Разминаването в тайминга или кой бърза и кой се бави
Ротация или предварителни избори - това е въпросът? Има многообразие от фактори, които ще образуват отговора по тази основна за страната тематика. Един от тези фактори обаче безспорно ще бъде обвързван с времето. На този стадий може да се каже, че ПП/ДБ се стремят към по-бързо развиване, до момента в който ГЕРБ/СДС избраха изчакването и даваха знаци, че забавянето на ротацията не би ги тормозило и даже го избират. Всичко това стана напълно ясно след изнервената реакция на Бойко Борисов на оставката на премиера Николай Денков.
Сигнали от страна на Борисов в интерес на забавянето на оставката имаше премного през последните седмици. Председателят на ГЕРБ даже твърдеше, че неговите депутати може и да не гласоподават отдръпването на Денков, в случай че то не е съобразено с техния тайминг. Премиерът в оставка обаче реши да бъде прецизен по отношение на сделките преди 9 месеца и съблюдава всичко точно и безусловно. Очевидно Денков не желаеше да поеме риск за попадане в капан. Ако не беше подал оставка тъкмо в деня, в който изтекоха неговите 9 месеца, той ставаше уязвим. Уязвима ставаше и групировката ПП/ДБ като цяло. При това състояние денят на оставката щеше да се наложи да бъде в допълнение договарян, а по този метод се отваряше необятно вратата за в допълнение договаряне на ред други неща, свързани с ротацията.
Очевидно е, че ПП/ДБ желаят да се придържат оптимално към контрактуваното през предходната година при стартирането на кабинета " Денков - Габриел ". Докато за ГЕРБ задачата е възползване от всички луфтове, налични в договореностите и по опция предоговаряне на към този момент конкретизирани условия. Ето тази обстановка тъкмо трансформира времето във значим фактор. Колкото повече е времето, толкоз по-дълго може да се беседва, договаря и размотава. Колкото времето е по-малко, толкоз по-голяма е вероятността да има придържане към първичните договорености, съгласно които да се случи ротацията и кабинетът да продължи съществуването си с министър председател Мария Габриел.
Надцакването и надиграването сред двете съществени обединения от парламентарното болшинство идва по линията на поемането на отговорност за възможни предварителни избори, ако се стигне до такива. В тази догадка всяка една от обединенията ще търси метод да трансферира отговорността на другата. Всеки един подробност ще бъде представян и употребен като мотив от ГЕРБ против ПП/ДБ и от ПП/ДБ против ГЕРБ. Такъв подробност, прераснал в мотив, щеше да бъде и забавената оставка на Николай Денков, в случай че той не я беше подал в точния момент. Или казано с други думи, подаването на оставка от Денков в последния ден от деветия месец беше разумно и предстоящо деяние. И Денков, и ПП/ДБ щяха да търпят негативи, в случай че това не се беше случило, без значение от развиването на обстановката оттук насетне - ротация или предварителни избори. В единия случай ГЕРБ щяха да получат опцията да печелят време, а в другия - да упрекват ПП/ДБ в неспазване на договореностите и да изясняват това като причина за стигането до предварителни избори.
Своята роля в определянето на времевите хоризонти ще има и президентът Румен Радев. Той към този момент насрочи консултациите с парламентарно показаните обединения за понеделник и вторник. Тъй като не е стеснен от съответни периоди, Радев може да катализира или да забавя процедурата по лъчение на кабинет, воден от Мария Габриел. В общи линии обаче с това се изчерпват опциите му за въздействие в изискванията на случилите се конституционни промени. Те задават рамка на президента при избора на длъжностен министър председател и подсигуряват действието на Народното събрание, в това число и при съществуването на служебно ръководство.
В момента Радев напълно не наподобява по този начин въодушевен от хипотезата да назначи служебно държавно управление. Нещо, което правеше с подготвеност и убеденост, когато имаше опция да държи в ръцете си напълно ръководството на страната, а в това време отговорността се носеше от назначените за служебни министри отпред с назначения за длъжностен министър председател.
По това време обичаните изречения на президента бяха свързани с изказвания, че извършва конституционните условия, че следва конституционните процедури и доста държи на тях. Сега отношението му към Конституцията е изцяло променено. Радев я нападна пред Конституционния съд и с носталгия за спомня за отминалото време. Надеждата, че въпреки всичко то може да се върне, умира последна. Ако в този момент на Радев му се наложи да назначи служебно ръководство, той ще би трябвало да избере премиера сред няколко лица, намиращи се на високопоставени обществени длъжности, а министрите ще бъдат подбрани от служебния министър председател, а не непосредствено от Радев. Освен това, както към този момент беше маркирано, Народното събрание ще работи, като в това число ще може да подлага изпълнителната власт на парламентарен надзор, въпреки и тя да е служебна.
Всъщност тези конституционни нововъведения удостоверяват парламентарния темперамент на страната. Те акцентират и церемониалния темперамент на президентската институция. Т.е. президентът продължава да има своето обезпечено и почтено място в парламентарната република. На неговото достолепие не е посегнато посредством конституционните промени. Те просто обезпечават баланс сред отговорности и отговорности в изискванията на служебно ръководство и оставят президента в неговата фактическа рамка. Не му разрешават да се трансформира в глава на изпълнителната власт и да слага под въпрос текста на член 1(1) от Конституцията, а точно, че България е република с парламентарно ръководство.
Липсата на възторг от страна на Радев в тази ситуация може да се изясни и с евентуално съществуване на известна нерешителност. Няма никаква процедура, която да е насъбрана въз основа на новите конституционни стандарти, и в този смисъл президентът евентуално не е наясно какво тъкмо би се получило като краен резултат в случай че, както по-рано, се опита и в този момент да ориентира обстановката към назначение на служебно държавно управление.
В актуалната политическа конюнктура Радев може да бъде потребен на тайминга на договарянията сред ПП/ДБ и ГЕРБ или пък може да избере държание в прорез с него. И в двата случая обаче той не би могъл да бъде първокачествен фактор по отношение на това дали ще има сполучлива ротация или ще се върви на предварителни избори. След подадената от Денков оставка беше ясно, че съответното начало на договарянията е неизбежно. Дали щеше да е на 08/03 (петък) или ще е на 09/03 (събота) в късния следобяд, това е подробност и мъчно може да се каже, че тъкмо той дава преимущество на някого. Колкото до консултациите в президентството в понеделник и вторник, то това е чиста условност. Чисто официално осъществяване на процедура, което нито може да способства, нито може да отнеме нещо от случването на ротацията.
Двете обединения от парламентарното болшинство имат своите ясно завършени преговорни екипи, получили мандат по съответния ред. И в двата екипа ясно проличава разбирането, че работата на държавното управление би трябвало да продължи и че членовете на контактните групи имат нужната воля да доведат договарянията до ефективен свършек.
Говоренето на Бойко Борисов пред медиите напоследък може и да наподобява нелогично и непоследователно, само че това напълно не е по този начин, защото то има своя явен подтекст. На националното заседание на ГЕРБ при започване на седмицата Борисов съобщи, че партията му е блага, само че по-мила му е страната. Отбеляза, че преговорният екип на ГЕРБ е формиран по метод, даващ оптимален късмет на договарянията. Каза и по какъв начин би изглеждал екипът, в случай че задачата беше противоположната. Беше мощно сериозен към част от министрите, само че добави, че в случай че Габриел желае да работи с тях, те могат да останат. Това към този момент се случи след края на конгреса на ЕНП в Букурещ.
Още преди години Борисов беше споделил, че ще се отдръпна от държавните каузи и ще си гледа партията. През последните дни към този момент някогашният, само че и дълготраен министър председател ясно обрисува линията на разграничение сред отговорността към страната и самата партия. И изборът на държание, който той прави за себе си е на партиен водач, а не на политик, занимаващ се с образуване и осъществяване на обществени политики в интерес на страната. С тези функционалности от името на ГЕРБ е натоварена Мария Габриел с поддръжката на останалите дами от преговорния екип, който би трябвало да контракти политиките и състава на нейното държавно управление и да вземе отношение по въпроса за регулаторите. А това е тематика, по която ПП/ДБ непрестанно втвърдяват позицията си.
Бойко Борисов е гласът на ГЕРБ в партията, а Мария Габриел е гласът на ГЕРБ в държавните каузи. Тази обстановка в най-голямата парламентарна групировка ще дефинира динамичността в нея и нейното държание в обществената среда у нас. Вероятно по този метод Борисов ще опита да помири теченията вътре в партията, част от които упорстват за предварителни избори. Всъщност в ГЕРБ има групи, които през цялото време са срещу кабинета " Денков - Габриел ". Това не е загадка за никого, защото хората в партията с сходни настройки имат своето посланичество в парламентарната група на ГЕРБ, най-много в лицето на Делян Добрев.
Ако се случи сполучлива ротация, то ГЕРБ ще наподобява по друг метод през вторите 9 месеца от ръководството. Възможностите за маневри (вкл. в парламента) ще бъдат мощно лимитирани. Вероятно рецензията към обособени министри ще продължи, само че не и към кабинета като цяло. Все отново той ще бъде воден от Мария Габриел, представител на ГЕРБ с опит в интернационална среда и с авторитетни интернационалните контакти.
Сигнали от страна на Борисов в интерес на забавянето на оставката имаше премного през последните седмици. Председателят на ГЕРБ даже твърдеше, че неговите депутати може и да не гласоподават отдръпването на Денков, в случай че то не е съобразено с техния тайминг. Премиерът в оставка обаче реши да бъде прецизен по отношение на сделките преди 9 месеца и съблюдава всичко точно и безусловно. Очевидно Денков не желаеше да поеме риск за попадане в капан. Ако не беше подал оставка тъкмо в деня, в който изтекоха неговите 9 месеца, той ставаше уязвим. Уязвима ставаше и групировката ПП/ДБ като цяло. При това състояние денят на оставката щеше да се наложи да бъде в допълнение договарян, а по този метод се отваряше необятно вратата за в допълнение договаряне на ред други неща, свързани с ротацията.
Очевидно е, че ПП/ДБ желаят да се придържат оптимално към контрактуваното през предходната година при стартирането на кабинета " Денков - Габриел ". Докато за ГЕРБ задачата е възползване от всички луфтове, налични в договореностите и по опция предоговаряне на към този момент конкретизирани условия. Ето тази обстановка тъкмо трансформира времето във значим фактор. Колкото повече е времето, толкоз по-дълго може да се беседва, договаря и размотава. Колкото времето е по-малко, толкоз по-голяма е вероятността да има придържане към първичните договорености, съгласно които да се случи ротацията и кабинетът да продължи съществуването си с министър председател Мария Габриел.
Надцакването и надиграването сред двете съществени обединения от парламентарното болшинство идва по линията на поемането на отговорност за възможни предварителни избори, ако се стигне до такива. В тази догадка всяка една от обединенията ще търси метод да трансферира отговорността на другата. Всеки един подробност ще бъде представян и употребен като мотив от ГЕРБ против ПП/ДБ и от ПП/ДБ против ГЕРБ. Такъв подробност, прераснал в мотив, щеше да бъде и забавената оставка на Николай Денков, в случай че той не я беше подал в точния момент. Или казано с други думи, подаването на оставка от Денков в последния ден от деветия месец беше разумно и предстоящо деяние. И Денков, и ПП/ДБ щяха да търпят негативи, в случай че това не се беше случило, без значение от развиването на обстановката оттук насетне - ротация или предварителни избори. В единия случай ГЕРБ щяха да получат опцията да печелят време, а в другия - да упрекват ПП/ДБ в неспазване на договореностите и да изясняват това като причина за стигането до предварителни избори.
Своята роля в определянето на времевите хоризонти ще има и президентът Румен Радев. Той към този момент насрочи консултациите с парламентарно показаните обединения за понеделник и вторник. Тъй като не е стеснен от съответни периоди, Радев може да катализира или да забавя процедурата по лъчение на кабинет, воден от Мария Габриел. В общи линии обаче с това се изчерпват опциите му за въздействие в изискванията на случилите се конституционни промени. Те задават рамка на президента при избора на длъжностен министър председател и подсигуряват действието на Народното събрание, в това число и при съществуването на служебно ръководство.
В момента Радев напълно не наподобява по този начин въодушевен от хипотезата да назначи служебно държавно управление. Нещо, което правеше с подготвеност и убеденост, когато имаше опция да държи в ръцете си напълно ръководството на страната, а в това време отговорността се носеше от назначените за служебни министри отпред с назначения за длъжностен министър председател.
По това време обичаните изречения на президента бяха свързани с изказвания, че извършва конституционните условия, че следва конституционните процедури и доста държи на тях. Сега отношението му към Конституцията е изцяло променено. Радев я нападна пред Конституционния съд и с носталгия за спомня за отминалото време. Надеждата, че въпреки всичко то може да се върне, умира последна. Ако в този момент на Радев му се наложи да назначи служебно ръководство, той ще би трябвало да избере премиера сред няколко лица, намиращи се на високопоставени обществени длъжности, а министрите ще бъдат подбрани от служебния министър председател, а не непосредствено от Радев. Освен това, както към този момент беше маркирано, Народното събрание ще работи, като в това число ще може да подлага изпълнителната власт на парламентарен надзор, въпреки и тя да е служебна.
Всъщност тези конституционни нововъведения удостоверяват парламентарния темперамент на страната. Те акцентират и церемониалния темперамент на президентската институция. Т.е. президентът продължава да има своето обезпечено и почтено място в парламентарната република. На неговото достолепие не е посегнато посредством конституционните промени. Те просто обезпечават баланс сред отговорности и отговорности в изискванията на служебно ръководство и оставят президента в неговата фактическа рамка. Не му разрешават да се трансформира в глава на изпълнителната власт и да слага под въпрос текста на член 1(1) от Конституцията, а точно, че България е република с парламентарно ръководство.
Липсата на възторг от страна на Радев в тази ситуация може да се изясни и с евентуално съществуване на известна нерешителност. Няма никаква процедура, която да е насъбрана въз основа на новите конституционни стандарти, и в този смисъл президентът евентуално не е наясно какво тъкмо би се получило като краен резултат в случай че, както по-рано, се опита и в този момент да ориентира обстановката към назначение на служебно държавно управление.
В актуалната политическа конюнктура Радев може да бъде потребен на тайминга на договарянията сред ПП/ДБ и ГЕРБ или пък може да избере държание в прорез с него. И в двата случая обаче той не би могъл да бъде първокачествен фактор по отношение на това дали ще има сполучлива ротация или ще се върви на предварителни избори. След подадената от Денков оставка беше ясно, че съответното начало на договарянията е неизбежно. Дали щеше да е на 08/03 (петък) или ще е на 09/03 (събота) в късния следобяд, това е подробност и мъчно може да се каже, че тъкмо той дава преимущество на някого. Колкото до консултациите в президентството в понеделник и вторник, то това е чиста условност. Чисто официално осъществяване на процедура, което нито може да способства, нито може да отнеме нещо от случването на ротацията.
Двете обединения от парламентарното болшинство имат своите ясно завършени преговорни екипи, получили мандат по съответния ред. И в двата екипа ясно проличава разбирането, че работата на държавното управление би трябвало да продължи и че членовете на контактните групи имат нужната воля да доведат договарянията до ефективен свършек.
Говоренето на Бойко Борисов пред медиите напоследък може и да наподобява нелогично и непоследователно, само че това напълно не е по този начин, защото то има своя явен подтекст. На националното заседание на ГЕРБ при започване на седмицата Борисов съобщи, че партията му е блага, само че по-мила му е страната. Отбеляза, че преговорният екип на ГЕРБ е формиран по метод, даващ оптимален късмет на договарянията. Каза и по какъв начин би изглеждал екипът, в случай че задачата беше противоположната. Беше мощно сериозен към част от министрите, само че добави, че в случай че Габриел желае да работи с тях, те могат да останат. Това към този момент се случи след края на конгреса на ЕНП в Букурещ.
Още преди години Борисов беше споделил, че ще се отдръпна от държавните каузи и ще си гледа партията. През последните дни към този момент някогашният, само че и дълготраен министър председател ясно обрисува линията на разграничение сред отговорността към страната и самата партия. И изборът на държание, който той прави за себе си е на партиен водач, а не на политик, занимаващ се с образуване и осъществяване на обществени политики в интерес на страната. С тези функционалности от името на ГЕРБ е натоварена Мария Габриел с поддръжката на останалите дами от преговорния екип, който би трябвало да контракти политиките и състава на нейното държавно управление и да вземе отношение по въпроса за регулаторите. А това е тематика, по която ПП/ДБ непрестанно втвърдяват позицията си.
Бойко Борисов е гласът на ГЕРБ в партията, а Мария Габриел е гласът на ГЕРБ в държавните каузи. Тази обстановка в най-голямата парламентарна групировка ще дефинира динамичността в нея и нейното държание в обществената среда у нас. Вероятно по този метод Борисов ще опита да помири теченията вътре в партията, част от които упорстват за предварителни избори. Всъщност в ГЕРБ има групи, които през цялото време са срещу кабинета " Денков - Габриел ". Това не е загадка за никого, защото хората в партията с сходни настройки имат своето посланичество в парламентарната група на ГЕРБ, най-много в лицето на Делян Добрев.
Ако се случи сполучлива ротация, то ГЕРБ ще наподобява по друг метод през вторите 9 месеца от ръководството. Възможностите за маневри (вкл. в парламента) ще бъдат мощно лимитирани. Вероятно рецензията към обособени министри ще продължи, само че не и към кабинета като цяло. Все отново той ще бъде воден от Мария Габриел, представител на ГЕРБ с опит в интернационална среда и с авторитетни интернационалните контакти.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ