Невероятният живот на Марко Поло
Роден във Венецианската република през 1254 година, Марко Поло е търговец, странник и авантюрист, който (най-вероятно) е пътувал до Централна Азия и Китай в ера, когато големи елементи от света са били непознати за европейците.
Ето най-интересните неща, които (най-вероятно) не знаете за Марко Поло.
Кубилай хан
Поло към момента не е умел търговец, когато потегля на огромното си пътешестване на изток. Всъщност той е единствено на 17 години. През 1271 година напуща дома дружно с татко си Николо и чичо си Мафео и потегля за Азия с вярата да стигне до двора на Кубилай хан. Вероятно това е първият път, в който младежът напуща дома, както и първият път, в който среща татко си и чичо си, които пътуват по света още от раждането му.
Когато Марко Поло се завръща в Европа през 1295 година, приключенията му надалеч не завършват. Той открива, че Венеция води война против Генуезката република, и се впуска в пердах в името на родината си. След конфликт в морето Поло е хванат от генуезките сили и хвърлен в пандиза. Там той се сприятелява с различен пандизчия, Рустичело от Пиза, който по случайност е публицист на известни романи. Той диктува историята си на Рустичело, който основава ръкописа, трансформирал се в „ Пътешествията на Марко Поло “.
Монголската империя пуска в послание хартиени пари доста преди европейските нации да стартират да печатат свои. Поло споделя за странната валута в книгата си, като разказва Кубилай хан като алхимик, който може да трансформира черничеви дървета в пари, а не цветни метали в злато. Той е удивен от метода, по който поданиците на императора се отнасят към банкнотите, като че ли са толкоз скъпи, колкото и златото или среброто – и показва системите, въведени за попречване на подправянето им.
По време на пътуването си Марко Поло се сблъсква с голям брой животни, които тогава не са познати в Европа, като да вземем за пример породата куче чау-чау, кабарги (животно с тип и размер на сърна) и крепък. От тях якът наподобява му е обичаният, тъй като взема четина от него, изумен от нейната копринената мекост, носи я във Венеция и я излага на показ.
През XIII в. европейският фолклор разказва еднорозите като рогати, сходни на коне животни, които могат да бъдат опитомени и уловени единствено благодарение на млада госпожица. Разказът на Марко Поло за животното развенчава това поверие: еднорозите не са спокойни и красиви същества, а грозни и рискови, с косми като на бивол, крайници като на слон, глава на дива свиня и черен рог в средата на челото. Еднорозите, осведоми Поло своите читатели, обичат да се търкалят в калта и мръсотията и да атакуват хората. Съвременните историци настояват, че в действителност той разказва носорози.
В цялата си книга Поло разказва срещи с магьосници и чародеи. В двора на Кубилай хан се среща с астролози, които могат да ръководят времето от покривите на двореца, и с магьосници, които карат меховете с вино да левитират по време на пиршества.
Ако Марко Поло ви се коства малко религиозен, това евентуално е по този начин, тъй като е живял в суеверни времена. В цялата си книга той освен споделя за директни усещания от вълшебства, само че и повтаря митовете и слуховете, с които се сблъсква, като обстоятелства. Поло твърди, че е добре известно, че зли духове обитават пустинята Гоби, изтезават пасажерите с привидения и ги викат по име, с цел да ги отклонят от пътя им и да ги накарат да се изгубят – което евентуално е отпратка към напълно действителния феномен на „ пеещите “ пясъци в Гоби.
В книгата си Поло твърди, че освен стига до двора на Кублай хан в Шангду – като пътува по-далеч от съвсем всеки европеец – само че и се сприятелява с императора, ставайки негова дясна ръка и консултант.
Кубилай хан оказва помощ с пари на фамилията на Поло
Когато Марко Поло най-сетне взема решение, че е време да завърши с приключенията и да се върне вкъщи, Кубилай хан толкоз се е привързал към венецианския търговец, че отхвърля молбата му да си тръгне. Поло в последна сметка го убеждава да го пусне да си върви в подмяна на това, че ще помогне на огромния племенник на императора с едно морско странствуване. За да се увери, че Поло е в сигурност по време на пътуването си, императорът му връчва изписана златна плоча, която да му помогне да се достави с хранителни запаси по време на пътуването и с цел да му повярват, че е под закрилата на императора.
Макар че той и неговият велможа публицист Рустичело от Пиза безспорно са били велики разказвачи, историците не престават да спорят до каква степен някои от историите им са верни; някои стигат до такава степен, че слагат под подозрение дали Поло въобще е стигнал до Китай, като настояват, че по време на пътуванията си той може просто да е взел истории от други търговци. Въпреки че историческото значение на Поло не предстои на разискване, не е ясно кои от разказите му дават отговор на истината.
След като дава някои от първите писмени описания на якове, кабаргите и, несъмнено, еднорозите, наподобява подходящо някое копитно животно на се назова на негово име. През 1841 година зоологът Едуард Блайт кръщава подвид на централноазиатската дива овца Ovis ammon polii на името на Марко Поло – по този начин в разговорния език овцете се назовават „ овцете на Марко Поло “).
Пътешествията на Поло са въодушевили доста откриватели да се впуснат в свои лични завършения. Христофор Колумб взема със себе си образец от книгата на венецианеца по време на пътуванията си през Атлантическия океан, а през 60-те години на ХХ век група пътешественици даже вземат решение да следват тъкмо маршрута му, пътувайки от Италия до Китай с коли, вместо с коне.
