Римокатолическата църква наистина впечатлява със своите закони и идеи. Религията

Римокатолическата черква в действителност впечатлява със своите закони и хрумвания. Религията е съществена причина за построяването на обществото, което познаваме през днешния ден, само че много постоянно историята ни демонстрира редица случаи на изключително нетипични случаи. Историята на папа Формоза е може би подобен случай, в който няма нищо религиозно. Неговото наличие на чело на католическата черква може да бъде запомнено с редица заслуги, само че в историята ще се запомни като единственият папа, който е изваден от гроба, с цел да получи присъда.

Църквата постоянно може да осъди провинилите се и след гибелта, процесът носи името „ Synodus Horrenda “.
В случая се събира синод, който би трябвало да осъди виновника. Преди средновековните промени, Ватикана е прочут с работата си в услуга на политическите придвижвания. Папата в този интервал от време е прочут със своето въздействие и постоянно е обграждан от разнообразни фамилии, обслужвайки техните ползи в подмяна на разнообразни богатства.

След като аудиторията по този начин или другояче се пробва да получи църковната благословия и доста постоянно открива разнообразни способи за въздействие, сходни наказателни каузи не са чак толкоз изненадващи. Какви обаче са греховете на папа Формоз.
Длъжни сме да отбележим, че в този интервал, папа е ставал този, който не се демонстрира като нравствен водач, а единствено този, който е най-добре подсилен от избрана секта. До тук добре, само че какво в действителност е съумяла да подразни неговия правоприемник Бонифаций VI, че да се провежда такова дело?

Според историческите архиви Формоз Портуенски е роден към 816 година Номиниран е за Кардинал-Епископ през 846 година от папа Николай I. Неговият живот ще стане малко по-интересен, когато Борис I стартира да води своята акция за покръстването на българите. Първият командирован от Ватикана е Павел Популонски, който открива доста удобна среда в българския двор. Много скоро ще написа на Николай I да изпрати точно кардинал Фомоз, с цел да продължи делото по покръстването. Назначаването му за Епископ на България не е одоброне от тогавашния папа, тъй като законите не разрешавали един свещеник да се откаже от своята епархия и да поеме управлението на друга.

Когато Николай I умира, същата молба е изпратена от Борис I и до Адриан II – да получи свещеник. Вместо това, Адриан изпраща Формоз във Франция, където има друга задача – да помогне за стоплянето на връзките сред император Лотар и брачната половинка му. Пътешествието завършва по-рано, тъй като френският император умира преди бъдещият папа да дойде. Смъртта на Лудвиг Немски идва с нови задания за кардинала, той би трябвало да открие наследника му – Карл II Плешиви, който да се отзове в Рим и да бъде коронован уместно от папата. Формоз играе ролята на вестоносец и в действителност съумява да помогне за коронясването на Карл в Рим през 875 година Противниците на Карл II, подкрепящи издигането на вдовицата на Лудвиг Немски, бързо и несъмнено стартират да напущат Рим, очаквайки неизбежната кавга.

През 872 година Формоз е един от претендентите за папската позиция и Йоан VIII го разпознава като същински съперник. По една или друга причина, претендентът напуща Рим и бяга, само че доста скоро се издава заповед, с която всички кардинали би трябвало да се завърнат незабвно в Рим или да се приготвят за доста по-сериозни санкции. През цялото време беглецът не стопира да се тормози от опцията да бъде отстранен от църквата и да не получи мястото на архиепископ в България. Неговите упоритости за Българското царство са извънредно съществени. Като обвинявания над него тегнат ограбвания на манастири, нарушение на заповеди и заговорничество за завладяване на папството. И по този начин по време на Тройнския синод, най-големите кошмари на Формоз се сбъдват, той може да бъде отстранен или да се закълне във честност на Йоан VIII.

Снимка: By Jean-Paul Laurens – Musée des Beaux-Arts, Nantes, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=109877

Когато Стефан VI умира през 891 година изненадващо за мнозина е определен точно кардинал Формоз. Със стъпването му във власт следват някои съществени промени и най-много се обръща внимание към църквата в Константинопол. Патриарх Фотий е свален, а на негово място е повдигнат един от племенниците на император Василий I. Мнозина от свалените архиепископи, останали без протекцията на своя водач, стартират да пишат писма до Формоз и се надяват, че ще получат помилван. Папата е безапелационен и декларира, че единствено миряните могат да получат такова, духовниците би трябвало да се помолят на Вселенски събор. Междувременно Карл Дебели съумява да сплоти франкските кралства през 885 година и с това през идващите години може да се вижда някаква непоклатимост. За жал приказката трае единствено две години, тъй като през 887 година умира и оставя всичко в ръцете на Арнуфл Карантийски.

Арнулф не е добър водач и доста скоро част от неговото притежание е предадено на херцог Гвидо Сполето – любим на католическата черква и прочут с редица пререкания против водачите на църквата. Може би корронацията на Гвидо и Ламберт (синът на херцога) е най-неприятната задача от 892 година Следват някои политически безредици, в които Гвидо взима съществено присъединяване и се стига до там, че е подготвен да тръгне с войска против Ватикана. На помощ се отзовава свещения римски император Арнулф, който през 894 година към този момент е заел основни територии, с които охлажда доста апетите на Гвидо.

Същият умира в края на 894 година и оставя всичко на сина си Ламберт. Наследникът повтаря опита и упорства да бъде коронован. През февруари е коронован, откакто смъква императрица Агилтрюда. Малко след последната коронация Формоз умира на 4 април 896 година и неговият правоприемник Бонифаций VI управлява църквата едвам петнадесет дни. Делото за греховете му се води през 897 година от Стефан VII. Ламберт упорства за възмездие и се отхвърля от огромна част от Северна и Централна Италия. Делото се организира в Сан Джовани Латерано и за безумство на всички, тялото стои на специфичен престол. Обвинен е за дейности, осъществени още от времето на Йоан VIII. Мнозина го осъждат и за „ съмнителни “ връзки с Източната черква, за която толкоз доста копнеел.

Наказанието е анулация на всички взети решения, отрязването на три пръста от дясната му ръка, които са употребявани за благословия, свалени са папските облекла и е заровен в римското гробище като чужденец. Това наказване за следващ път не било задоволително и по-късно е изровен и хвърлен в река Тибър. Едва Йоан IX ще направи помилван и ще погребе още веднъж, въпреки и алегорично Формоз. По-голямата победа е, че неговите решения се връщат назад в архивите на Ватикана. При всички положения можем да бъдем безапелационни, че като свещеник в България, Формоз можеше да бъде надалеч по-успешен и доста по-малко унижаван след гибелта си, в случай че въобще се стигне до този миг.

Заглавна фотография: By Cavallieri, 1588 – „ Княз Борис Първи “, Наука и изкуство, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3586324