Разкошна е тъгата ми
Ревюто е препубликувано от.
" Детска стая чартърен " от Анна Лазарова
Skribens, 2023
Все повече се увещавам, че с цел да напишеш мощна лирика, са ти нужни (освен талант) особени сетива, само че и с цел да я прочете читателят на езика, на който е написана, му е нужна същата сетивност. Дори не е значимо по кое време създател и четец уеднаквяват усещания: дали по време на написването на книгата (винаги пишеш за някого), или в акта на четенето.
Защото по-специално е времето след уеднаквяването. Когато читателят заживява с прочетеното, когато създателят оформя нови гънки в нечия поетична памет. Това е времето на онази dolce tristezza - сладката горест след някого/след нещо, тогава копнежът си напомня детските години и детските стаи.
Детска стая под наемС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
" Детска стая чартърен " е заглавието на новата, втора поетична книга на Анна Лазарова. Тя идва седем години след дебютната ѝ стихосбирка " Вкъщи всички вечерят настрана ", с цел да можем още по-категорично да приказваме за Анна Лазарова като за незаобиколимо име в актуалната българска литература. Заглавията на двете ѝ книги оформят съзвучна интертекстуалност, която акцентира изумителната дарба на авторката не просто да вижда света през очите на дете, а да го смалява до размерите на детска стая, в която всеки е самичък макар обичта, и където, " в случай че поискаш да чуеш муха ще чуеш муха/ако поискаш да чуеш сърце ще чуеш сърце ".
Какво слушам в тази книга?
Чувам по какъв начин узрява светлината, по какъв начин добива очертанията на знак и знак, по какъв начин озарява всяка дума и ред. Но виждам и белезите от тази светлината. Защото светлината е способна да ранява. Заради баналната си природа, поради високите упованията, поради класическите тълкувания на нейната природа. Ето за какво в тази книга има толкоз почтена мрачевина. Нейното екзистенциално осмисляне ретушира всеки опит за регистри в черното: тъмнината не е цвят, а посока и положение:
имаш право
да бъдеш безукорен към тъмното си ( " Пояснение ", с. 5 )
научете на мрачно децата си ( " Най-важният урок ", с. 6)
от време на време на ярко си пастирът
само че в мрака се изгубваш вместо стадото ( " Контраст ", с. 11)
Тъмнината тук не е нужното събитие, с цел да се открои светлината. Тя е смисъл, тя е метафизичен утаена визия за света, най-кратката формула за домакински адрес, за семейство:
първата светулка за сезона
ще става майка
към този момент натежава светлината ѝ
в този момент лети ниско
оглежда хората
и деликатно избира
мрачевина за дребните си
( " В очакване ", с.7)
Мисля си за книгата на Ани Лазарова и като за остаряла фотографска лаборатория. Колко тъкмо е дозирала и светлото, и тъмното: да не се осветят негативите, да се проявят фотосите и в проявеното да се отразяват признателни очи. В страниците на тази стихосбирка има толкоз вдъхновяваща горест, онази dolce tristezza, за която загатнах първоначално.
луксозна е тъгата ми по смелите решения
взети единомислещо от мене
и отхвърляни единствено от мен самата
луксозна е тъгата ми -
бяла престилка на закачалката -
а те всички незабавни случаи
като стъпки по края на зимата
които към този момент не се виждат от никого
с изключение на от вечността в която остават
толкоз е нежна тази възраст -
книжен жерав
в ръцете на човешките си родители -
ще му се порадват
ще го подарят
и ще го натоварят с отговорността
да се грижи за тях
да не го отвее вятърът нанякъде
и да съществува повече в сравнение с е решил
( GRUIDAE, с. 20)
Една от асоциативните пътеки към този текст, поради хартиения жерав, ме води до статуята на момиченцето Садако Сасаки в Хирошима - знак на вярата и мира, на молитвата за тях. Макар при Анна Лазарова да не откривам примирение и въздигане на вярата. Напротив. Нейният книжен жерав осъзнава крехкостта на материята, на днешния ден, уязвимостта на всеки момент и все пак желае да полети докъдето разрешават опциите на сърцето му.
Сърдечността в тези страници увлича, само че без магнитите на сантимента, без онази повърхностна измама да влезеш в същото възприятие, в писането на Анна Лазарова няма пози и насиленост безусловно да бъде харесана. Тя ни позволява до витрината на сърцето си, с цел да го гледаме, до момента в който ни се прииска да разбием витрината и да го разлистваме страница по страница.
Да останем в камерите на тази книга и да туптим с горчиво-сладката потиснатост на изгубеното детство и ненамерения смисъл. Защото сред тях е цялата философия на поезията.
" Детска стая чартърен " от Анна Лазарова
Skribens, 2023
Все повече се увещавам, че с цел да напишеш мощна лирика, са ти нужни (освен талант) особени сетива, само че и с цел да я прочете читателят на езика, на който е написана, му е нужна същата сетивност. Дори не е значимо по кое време създател и четец уеднаквяват усещания: дали по време на написването на книгата (винаги пишеш за някого), или в акта на четенето.
Защото по-специално е времето след уеднаквяването. Когато читателят заживява с прочетеното, когато създателят оформя нови гънки в нечия поетична памет. Това е времето на онази dolce tristezza - сладката горест след някого/след нещо, тогава копнежът си напомня детските години и детските стаи.
" Детска стая чартърен " е заглавието на новата, втора поетична книга на Анна Лазарова. Тя идва седем години след дебютната ѝ стихосбирка " Вкъщи всички вечерят настрана ", с цел да можем още по-категорично да приказваме за Анна Лазарова като за незаобиколимо име в актуалната българска литература. Заглавията на двете ѝ книги оформят съзвучна интертекстуалност, която акцентира изумителната дарба на авторката не просто да вижда света през очите на дете, а да го смалява до размерите на детска стая, в която всеки е самичък макар обичта, и където, " в случай че поискаш да чуеш муха ще чуеш муха/ако поискаш да чуеш сърце ще чуеш сърце ".
Какво слушам в тази книга?
Чувам по какъв начин узрява светлината, по какъв начин добива очертанията на знак и знак, по какъв начин озарява всяка дума и ред. Но виждам и белезите от тази светлината. Защото светлината е способна да ранява. Заради баналната си природа, поради високите упованията, поради класическите тълкувания на нейната природа. Ето за какво в тази книга има толкоз почтена мрачевина. Нейното екзистенциално осмисляне ретушира всеки опит за регистри в черното: тъмнината не е цвят, а посока и положение:
имаш право
да бъдеш безукорен към тъмното си ( " Пояснение ", с. 5 )
научете на мрачно децата си ( " Най-важният урок ", с. 6)
от време на време на ярко си пастирът
само че в мрака се изгубваш вместо стадото ( " Контраст ", с. 11)
Тъмнината тук не е нужното събитие, с цел да се открои светлината. Тя е смисъл, тя е метафизичен утаена визия за света, най-кратката формула за домакински адрес, за семейство:
първата светулка за сезона
ще става майка
към този момент натежава светлината ѝ
в този момент лети ниско
оглежда хората
и деликатно избира
мрачевина за дребните си
( " В очакване ", с.7)
Мисля си за книгата на Ани Лазарова и като за остаряла фотографска лаборатория. Колко тъкмо е дозирала и светлото, и тъмното: да не се осветят негативите, да се проявят фотосите и в проявеното да се отразяват признателни очи. В страниците на тази стихосбирка има толкоз вдъхновяваща горест, онази dolce tristezza, за която загатнах първоначално.
луксозна е тъгата ми по смелите решения
взети единомислещо от мене
и отхвърляни единствено от мен самата
луксозна е тъгата ми -
бяла престилка на закачалката -
а те всички незабавни случаи
като стъпки по края на зимата
които към този момент не се виждат от никого
с изключение на от вечността в която остават
толкоз е нежна тази възраст -
книжен жерав
в ръцете на човешките си родители -
ще му се порадват
ще го подарят
и ще го натоварят с отговорността
да се грижи за тях
да не го отвее вятърът нанякъде
и да съществува повече в сравнение с е решил
( GRUIDAE, с. 20)
Една от асоциативните пътеки към този текст, поради хартиения жерав, ме води до статуята на момиченцето Садако Сасаки в Хирошима - знак на вярата и мира, на молитвата за тях. Макар при Анна Лазарова да не откривам примирение и въздигане на вярата. Напротив. Нейният книжен жерав осъзнава крехкостта на материята, на днешния ден, уязвимостта на всеки момент и все пак желае да полети докъдето разрешават опциите на сърцето му.
Сърдечността в тези страници увлича, само че без магнитите на сантимента, без онази повърхностна измама да влезеш в същото възприятие, в писането на Анна Лазарова няма пози и насиленост безусловно да бъде харесана. Тя ни позволява до витрината на сърцето си, с цел да го гледаме, до момента в който ни се прииска да разбием витрината и да го разлистваме страница по страница.
Да останем в камерите на тази книга и да туптим с горчиво-сладката потиснатост на изгубеното детство и ненамерения смисъл. Защото сред тях е цялата философия на поезията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ