Женският въпрос в българския контекст
Ревюто е препубликувано от
Кога стартира историческото познание за българката и по кое време това познание се институционализира? Дали женският въпрос е част от пролетарското придвижване и какво се случва след 1944 година, когато страната заявява равенството на половете. Отговор на тези въпроси дава Красимира Даскалова в своето проучване
Внушителното ѝ изследване обгръща повече от половин век, в който половите идентичности у нас се утвърждават в началото най-вече в устната традиция, последователно и в писмената. Изключително забавни за следене са визиите на българина за дамата, каква е била ролята на фолклора и на християнските полезности при степенуването на визиите. Как дамата от стопанка се трансформира в " инструмент на цивилизацията ", по думите на Иван Богоров.
Още в пробния брой на списание " Любословие " (1842 г.) Константин Фотинов написа, че " Бог е создал мъж и жена равночестно и равнообразно ", години по-късно Петко Р. Славейков също аргументира изгодите от женското обучение в България, с цел да може дамата " да стане добра приятелка на мъжа ". Преди да стигне до тези заключения обаче Славейков претърпява сериозна промяна на възгледите си за дамата. Внимание върху това обръща американската изследователка Барбара Рийвз-Елингтън, която вижда три интервала на отношението му към женското обучение: от откровени сексистки мнения, през въодушевени от Просвещението размишления за дамите, с цел да стигне до извода, че образоването е изискването дамите да са положителни майки и положителни българки.
До 1878 година в българските земи са отворени 19 класни учебни заведения, най-вече от млади дами, приключили приблизително обучение в Русия или Сърбия. След Освобождението обаче учителките получават с 10% по-ниски заплати от тези на учителите. Административен акт от 1899 година не разрешава на омъжените учителки да преподават. (През 1927 година даже се появява закон, съгласно който учителките на 40 години и с 20 година стаж се уволняват.) Преподаването към този момент не е задача.
Битките на дамите. 150 години битка за независимост и равенствоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Нестихващата дискриминация насочва недоволните българки към женския щемпел, женските организации, социалистическото придвижване и зараждащото се феминистко в България. В брой на списание " Женский свят " от 15 юли 1893 година четем:
" Мнозина през днешния ден още се опасяват да се дава обучение на дамата равно с мъжът, с цел да не им отнеме хлябът. Страхуват се пък други да си вземат за своя половинка и съболезнователка образована жена, тъй като щяла да знай повече от тях и не щяло да има единодушие и смиреност, щяла да бъде луксозна, надута и да занемари къщата и децата си
Напротив, ще река аз: семейство, което е имало щастието, щото дамата и мъжът да са образовани и възпитани - блаженствува, там има душевна естетика, там дамата е помощница, подкрепителка и дели най-малко, колкото ѝ допущат силите, работите на мъжа си и теглилата на едина са и на другия Образована жена е горделивост за мъжа, горделивост за фамилията и обществото. Затова споделям, няма защо да се притесняват мъжете от образовани дами. "
Думите са на пловдивчанката Ел. Вълчева.
През 1905 година XIII Общински народен съвет получава петиция от Българския женски съюз (БЖС), в която се упорства за " цялостно женско професионално учебно заведение " и за разработване на закон за отбрана на женския и детския труд. Тук е значимо да отбележим, че българските девойки се позволяват за първи път като постоянни студентки в Софийския университет след 1901 година Пътят към смесеното прогимназиално обучение също е стръмен и едвам през 1920 година, когато Министерството на образованието подрежда да бъдат основани смесени прогимназии, никой не стачкува.
Бележити дами на / за БългарияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Като цяло българското женско придвижване артикулира опозиционно на официозното говорене и по тази причина някак обяснимо клати сред национализма, социализма и феминизма. Но съчетаем ли е феминизмът с комунизма, би трябвало ли да бъдат разграничени феминизма като блян и феминизма като идеология?
Друг съответстващ въпрос е този за гражданските и политическите права на българките. Както и от кое място идва преобладаващият негативизъм към феминизма в някогашните социалистически страни. Отговорите - еднопосочни и многозначни, дава Красимира Даскалова, чието авторитетно проучване впечатлява даже на равнище интертекстуалност: книгата предстоящо беседва освен с всички школи, течения и проучвания за дамите и пола, само че и с тези за Народна република България, някогашния социалистически блок, книгите за историческото минало на Балканите.
Авторката изследва женската сензитивност в България, отделя внимание и на проявленията на антифеминизъм у нас. Книгата е конструирана в седем глави, в 550 страници. Това е второто ѝ издание. Проф. Красимира Даскалова е историк , преподавателка в СУ " Св. Климент Охридски ", водещ академик в България в полето на историята на дамите и половете. Сред преподаваните от нея курсове са методологически проблеми на историята на дамите и половете, обществената история на Югоизточна Европа като история на половете през XIX и XX век, история на женските придвижвания и феминизмите в Европа и Америка и други Била е посетител професор в Университета Лион-2, Франция, в Университета в Брауншвайг, Германия, в Критския университет, Ретимно, Гърция, в Централноевропейския университет в Будапеща, в Техническия университет в Хановер, в Университета в Сараево. Автор е на книги, публикации и проучвания за историята на феминизмите и женските придвижвания в България, Балканите и Източна Европа. Специализирала е в Европа, Съединени американски щати и Япония. От 2005 до 2010 година е президент на Международната федерация за проучвания по история на дамите и половете. От 2004 до 2008 година е ръководител на УС на Българската асоциация на университетските дами (БАУЖ). Координатор на Българската група за проучвания по история на дамите и половете.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Кога стартира историческото познание за българката и по кое време това познание се институционализира? Дали женският въпрос е част от пролетарското придвижване и какво се случва след 1944 година, когато страната заявява равенството на половете. Отговор на тези въпроси дава Красимира Даскалова в своето проучване
Внушителното ѝ изследване обгръща повече от половин век, в който половите идентичности у нас се утвърждават в началото най-вече в устната традиция, последователно и в писмената. Изключително забавни за следене са визиите на българина за дамата, каква е била ролята на фолклора и на християнските полезности при степенуването на визиите. Как дамата от стопанка се трансформира в " инструмент на цивилизацията ", по думите на Иван Богоров.
Още в пробния брой на списание " Любословие " (1842 г.) Константин Фотинов написа, че " Бог е создал мъж и жена равночестно и равнообразно ", години по-късно Петко Р. Славейков също аргументира изгодите от женското обучение в България, с цел да може дамата " да стане добра приятелка на мъжа ". Преди да стигне до тези заключения обаче Славейков претърпява сериозна промяна на възгледите си за дамата. Внимание върху това обръща американската изследователка Барбара Рийвз-Елингтън, която вижда три интервала на отношението му към женското обучение: от откровени сексистки мнения, през въодушевени от Просвещението размишления за дамите, с цел да стигне до извода, че образоването е изискването дамите да са положителни майки и положителни българки.
До 1878 година в българските земи са отворени 19 класни учебни заведения, най-вече от млади дами, приключили приблизително обучение в Русия или Сърбия. След Освобождението обаче учителките получават с 10% по-ниски заплати от тези на учителите. Административен акт от 1899 година не разрешава на омъжените учителки да преподават. (През 1927 година даже се появява закон, съгласно който учителките на 40 години и с 20 година стаж се уволняват.) Преподаването към този момент не е задача.
Нестихващата дискриминация насочва недоволните българки към женския щемпел, женските организации, социалистическото придвижване и зараждащото се феминистко в България. В брой на списание " Женский свят " от 15 юли 1893 година четем:
" Мнозина през днешния ден още се опасяват да се дава обучение на дамата равно с мъжът, с цел да не им отнеме хлябът. Страхуват се пък други да си вземат за своя половинка и съболезнователка образована жена, тъй като щяла да знай повече от тях и не щяло да има единодушие и смиреност, щяла да бъде луксозна, надута и да занемари къщата и децата си
Напротив, ще река аз: семейство, което е имало щастието, щото дамата и мъжът да са образовани и възпитани - блаженствува, там има душевна естетика, там дамата е помощница, подкрепителка и дели най-малко, колкото ѝ допущат силите, работите на мъжа си и теглилата на едина са и на другия Образована жена е горделивост за мъжа, горделивост за фамилията и обществото. Затова споделям, няма защо да се притесняват мъжете от образовани дами. "
Думите са на пловдивчанката Ел. Вълчева.
През 1905 година XIII Общински народен съвет получава петиция от Българския женски съюз (БЖС), в която се упорства за " цялостно женско професионално учебно заведение " и за разработване на закон за отбрана на женския и детския труд. Тук е значимо да отбележим, че българските девойки се позволяват за първи път като постоянни студентки в Софийския университет след 1901 година Пътят към смесеното прогимназиално обучение също е стръмен и едвам през 1920 година, когато Министерството на образованието подрежда да бъдат основани смесени прогимназии, никой не стачкува.
Като цяло българското женско придвижване артикулира опозиционно на официозното говорене и по тази причина някак обяснимо клати сред национализма, социализма и феминизма. Но съчетаем ли е феминизмът с комунизма, би трябвало ли да бъдат разграничени феминизма като блян и феминизма като идеология?
Друг съответстващ въпрос е този за гражданските и политическите права на българките. Както и от кое място идва преобладаващият негативизъм към феминизма в някогашните социалистически страни. Отговорите - еднопосочни и многозначни, дава Красимира Даскалова, чието авторитетно проучване впечатлява даже на равнище интертекстуалност: книгата предстоящо беседва освен с всички школи, течения и проучвания за дамите и пола, само че и с тези за Народна република България, някогашния социалистически блок, книгите за историческото минало на Балканите.
Авторката изследва женската сензитивност в България, отделя внимание и на проявленията на антифеминизъм у нас. Книгата е конструирана в седем глави, в 550 страници. Това е второто ѝ издание. Проф. Красимира Даскалова е историк , преподавателка в СУ " Св. Климент Охридски ", водещ академик в България в полето на историята на дамите и половете. Сред преподаваните от нея курсове са методологически проблеми на историята на дамите и половете, обществената история на Югоизточна Европа като история на половете през XIX и XX век, история на женските придвижвания и феминизмите в Европа и Америка и други Била е посетител професор в Университета Лион-2, Франция, в Университета в Брауншвайг, Германия, в Критския университет, Ретимно, Гърция, в Централноевропейския университет в Будапеща, в Техническия университет в Хановер, в Университета в Сараево. Автор е на книги, публикации и проучвания за историята на феминизмите и женските придвижвания в България, Балканите и Източна Европа. Специализирала е в Европа, Съединени американски щати и Япония. От 2005 до 2010 година е президент на Международната федерация за проучвания по история на дамите и половете. От 2004 до 2008 година е ръководител на УС на Българската асоциация на университетските дами (БАУЖ). Координатор на Българската група за проучвания по история на дамите и половете.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ