Страстен читател на плажа
Ревюто е препубликувано от.
" Трудни любови " от Итало Калвино
превод от италиански Сава Славчев, " Колибри ", 2023
Един от приносите на италианските писатели в литературата е фината лекост на въображението, което ни отстранява от злободневието и внушава подозрението, че светът може да бъде различен. От Джакомо Леопарди насам средиземноморската им сензитивност, комбинирана с необузданата, съвсем юношеска мечтателност, основават книги, в които душата най-сетне се усеща свободна. Мъдрост, горест, подигравка и в последна сметка кротко покачване на раменете се открояват съвсем на всички места - от Луиджи Пирандело, през Джани Родари до Умберто Еко.
Двамата, които най-въздействащо улавят това обособяване от оковите на реализма през XX век, евентуално са Дино Будзати и Итало Калвино. Първият с деликатното гонене на мечтателни облици и сюрреалистични парадокси и вторият - с хамелеонското си умеене да оглежда света от всичките му страни.
Трудни любовиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Такъв откриваме Калвино и в сборника с разкази " Трудни любови ", който неотдавна излезе от издателство " Колибри ". Междинни са тези текстове за библиографията на създателя, който през 50-те изоставя реалистичния си метод за сметка на приказни сюжети. Неореализмът от първите му творби, като да вземем за пример дебютния разказ " Пътеките на паяковите гнезда " (1947 г.), който споделя за антифашистката опозиция през очите на дете, по-късно минава към палав постмодернизъм с преплетени литературни жанрове, метатекстуалност и други удоволствия за ерудирания четец ( " Ако пасажер в зимна нощ " ).
Въпреки че е по-известен с тези опити, Калвино е доста повече от интелектуален магьосник. Енциклопедичните му знания в никакъв случай не задушават описа и не звучат пренебрежително. Това безшумно и смирено писане е отдадено на болката - от време на време смешна, от време на време трагична, само че постоянно надълбоко човешка.
В сегашния алманах са включени девет описа от първото издание на " Трудни любови " (1958), към които са добавени няколко истории, оповестени в разнообразни печатни издания. Преводачът Сава Славчев прецизира, че последните два текста са в действителност автобиографични. Те са и най-дълги. В " Облак смог " Калвино в цели 70 страници пресъздава конфликта на две политически идеологии, които посредством майсторското му писане се разпадат като фини прахови частици. До такава степен, че да бъде упрекнат младежкият глас на създателя в наивно користолюбие към по-ранните му социалистически възгледи, би било невъзможна задача.
И не открих никаква разлика: същите състарени лица или рано узрели деца на същия този живот. Разликата беше единствено вътре в тях.
Другият по-дълъг роман е съвсем кошмарна обстановка, в нея младо семейство се озовава в поредност от бедствия, които стихията на аржентинските мравки им предизвиква. Противопоставянето на несправедливата природа и присъщото за индивида увлечение постоянно да открие излаз, даже подобен да не съществува, основават атмосфера на невъзможност, в която само отклоняването към морето звучи като добра концепция.
Това ни връща към началото на сборника, защото за Калвино морето е разтуха. Героите му постоянно слизат на брега, с цел да съзерцават вълните. Така стартира и последната му книга, в която господин Паломар размишлява за придвижването на водата и се пробва да я види отвън себе си. Тези герои постоянно са самотници, само че заобикалят клишето и елементарно можем да си ги представим по какъв начин с прозаична лекост продължат живота си след описа. Дори в съобразителната история, завършена като логическа задача, в която някой си потегля от точка A към точка B, само че в това време се колебае дали другият ухажор Y не е тръгнал също към неговата Z и какво би станало, в случай че тя също е тръгнала към него.
ПаломарС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
И това като че ли е главната формула, която дава ключ за актуалната книга. В историите участва едно усложняване на човешките връзки, което последователно минава в неуместна обстановка, която елементарно може да бъде избегната, само че в последна сметка ескалира до упоменатото нагоре покачване на раменете. Калвино деликатно ни припомня, че нямаме надзор над орисите си. Животът е безпорядък и колкото повече компликации се насъбират, толкоз по-ясно го осъзнаваме.
Из страниците постоянно минават влакове, което подухва въпроса дали младият сътрудник Калвино си е водил мемоари за пасажерите в купетата. Дали фактически е следил оня млад боец, който последователно се пробва с ръката си да допре пръстите на дамата до себе си. А дали това не е бил самият той? Без значение дали са обществени или надълбоко интимни, историите тук отекват с ехото на претърпяното.
Дори когато са на ръба на еротизма, разказите резервират почтено възприятие на подигравка и трансформират половото в детска игра, в която даже изневярата наподобява повече като куриоз, в сравнение с като нещо заплашително действително. Особено чаровна е историята, в която млад мъж чете книга на плажа, до момента в който по-възрастна дама му дава сигнали да приближи хавлията си до нейната. Той не се отхвърля от книгата си и даже когато би трябвало да съблече госпожата, не изпуска пръст от страницата, до която е стигнал.
Искаше да продължи с четенето, до момента в който можеше. Боеше се, че няма да успее да дочете романа: началото на една плажна връзка можеше да значи завършек на усамотените часове, завършек на един напълно друг темп, който определяше цялата му почивка.
" Свенливата еротика от 50-те " - излиза сборникът " Трудни любови " на Итало Калвино
Като студент Калвино следва агрономия в Торинския университет и въпреки по-късно да се посвещава на същинската си обич - писането, погледът на академик, който изследва растежа на естествения свят в близост, в никакъв случай не угасва. Винаги отхвърлен, ученолюбив и акуратен, за него може да се отнесе следното определение от книгата: Да следи му харесваше повече, в сравнение с да се движи.
Парадоксално, яснотата на погледа може да докара до комплициране, както се случва в описа за човек, който поставя очила за първи път и вижда света напълно ясно, само че познатите му стопират да го разпознават, а той стартира да се съмнява, защото не разграничава предишното си, обрисувано в облиците в близост. Така в " Трудни любови " Калвино се разкрива като идеален наблюдаващ, който ни предава майсторски урок, че фикция без внимание към действителността не може да съществува. И също, че като се изключи един буен четец на плажа всеки в последна сметка търси да бъде обичан или най-малко свободен.
" Трудни любови " от Итало Калвино
превод от италиански Сава Славчев, " Колибри ", 2023
Един от приносите на италианските писатели в литературата е фината лекост на въображението, което ни отстранява от злободневието и внушава подозрението, че светът може да бъде различен. От Джакомо Леопарди насам средиземноморската им сензитивност, комбинирана с необузданата, съвсем юношеска мечтателност, основават книги, в които душата най-сетне се усеща свободна. Мъдрост, горест, подигравка и в последна сметка кротко покачване на раменете се открояват съвсем на всички места - от Луиджи Пирандело, през Джани Родари до Умберто Еко.
Двамата, които най-въздействащо улавят това обособяване от оковите на реализма през XX век, евентуално са Дино Будзати и Итало Калвино. Първият с деликатното гонене на мечтателни облици и сюрреалистични парадокси и вторият - с хамелеонското си умеене да оглежда света от всичките му страни.
Такъв откриваме Калвино и в сборника с разкази " Трудни любови ", който неотдавна излезе от издателство " Колибри ". Междинни са тези текстове за библиографията на създателя, който през 50-те изоставя реалистичния си метод за сметка на приказни сюжети. Неореализмът от първите му творби, като да вземем за пример дебютния разказ " Пътеките на паяковите гнезда " (1947 г.), който споделя за антифашистката опозиция през очите на дете, по-късно минава към палав постмодернизъм с преплетени литературни жанрове, метатекстуалност и други удоволствия за ерудирания четец ( " Ако пасажер в зимна нощ " ).
Въпреки че е по-известен с тези опити, Калвино е доста повече от интелектуален магьосник. Енциклопедичните му знания в никакъв случай не задушават описа и не звучат пренебрежително. Това безшумно и смирено писане е отдадено на болката - от време на време смешна, от време на време трагична, само че постоянно надълбоко човешка.
В сегашния алманах са включени девет описа от първото издание на " Трудни любови " (1958), към които са добавени няколко истории, оповестени в разнообразни печатни издания. Преводачът Сава Славчев прецизира, че последните два текста са в действителност автобиографични. Те са и най-дълги. В " Облак смог " Калвино в цели 70 страници пресъздава конфликта на две политически идеологии, които посредством майсторското му писане се разпадат като фини прахови частици. До такава степен, че да бъде упрекнат младежкият глас на създателя в наивно користолюбие към по-ранните му социалистически възгледи, би било невъзможна задача.
И не открих никаква разлика: същите състарени лица или рано узрели деца на същия този живот. Разликата беше единствено вътре в тях.
Другият по-дълъг роман е съвсем кошмарна обстановка, в нея младо семейство се озовава в поредност от бедствия, които стихията на аржентинските мравки им предизвиква. Противопоставянето на несправедливата природа и присъщото за индивида увлечение постоянно да открие излаз, даже подобен да не съществува, основават атмосфера на невъзможност, в която само отклоняването към морето звучи като добра концепция.
Това ни връща към началото на сборника, защото за Калвино морето е разтуха. Героите му постоянно слизат на брега, с цел да съзерцават вълните. Така стартира и последната му книга, в която господин Паломар размишлява за придвижването на водата и се пробва да я види отвън себе си. Тези герои постоянно са самотници, само че заобикалят клишето и елементарно можем да си ги представим по какъв начин с прозаична лекост продължат живота си след описа. Дори в съобразителната история, завършена като логическа задача, в която някой си потегля от точка A към точка B, само че в това време се колебае дали другият ухажор Y не е тръгнал също към неговата Z и какво би станало, в случай че тя също е тръгнала към него.
И това като че ли е главната формула, която дава ключ за актуалната книга. В историите участва едно усложняване на човешките връзки, което последователно минава в неуместна обстановка, която елементарно може да бъде избегната, само че в последна сметка ескалира до упоменатото нагоре покачване на раменете. Калвино деликатно ни припомня, че нямаме надзор над орисите си. Животът е безпорядък и колкото повече компликации се насъбират, толкоз по-ясно го осъзнаваме.
Из страниците постоянно минават влакове, което подухва въпроса дали младият сътрудник Калвино си е водил мемоари за пасажерите в купетата. Дали фактически е следил оня млад боец, който последователно се пробва с ръката си да допре пръстите на дамата до себе си. А дали това не е бил самият той? Без значение дали са обществени или надълбоко интимни, историите тук отекват с ехото на претърпяното.
Дори когато са на ръба на еротизма, разказите резервират почтено възприятие на подигравка и трансформират половото в детска игра, в която даже изневярата наподобява повече като куриоз, в сравнение с като нещо заплашително действително. Особено чаровна е историята, в която млад мъж чете книга на плажа, до момента в който по-възрастна дама му дава сигнали да приближи хавлията си до нейната. Той не се отхвърля от книгата си и даже когато би трябвало да съблече госпожата, не изпуска пръст от страницата, до която е стигнал.
Искаше да продължи с четенето, до момента в който можеше. Боеше се, че няма да успее да дочете романа: началото на една плажна връзка можеше да значи завършек на усамотените часове, завършек на един напълно друг темп, който определяше цялата му почивка.
" Свенливата еротика от 50-те " - излиза сборникът " Трудни любови " на Итало Калвино Като студент Калвино следва агрономия в Торинския университет и въпреки по-късно да се посвещава на същинската си обич - писането, погледът на академик, който изследва растежа на естествения свят в близост, в никакъв случай не угасва. Винаги отхвърлен, ученолюбив и акуратен, за него може да се отнесе следното определение от книгата: Да следи му харесваше повече, в сравнение с да се движи.
Парадоксално, яснотата на погледа може да докара до комплициране, както се случва в описа за човек, който поставя очила за първи път и вижда света напълно ясно, само че познатите му стопират да го разпознават, а той стартира да се съмнява, защото не разграничава предишното си, обрисувано в облиците в близост. Така в " Трудни любови " Калвино се разкрива като идеален наблюдаващ, който ни предава майсторски урок, че фикция без внимание към действителността не може да съществува. И също, че като се изключи един буен четец на плажа всеки в последна сметка търси да бъде обичан или най-малко свободен.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ