Джордж Фридман: Войната в Украйна – много по-широк геополитически и културен конфликт
Руският президент Владимир Путин приказва предходната седмица в клуба „ Валдай “ - московски мозъчен концерн, в който се разискват съществени въпроси и където постоянно се образува съветската политика. Бях поканен да приказвам там през декември 2014 година, след въстанието на Майдана в Украйна. Руснаците смятаха, че то е било инспирирано от американското разузнаване. Аз твърдях, че това е мъчно да се реализира без необятно публикувано неодобрение и че въпреки Централно разузнавателно управление на САЩ да може да прави доста неща, подхранването на гражданска война, в това число изхранването, напояването и снабдяването на десетки хиляди хора на малко пространство до безкрайност, не е едно от тях.
Съединени американски щати биха могли да раздават бисквити, както направи помощник-държавният секретар по европейските въпроси по своя странна причина, само че въстанието на Майдана беше най-много органично израснал митинг против твърдо проруския президент и голямата корупция, която го заобикаляше. Казах, че в случай че въстанието е резултат от прелом, то това би трябвало да е най-наглия прелом в историята. Исках да кажа, че Съединените щати не направиха безусловно нищо, с цел да скрият въодушевената си поддръжка. Руските медии одобриха, че това в действителност е бил най-откровеният прелом в историята. Има причина да не съм посланик.
Руснаците имаха вяра, че това е западен прелом, до момента в който американците виждаха в него израз на политическа самостоятелност. Мисля, че и двете страни бяха откровени. От позиция на Съединени американски щати едно демократично въстание беше подобаващ резултат. От съветска позиция то беше първата стъпка към дестабилизиране на Русия. Американците, несъмнено, отхвърлиха съветските опасения, само че руснаците не можеха да отхвърлят концепцията, че това е всичко друго, с изключение на акт на експанзия. Именно в този миг през 2014 година беше сложено началото на актуалната война.
Москва стигна до извода, че Украйна, намираща се под американски „ надзор “, съставлява опасност. Осем години по-късно Русия стартира война, целяща да наложи волята си в Украйна, да покаже ясно на района, че Русия още веднъж е велика мощ и да показва американската уязвимост. Все по-малко евентуално е нещо от това да бъде реализирано.
Няма невъзможни неща, само че е задоволително далечно Путин да предефинира изискванията на войната, което точно се опита да направи по време на речта си във Валдайския клуб. Важното е, че той не уточни Съединените щати като главен враг; за него врагът е Западът като цяло, който се е поддал на безнравственост - нови всемирски нрави, полово разкрепостяване и други културни неточности - която в този момент се пробва да наложи на Русия. Според Путин тази корупция подкопава Запада, а Русия просто се опълчва на нея. В речта имаше и ясно изразен набожен аспект. Следователно съветските старания в Украйна не са цялата война, а единствено едно от измеренията на доста по-широк геополитически и културен спор. Следователно да бъдеш надвит в Украйна не е същото като да бъдеш надвит в тази по-голяма битка. Което е разумно, в случай че определяте войната в Украйна като кръстоносен поход против арогантността на Запада, а не като място, което желаете да контролирате.
Оттогава Путин направи изказване посредством представителя си Дмитрий Песков, в което предложи да договаря. Това следва логиката на речта му във Валдай.
Песков е представителят на Путин и заема тази позиция, тъй като внимава какво споделя. Предложението е действително, само че въпреки всичко наподобява, че Путин приготвя сложни договаряния, за което свидетелстват напъните за блокиране на доставките на украинско зърно. След като изцяло преформулира войната в Украйна като акция против западния империализъм, с него няма да е елементарно да се договаря, само че това не значи, че той въобще няма да договаря. /БГНЕС
----------------
Джордж Фридман, " Геополитикал фючърс ".
Съединени американски щати биха могли да раздават бисквити, както направи помощник-държавният секретар по европейските въпроси по своя странна причина, само че въстанието на Майдана беше най-много органично израснал митинг против твърдо проруския президент и голямата корупция, която го заобикаляше. Казах, че в случай че въстанието е резултат от прелом, то това би трябвало да е най-наглия прелом в историята. Исках да кажа, че Съединените щати не направиха безусловно нищо, с цел да скрият въодушевената си поддръжка. Руските медии одобриха, че това в действителност е бил най-откровеният прелом в историята. Има причина да не съм посланик.
Руснаците имаха вяра, че това е западен прелом, до момента в който американците виждаха в него израз на политическа самостоятелност. Мисля, че и двете страни бяха откровени. От позиция на Съединени американски щати едно демократично въстание беше подобаващ резултат. От съветска позиция то беше първата стъпка към дестабилизиране на Русия. Американците, несъмнено, отхвърлиха съветските опасения, само че руснаците не можеха да отхвърлят концепцията, че това е всичко друго, с изключение на акт на експанзия. Именно в този миг през 2014 година беше сложено началото на актуалната война.
Москва стигна до извода, че Украйна, намираща се под американски „ надзор “, съставлява опасност. Осем години по-късно Русия стартира война, целяща да наложи волята си в Украйна, да покаже ясно на района, че Русия още веднъж е велика мощ и да показва американската уязвимост. Все по-малко евентуално е нещо от това да бъде реализирано.
Няма невъзможни неща, само че е задоволително далечно Путин да предефинира изискванията на войната, което точно се опита да направи по време на речта си във Валдайския клуб. Важното е, че той не уточни Съединените щати като главен враг; за него врагът е Западът като цяло, който се е поддал на безнравственост - нови всемирски нрави, полово разкрепостяване и други културни неточности - която в този момент се пробва да наложи на Русия. Според Путин тази корупция подкопава Запада, а Русия просто се опълчва на нея. В речта имаше и ясно изразен набожен аспект. Следователно съветските старания в Украйна не са цялата война, а единствено едно от измеренията на доста по-широк геополитически и културен спор. Следователно да бъдеш надвит в Украйна не е същото като да бъдеш надвит в тази по-голяма битка. Което е разумно, в случай че определяте войната в Украйна като кръстоносен поход против арогантността на Запада, а не като място, което желаете да контролирате.
Оттогава Путин направи изказване посредством представителя си Дмитрий Песков, в което предложи да договаря. Това следва логиката на речта му във Валдай.
Песков е представителят на Путин и заема тази позиция, тъй като внимава какво споделя. Предложението е действително, само че въпреки всичко наподобява, че Путин приготвя сложни договаряния, за което свидетелстват напъните за блокиране на доставките на украинско зърно. След като изцяло преформулира войната в Украйна като акция против западния империализъм, с него няма да е елементарно да се договаря, само че това не значи, че той въобще няма да договаря. /БГНЕС
----------------
Джордж Фридман, " Геополитикал фючърс ".
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ