>Роден в Кюстендил, бъдещият лекар прекарва детството си във Варна,

>
Роден в Кюстендил, бъдещият доктор прекарва детството си във Варна, където неговият татко, Иван Константинов, е професор и член на първия научен съвет на Висшето комерсиално учебно заведение (днес Икономически университет) в града. Младият Никола учи в немско начално учебно заведение и в мъжката гимназия на морската столица, а любовта му към естествените науки е тази, която го подтиква да следва медицина в София.

Веднага след завършването си е мобилизиран и взе участие като доктор на фронта през Втората международна война, а след нея е разпределен в с. Поляне, през днешния ден гр. Антоново. В началото на 50-те години дружно със фамилията си се мести в София и стартира работа в тогавашната Работническа болница, в която, след преобразуването й в Институт за рационализиране на лекарите (ИСУЛ), печели конкурс за помощник по очни заболявания. Академичната му кариера продължава още веднъж във Варна, където се завръща през 1967 година и става поредно доцент и професор.

Проф. Константинов основава Катедрата по очни заболявания към Висшия медицински институт във Варна и първата в България Специализирана болница по очни заболявания, която съществува и до през днешния ден. От 1979 година е началник на Катедрата по очни заболявания в новоучредения Институт за лекуване на непознати жители към Медицинска академия в София. На тази позиция той разпространява българската офталмологична школа отвън рамките на страната и способства за поддържането на  висок интернационален имидж на българската медицина.

Микрохирургията е желаната от професора област на дейна активност. Негови истински и внедрени способи в региона на роговичната трансплантация, кератопротезирането и лекуването с лазер способстват за изключителния напредък на българската офталмология през годините. Проф. Константинов има обилни триумфи и в региона на лекуването на детската глаукома, на очните съдови болести и доста други.

В персонален проект проф. Константинов е колоритна фигура, заобиколена от интелектуалци и други знатни персони от своето време. Един от съвременниците на проф. Константинов, философът проф. Исак Паси, го дефинира като човек, който " умее да прави тежкото - леко, комплицираното - просто и мъчното - елементарно ". В персоналното си посвещение към проф. Константинов в своята книга  " Очите " Марко Семов написва: " На един популярен доктор и човек ".

По време на свое изявление с Кеворк Кеворкян за предаването " Всяка неделя “ през 1980, проф. Константинов насочва обръщение към младите лекари: " Колеги, бързайте с подготовката си, не бързайте с кариерата си! “ и прибавя: " (...) държа младите сътрудници да не са саморасли, а да порастват постоянно под управлението на положителни експерти. Туй е гаранция за една хубава школа и за едно бъдеще, което ще им подсигурява те да надминат учителите си “.

Двамата синове на проф. Никола Константинов също поемат по пътя на медицината и не престават делото на своя татко. Първородният му наследник доктор Иван Константинов е прославен очен доктор, а проф. Добрин Константинов е измежду водещите експерти по детска онкохематология. Ученици и почитатели на огромния професор са известни офталмолози, работещи през днешния ден, както у нас по този начин и в чужбина. 

Проф. Константинов, дружно със брачната половинка си Геновева Константинова, имат принос и за развиването на Съюза на слепите в България. " Професор Никола Константинов беше неотделимо обвързван с проблемите на слепите хора в България. Беше наш дипломат пред обществото и ръководството на страната. Той допринасяше със своите разбирания и дейности за достолепието на слепия човек, за доверието към неговите благоприятни условия, за неговото одобряване в обществото “, споделя ръководителя на " Съюза на слепите в България “, Спас Карафезов, през 2006 година

Връзката на проф. Константинов с Варна остава мощна. За огромния подарък, който дава на града и страната - първата профилирана очна болница в България, професорът е почетен със званието Почетен жител на Варна. Той се завръща в Морската столица и посещава обичания си морски бряг всяко лято, до сетния си мирис през 2006 година

По случай 100 годишнината от рождението на проф. Константинов МУ-Варна и екипът на Кадерата по Очни заболявания, отпред с проф. Христина Групчева,  са подготвили специфична страница на уеб страницата на университета, отдадена на професора. В нея ще намерите забавна информация, фотоси и  заснетия от тях документален филм " Поглед към Първия “ - https://konstantinov.mu-varna.bg/.

Кратка биографична информация

 

- Проф. доктор Никола Константинов, български доктор офталмолог /1920-2006/

- През 1939 год. приключва с отличие Мъжка гимназия " Фердинанд I " във Варна

- Дипломира се като доктор през 1944 год. в Медицински факултет на СУ " Св. Климент Охридски “.

- Oсновател и завеждащ катедра " Очни заболявания " (1968 -1980) във Висшия медицински институт - Варна (дн. Медицински университет " Проф. доктор Параскев Стоянов " )

- Основател и завеждащ катедра " Очни заболявания " (1979 -1986) в Института за лекуване на непознати жители (ИЛЧГ) - София (дн. Многопрофилна болница за интензивно лекуване " Света Анна " - София )

- Работил е в региона на роговичната трансплантация, кератопротезирането, детската глаукома, лекуването на увеитите, лазерното лекуване и други

- Член (1969-1986) и почетен член (1986) на Европейския съвет по офталмология

- Носител на златен орден " Кирил и Методий “, Заслужил доктор (1986).

- Носител на голям брой национални и интернационалните награди

- Член на Европейското офталмологично сдружение

- Почетен член на Чехословашкото офталмологично сдружение

- Специализирал в Одеса, Берлин, Мюнхен

- Владее свободно немски, френски, британски и съветски езици

Здравейте, сътрудници,

Казвам се Ния Константинова. Благодаря Ви, че отделихте от времето си, с цел да се запознаете с делото на проф. Константинов, който е мой обичан дядо. Радвам се, че през днешния ден (18 ноември 2020 г.), навръх 100 годишнината от рождението му, актуалните технологии ни разрешават да споделяме едни с други положителните истории, да ги описваме и да ги пазим. Надявам се, че този спомен ще допадне на Вашите читатели и почитатели.