Без финансиране и никаква помощ режисьор от Бургас направи филми за Христо Фотев и Стефан Диомов
Росен Петров е лекар по кинознание, киноизкуство и телевизия. През 1997 година приключва компетентност „ Операторско майсторство “ в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Филмите, които прави, са документални, по негов сюжет. Той е техен оператор и монтажист. За всичко това си има аргументи. Първата е, че той е оператор по душа, втората, че е перфекционист и третата, че неналичието на финансиране прави от създателя универсална персона, както обича да се майтапи Росен. От Actualno.com потърсихме господин Петров по отношение на последния му план - филм за поета Христо Фотев.
Кои и по кое време са първите Ви проявления на човек, който се интересува от специалността на оператора?
Бил съм на четири години, когато ревнах на майка ми, че желая кино лента и няколко години по-късно се насочих към фотографията, която е в основата на всичко.
По-осъзнато съм употребявал фотоапарат през 1967 година, когато татко ми донесе един от Русия. С него направих първите си фотоси.Тогава разбрах, че светът е по-различен през визьора на камерата. Да направиш една комбинация, която да харесат хората е нещо като „ подарък от Бога “.
Кога стартира професионално да се занимавате с снимка?
Членувах в представителния киноклуб на Профсъюзния дом на културата в Бургас, с началник Андрей Георгиев.
След това бях фоторепортер в „ Българска снимка “ и по този начин съвсем целият ми живот е минал в тази посока. Бях режисьор на телевизионно студио с първата портативна видеотехника импортирана у нас. Завърших НАТФИЗ, след което станах учител в БСУ.
Тази богата биография ли Ви даде храброст да извършите филм за поета Христо Фотев?
Да, аз преди този момент имам над 150 кино лентата, които са в образователното, игралното и документалното кино. В тях съм оператор, режисьор и сценарист. Един от първите значими филми, които направих, е с моя преподавател, нравствен ментор и учител - Никола Ковачев. С него снимахме филм за нашия популярен артист роден в Бургас, Апостол Карамитев, по случай неговата 80 годишнина. Дори се майтапим с сътрудниците, че направих филм за артист, по-късно за стихотворец, а в този момент върша и за композитора Стефан Диомов.
За да направи човек филм за стихотворец от величината на Христо Фотев би трябвало да проучви живота и творчеството му. Имаше ли хора, които Ви помагаха и по какъв начин изградихте цялостната идея?
Идеята узря последователно във времето. Конкретният мотив беше 80 години от рождението на поета, които се навършваха през 2014 година. Две години преди този момент започнах да изследвам информация, написах сюжета. Сам направих всичко. Освен всичко, което знаем за него, Христо Фотев е един от най-големите поети-метафористи и първият, който загатва името на град Бургас в поезията. Един от образците за това е стихотворението „ Кълна ви се... “
„...И съм ридал... Самотен и неизвестен.
И отново. И отново във същия Бургас
до смут съм се чувствал осезателен
и учуден съм викал - жив съм аз.
Но аз съм жив - на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск...
Локомотивът е пробуден лебед...
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв непотребен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И гражданин
на Бургас... “
Учител на Фотев пък е бил Иван Пейчев, доста са се обичали и ценели като персони.
След това започнах да фотографирам хората, които са живели с него, споделяли, творили. Част от по-известните имена са журналистът Георги Райков, поетесата Венда Райкова, художниците Стоян Цанев и Стоян Забунов, поетът и драматург Недялко Йорданов, актьорите Аглика Бояджиева, Димитър Еленов и други, взели участие в спектакла по негови стихове „ Словесен пейзаж “, режисура на Недялко Йорданов в държавна такса “Адриана Будевска “.
Кое е най-интересното, на което се натъкнахте при фотосите?
Това, че би трябвало да ценим хората, тъй като не са безконечни. Интервюирах братът на Фотев, Георги и два месеца по-късно той си отиде от този свят.
А другото е, че поканих и трите деца на Христо Фотев, само че те отхвърлиха да вземат участие във кино лентата.
Какъв е в този момент животът на кино лентата, какво се случва, къде може да се гледа?
Поисках финансова помощ от община Бургас, тъй като желаех музиката да бъде написана от композитора Кирил Дончев. Но не се откриха средства. Филмът се базира на книгата на Кирил Гоцев. Той ми сподели, че гласът на Фотев го има записан на аудио касета, диалозите му с разнообразни създатели. Поисках да взема тези записи, с цел да може гласът на поета да звучи от екрана. Но и това се провали. За страдание, филмът няма къде да се види. Той имаше своята сполучлива премиера пред бургаска аудитория, по-късно беше пуснат по две локални малките екрани на рождения ден на Фотев - 25 март. Благодарение на една от тях - СКАТ, която излъчва в цялата страна, го видяха повече хора. Получих поздравления и мнения, които ме радват.
Възможно ли е, в случай че някой има предпочитание, може да откупи и популяризира кино лентата?
Да, несъмнено. Дължината му е час и 10 минути. Той към момента е нов, премиерата му беше тази година. Жалко единствено, че тя се състоя четири години след 80 годишнината на Фотев.
Сега вършиме филм за маестро Диомов, друга бургаска легенда. Как върви креативният развой и финансирането?
И в този момент нямам продуцент, който да се занимава с финансовата страна на нещата. Затова обичам да споделям, че преди време, заниманието ми стана специалност, в този момент специалността ми стана занимание. Но не се обезверявам, а в противен случай не преставам да изпитвам голямо наслаждение от работата. Филмът е съвсем на финала. Има доста какво да се каже за “царя “ на тониките, какво да звучи от екрана, основано от майстора на шлагера. Заради неповторимата музика и песни на маестро Диомов, филмът стана с дължина час и 30 минути. С наслада ще опиша на вашите читатели за него и ще ги поканя на премиерата.
Кои и по кое време са първите Ви проявления на човек, който се интересува от специалността на оператора?
Бил съм на четири години, когато ревнах на майка ми, че желая кино лента и няколко години по-късно се насочих към фотографията, която е в основата на всичко.
По-осъзнато съм употребявал фотоапарат през 1967 година, когато татко ми донесе един от Русия. С него направих първите си фотоси.Тогава разбрах, че светът е по-различен през визьора на камерата. Да направиш една комбинация, която да харесат хората е нещо като „ подарък от Бога “.
Кога стартира професионално да се занимавате с снимка?
Членувах в представителния киноклуб на Профсъюзния дом на културата в Бургас, с началник Андрей Георгиев.
След това бях фоторепортер в „ Българска снимка “ и по този начин съвсем целият ми живот е минал в тази посока. Бях режисьор на телевизионно студио с първата портативна видеотехника импортирана у нас. Завърших НАТФИЗ, след което станах учител в БСУ.
Тази богата биография ли Ви даде храброст да извършите филм за поета Христо Фотев?
Да, аз преди този момент имам над 150 кино лентата, които са в образователното, игралното и документалното кино. В тях съм оператор, режисьор и сценарист. Един от първите значими филми, които направих, е с моя преподавател, нравствен ментор и учител - Никола Ковачев. С него снимахме филм за нашия популярен артист роден в Бургас, Апостол Карамитев, по случай неговата 80 годишнина. Дори се майтапим с сътрудниците, че направих филм за артист, по-късно за стихотворец, а в този момент върша и за композитора Стефан Диомов.
За да направи човек филм за стихотворец от величината на Христо Фотев би трябвало да проучви живота и творчеството му. Имаше ли хора, които Ви помагаха и по какъв начин изградихте цялостната идея?
Идеята узря последователно във времето. Конкретният мотив беше 80 години от рождението на поета, които се навършваха през 2014 година. Две години преди този момент започнах да изследвам информация, написах сюжета. Сам направих всичко. Освен всичко, което знаем за него, Христо Фотев е един от най-големите поети-метафористи и първият, който загатва името на град Бургас в поезията. Един от образците за това е стихотворението „ Кълна ви се... “
„...И съм ридал... Самотен и неизвестен.
И отново. И отново във същия Бургас
до смут съм се чувствал осезателен
и учуден съм викал - жив съм аз.
Но аз съм жив - на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск...
Локомотивът е пробуден лебед...
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв непотребен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И гражданин
на Бургас... “
Учител на Фотев пък е бил Иван Пейчев, доста са се обичали и ценели като персони.
След това започнах да фотографирам хората, които са живели с него, споделяли, творили. Част от по-известните имена са журналистът Георги Райков, поетесата Венда Райкова, художниците Стоян Цанев и Стоян Забунов, поетът и драматург Недялко Йорданов, актьорите Аглика Бояджиева, Димитър Еленов и други, взели участие в спектакла по негови стихове „ Словесен пейзаж “, режисура на Недялко Йорданов в държавна такса “Адриана Будевска “.
Кое е най-интересното, на което се натъкнахте при фотосите?
Това, че би трябвало да ценим хората, тъй като не са безконечни. Интервюирах братът на Фотев, Георги и два месеца по-късно той си отиде от този свят.
А другото е, че поканих и трите деца на Христо Фотев, само че те отхвърлиха да вземат участие във кино лентата.
Какъв е в този момент животът на кино лентата, какво се случва, къде може да се гледа?
Поисках финансова помощ от община Бургас, тъй като желаех музиката да бъде написана от композитора Кирил Дончев. Но не се откриха средства. Филмът се базира на книгата на Кирил Гоцев. Той ми сподели, че гласът на Фотев го има записан на аудио касета, диалозите му с разнообразни създатели. Поисках да взема тези записи, с цел да може гласът на поета да звучи от екрана. Но и това се провали. За страдание, филмът няма къде да се види. Той имаше своята сполучлива премиера пред бургаска аудитория, по-късно беше пуснат по две локални малките екрани на рождения ден на Фотев - 25 март. Благодарение на една от тях - СКАТ, която излъчва в цялата страна, го видяха повече хора. Получих поздравления и мнения, които ме радват.
Възможно ли е, в случай че някой има предпочитание, може да откупи и популяризира кино лентата?
Да, несъмнено. Дължината му е час и 10 минути. Той към момента е нов, премиерата му беше тази година. Жалко единствено, че тя се състоя четири години след 80 годишнината на Фотев.
Сега вършиме филм за маестро Диомов, друга бургаска легенда. Как върви креативният развой и финансирането?
И в този момент нямам продуцент, който да се занимава с финансовата страна на нещата. Затова обичам да споделям, че преди време, заниманието ми стана специалност, в този момент специалността ми стана занимание. Но не се обезверявам, а в противен случай не преставам да изпитвам голямо наслаждение от работата. Филмът е съвсем на финала. Има доста какво да се каже за “царя “ на тониките, какво да звучи от екрана, основано от майстора на шлагера. Заради неповторимата музика и песни на маестро Диомов, филмът стана с дължина час и 30 минути. С наслада ще опиша на вашите читатели за него и ще ги поканя на премиерата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ