Руслан Трад: Кръговете срещу Путин да вземат решение дали да подк...
Руслан Трад, публицист, Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
По публични данни единствено в първия ден на изборите в Руската федерация са били. Това в никакъв случай не се е случвало на избори в историята на Руската федерация и идва на фона на провокации по границата с Украйна. Вече четвърти ден съветски размирен формирования, под надзора на украинското военно разузнаване, правят.
Съобщенията на съветското министерство на защитата за унищожаването на стотици " терористи " и десетки танкове не трансформираха позицията на районните управляващи, които оповестиха евакуация от пограничните села, до момента в който бойните дейности не престават.
Трите съществени съветски размирен обединения - Легион " Свобода на Русия ", Руски доброволчески корпус (РДК) и Сибирски батальон, са формирани освен от етнически руснаци, само че и поданици на няколко републики. Този път, за разлика от последните нахлувания в Белгородска област, те разполагат с повече оръжие и военна техника, само че също по този начин кореспондират по-успешно с популацията, с помощта на което получават данни за местоположението на части на съветската войска и ФСБ.
Според анализатори, една от задачите на акцията в Белгородска и Курска област, е саботирането на изборния развой. Но изборите са единствено доста повърхностният пласт - като жители на Руската федерация, бунтовническите елементи схващат добре, че властта в Москва няма желание да се преценява с резултати и митинги на демократичната съпротива. В момента главното внимание вътре в РФ, е ориентирано към потреблението на оръжие против управляващите.
Историята на Руската империя и Руската федерация е показателна.
Руснаците през 13 век не са били доста взискателни към алчните си князе, които не са могли да отхвърлен единствено 30 хиляди монголци, вследствие на което изцяло унищожават съветската страна. Дори в противен случай, оживелите се сплотяват към промонголския жанр Всеволодович, а най-яркият му представител Александър Невски става светец на съветската черква.
Дали московчани са имали искания към Дмитрий Донски, избягал от Тохтамиш от Москва през 1382 година, или към Иван Грозни, който оставя Москва на милостта на кримските татари през 1572 година? Не - и двамата през днешния ден се считат за велики исторически персони.
Когато по време на Смутното време полските сили опустошават цяла Русия, избивайки съвсем половината от популацията, на Земския събор през 1613 година руснаците избират за цар Михаил Романов, който преди този момент се е заклел във честност на крал Владислав и е седял в Кремъл дружно с полските си господари по време на обсадата на Москва от Кузма Минин и Дмитрий Пожарски.
Дали руските жители са имали някакви въпроси към Сталин, поради чиито военни и политически неточности Червена войска е смачкана при започване на войната и който по-късно " поправя " грешките си на гърба на десетки милиони мобилизирани хора? Отново не: точно след войната любовта на руснаците към Сталин е била в своя най-много, а през днешния ден името му е оправдано от кръга към Владимир Путин.
В сегашния случай всички опити да се засрами държавното управление или Путин са обречени на крах - историята демонстрира, че всеобщият руснак постоянно споделя нещастието с държавното управление си. Самата концепция, че държавното управление би трябвало да носи отговорност пред народа, в Руската федерация е смъртоносна. Съдбата на Алексей Навални или Борис Немцов удостоверява историята.
Всичко това не значи, че всевъзможни дейности и интервенции против Путин са безполезни - в противен случай, би трябвало да улесни планирането им. А точно: би трябвало да се регистрират единствено два фактора - боен (поражение) и стопански (нанасяне на щети), без да се хабят запаси за обмисляне на психологическия фактор (отношението на руснаците към правителството). В този миг, демократичната съпротива и онази част от националистическите кръгове, които са против държавното управление на Путин, би трябвало да вземат решение дали да поддържат бунтовническите сили с финансирането им.
По публични данни единствено в първия ден на изборите в Руската федерация са били. Това в никакъв случай не се е случвало на избори в историята на Руската федерация и идва на фона на провокации по границата с Украйна. Вече четвърти ден съветски размирен формирования, под надзора на украинското военно разузнаване, правят.
Съобщенията на съветското министерство на защитата за унищожаването на стотици " терористи " и десетки танкове не трансформираха позицията на районните управляващи, които оповестиха евакуация от пограничните села, до момента в който бойните дейности не престават.
Трите съществени съветски размирен обединения - Легион " Свобода на Русия ", Руски доброволчески корпус (РДК) и Сибирски батальон, са формирани освен от етнически руснаци, само че и поданици на няколко републики. Този път, за разлика от последните нахлувания в Белгородска област, те разполагат с повече оръжие и военна техника, само че също по този начин кореспондират по-успешно с популацията, с помощта на което получават данни за местоположението на части на съветската войска и ФСБ.
Според анализатори, една от задачите на акцията в Белгородска и Курска област, е саботирането на изборния развой. Но изборите са единствено доста повърхностният пласт - като жители на Руската федерация, бунтовническите елементи схващат добре, че властта в Москва няма желание да се преценява с резултати и митинги на демократичната съпротива. В момента главното внимание вътре в РФ, е ориентирано към потреблението на оръжие против управляващите.
Историята на Руската империя и Руската федерация е показателна.
Руснаците през 13 век не са били доста взискателни към алчните си князе, които не са могли да отхвърлен единствено 30 хиляди монголци, вследствие на което изцяло унищожават съветската страна. Дори в противен случай, оживелите се сплотяват към промонголския жанр Всеволодович, а най-яркият му представител Александър Невски става светец на съветската черква.
Дали московчани са имали искания към Дмитрий Донски, избягал от Тохтамиш от Москва през 1382 година, или към Иван Грозни, който оставя Москва на милостта на кримските татари през 1572 година? Не - и двамата през днешния ден се считат за велики исторически персони.
Когато по време на Смутното време полските сили опустошават цяла Русия, избивайки съвсем половината от популацията, на Земския събор през 1613 година руснаците избират за цар Михаил Романов, който преди този момент се е заклел във честност на крал Владислав и е седял в Кремъл дружно с полските си господари по време на обсадата на Москва от Кузма Минин и Дмитрий Пожарски.
Дали руските жители са имали някакви въпроси към Сталин, поради чиито военни и политически неточности Червена войска е смачкана при започване на войната и който по-късно " поправя " грешките си на гърба на десетки милиони мобилизирани хора? Отново не: точно след войната любовта на руснаците към Сталин е била в своя най-много, а през днешния ден името му е оправдано от кръга към Владимир Путин.
В сегашния случай всички опити да се засрами държавното управление или Путин са обречени на крах - историята демонстрира, че всеобщият руснак постоянно споделя нещастието с държавното управление си. Самата концепция, че държавното управление би трябвало да носи отговорност пред народа, в Руската федерация е смъртоносна. Съдбата на Алексей Навални или Борис Немцов удостоверява историята.
Всичко това не значи, че всевъзможни дейности и интервенции против Путин са безполезни - в противен случай, би трябвало да улесни планирането им. А точно: би трябвало да се регистрират единствено два фактора - боен (поражение) и стопански (нанасяне на щети), без да се хабят запаси за обмисляне на психологическия фактор (отношението на руснаците към правителството). В този миг, демократичната съпротива и онази част от националистическите кръгове, които са против държавното управление на Путин, би трябвало да вземат решение дали да поддържат бунтовническите сили с финансирането им.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ