"Едно възможно начало" - разкази за счупените животи през 90-те
Ревюто е препубликувано от.
" Едно допустимо начало " от Тодора Радева
издателство ICU, 2023 година
Осемнайсет изящни описа съдържа новият алманах на Тодора Радева " Едно допустимо начало ". И въпреки сходен разказ да извиква догатката за поклон към античния блян за калокагатия, на читателя няма да бъдат спестени чувството за непреодолима болежка и екзистенциална самотност, неизбежно свързвани с литературата на модерността.
Времето, в което са ситуирани героите и случките, е закрепено задоволително отчетливо, това са 90-те години на към този момент отминалия век. Меко е загатнато преобръщането на социокултурните системи, акцентът обаче изрично е върху прекарванията, върху субективното прекосяване на персонажите през това безредно и немилостиво десетилетие. Мястото е Пловдив с различимите му топоси (Главната, Капана, Небет тепе) - колкото фикционален, толкоз и съхранен в груповата ни памет. Но и - София (с нейния площад " Славейков ", с " Графа " и др.), а даже и периферният Първомай (като сборен за всички дребни градчета с душната им атмосфера и филистерски общества). Градското живеене е немилостивият фон, измежду който се разкриват персоналните ориси в " Едно допустимо начало ".
Красиви и самотни, героите на Тодора Радева обаче постоянно се оттласкват от всекидневието с някой собствен жест или фиксация, живеят в естетизираното, пожеланото, изключителното. Често те носят в себе си " стремежи, в никакъв случай неизречени ", само че таман тази неосъщественост предопределя животите им.
Градските жители бродят в един видимо различим свят, напомнящ икебана - естетика, реализирана " с доста игли, подрязвания, изкуствени поддръжки и неизяснена символика изпод ". Точно там е центърът на тежестта в разказите - Тодора Радева методично разкрива този " под земята " свят на контузии, неустановеност и дребни личностни учредения. Човешки свят, в който любовта е нежна и ранима, в който нещо непрекъснато има потребност да бъде поправено или преглътнато, а гордостта и дребните обиди тлеят и постепенно руинират достолепната постройка на основаното.
Едно допустимо началоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Като тънка нишка минава съдбовното привличане и разминаване сред трима герои Рая, Иво и Калоян - триъгълник, който тук не би трябвало да бъде четен като любовен, само че би могъл да ви подсети арката с основния камък, който я удържа със силата на натиска си. Тъкмо Рая, Иво и Калоян бихме могли да назовем основни персонажи в сборника " Едно допустимо начало " и въпреки наличието им да е флуидно, тяхната история провежда един по-просторен от обособените текстове роман.
Иначе другите " части " и ориси в книгата се оглеждат едни в други, без безусловно да са включени в общ, обединен текст. Тодора Радева употребява разнообразни наративни техники и всеки от разказите ѝ би могъл да бъде четен безусловно еманципирано.
Свързваща е високата кота на претърпяното, обтекаемостта на болката. И в осемнайсетте описа има тела, от време на време прекомерно тежки за носене, и души, които са по този начин счупени и " разместени ", че единствено сълзите могат да ги подредят. Но катарзисното прекарване е отредено за малко на брой. За другите остава потиснатият яд, загубата на еднаквост (почти по Макс Фриш), ежедневните избори ( " Дни като този " ), болката, пред която сме беззащитни и която посяваме в децата си (неслучайно сборникът носи заглавието на описа " Едно допустимо начало " ).
Дотолкова необятна е пропастта, която зее сред някои от героите и останалите, че даже когато мъж и жена, които живеят дружно, решат да се срещнат " наужким " още веднъж, не съумяват да се намерят. Светът при Тодора Радева постоянно е пъзел, лабиринт от улички и топоси, които съзнанието волно или несъзнателно размества. Тази калейдоскопична микровселена е колкото изобретателно издигната, толкоз и неразбираема, непознаваема. Точно по този метод се случва и трансформацията на персонажите: " някакъв подробност, нещо дребно и нищожно, влезнало инцидентно в главата, внезапно те трансформира, отключва различен облик в теб ".
И като че ли огледало, ключ към разбирането на всички останали герои в сборника е Рая, чието завещание е кутията ѝ за съкровища и една непрекъсната, неназовима болежка. Дете на семейство, в което властта и униженията са това блатно ежедневие, в което внезапно разцъфва лудостта, а значи - вътрешната независимост на майка ѝ ( " тъй като би трябвало въпреки всичко болката да има някакво начало, би трябвало след това пък да ѝ намериш и съображение " ).
" Едно допустимо начало " на Тодора Радева (откъс)
Темата за счупените животи, за индивидите, които някак действат все пак, за перифериите и определеното уединение са достоверният взор на Тодора Радева към 90-те. Такива, каквито биваха преживявани от поколението ѝ - във вътрешна емиграция, в несвършващия разлом сред две обществени системи.
За читателя остават обаче и утешителните, изящни абзаци през погледа на екскурзианта, който отсява единствено най-хубавото, най-интересното от един град. Преди да преживее себе си през разказаните ориси.
Някои от осемнадесетте истории мигрират от предходния алманах на Тодора Радева - " Седем метода да увиеш сари към тялото си " (изд. " Корени ", 2005), само че действат по напълно друг метод тук. Авторката си разрешава даже закачлива интертекстуалност, когато героинята ѝ Рая се заканва да напише книга с сходно заглавие. Вероятните начала и изборите, които посмяваме (или не) да създадем - коства ми се, че това е огромният роман на тази книга. А финалният текст ще ви предложи и вероятен излаз, даже в смисъл на " възмездие ", помиряване със себе си и света.
И най-после, само че не по значимост - естетско оформление и авторски решен шрифт от Албена Лимони и Костадин Кокаланов. Редактор на сборника е Биляна Курташева.
" Едно допустимо начало " от Тодора Радева
издателство ICU, 2023 година
Осемнайсет изящни описа съдържа новият алманах на Тодора Радева " Едно допустимо начало ". И въпреки сходен разказ да извиква догатката за поклон към античния блян за калокагатия, на читателя няма да бъдат спестени чувството за непреодолима болежка и екзистенциална самотност, неизбежно свързвани с литературата на модерността.
Времето, в което са ситуирани героите и случките, е закрепено задоволително отчетливо, това са 90-те години на към този момент отминалия век. Меко е загатнато преобръщането на социокултурните системи, акцентът обаче изрично е върху прекарванията, върху субективното прекосяване на персонажите през това безредно и немилостиво десетилетие. Мястото е Пловдив с различимите му топоси (Главната, Капана, Небет тепе) - колкото фикционален, толкоз и съхранен в груповата ни памет. Но и - София (с нейния площад " Славейков ", с " Графа " и др.), а даже и периферният Първомай (като сборен за всички дребни градчета с душната им атмосфера и филистерски общества). Градското живеене е немилостивият фон, измежду който се разкриват персоналните ориси в " Едно допустимо начало ".
Красиви и самотни, героите на Тодора Радева обаче постоянно се оттласкват от всекидневието с някой собствен жест или фиксация, живеят в естетизираното, пожеланото, изключителното. Често те носят в себе си " стремежи, в никакъв случай неизречени ", само че таман тази неосъщественост предопределя животите им.
Градските жители бродят в един видимо различим свят, напомнящ икебана - естетика, реализирана " с доста игли, подрязвания, изкуствени поддръжки и неизяснена символика изпод ". Точно там е центърът на тежестта в разказите - Тодора Радева методично разкрива този " под земята " свят на контузии, неустановеност и дребни личностни учредения. Човешки свят, в който любовта е нежна и ранима, в който нещо непрекъснато има потребност да бъде поправено или преглътнато, а гордостта и дребните обиди тлеят и постепенно руинират достолепната постройка на основаното.
Като тънка нишка минава съдбовното привличане и разминаване сред трима герои Рая, Иво и Калоян - триъгълник, който тук не би трябвало да бъде четен като любовен, само че би могъл да ви подсети арката с основния камък, който я удържа със силата на натиска си. Тъкмо Рая, Иво и Калоян бихме могли да назовем основни персонажи в сборника " Едно допустимо начало " и въпреки наличието им да е флуидно, тяхната история провежда един по-просторен от обособените текстове роман.
Иначе другите " части " и ориси в книгата се оглеждат едни в други, без безусловно да са включени в общ, обединен текст. Тодора Радева употребява разнообразни наративни техники и всеки от разказите ѝ би могъл да бъде четен безусловно еманципирано.
Свързваща е високата кота на претърпяното, обтекаемостта на болката. И в осемнайсетте описа има тела, от време на време прекомерно тежки за носене, и души, които са по този начин счупени и " разместени ", че единствено сълзите могат да ги подредят. Но катарзисното прекарване е отредено за малко на брой. За другите остава потиснатият яд, загубата на еднаквост (почти по Макс Фриш), ежедневните избори ( " Дни като този " ), болката, пред която сме беззащитни и която посяваме в децата си (неслучайно сборникът носи заглавието на описа " Едно допустимо начало " ).
Дотолкова необятна е пропастта, която зее сред някои от героите и останалите, че даже когато мъж и жена, които живеят дружно, решат да се срещнат " наужким " още веднъж, не съумяват да се намерят. Светът при Тодора Радева постоянно е пъзел, лабиринт от улички и топоси, които съзнанието волно или несъзнателно размества. Тази калейдоскопична микровселена е колкото изобретателно издигната, толкоз и неразбираема, непознаваема. Точно по този метод се случва и трансформацията на персонажите: " някакъв подробност, нещо дребно и нищожно, влезнало инцидентно в главата, внезапно те трансформира, отключва различен облик в теб ".
И като че ли огледало, ключ към разбирането на всички останали герои в сборника е Рая, чието завещание е кутията ѝ за съкровища и една непрекъсната, неназовима болежка. Дете на семейство, в което властта и униженията са това блатно ежедневие, в което внезапно разцъфва лудостта, а значи - вътрешната независимост на майка ѝ ( " тъй като би трябвало въпреки всичко болката да има някакво начало, би трябвало след това пък да ѝ намериш и съображение " ).
" Едно допустимо начало " на Тодора Радева (откъс) Темата за счупените животи, за индивидите, които някак действат все пак, за перифериите и определеното уединение са достоверният взор на Тодора Радева към 90-те. Такива, каквито биваха преживявани от поколението ѝ - във вътрешна емиграция, в несвършващия разлом сред две обществени системи.
За читателя остават обаче и утешителните, изящни абзаци през погледа на екскурзианта, който отсява единствено най-хубавото, най-интересното от един град. Преди да преживее себе си през разказаните ориси.
Някои от осемнадесетте истории мигрират от предходния алманах на Тодора Радева - " Седем метода да увиеш сари към тялото си " (изд. " Корени ", 2005), само че действат по напълно друг метод тук. Авторката си разрешава даже закачлива интертекстуалност, когато героинята ѝ Рая се заканва да напише книга с сходно заглавие. Вероятните начала и изборите, които посмяваме (или не) да създадем - коства ми се, че това е огромният роман на тази книга. А финалният текст ще ви предложи и вероятен излаз, даже в смисъл на " възмездие ", помиряване със себе си и света.
И най-после, само че не по значимост - естетско оформление и авторски решен шрифт от Албена Лимони и Костадин Кокаланов. Редактор на сборника е Биляна Курташева.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ