Руши Видинлиев живее сам от 10-годишен! Актьорът и певец учи в Шотландия, където открива магията на театъра
Руши Видинлиев , който играе топ юриста Мартин Касимов в първия си сериал „ Мен не ме мислете “ по Би Ти Ви, мечтае да направи своя дебют като режисьор на игрален филм. Той към този момент има опит в късометражни ленти и видеоклипове, а напоследък напълно се е посветил на функциите в киното.
Започва своята кариера в „ Механикът “ с Долф Лундгрен през 2005 година. Първата му значима роля е на маниакалния псевдошпионин Батко Стаменов в черната комедия „ Цветът на хамелеона “ на Емил Христов през 2013 година, който бе показан в Торонто и селектиран в програмата на доста международни кинофестивали. Руши
взема и премията на българската кино академия за най-хубав артист.
След това трайно се настани в киното с превъплъщенията си в лентите „ Снимка с Юки “ на Лъчезар Аврамов по описа на Мирослав Пенков, „ Времето е наше “ на Петър Попзлатев по романа „ Разруха “ на Владимир Зарев и „ 18% сиво “ на Виктор Чучков-син по едноименната книга на Захари Карабашлиев.
Ролята на Зак му донесе премия за най-хубава мъжка роля на влиятелния 66-и интернационален кинофестивал в Таормина (Италия). „ Да играя е най-голямото ми предпочитание. Много ми харесва екипната работа, това, че всеки е значим в реализацията и че като всичко свърши, мога да го не помни и да продължа напред. Харесва ми, че киното дава отговор на въпроса „ какъв мога да съм аз, в случай че не съм себе си “. То разчита на огромен екип и комплицирана връзка. Трябва да си хем еластичен, хем безусловно безапелационен по какъв начин и за какво искаш да разкажеш нещо. То не търпи прояви на суетност, неустановеност и неопитност “, признава Руши, който има и солидно обучение зад тила си.
Той учи от първи до четвърти клас в учебното заведение към италианското посолство в София, написа „ Галерия “. Едва 10-rодишен отпътува за колежа „ Фетиш колидж “ в Шотландия, където бъдещата звезда открива магията на театъра. В началото му е доста мъчно, тъй като живее самичък и няма никакви другари, само че самотата го калява. Налага му се и да се научи да готви, а през днешния ден е великолепен кулинар. След Шотландия живее в Бристол, където учи кино и спектакъл, а по-късно приключва магистърска пpoгpaмa пo късометражно кино в Ѕchool of Visua1 Arts – Ню Йорк.
„ Винаги съм живял и в България, и в чужбина. Между два свята. Актьорската специалност ми дава същото леговище – да имам вероятни светове на всички места “, споделя Руши.
Започва своята кариера в „ Механикът “ с Долф Лундгрен през 2005 година. Първата му значима роля е на маниакалния псевдошпионин Батко Стаменов в черната комедия „ Цветът на хамелеона “ на Емил Христов през 2013 година, който бе показан в Торонто и селектиран в програмата на доста международни кинофестивали. Руши
взема и премията на българската кино академия за най-хубав артист.
След това трайно се настани в киното с превъплъщенията си в лентите „ Снимка с Юки “ на Лъчезар Аврамов по описа на Мирослав Пенков, „ Времето е наше “ на Петър Попзлатев по романа „ Разруха “ на Владимир Зарев и „ 18% сиво “ на Виктор Чучков-син по едноименната книга на Захари Карабашлиев.
Ролята на Зак му донесе премия за най-хубава мъжка роля на влиятелния 66-и интернационален кинофестивал в Таормина (Италия). „ Да играя е най-голямото ми предпочитание. Много ми харесва екипната работа, това, че всеки е значим в реализацията и че като всичко свърши, мога да го не помни и да продължа напред. Харесва ми, че киното дава отговор на въпроса „ какъв мога да съм аз, в случай че не съм себе си “. То разчита на огромен екип и комплицирана връзка. Трябва да си хем еластичен, хем безусловно безапелационен по какъв начин и за какво искаш да разкажеш нещо. То не търпи прояви на суетност, неустановеност и неопитност “, признава Руши, който има и солидно обучение зад тила си.
Той учи от първи до четвърти клас в учебното заведение към италианското посолство в София, написа „ Галерия “. Едва 10-rодишен отпътува за колежа „ Фетиш колидж “ в Шотландия, където бъдещата звезда открива магията на театъра. В началото му е доста мъчно, тъй като живее самичък и няма никакви другари, само че самотата го калява. Налага му се и да се научи да готви, а през днешния ден е великолепен кулинар. След Шотландия живее в Бристол, където учи кино и спектакъл, а по-късно приключва магистърска пpoгpaмa пo късометражно кино в Ѕchool of Visua1 Arts – Ню Йорк.
„ Винаги съм живял и в България, и в чужбина. Между два свята. Актьорската специалност ми дава същото леговище – да имам вероятни светове на всички места “, споделя Руши.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ