът историк Юрий Пивоваров счита, че русофобията на Запад е обусловена от конкурентни съображения и от обичайна централноевропейска ксенофобия. Дмитрий Рогозин твърди, че с изключение на страха от Русия като огромна страна, една от аргументите за европейската русофобия е омразата на европейските народи една към друга.
Джулието Киеза показва „ майсторски съхранилите се и изкуствено поддържани " русофобски настроения в европейските Средства за масова информация и ги свързва с икономическата и политическата конкуренция сред европейските страни и Русия.
Русофобията на културно-идеологическа почва
Юрий Кублановски показва корените на „ културно-идеологическата русофобия ", като цитира писмото на Павел Аненков до Иван Тургенев: „ Не можеш да бъдеш либерал в Европа, в случай че не си зложелател на Русия. Либерализмът и благоразположението към славяните са несъвместими понятия... "
Швейцарският публицист и политолог Ги Метан прави прилика сред русофобията и антисемитизма.
„ Русофобията е феномен на груповата логика на психиката и психопатия, която се подхранва от тенденциозната интерпретация на обстоятелства и обстановки по подобен метод, че в последна сметка показва руснаците или техните водачи, в този случай - Владимир Путин, виновни. Подобно на антисемитизма, русофобията не е събитие от преходния интервал, обвързвано с съответни исторически събития. Тя, както и враждебното отношение към евреите, придобива разнообразни форми в следствие от своята промяна според от подтекста на страната... "
Традиционно русофобски страни са Съединени американски щати, Германия, Австрия, Финландия, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Армения, Азербайджан и други
След разпадането на Съветския съюз се ускори русофобията във всички постсъветски страни и в някои субекти в Руската федерация.
Презрителното отношение на поляците към руснаците, които се пробват да покажат превъзходството си, произтича от полския комплекс за непълноценност и не приказва добре за полските елити. Това в цялостна степен важи и за българската русофобия. Поляците завиждат на Запада, тъй като там има по-висок стандарт на живот и по тази причина получават неуместно наслаждение от това, че популацията на Русия има по-ниски приходи от поляците. Когато бедният презира още по-бедния, това усъвършенства самочувствието му и логиката на психиката и психиатрията дефинират това събитие като болест.
Някои историци дефинират русофобията като политическа обвивка на примитивизма и необразоваността. Най-примитивните европейци, в това число и българи, са най-големите русофоби. Никъде не съществуват образовани русофоби.
Развитият и образованият човек в никакъв случай не може да бъде русофоб. Русофобските нации са небогати, маломерни, безперспективни, лимитирани, примитивни и без блян към нравствен и духовен прогрес. Те не могат да изградят своето икономическо бъдеще, не могат да покачат приходите си и да живеят свободно и са съперници на всякаква човешка цивилизация.
Много психолози, психиатри и историци свързват русофобията с духовното изродяване и деградацията на човешката персона.
Д.Киеза счита русофобията освен за болест, само че и за оръжие на Запада.
Юрий Черепахин показва, че русофобията освен е страшна болест, само че и че всява омраза сред роднински нации, отслабва ги и ги прави лесна жертва за външни агресори. Тя е мощното оръжие на Съединени американски щати против Русия. Русофобията се трансформира в част от държавната политика, изключително в източноевропейските страни. Вредата от тази русофобска политика там към този момент дава своите резултати. Постепенно русофобията се трансформира в хронична болест на западния свят.
Убий Русия непременно!
С идването на Путин на власт американците намерено заговориха това, което по-рано се пишеше в секретните меморандуми и други програмни документи, предопределени главно за служебно прилагане. През 2001 година тогавашният началник на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Тенет уточни в сената, че измежду страните, които съставляват заплаха за Щатите, е и Русия. Защо Съединени американски щати имат такава злоба към Русия? По доста аргументи. Първо, Русия има колосални ресурси от естествени запаси, на които желаят да сложат ръка от Уол Стрийт. Второ, Съединени американски щати се плашат от съветския боен капацитет, от нуклеарното оръжие, което може да сложи под въпрос претенциите им за международно владичество. Трето, руснаците не желаят да одобряват т.на, западни духовни полезности. Затова битката им със Съединени американски щати постоянно е била битка за заличаване.
Авторитетното списание Foreign Affairs образно илюстрира каква Русия желаят да видят Бжежински и неговите кукловоди: Русия да обхване единствено Европейската част, а зад Урал - република Сибир и Далекоизточния край да се управляват от Съединени американски щати.
Издателство „ Распер "
Източник pan.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ