Роден е Никола Въжаров, български учител
Роден е на 14 юли 1877 година в гр.Кюстендил. През 1896 година приключва Кюстендилското педагогическо учебно заведение. Учител в село Багренци, Кюстендилско, член на Околийското учителско сдружение. Уволнен е за дейна социална активност. По-късно учителствува в Пернишко и Кюстендилско.
Член на БРСДП от 1899 година и на БРСДП (т.с.) от 1903 година През 1906 година оглавява учителската социалдемократичаска група в Кюстендил, а през 1908-19 година е в Централното управление на Учителската социалдемократическа организация. Участник в Балканската война (1912-13) и Първата международна война (1915-18). През 1919 година е определен за общински консултант, а от 27 януари до 30 юни 1920 година е кмет на Първата кюстендилска комуна. Липсата на болшинство общински съветници – комунисти го принуждава да подаде оставка.
От средата на 1920 година до юли 1923 година е основен редактор на излизащия в София вестник „ Учителска искра “, орган на Учителската социалдемократическа организация. След Септемврийското въстание (1923) неведнъж е репресиран, интерниран е за известно време в Дупница и до 9 септември 1944 година е с отнети училищен права. Сътрудничи на прогресивни вестници като „ Учителска битка “, съдействува за издаването на в. „ Учителско единение “ (1923-24), редактира сп. „ Светлина “ (1923). През 1931 година влиза в управлението на Пенсионерския съюз и става редактор на неговия в. „ Старини “.
След 9 септември 1944 година е редактор на в. „ Занаятчийска дума “ (1944-46)
Носител на медал „ Народен медал на труда " златен, „ Девети септември 1944 година " II ст. и „ Кирил и Методий " I ст.
Удостоен със званието „ почетен жител на Кюстендил “ през 1948 г.
Член на БРСДП от 1899 година и на БРСДП (т.с.) от 1903 година През 1906 година оглавява учителската социалдемократичаска група в Кюстендил, а през 1908-19 година е в Централното управление на Учителската социалдемократическа организация. Участник в Балканската война (1912-13) и Първата международна война (1915-18). През 1919 година е определен за общински консултант, а от 27 януари до 30 юни 1920 година е кмет на Първата кюстендилска комуна. Липсата на болшинство общински съветници – комунисти го принуждава да подаде оставка.
От средата на 1920 година до юли 1923 година е основен редактор на излизащия в София вестник „ Учителска искра “, орган на Учителската социалдемократическа организация. След Септемврийското въстание (1923) неведнъж е репресиран, интерниран е за известно време в Дупница и до 9 септември 1944 година е с отнети училищен права. Сътрудничи на прогресивни вестници като „ Учителска битка “, съдействува за издаването на в. „ Учителско единение “ (1923-24), редактира сп. „ Светлина “ (1923). През 1931 година влиза в управлението на Пенсионерския съюз и става редактор на неговия в. „ Старини “.
След 9 септември 1944 година е редактор на в. „ Занаятчийска дума “ (1944-46)
Носител на медал „ Народен медал на труда " златен, „ Девети септември 1944 година " II ст. и „ Кирил и Методий " I ст.
Удостоен със званието „ почетен жител на Кюстендил “ през 1948 г.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ