Как Русия се цели към Западните Балкани през България
Русия гледа и към Западните Балкани. Тя желае да отнеме този район от въздействието на Запада. А България е вероятен подстъп към него, написа в просторен разбор "Ди Велт "
обобщава по-важните моменти:
Дълго време НАТО се концентрираше над североизточния си фланг, само че в този момент Алиансът се зае да укрепва югоизточния. А това е в интерес освен от позиция на рецесията в Украйна, отбелязва в обширна обява немският "Ди Велт ". Според изданието един постоянно подценяван район играе централна роля в съветската тактика за възвръщане на въздействието в изгубените след Студената война сфери: Москва се цели през Черно море и някогашните членки на Варшавския контракт Румъния и България към страните наследници на някогашна Югославия, в някои от които преобладават проруските сили.
"85% от сърбите са на страната на Путин "
Само ден откакто Путин призна независимостта на самопровъзгласилите се така наречен Донецка и Луганска национални републики и изпрати в района съветски войски, в Сърбия близкият до държавното управление тривиален вестник "Informer " излезе със заглавието "Американците хвърлят света в безпорядък - Украйна атакува Русия! ". Макар Сърбия публично да е кандидат-член на Европейски Съюз, във външната си политика президентът Александър Вучич се ориентира по отношение на Москва и Пекин. В телевизионно изявление той съобщи: "Сърбия е поела по пътя към Европа, тя постоянно е подчертавала поддръжката си за интегритета на Украйна, само че все пак 85 % от жителите ще бъдат на страната на Русия - каквото и да се случва ". Вучич споделя и това: че до момента в който той е на власт, страната му няма да се причисли към НАТО.
"Ди Велт " цитира специалиста по сигурността Густав Гресел, който формулира отношението на Москва към близките страни по следния метод: "Русия гледа на съседите си или като на врагове, или като на васали. Васалите би трябвало да бъдат следени, враговете би трябвало да бъдат сплашени ". Същевременно Русия се стреми да убеди другите страни, че непрекъснато и на всички места е подготвена за атака, с цел да може по този метод да извоюва отстъпки - под предлога "интереси за сигурност ".
Западните Балкани и ролята на България
Тази тактика е изключително явна в настоящия украински спор, само че това не я прави по-малко рискова в други райони, показва "Ди Велт ". Черноморските страни Румъния и България не са безусловно цели на Москва, по-скоро са вероятен подстъп към района в сърцето на Европа, който Русия желае да отнеме от въздействието на Запада - Западните Балкани.
Най-добрият образец в това отношение е Босна и Херцеговина, в която могъщият сръбско-босненски политик Милорад Додик форсира отцепването на своята Република Сръбска. Един от най-важните съдружници на Додик е Путин, също така той получава поддръжка от Сърбия, а и от Унгария.
Густав Гресел открива паралели сред властовите искания на Сърбия и Русия - и двете страни не желаят да се примирят с териториалните си загуби от 1990-те години и слагат под въпрос независимостта на страните наследници, въпреки форматът да е друг. И в случай че Република Сръбска се отдели, ще би трябвало да се намесят бойци от задачата Ейфор, която би трябвало да подсигурява Босненския кротичък контракт. Русия също би могла да се реши на военна интервенция, с цел да отбрани сръбските ползи. А с цел да го направи, евентуално би се пробвала да стигне до Сърбия през Черно море и през България, допуска "Ди Велт ". Изданието напомня, че през 2016-а година румънското държавно управление е предложило образуването на взаимна флота в Черно море - с присъединяване на самата Румъния, България и Турция, с цел да бъде сплашена Русия. Но българското държавно управление отхвърли - най-вече с цел да не разгневи Кремъл.
Проруските сили са относително мощни в България, а в енергиен проект страната е подвластна от Русия, показва още "Ди Велт ". Изданието още веднъж цитира Густав Гресел, който отбелязва, че в българските секрети служби към момента има фрагменти от комунистическо време, които са по-лоялни към Русия, в сравнение с към НАТО. "Това е една извънредно неприятна обстановка за България ", споделя Гресел, като се базира на неизвършените промени в тайните служби и в правораздаването. "Под сурдинка се знае, че Русия има още доста благоприятни условия за деяние. "
обобщава по-важните моменти:
Дълго време НАТО се концентрираше над североизточния си фланг, само че в този момент Алиансът се зае да укрепва югоизточния. А това е в интерес освен от позиция на рецесията в Украйна, отбелязва в обширна обява немският "Ди Велт ". Според изданието един постоянно подценяван район играе централна роля в съветската тактика за възвръщане на въздействието в изгубените след Студената война сфери: Москва се цели през Черно море и някогашните членки на Варшавския контракт Румъния и България към страните наследници на някогашна Югославия, в някои от които преобладават проруските сили.
"85% от сърбите са на страната на Путин "
Само ден откакто Путин призна независимостта на самопровъзгласилите се така наречен Донецка и Луганска национални републики и изпрати в района съветски войски, в Сърбия близкият до държавното управление тривиален вестник "Informer " излезе със заглавието "Американците хвърлят света в безпорядък - Украйна атакува Русия! ". Макар Сърбия публично да е кандидат-член на Европейски Съюз, във външната си политика президентът Александър Вучич се ориентира по отношение на Москва и Пекин. В телевизионно изявление той съобщи: "Сърбия е поела по пътя към Европа, тя постоянно е подчертавала поддръжката си за интегритета на Украйна, само че все пак 85 % от жителите ще бъдат на страната на Русия - каквото и да се случва ". Вучич споделя и това: че до момента в който той е на власт, страната му няма да се причисли към НАТО.
"Ди Велт " цитира специалиста по сигурността Густав Гресел, който формулира отношението на Москва към близките страни по следния метод: "Русия гледа на съседите си или като на врагове, или като на васали. Васалите би трябвало да бъдат следени, враговете би трябвало да бъдат сплашени ". Същевременно Русия се стреми да убеди другите страни, че непрекъснато и на всички места е подготвена за атака, с цел да може по този метод да извоюва отстъпки - под предлога "интереси за сигурност ".
Западните Балкани и ролята на България
Тази тактика е изключително явна в настоящия украински спор, само че това не я прави по-малко рискова в други райони, показва "Ди Велт ". Черноморските страни Румъния и България не са безусловно цели на Москва, по-скоро са вероятен подстъп към района в сърцето на Европа, който Русия желае да отнеме от въздействието на Запада - Западните Балкани.
Най-добрият образец в това отношение е Босна и Херцеговина, в която могъщият сръбско-босненски политик Милорад Додик форсира отцепването на своята Република Сръбска. Един от най-важните съдружници на Додик е Путин, също така той получава поддръжка от Сърбия, а и от Унгария.
Густав Гресел открива паралели сред властовите искания на Сърбия и Русия - и двете страни не желаят да се примирят с териториалните си загуби от 1990-те години и слагат под въпрос независимостта на страните наследници, въпреки форматът да е друг. И в случай че Република Сръбска се отдели, ще би трябвало да се намесят бойци от задачата Ейфор, която би трябвало да подсигурява Босненския кротичък контракт. Русия също би могла да се реши на военна интервенция, с цел да отбрани сръбските ползи. А с цел да го направи, евентуално би се пробвала да стигне до Сърбия през Черно море и през България, допуска "Ди Велт ". Изданието напомня, че през 2016-а година румънското държавно управление е предложило образуването на взаимна флота в Черно море - с присъединяване на самата Румъния, България и Турция, с цел да бъде сплашена Русия. Но българското държавно управление отхвърли - най-вече с цел да не разгневи Кремъл.
Проруските сили са относително мощни в България, а в енергиен проект страната е подвластна от Русия, показва още "Ди Велт ". Изданието още веднъж цитира Густав Гресел, който отбелязва, че в българските секрети служби към момента има фрагменти от комунистическо време, които са по-лоялни към Русия, в сравнение с към НАТО. "Това е една извънредно неприятна обстановка за България ", споделя Гресел, като се базира на неизвършените промени в тайните служби и в правораздаването. "Под сурдинка се знае, че Русия има още доста благоприятни условия за деяние. "
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ