Първата политическа максима да е какво, а не с кого
Румен Радев не може да бъде упрекван, че пришпорва парламентарните партии, като привиква на Велика Сряда 49-я парламент. Защото в него те са съвсем същите, в съвсем същите пропорции като в предходния и няма какво да се мотаят. Ако продължи със същото движение и при връчването на мандатите и в случай че не може да се сформира държавно управление, избори ще има през втората половина на юли.
Но както актуалните избори бяха безсмислени, такива ще са и идващите, тъй като единствените печеливши от тези безкрайни вотове са " Възраждане " и президентът. Радев може да освежи властта си, като си назначи нов длъжностен министър председател - например Атанас Пеканов, а " Възраждане " може да стане най-малко втора политическа мощ. Защото гласоподавателят неизбежно ще накаже или ГЕРБ, или ПП-ДБ, или и двете, тъй като с всичките си златни и сребърни медали все не могат да образуват ръководство.
Единственият метод в 49-я парламент да се роди някакво постоянно държавно управление е двете първи сили да се върнат към логиката на парламентарната народна власт, която почива на простички правила.
Не може да се държиш в Народното събрание като новобранец
Революционната поза " или ние, или нови избори " означава " избори до дупка ". Политическа партия, тъй като не познават българския преход, а непосредствено го задраскват, повтарят грешките му. В седесарските времена през 90-те години имаше и такава наклонност - " избори до дупка " и " с малко, само че вечно ". Този метод освен е хазартен (самостоятелното болшинство е изключение и в българската, и в европейската история), само че е и недемократичен. Той значи, че не зачиташ вота на жителите, които са избрали други партии, и то на избори, чийто резултат си признал. Означава, даже да е мълчешком, че смяташ най-малкото за заблудени всички, които не са дали своят вот за теб. Избирателите обаче имат доста повече право да мислят същото за теб, тъй като са изходната точка в демократичното съревнование. И в случай че изборният ти резултат е неудовлетворителен, това е или тъй като това, което си заречен, не интересува множеството хора, или не са те припознали като правилния инструмент за постигането му, или композиция от двете.
Първата политическа максима е какво, а не с кого
Когато си " продал " на гласоподавателите си дадени политически цели, би трябвало да се опитваш в границите на парламентарната народна власт да ги постигаш. С всички налични парламентарни средства - диалог, напън, компромис, компромиси и прочие Търсенето на поддръжка за тях е годно дори когато имаш независимо болшинство, въпреки тогава е надалеч по-лесно. Когато нямаш свое болшинство, а хоризонтът ти е само да търсиш такова на нови и нови избори и от парламент на парламент да не постигаш нищо, просто не ти е мястото в политиката. Има Такъв Народ го потвърди изрично и в този момент е реанимирана в малък размер. Твърдоглавото " самичък левент на коня " е игра с нулев резултат, от която губят всички и която гласоподавателят санкционира.
А вторичният въпрос " с кого " не води безусловно до колаборационизъм с съперника. Можеш да намериш методите да постигаш нещо значимо и в това време да запазиш идентичността си. Ако постигнеш с гласовете на съперника част от своите политически задания, значи си съумял. А най-устойчиво е свършена работата, когато превърнеш съперника в част от този триумф. Неуспехът е обезпечен единствено когато не си положил старания.
Казано напряко, огромна коалиция сред първия и втория може да се реализира и във вид, който не значи блудничество. Дори като програмен кабинет, в който вземат участие съвсем всички. Такова беше държавното управление на Димитър Попов през 1991 година - програмно, на националното единодушие и реформаторско, образувано в рецесията на Лукановата зима.
Съпредседателят на Политическа партия Асен Василев обаче съобщи, че всеки компромис с полезностите на България ни е водил до национални произшествия. Не стана ясно кои са тези полезности, той ли е единственият им изразител и кои катастрофи е имал поради. Поне някои от тях би трябвало да са от първата половина на 20 век, тъй като в нашето историческо схващане те са все тогава. Но отново в това време имаме образеца на огромния компромис на западните демокрации да водят война дружно с комунистическия Съюз на съветските социалистически републики, с цел да обезпечат успеха над фашизма - без да се срутят полезностите нито на едните, нито на другите. А триумфът на кабинета " Попов " след изпадналата в положение на национална злополука банкрутирала България направи вероятен и идващия наследник кабинет на Филип Димитров.
Когато при рецесия тяснопартийният интерес се слага над националния, губят и двата
Клишетата от предизборната акция нямат към този момент място в Народното събрание. Там не се приказва за посока, непоклатимост, европейско бъдеще, нормалност и пр. Говори се с езика на законите, на управническите стратегии и на ефикасния надзор над изпълнителната власт. Ако всеки си прави тънките сметки по какъв начин да стовари виновността за следващите избори на съперника или по какъв начин да го добута до локалния избор, с цел да не загуби доста общинска власт или с цел да завоюва занапред повече такава, рискува цялостен неуспех. Избирателят може да бъде измамен един път, може два пъти, само че на третия път не прости. Отново образец за това са Има Такъв Народ, само че и БСП.
При изключени " Възраждане " и нежелана Българска социалистическа партия, кабинет с който и да е мандат без присъединяване на ГЕРБ и ПП-ДБ е неосъществим. Няма да е вероятен и в идващ парламент, в случай че не се следва логиката на парламентарната народна власт. И да не забравяме, че след 19 май 1934 година партиите са били неразрешени, без това да провокира публично неодобрение, просто тъй като са се докарали до такава степен да бъдат нежелани.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
