Родителите съдят учители за това, че пишат ниски оценки на

Родителите съдят учители за това, че пишат ниски оценки на децата им. Пускат сигнали към институциите, обзети от обективен яд. Ниската оценка се третира като закононарушение. Двойкаджията е незаслужено декласиран юридически индивид, за чието неведение се търсят виновници. Време е за разпра.
Зле решено уравнение по математика, едва написано съчинение-разсъждение, не знаеш молекулата на водата? Овехтялата просветителна система със старовремска свирепост санкционира учениците със слаба оценка. Това ги травмира, уязвява, натоварва, унищожава летни ваканции, пречи на компютърните игри, основава напрежение у дома. Изглежда към този момент не ученикът, а учителят би трябвало да се прибира с скрупули, когато напише двойка. Разтреперан, той получава призовка.
Как ще протичат делата в съда?
Явява се Петърчо и бащата на Петърчо. Той е отново Петърчо - кръстил го е на себе си, тъй като доста се обича и доста обича сина си. Петърчо (син) е получил двойка по география - когато е трябвало да покаже Северна Америка на картата е посочил Австралия. И в случай че тук учителят към момента е бил подготвен да се смили, само че откакто вместо България показал Камбоджа, Петърчо изгубил всевъзможни шансове. Прибирайки се насълзен, татко му е изгубил всякакво самообладание, шейебамайката на тая по география, защо му би трябвало в живота на моя Петърчо да знае къде е Австралия?
Съдът дава начало на делото. Адвокатът на Петърчо пледира: можем ли сигурно да твърдим, че Северна Америка не е Австралия? Не лимитира ли въображението на ученика това еднотипно, застинало разположение на страните на картата? Съдът назначава експертиза. Вещо лице е командировано до Австралия - би трябвало да ревизира дали въпреки всичко Петърчо не е прав, защото не трябва учителят да лишава правото му да мисли. Вещото лице се връща - Австралия, става известно, продължава да стои на същото място, което ненапълно буди отчаяние.
Но нищо не е изгубено. Адвокатът сезира Комисията за защита на конкуренцията. Тезата му е, че отличниците основават монополен картел в класа, насърчаван от учителя, и по този метод нарушават достъпа на останалите до отлични оценки. На възраженията на учителката, че другите просто са отгатнали коя страна къде е на картата, се свиват пренебрежително устни. Тук не опираме до познания, а до правдивост. Уви, Комисия за защита на конкуренцията (защото е корумпирана) също не открива проблем в разминаването в оценките. Това обаче са недъзите на българската правосъдна система.
Петърчо-баща е гневен и взема решение да се обърне към съда в Страсбург и да отбрани правата на Петърчо-син в сърцето на Европа. И там удря на камък. Но това не е задоволително, с цел да обезкуражи гневния баща. Остава последния късмет - трибунала за военни закононарушения в Хага. Идеята на Петърчо-баща е учителят по география да лежи в една килия с Радован Караджич, защото ниската оценка не е просто персонално наказване, а в необятния смисъл закононарушение против човечеството, посягане към съответна орис, в която се оглеждат и отразяват хиляди други ориси на двойкаджии, и те би трябвало да получат, така да се каже, правосъдно посланичество, единен провинен за наставление и образец на всички останали нападателни учители.
...В един тъмен следобяд, изтощен и унищожен от килийния живот, Радован подвига взор и вижда новия задържан.
- Здраво!, поздравява Радован.
- Здраво..., отвръща Иванова от шесто СОУ, стиснала карта на разположение и към момента не вярваща къде е попаднала.
А Петърчо към този момент лети към Америка или Австралия, без да се изтезава от преходния въпрос за местоположението им, пращайки фотоси по вайбър от самолета на положителния му баща.

Автор: Райко Байчев