Историята на вазелина
Робърт Пири го взе на Северния полюс. Има ария, написана за него. Прави усмивките ни да искрят. С него се мажат краката на вендинг машините срещу буболечки. Използва се за прически. Пази кокошките от измръзване. Предпазва дупетата на дребните деца и е скъп за девствените. Един химик сподели, че с една супена лъжица от това дневно нещо е съумял да стигне забележителната възраст от 96 години. Дами и господа – вазелинът.
Името на вазелина идва от немската дума за вода (Wasser) и гръцката дума за зехтин (έλαιον) – лексикална комбинация, тъкмо толкоз нетипична, колкото месицата на вода и зехтин. Неговият основател, Робърт Чезбро, e снабдител на осветително масло и химик от Англия, който вижда, че в петролния бизнес могат да се създадат страхотни пари, доста по-хубави от бизнеса с китова мехлем, в който е той се подвизава до момента. През 1859, на 22-годишна възраст, той харчи всичките си спестявания за билет до Тайтъсвил, Пенсилвания, с цел да се срещне с нефтените барони там. Докато обикаля нефтените залежи, той вижда един от чиновниците да стърже плътна, тъмна паста от коляното на нефтена помпа – надлежно пита какво е това. Обяснява му се, че досадната восъкообразна лепкава слуз излиза дружно с необработения материал и полепва по машините; в случай че не се чисти постоянно, ще спре целия механизъм. Също по този начин, някои хора считат, че от нея раните зарастват по-бързо. Последното конкретизиране възбужда любознанието на предприемача химик и той си потегля с цяла кофа от гадната паста.
Робърт Чезбро
Понеже ваксата е безполезна за нефтената промишленост, Робърт знае, че процентът облага ще е огромен и като химик бързо се заема с пречистването и избистрянето й. Отнема му 10 години да я направи на безцветения, безароматен гел, който знаем през днешния ден. Трябва да имаме поради, че през 19 век единствените сходни масла са свинската мехлем, гъшата грес, зехтинът, чесновото масло и някои горчици – в случай че не са безусловно пречистени, всяко от тях се скапва за доста малко време.
Чезбро тества гела върху себе си – той се порязва, намушква, изгаря и полива с киселина, а по-късно нанася от него върху всяка рана. Първата фабрика за вазелин отваря през 1870, а патентът излиза две години по-късно. Но продажбите вървят зле. Фармацевтите не демонстрират интерес към продукта, даже когато им демонстрира личните си рани, които са на друг стадий на укрепване
Но никой не може убеди Чезбро, че мехлемът му не е чудодеен. Когато заболява от плеврит, той се потапя от главата до петите във вазелин и скоро оздравява. Малко преди да почине (на 96-годишна възраст) признава, че от няколко години хапва по една супена лъжица вазелин дневно.
Има ли изобщо нещо, което това мазило не прави…
