Нова година – нови изненади в Черно море
Русия и Турция не желаят други играчи от Босфора на север
Около три милиарда евро струваше на Русия да се свърже с автомобилна и ж.п. връзка с Крим. Проект, за който всички критици на Кремъл твърдяха, че този план е неосъществим, неуспех, заблуда, само че бе осъществен за рекордно време. Започнатият през 2016 година мост над Керченския пролив беше открит за коли през месец май и е дълъг 18,1 км. С това оборудване Русия към този момент изцяло управлява Азовско море. С откриването му оборудването стартира да основава проблеми за корабоплаването на Украйна и връзката й с пристанището й в гр. Мариупол (бивш гр. Жданов). Едно от най-големите търговски пристанища на страната, именуван още и „ столица “ на тежката индустрия и черната металургия в Източна Украйна.
Металургичните фабрики „ Азовстал “ са измежду от най-големите в света. Освен него „ затворен “ остана и град Бердянск. Това е главната военно-морска база на украинския флот в Азовско море. Вече се постанова за всяко напредване на военни, търговски и риболовни кораби да бъде желано позволение от съветската страна и тя да обезпечава водещ транспортен съд и лоцман. Естествено беше това състояние да докара до спорове.
Ескалацията настъпи когато Украйна изпрати два бронирани катера и морски влекач да усилят защитата в Азовско море. Русия реагира незабавно и след гонене с кораби и авиация, катерите, дружно с морски буксир, бяха завладяни, а екипажите на трите украински кораба – арестувани. В момента ги чака правосъден развой, като извършители на държавна граница.
Инцидентът даде мотив на украинския президент Порошенко да наложи военно състояние за 30 дни в 10 от пограничните области с Източна Украйна, Азовско и Черно море. Заради напрежението казусът беше подложен на разглеждане в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а украинският президент изиска нараснало наличие от НАТО в Черно море.
На фона на тези събития още веднъж се заприказва за възможните промени на съотношението на силите в Черно море. НАТО отговори с обща декларация в поддръжка на украинския президент и насочи апел към Русия за освобождение на екипажите. От говорителката на организацията – Оана Лунджеску, беше декларирано, че НАТО не планува увеличение на групировката си в Черно море и смята опциите на натовските черноморски страни Турция, Румъния и България за задоволителни. Беше очебийно, че по отношение на напрежението в района значително е интензивно патрулирането в региона на Черно море и от 80 за предходната година броя на патрулите е повишена до 120 за тази.
В същото време всички са наясно, че напрежението ще се покачва през идващата година, като приготовленията за това започнаха. На първо място незабавно след случая Съединени американски щати насочиха искане към Турция за пропускане на ескадрен миноносец през Босфора. Това незабавно разбуди съмненията за разполагането на американска военна флотилия в Черно море, чак до терзания за навлизането на самолетоносачи. Всичко това на този стадий е немислимо, поради режима на ограничавания, които постанова Конвенцията от Монтрьо върху проливната зона на Дарданелите и Босфора, както и разполагането на военноморски кораби от страни, които не са черноморски.
През 1936 година за тази спогодба упорства Турция за да не се трансформира това затворено, само че значимо стратегически море в неконтролируема сцена за конкуренция сред флотилиите на великите сили. Конвенцията е изменяна няколко пъти и в настоящия си вид дава право военните кораби на не-черноморски страни да участват не повече от 21 дни в Черно море, състояние което недопуска непрекъснатото дислоциране на непозната ескадра. Следващо ограничаване към този момент дефинира и общия брой на корабите, не повече от 9 броя. Следва ограничаване и по тонаж, водоизместимост до 15 хиляди, като общо цялата формация не може да надвишава 30 хиляди тона. Конвенцията разграничава съдовете и по тип и предопределение.
Конвенцията не не разрешава категорично прекосяването на самолетоносачи през Проливите, само че ограничаването за тонажа според член 14 за нечерноморските страни осуетява наличието на съвременни самолетоносачи, без да се наруши Конвенцията. Всеки един от 12-те самолетоносача на Съединени американски щати е с водоизместимост над 90 хиляди тона. Възможно наличие на Военноморски сили на Съединени американски щати са корабите от типа „ Тикондерога “ с водоизместимост от 9,8 хиляди тона, „ Арли Бърк “- 9 хиляди тона и спомагателни към тях. Две подводници вид „ Вирджиния “ – всяка с водоизместимост от 8 хиляди тона. Евентуалното нахлуване на кораби от двата вида са както притеснителни за Русия по този начин и опция за двете страни за взаимно разузнаване и отработване на новите си бойни тактики.
Този вид бойни кораби са носители на управляемо ракетно оръжие (УРО) в съставния елемент на универсалните пускови контейнери Мк-41. В тези контейнери от 122 до 96 бр. за двата типа могат да бъдат конфигурирани както крилатите ракети „ Томахоук “, по този начин и ракетите SM-2 и SM-5 от системата „ Аеджис “ (Aegis combat system), морският вид на ПРО. Но по-притеснителното за Москва е опцията наличието на този транспортен съд на Съединени американски щати да даде убеденост на украинската страна за нов опит за прекосяване и то в навечерието на Новата година. Иначе наличието на такава група от кораби не съставлява сериозна заплаха от внезапно смяна на салдото на силите за дълго време в Черно море. Такова развиване е реалистично единствено при изменение на Конвенцията от Монтрьо.
Промените се вършат на избран интервал от 20 години, като последната дата беше през 2016 година Тогава Турция се намираше в интервал на най-сериозната си рецесия с Русия след свалянето на съветския аероплан над Сирия от турските Военновъздушни сили, само че даже тогава Турция не посмя да направи промени, тъй като тъкмо тази спогодба пази страната от цялостно заграждане по морските й крайбрежия.
В момента Турция и Русия са в стратегическо партньорство по доста въпроси, като общите енергийни планове и военните интервенции в Сирия, което значи, че двете страни, които имат паритет по флот в Черно море и по този начин те ще лимитират наличието на трети мощен състезател, кадърен да наруши статута на това за тях „ вътрешно езеро “ във военно и енергийно отношение.
За Новата година Турция е приготвила построяването на нова военноморска база в Черно море. Новият боен обект ще се намира в град Сюрмене, на 40 км от град Трабзон, на 150 км. от Грузия и на 300 км. от Русия. Очаква се във военната база да служат 400 военни, както и да работят 200 цивилни. Някой експерти допускат, че това е провокирано от случая в Керченския пролив, само че за подобен план и за прилежащите към него разрешителни се заприказва още преди година и половина.
Това ще бъде третата военноморска база на Турция на черноморския бряг и девета в състава на Военноморски сили. Към момента такива са на Средиземно море в гр. Мерсин и Искендерун, Акзас и Фоча в Егейско море, Чанаккале на Дарданелите, Босфора в Истанбул и Ерегли и Бертине в Черно море. Турската преса извежда и друга причина за новата база, като нуждата от отбрана на плана „ Турски поток “. Спорна откъм причини теза от кого, за какво и по какъв начин?! Третата теза, е че флотът на Турция се нуждаел от база за разсредоточаване и стратегически маньовър.
Когато става въпрос за „ Турски поток “, напълно допустимо е Новата година да ни донесе нов подарък от Вашингтон, като този план бъде включен под наказания наред със „ Северен поток 2 “, като опровержителен на ползите на Съединени американски щати в района.
Франсис Фенън, асистент държавен секретар по въпросите на енергоресурсите съобщи, че „ Турски поток “ е политически инструмент. А първият заместник-държавен секретар на Съединени американски щати Джон Съливан на брифинг в Министерския съвет, след срещата си с вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева, още веднъж повдигна въпроса за продължението на „ Турски поток “ през страната ни, като увери, че това е суверенно наше право. Това е по този начин в действителност, само че макар, че е противоречиво правото на Конгреса на Съединени американски щати да постановат наказания над непознати страни, поради техни бизнес планове, този факт си остава. Вижда се по какъв начин се разви въпросът против Иран, където Европейски Съюз се опълчи на глобите от Съединени американски щати, само че европейските компании не. Така както и с китайската финансова директорка и щерка на притежателя на „ Хуауей “, арестувана в Канада по искане на Съединени американски щати. Новата година в Черно море ще носи нови изненади.
Около три милиарда евро струваше на Русия да се свърже с автомобилна и ж.п. връзка с Крим. Проект, за който всички критици на Кремъл твърдяха, че този план е неосъществим, неуспех, заблуда, само че бе осъществен за рекордно време. Започнатият през 2016 година мост над Керченския пролив беше открит за коли през месец май и е дълъг 18,1 км. С това оборудване Русия към този момент изцяло управлява Азовско море. С откриването му оборудването стартира да основава проблеми за корабоплаването на Украйна и връзката й с пристанището й в гр. Мариупол (бивш гр. Жданов). Едно от най-големите търговски пристанища на страната, именуван още и „ столица “ на тежката индустрия и черната металургия в Източна Украйна.
Металургичните фабрики „ Азовстал “ са измежду от най-големите в света. Освен него „ затворен “ остана и град Бердянск. Това е главната военно-морска база на украинския флот в Азовско море. Вече се постанова за всяко напредване на военни, търговски и риболовни кораби да бъде желано позволение от съветската страна и тя да обезпечава водещ транспортен съд и лоцман. Естествено беше това състояние да докара до спорове.
Ескалацията настъпи когато Украйна изпрати два бронирани катера и морски влекач да усилят защитата в Азовско море. Русия реагира незабавно и след гонене с кораби и авиация, катерите, дружно с морски буксир, бяха завладяни, а екипажите на трите украински кораба – арестувани. В момента ги чака правосъден развой, като извършители на държавна граница.
Инцидентът даде мотив на украинския президент Порошенко да наложи военно състояние за 30 дни в 10 от пограничните области с Източна Украйна, Азовско и Черно море. Заради напрежението казусът беше подложен на разглеждане в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а украинският президент изиска нараснало наличие от НАТО в Черно море.
На фона на тези събития още веднъж се заприказва за възможните промени на съотношението на силите в Черно море. НАТО отговори с обща декларация в поддръжка на украинския президент и насочи апел към Русия за освобождение на екипажите. От говорителката на организацията – Оана Лунджеску, беше декларирано, че НАТО не планува увеличение на групировката си в Черно море и смята опциите на натовските черноморски страни Турция, Румъния и България за задоволителни. Беше очебийно, че по отношение на напрежението в района значително е интензивно патрулирането в региона на Черно море и от 80 за предходната година броя на патрулите е повишена до 120 за тази.
В същото време всички са наясно, че напрежението ще се покачва през идващата година, като приготовленията за това започнаха. На първо място незабавно след случая Съединени американски щати насочиха искане към Турция за пропускане на ескадрен миноносец през Босфора. Това незабавно разбуди съмненията за разполагането на американска военна флотилия в Черно море, чак до терзания за навлизането на самолетоносачи. Всичко това на този стадий е немислимо, поради режима на ограничавания, които постанова Конвенцията от Монтрьо върху проливната зона на Дарданелите и Босфора, както и разполагането на военноморски кораби от страни, които не са черноморски.
През 1936 година за тази спогодба упорства Турция за да не се трансформира това затворено, само че значимо стратегически море в неконтролируема сцена за конкуренция сред флотилиите на великите сили. Конвенцията е изменяна няколко пъти и в настоящия си вид дава право военните кораби на не-черноморски страни да участват не повече от 21 дни в Черно море, състояние което недопуска непрекъснатото дислоциране на непозната ескадра. Следващо ограничаване към този момент дефинира и общия брой на корабите, не повече от 9 броя. Следва ограничаване и по тонаж, водоизместимост до 15 хиляди, като общо цялата формация не може да надвишава 30 хиляди тона. Конвенцията разграничава съдовете и по тип и предопределение.
Конвенцията не не разрешава категорично прекосяването на самолетоносачи през Проливите, само че ограничаването за тонажа според член 14 за нечерноморските страни осуетява наличието на съвременни самолетоносачи, без да се наруши Конвенцията. Всеки един от 12-те самолетоносача на Съединени американски щати е с водоизместимост над 90 хиляди тона. Възможно наличие на Военноморски сили на Съединени американски щати са корабите от типа „ Тикондерога “ с водоизместимост от 9,8 хиляди тона, „ Арли Бърк “- 9 хиляди тона и спомагателни към тях. Две подводници вид „ Вирджиния “ – всяка с водоизместимост от 8 хиляди тона. Евентуалното нахлуване на кораби от двата вида са както притеснителни за Русия по този начин и опция за двете страни за взаимно разузнаване и отработване на новите си бойни тактики.
Този вид бойни кораби са носители на управляемо ракетно оръжие (УРО) в съставния елемент на универсалните пускови контейнери Мк-41. В тези контейнери от 122 до 96 бр. за двата типа могат да бъдат конфигурирани както крилатите ракети „ Томахоук “, по този начин и ракетите SM-2 и SM-5 от системата „ Аеджис “ (Aegis combat system), морският вид на ПРО. Но по-притеснителното за Москва е опцията наличието на този транспортен съд на Съединени американски щати да даде убеденост на украинската страна за нов опит за прекосяване и то в навечерието на Новата година. Иначе наличието на такава група от кораби не съставлява сериозна заплаха от внезапно смяна на салдото на силите за дълго време в Черно море. Такова развиване е реалистично единствено при изменение на Конвенцията от Монтрьо.
Промените се вършат на избран интервал от 20 години, като последната дата беше през 2016 година Тогава Турция се намираше в интервал на най-сериозната си рецесия с Русия след свалянето на съветския аероплан над Сирия от турските Военновъздушни сили, само че даже тогава Турция не посмя да направи промени, тъй като тъкмо тази спогодба пази страната от цялостно заграждане по морските й крайбрежия.
В момента Турция и Русия са в стратегическо партньорство по доста въпроси, като общите енергийни планове и военните интервенции в Сирия, което значи, че двете страни, които имат паритет по флот в Черно море и по този начин те ще лимитират наличието на трети мощен състезател, кадърен да наруши статута на това за тях „ вътрешно езеро “ във военно и енергийно отношение.
За Новата година Турция е приготвила построяването на нова военноморска база в Черно море. Новият боен обект ще се намира в град Сюрмене, на 40 км от град Трабзон, на 150 км. от Грузия и на 300 км. от Русия. Очаква се във военната база да служат 400 военни, както и да работят 200 цивилни. Някой експерти допускат, че това е провокирано от случая в Керченския пролив, само че за подобен план и за прилежащите към него разрешителни се заприказва още преди година и половина.
Това ще бъде третата военноморска база на Турция на черноморския бряг и девета в състава на Военноморски сили. Към момента такива са на Средиземно море в гр. Мерсин и Искендерун, Акзас и Фоча в Егейско море, Чанаккале на Дарданелите, Босфора в Истанбул и Ерегли и Бертине в Черно море. Турската преса извежда и друга причина за новата база, като нуждата от отбрана на плана „ Турски поток “. Спорна откъм причини теза от кого, за какво и по какъв начин?! Третата теза, е че флотът на Турция се нуждаел от база за разсредоточаване и стратегически маньовър.
Когато става въпрос за „ Турски поток “, напълно допустимо е Новата година да ни донесе нов подарък от Вашингтон, като този план бъде включен под наказания наред със „ Северен поток 2 “, като опровержителен на ползите на Съединени американски щати в района.
Франсис Фенън, асистент държавен секретар по въпросите на енергоресурсите съобщи, че „ Турски поток “ е политически инструмент. А първият заместник-държавен секретар на Съединени американски щати Джон Съливан на брифинг в Министерския съвет, след срещата си с вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева, още веднъж повдигна въпроса за продължението на „ Турски поток “ през страната ни, като увери, че това е суверенно наше право. Това е по този начин в действителност, само че макар, че е противоречиво правото на Конгреса на Съединени американски щати да постановат наказания над непознати страни, поради техни бизнес планове, този факт си остава. Вижда се по какъв начин се разви въпросът против Иран, където Европейски Съюз се опълчи на глобите от Съединени американски щати, само че европейските компании не. Така както и с китайската финансова директорка и щерка на притежателя на „ Хуауей “, арестувана в Канада по искане на Съединени американски щати. Новата година в Черно море ще носи нови изненади.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ