Кога ракът на яйчниците е напълно лечим?
Рискът при дами с фамилна история е два пъти по-висок Повишената обиколка на талията и болежка в таза са сигнал да потърсите експерт
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.
Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Крис Евърт - тенисистка от близкото минало, носителка на 18 трофеи от Големия шлем и седем пъти номер едно в международния женски, тази седмица заяви, че е диагностицирана с рак на яйчниците. 67-годишната тенисистка показа, че болестта е намерено в ранен етап, провела е интервенция и в този момент следва химиотерапия, на която разпорежда очаквания за цялостно изцеление. Крис Евърт посъветва своите почитатели в обществените мрежи да наблюдават за поява на дискретна симптоматика, подсказваща съществуване на рак на яйчниците и незабавно да потърсят консултация с онколог. Също по този начин предложи дамите да се интересуват от фамилната история за рак в фамилиите си, тъй като генетични недостатъци излъчени през поколенията доста постоянно стоят в основата на пораждане на рака на яйчниците. Историята на Крис Евърт не е изолирана. Макар и да не е измежду първите 10 най-чести онкологични болести в България, през 2020 с рак на яйчника са диагностицирани повече от 700 пациентки. Оптимистично е, че трендовете демонстрират понижаване на заболеваемостта от този тип рак от 2008 година насам, както и доста понижаване на смъртността от това заболяване, евентуално заради възстановяване на ранната диагностика, нови хирургични техники и най-много нови лекарствени артикули за рака на яйчниците.
Въпросите, които търсят отговор* тази седмица са:
1.
Традиционното разбиране е, че симптоматиката е симптом на напреднал развой, само че съществуват безапелационни данни, че множеството пациенти имат ранна демонстрация на заболяването. Едно ново изследване от Калифорния, Съединени американски щати, оповестено единствено преди няколко месеца, предлага настоящ взор върху ранните индикации за високорисков, ранен етап на епителен рак на яйчниците. Учените са открили, че повече от 70% имат най-малко един ранен признак, като да вземем за пример коремна/тазова болежка или нараснала обиколка/пълнота в талията.
Жените с по-големи тумори могат да имат и повече признаци, които да насочат към диагнозата. Това демонстрира, че ракът на яйчниците в ранен етап не постоянно е " безшумно " заболяване.
В изследването са били проследявани 419 пациенти, провеждащи химиотерапия. Всички пациенти са били с високо рисков, ранен етап епителен рак на яйчниците (първи или втори етап от четири степенната подредба на болестта) 40% от пациентите са имали един признак, до момента в който 32% са имали голям брой признаци при диагностициране на рака. Само 28% от пациентките не са имали признаци и техните тумори са диагностицирани при инцидентен клиничен обзор при гинеколог.
Най-честите признаци при рак на яйчниците са коремна или тазова болежка (31%), " напълняване " или нараснала коремна обиколка (27%), извънредно вагинално кървене (13%), проблеми с уринирането (10%) и стомашно-чревен дискомфорт (6%).
Не е била открита връзка сред възрастта при диагнозата и типа и броя на признаците. Установена и била взаимозависимост сред размера на тумора и тежестта на симптоматиката: пациентите с по-големи тумори (> 15 cm) са по-склонни да имат множествена симптоматика в сравнение с тези с най-малки тумори (10 cm или по-малки) в съответствие 46% против 21%.
Интересното в това изследване е, че за разлика от други, тук не се открива връзка сред броя на признаците при диагностициране и смъртността от рак на яйчниците. Това изобретение е изненадало откривателите, както и неналичието на връзки сред признаците и възрастта, стадия или хистологичния подтип, като упованията се били, че по-младите пациенти може да имат повече признаци при диагнозата. Също по този начин се е считало, че пациентките, които са по-малко симптоматични, се диагностицират в най-ранен етап, само че и това не се удостоверило в изследването.
Всичко това постанова, пациентите и здравните експерти да бъдат деликатни и да наблюдават всеки един от горните признаци, с цел да се усили рано разкриване и евентуално възстановяване на лекуването на това заболяване. Ракът на яйчниците не постоянно убива. Всъщност до 80% от пациенти в ранен етап на болестта са излекувани.
2.
Генетични нарушавания в естествените клетките произхождащи от гърдите или яйчниците при дами, могат да доведат до трансформирането им в ракови. Жени с фамилна история за рак на гърдата имат два пъти по-висок риск за развиване на това заболяване спрямо останалите. Ракът на яйчниците и рака на гърдата демонстрират фамилно влечение - към 5-10% от случаите с рак на гърдата и 10-15% с рак на яйчниците. В резултат на генетично влечение, дължащо се на характерни генетични разновидности, доста се усилва самостоятелният риск за развиване на тези тумори, като основно на разновидности в гени BRCA1 и BRCA2. Мутации в тези гени обезпечават най-голям условен риск - към 10 до 20 пъти за развиване на рак на яйчниците и рак на гърдата. Именно разновидностите в BRCA1- и BRCA2-мутации са причина за към 25-60% от наследствения рак на гърдата и 11-39% от наследствения карцином на яйчниците. Оценката на риска от унаследен рак на гърда или яйчници се организира посредством генетична консултация от генетик и посредством генетично тестване на биологичен материал (кръв или туморен материал). Препоръчва се мутационно тестване единствено в случай че индивидът има персонална или фамилна история за израстък, показващ наследствено влечение - единствено тогава пробата може да бъде съответно интерпретиран и да подкрепи лечението. За дами без израстък или родственици с известна BRCA-мутация се предлага осъществяване на генетична консултация, а в случай че се откри висок генетичен риск, учреден на информация от фамилна история, тогава осъществяване на генетично тестуване за BRCA-мутационен тест. Не се предлага генетична консултация или рутинно BRCA-тестване при дами, чиято фамилна история не е обвързвана с нараснал риск за евентуално нездравословни BRCA-мутации. Не се предлага генетично тестване на деца, даже и тези с фамилна история, предполагаща BRCA1- или BRCA2-мутация.
Препоръчват се постоянни профилактични гинекологични прегледи, най-малко един път годишно, като може и на 6 месеца при дами с по-висок риск от развиване на рак на яйчниците (фамилна анамнеза, хормонални нарушавания и др.). По отношение на инструменталната диагностика способ на избор е ултразвуковото проучване (т.нар. ехограф). Ехография играе водеща роля в диагнозата и диференциалната диагноза на яйчникови тумори и е способ на първи избор при подозрение или данни за яйчникова туморна групировка. Чрез ехографското проучване може да се отграничи недоброкачествен от незлокачествен израстък (най-често киста), както и да се стадира процеса с оглед следваща интервенция или лекарствено лекуване. По точна информация за ситуацията на тумора в дребния таз, ангажиране на лимфни възли по съседство и прилежащи органи, се употребява компютър-томографско и магнитно-резонансното сканиране. И двата типа сканиране допускат обрисуване на органите освен в дребния таз, където са позиционирани яйчниците, само че и в цялата коремна празнина, където при по-напреднали процеси също може да има туморни обединения наричани метастази (разсейки). В процеса на диагностика на яйчниковите злокачествени тумори би трябвало да се изследва и характерен туморен маркер носещ означението СА-125 (от англ. Cancer antigen - CA), който е умерено до доста повишен при съвсем всички случаи на рак на яйчника.
Лечението в ранните, а и даже при напредналите стадии на рака на яйчника, е оперативно, провеждано от експерт онко-гинеколог. След интервенцията, в над 90% от случаите (с изключение на доста ранните с дребни размери тумори) се организира химиотерапия. При липса на метастази, тази химиотерапия е с профилактичен резултат - да защищити пациентката от рецидив на заболяването, а в случаите на съществуване на метастази - химиотерапията е лечебна и има за цел да спре развиването и разпространяването на процеса. През последното десетилетие в актуалното лекуване на рака на яйчниците навлезе и таргетната терапия. Това са медикаменти ориентирани към избрани характерни елементи или процеси на туморната клетка, което обезпечава по-добро и по-продължително лекуване в съпоставяне единствено с химиотерапията. С определяне на разновидност в BRCA1/2 за която стана дума нагоре, пациентките с напреднал рак на яйчниците могат да получат характерно лекуване ориентирано тъкмо против тази разновидност в туморните кафези. Всичко това усъвършенства прогнозата на пациентките с рак на яйчника и дава нови очаквания за от ден на ден излекувани от това заболяване пациентки.
*отговорите на въпросите са основани на просвета, учредена на доказателствата, подкрепени от високо следени и прецизни клинични изпитвания.
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации. Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Крис Евърт - тенисистка от близкото минало, носителка на 18 трофеи от Големия шлем и седем пъти номер едно в международния женски, тази седмица заяви, че е диагностицирана с рак на яйчниците. 67-годишната тенисистка показа, че болестта е намерено в ранен етап, провела е интервенция и в този момент следва химиотерапия, на която разпорежда очаквания за цялостно изцеление. Крис Евърт посъветва своите почитатели в обществените мрежи да наблюдават за поява на дискретна симптоматика, подсказваща съществуване на рак на яйчниците и незабавно да потърсят консултация с онколог. Също по този начин предложи дамите да се интересуват от фамилната история за рак в фамилиите си, тъй като генетични недостатъци излъчени през поколенията доста постоянно стоят в основата на пораждане на рака на яйчниците. Историята на Крис Евърт не е изолирана. Макар и да не е измежду първите 10 най-чести онкологични болести в България, през 2020 с рак на яйчника са диагностицирани повече от 700 пациентки. Оптимистично е, че трендовете демонстрират понижаване на заболеваемостта от този тип рак от 2008 година насам, както и доста понижаване на смъртността от това заболяване, евентуално заради възстановяване на ранната диагностика, нови хирургични техники и най-много нови лекарствени артикули за рака на яйчниците. Въпросите, които търсят отговор* тази седмица са:
1.
Традиционното разбиране е, че симптоматиката е симптом на напреднал развой, само че съществуват безапелационни данни, че множеството пациенти имат ранна демонстрация на заболяването. Едно ново изследване от Калифорния, Съединени американски щати, оповестено единствено преди няколко месеца, предлага настоящ взор върху ранните индикации за високорисков, ранен етап на епителен рак на яйчниците. Учените са открили, че повече от 70% имат най-малко един ранен признак, като да вземем за пример коремна/тазова болежка или нараснала обиколка/пълнота в талията.
Жените с по-големи тумори могат да имат и повече признаци, които да насочат към диагнозата. Това демонстрира, че ракът на яйчниците в ранен етап не постоянно е " безшумно " заболяване.
В изследването са били проследявани 419 пациенти, провеждащи химиотерапия. Всички пациенти са били с високо рисков, ранен етап епителен рак на яйчниците (първи или втори етап от четири степенната подредба на болестта) 40% от пациентите са имали един признак, до момента в който 32% са имали голям брой признаци при диагностициране на рака. Само 28% от пациентките не са имали признаци и техните тумори са диагностицирани при инцидентен клиничен обзор при гинеколог.
Най-честите признаци при рак на яйчниците са коремна или тазова болежка (31%), " напълняване " или нараснала коремна обиколка (27%), извънредно вагинално кървене (13%), проблеми с уринирането (10%) и стомашно-чревен дискомфорт (6%).
Не е била открита връзка сред възрастта при диагнозата и типа и броя на признаците. Установена и била взаимозависимост сред размера на тумора и тежестта на симптоматиката: пациентите с по-големи тумори (> 15 cm) са по-склонни да имат множествена симптоматика в сравнение с тези с най-малки тумори (10 cm или по-малки) в съответствие 46% против 21%.
Интересното в това изследване е, че за разлика от други, тук не се открива връзка сред броя на признаците при диагностициране и смъртността от рак на яйчниците. Това изобретение е изненадало откривателите, както и неналичието на връзки сред признаците и възрастта, стадия или хистологичния подтип, като упованията се били, че по-младите пациенти може да имат повече признаци при диагнозата. Също по този начин се е считало, че пациентките, които са по-малко симптоматични, се диагностицират в най-ранен етап, само че и това не се удостоверило в изследването.
Всичко това постанова, пациентите и здравните експерти да бъдат деликатни и да наблюдават всеки един от горните признаци, с цел да се усили рано разкриване и евентуално възстановяване на лекуването на това заболяване. Ракът на яйчниците не постоянно убива. Всъщност до 80% от пациенти в ранен етап на болестта са излекувани.
2.
Генетични нарушавания в естествените клетките произхождащи от гърдите или яйчниците при дами, могат да доведат до трансформирането им в ракови. Жени с фамилна история за рак на гърдата имат два пъти по-висок риск за развиване на това заболяване спрямо останалите. Ракът на яйчниците и рака на гърдата демонстрират фамилно влечение - към 5-10% от случаите с рак на гърдата и 10-15% с рак на яйчниците. В резултат на генетично влечение, дължащо се на характерни генетични разновидности, доста се усилва самостоятелният риск за развиване на тези тумори, като основно на разновидности в гени BRCA1 и BRCA2. Мутации в тези гени обезпечават най-голям условен риск - към 10 до 20 пъти за развиване на рак на яйчниците и рак на гърдата. Именно разновидностите в BRCA1- и BRCA2-мутации са причина за към 25-60% от наследствения рак на гърдата и 11-39% от наследствения карцином на яйчниците. Оценката на риска от унаследен рак на гърда или яйчници се организира посредством генетична консултация от генетик и посредством генетично тестване на биологичен материал (кръв или туморен материал). Препоръчва се мутационно тестване единствено в случай че индивидът има персонална или фамилна история за израстък, показващ наследствено влечение - единствено тогава пробата може да бъде съответно интерпретиран и да подкрепи лечението. За дами без израстък или родственици с известна BRCA-мутация се предлага осъществяване на генетична консултация, а в случай че се откри висок генетичен риск, учреден на информация от фамилна история, тогава осъществяване на генетично тестуване за BRCA-мутационен тест. Не се предлага генетична консултация или рутинно BRCA-тестване при дами, чиято фамилна история не е обвързвана с нараснал риск за евентуално нездравословни BRCA-мутации. Не се предлага генетично тестване на деца, даже и тези с фамилна история, предполагаща BRCA1- или BRCA2-мутация.
Препоръчват се постоянни профилактични гинекологични прегледи, най-малко един път годишно, като може и на 6 месеца при дами с по-висок риск от развиване на рак на яйчниците (фамилна анамнеза, хормонални нарушавания и др.). По отношение на инструменталната диагностика способ на избор е ултразвуковото проучване (т.нар. ехограф). Ехография играе водеща роля в диагнозата и диференциалната диагноза на яйчникови тумори и е способ на първи избор при подозрение или данни за яйчникова туморна групировка. Чрез ехографското проучване може да се отграничи недоброкачествен от незлокачествен израстък (най-често киста), както и да се стадира процеса с оглед следваща интервенция или лекарствено лекуване. По точна информация за ситуацията на тумора в дребния таз, ангажиране на лимфни възли по съседство и прилежащи органи, се употребява компютър-томографско и магнитно-резонансното сканиране. И двата типа сканиране допускат обрисуване на органите освен в дребния таз, където са позиционирани яйчниците, само че и в цялата коремна празнина, където при по-напреднали процеси също може да има туморни обединения наричани метастази (разсейки). В процеса на диагностика на яйчниковите злокачествени тумори би трябвало да се изследва и характерен туморен маркер носещ означението СА-125 (от англ. Cancer antigen - CA), който е умерено до доста повишен при съвсем всички случаи на рак на яйчника.
Лечението в ранните, а и даже при напредналите стадии на рака на яйчника, е оперативно, провеждано от експерт онко-гинеколог. След интервенцията, в над 90% от случаите (с изключение на доста ранните с дребни размери тумори) се организира химиотерапия. При липса на метастази, тази химиотерапия е с профилактичен резултат - да защищити пациентката от рецидив на заболяването, а в случаите на съществуване на метастази - химиотерапията е лечебна и има за цел да спре развиването и разпространяването на процеса. През последното десетилетие в актуалното лекуване на рака на яйчниците навлезе и таргетната терапия. Това са медикаменти ориентирани към избрани характерни елементи или процеси на туморната клетка, което обезпечава по-добро и по-продължително лекуване в съпоставяне единствено с химиотерапията. С определяне на разновидност в BRCA1/2 за която стана дума нагоре, пациентките с напреднал рак на яйчниците могат да получат характерно лекуване ориентирано тъкмо против тази разновидност в туморните кафези. Всичко това усъвършенства прогнозата на пациентките с рак на яйчника и дава нови очаквания за от ден на ден излекувани от това заболяване пациентки.
*отговорите на въпросите са основани на просвета, учредена на доказателствата, подкрепени от високо следени и прецизни клинични изпитвания.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ