Заведенията: Плащането по банков път товари фирмите и служителите с такси
Ресторантьорите този път са склонни да одобряват концепцията за така наречен безвъзмезден обяд. Плащането по банков път товари компаниите и чиновниците с такси. Има отлив на фрагменти от сектора.
Това са част от акцентите от интервюто председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов пред " Телеграф ".
- Г-н Алибегов, какво е мнението на сектора за облагане с патентен налог вместо с корпоративен? Няма ли такава опция и в този момент?
- Това е една доста добра европейска процедура, която ние още веднъж не заимстваме оттова, както и диференцираната ставка на Данък добавена стойност, която е също европейска процедура доста преди Коронавирус. Хотелиерство и ресторантьорство се таксуват с 9% Данък добавена стойност и даже по-малко в 24 страни членки на Европейски Съюз, доста преди Коронавирус, от 2008 година Същата процедура е и за патентния налог. Ние го чухме това за първи път от шефа на Национална агенция за приходите Румен Спецов, който имаше присъединяване в едно предаване. Смятаме, че това е доста хубава концепция. И ще се подготвим, с цел да създадем среща с господин Спецов, да обсъдим въпроса и да дадем нашите оферти. Три дни по-късно обаче е имало среща на Министерството на туризма с премиера Денков, министър Асен Василев и министъра на туризма Зарица Динкова с така наречен отрасъл. За страдание от сектора е имало 30-процентна извадка. Другите хора, които са били на тази среща, нямат нищо общо с хотелиерство и ресторантьорство. Или в случай че имат нещо общо с ресторантьорството, то съставляват себе си, никога асоциация. Най-големите асоциации в сектора – Българска асоциация на заведенията и Сдружение на заведенията в България, не бяха поканени на тази среща.
- Защо?
- Не знам за какво. Но няма и значение, тъй като тази среща в моите очи е нелегитимна, в случай че повече от половината отрасъл отсъства. Няма по какъв начин да разберем какво се случва на тази среща и да уведомим нашите членове. Няма по какъв начин и да вземем някакво съответно решение и да се съгласим с някакви претенции на държавното управление или не. Доколкото знам от участниците на тази среща, министър Василев е имал няколко условия към сектора, като заплащане на заплатите по банков път, в случай че на клиента не бъде показана касова записка, той да не заплаща и така нататък Но за тази цел би трябвало министър Василев да се срещне с сектора, да му кажем за какво някои работи не се случват и да се подхващат ограничения.
- Какви ограничения да вземем за пример оферирате?
- Ще дам образец. Чуждите служащи от трети страни с краткотрайно престояване в България не могат да имат банкова сметка. Това са обаче повече от 30% от личния състав. Как да им плащаме по банка? Сами разбирате, че е невероятно. Другото е, че сега, в случай че една компания не си заплати налозите в период от три седмици, тя се запорира. Ти си безупречен длъжник, само че просто този месец си се забавил. Трябва да има един период от два-три месеца. Има и още един въпрос – за служащите нискоквалифициран личен състав. Повече от 60% от тях имат отговорности към ЧСИ-та. Самите хора не желаят да се обезпечават на високи осигуровки точно поради това нещо. Защото, като им преведем парите по банка, ЧСИ-то им ги взима. За това също би трябвало да има някакъв правилник.
- Минималната заплата следващата година ще надвиши 930 лв.. Колко ще се увеличи минималният застрахователен предел във вашия отрасъл?
- Минималният застрахователен предел в нашия отрасъл желаят да го вдигнат още един път. Ние го вдигнахме на 800 лв. през 2020 година, нали помните. Едно от предложенията е да се вдигне отново. Добре, само че тогава страната би трябвало да вкара закон по отношение на ЧСИ-тата и да каже, че няма право да взимат суми до минималния застрахователен предел. Да могат да взимат суми единствено над него.
- Каква сума ще стане минималният застрахователен предел в ресторантьорския отрасъл следващата година?
- Ние щяхме да предложим 950 лв., само че съответна сума не е била обсъждана. Ние имахме нашите оферти, само че по този начин и не стигнахме до такава среща. На нас ни е ясно, че с цел да задържим Данък добавена стойност ставката, ние би трябвало да покажем отсреща нещо. Тази седмица си приключваме нашия разбор на база на данни на Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт и Национален статистически институт. Цифрите са единственото значимо нещо. Какво се е случило от 2020 година до момента с Данък добавена стойност ставката – ощетена ли е страната или не с нейното понижаване. Те знаят, че страната не е ощетена. Свободното говорене в медиите от всякакви специалисти е безусловно несъстоятелно. Те не знаят, че понижената ставка е донесла повече доходи на бюджета.
- Кои от предложенията на министър Василев сте склонни да приемете, с цел да запазите Данък добавена стойност ставката на 9%?
- За да приемем оферти на Василев, би трябвало да има промени в закона. Казах ви към този момент – няма банка, която в България да отвори сметка на жител от трета страна, който е краткотрайно пребиваващ. Това са 30% от личния състав. Приемаме, че ще плащаме заплати единствено по банка, а на тези 30% по какъв начин ще им платим? Повече от половината работещи в нашия бранш нямат банкови сметки и не желаят да имат. За да имат банкова сметка, би трябвало да има облекчение за работещите и за компаниите. Когато една компания заплаща заплати, отиваме с пари в брой на касата и плащаме такса преброяване, по-късно такса вноска, по-късно такса превод. Три такси заплаща притежателят на компанията, до момента в който вие си получите заплатата. След като чиновниците получат заплатата, има такси и за тях.
- Нали със закона за бюджета бяха признати така наречен безвъзмездни сметки за съществени интервенции? Не е ли това решението?
- Това нещо не работи на този стадий. В по-малките обитаеми места няма банкомати. В магазина на баба Гинка няма ПОС терминали, с цел да платите с карта.
- За да запазите по-ниската ставка на Данък добавена стойност, склонни ли сте да приемете предлагането, което не бе гласувано, само че в този момент още веднъж идва на дневен ред – в случай че клиентът не получи касова записка, той да не заплаща? Както стана известно в медиите – така наречен безвъзмезден обяд.
- Това е безспорна нелепост. Но да, склонни сме да го приемем, с цел да види министър Василев, че това не работи. Ние нямаме този проблем с касовите бележки, какъвто има в Гърция. От години сме вързали касовите апарати към Национална агенция за приходите. Има QR код на всяка записка, който, като сканирате, проверявате дали продажбата е записана в приходната организация. Има и мярка запечатване за две седмици на търговски обекти за липса на касова записка. Такава мярка няма на никое място в Европа. В Гърция до предходната година даваха бележки на ръка. А тази година ти демонстрират на компютър какъв брой е сумата и отново не ти дават записка. Но щом е толкоз напън, ще го приемем това. Но това не е никаква мярка за изсветляване, а просто някакъв каприз. Окей, по този начин да бъде.
- Как смятате, че може да се реши въпросът с таксите на банките?
- Това е работа на страната. Като няма по какъв начин, няма по какъв начин да го осъществим. Ние по този начин се натоварваме още повече – и себе си, и чиновниците. Как да обясня на служителя, че го товаря с още пари? Това някакво лоби на банките ли е? Банките печелят от такси. Виждат, че има едни хора, които не разполагат с банкови сметки и хайде да им вземем и на тях таксите. В лобизъм за банките няма да участваме. Нашата работа като асоциация е да намерим най-прекия път за диалози с държавното управление, тъй че и за двете страни това, което се контракти, да е ОК. Не може да е ОК единствено за едната страна. Трябва да има симбиоза.
- Как оферирате да се реши казусът с заплащането на заплатите на лица, наети от трети страни?
- Да се заплаща на ръка, в случай че няма различен метод. Ако банките не кажат, че щом лицето работи за компания в България, ще му отворим и на него сметка, няма различен метод, с изключение на на ръка. И в този момент им плащаме на ръка. Ние сме огромна верига, ние от години плащаме заплатите по банков път. Въобще не сме го чакали министър Василев да се сети за това. Но в този момент, като почнахме от една година да работим с тези хора, на тях им плащаме на ръка. За огромните компании е по-лесно да заплащат по банков път. Но когато това е невероятно, законът не разрешава, по какъв начин да се съгласим. Това значи, че във всеки един миг може да бъдем санкционирани, че сме дали пари на ръка на някого от Молдова. Но по какъв начин да стане – да му превеждам в Молдова парите? Пак споделям – ще има доста огромен отлив на фрагменти поради ЧСИ-тата. Това също е доста огромен проблем. Говорим за 50-60% в сектора.
- Как оферирате това нещо да се реши?
- Министър Василев да организира среща с тези сдружения и се реши да не удържат суми под минималния застрахователен предел, а единствено над него.
- Да ви върна на патентния налог. Защо смятате, че той ще проработи?
- Патентният налог го има в цяла Европа, той е за дребните обекти. Не е за огромни и междинни. Плаща се на стол при започване на годината и повече никой не се занимава с теб. Но ние си приказваме през медиите. Тези неща се вземат решение, като седнем към масата.
- Имате ли оферти за решение на други проблеми?
- С Министерството на туризма нямаме никакви проблеми, с изключение на министърката да си подаде оставка.
- В региона на финансите какво друго би трябвало да се направи, с цел да стане законодателството по-работещо?
- Трябва да има разговор сред страната и организациите в дадения бранш, за който ще се трансформира нещо. Ние сме безусловно срещу да се връща ставката по Данък добавена стойност на 20%. Няма такава европейска процедура, числата също демонстрират, че нищо не го постанова. Ако една мярка не е добра, това го демонстрират цифрите. Ако цифрите демонстрират, че от 2020 до 2023 година са влезнали по-малко пари в хазната по отношение на интервала от 2017 до 2019 година, то това значи, че мярката не работи. Ако се окаже противоположното, то тази мярка работи и би трябвало да остане. Това не е политическо решение, а въпрос на числа. Политическо решение беше по време на Коронавирус и беше вярно взето от ГЕРБ. Това избави сектора. Сега към този момент не приказваме за политическо решение, а за фактология. 24 от 27 страни в Европа имат тази ставка от 2008 година Няма нищо общо с пандемията. Национална агенция за приходите да управлява, има 8000 чиновници. Ние също желаеме да няма такива хора, които не дават касова записка, тъй като това е нелоялна конкуренция. Но да хвърляш цялата виновност върху бизнеса и административната тежест върху клиентите е несериозно при съществуването на 8000 чиновници. В Германия те са 3500.
- Казахте, че неотдавна наемате чужденци от трети страни. Какво наложи това?
- Да, от година и половина, след Коронавирус. Защото по времето на пандемията фрагментите избягаха от нашия бранш и се преориентираха към други браншове. И по-късно секторът остана неустойчив за хората. Единствено ние отваряхме, затваряхме, както помните. Хората се преориентираха и не желаят да работят в този бизнес. Иначе има статистика на Национален статистически институт, която демонстрира, че най-голямото повишение на заплатите е в нашия бранш.
- От кои страни взимате хора?
- От Турция, Киргизстан, Казахстан, Молдова. Това са страните, откъдето най-често взимаме личен състав. Сега към този момент и от Индия, Пакистан излизат на пазара с много забавни фрагменти.
Това са част от акцентите от интервюто председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов пред " Телеграф ".
- Г-н Алибегов, какво е мнението на сектора за облагане с патентен налог вместо с корпоративен? Няма ли такава опция и в този момент?
- Това е една доста добра европейска процедура, която ние още веднъж не заимстваме оттова, както и диференцираната ставка на Данък добавена стойност, която е също европейска процедура доста преди Коронавирус. Хотелиерство и ресторантьорство се таксуват с 9% Данък добавена стойност и даже по-малко в 24 страни членки на Европейски Съюз, доста преди Коронавирус, от 2008 година Същата процедура е и за патентния налог. Ние го чухме това за първи път от шефа на Национална агенция за приходите Румен Спецов, който имаше присъединяване в едно предаване. Смятаме, че това е доста хубава концепция. И ще се подготвим, с цел да създадем среща с господин Спецов, да обсъдим въпроса и да дадем нашите оферти. Три дни по-късно обаче е имало среща на Министерството на туризма с премиера Денков, министър Асен Василев и министъра на туризма Зарица Динкова с така наречен отрасъл. За страдание от сектора е имало 30-процентна извадка. Другите хора, които са били на тази среща, нямат нищо общо с хотелиерство и ресторантьорство. Или в случай че имат нещо общо с ресторантьорството, то съставляват себе си, никога асоциация. Най-големите асоциации в сектора – Българска асоциация на заведенията и Сдружение на заведенията в България, не бяха поканени на тази среща.
- Защо?
- Не знам за какво. Но няма и значение, тъй като тази среща в моите очи е нелегитимна, в случай че повече от половината отрасъл отсъства. Няма по какъв начин да разберем какво се случва на тази среща и да уведомим нашите членове. Няма по какъв начин и да вземем някакво съответно решение и да се съгласим с някакви претенции на държавното управление или не. Доколкото знам от участниците на тази среща, министър Василев е имал няколко условия към сектора, като заплащане на заплатите по банков път, в случай че на клиента не бъде показана касова записка, той да не заплаща и така нататък Но за тази цел би трябвало министър Василев да се срещне с сектора, да му кажем за какво някои работи не се случват и да се подхващат ограничения.
- Какви ограничения да вземем за пример оферирате?
- Ще дам образец. Чуждите служащи от трети страни с краткотрайно престояване в България не могат да имат банкова сметка. Това са обаче повече от 30% от личния състав. Как да им плащаме по банка? Сами разбирате, че е невероятно. Другото е, че сега, в случай че една компания не си заплати налозите в период от три седмици, тя се запорира. Ти си безупречен длъжник, само че просто този месец си се забавил. Трябва да има един период от два-три месеца. Има и още един въпрос – за служащите нискоквалифициран личен състав. Повече от 60% от тях имат отговорности към ЧСИ-та. Самите хора не желаят да се обезпечават на високи осигуровки точно поради това нещо. Защото, като им преведем парите по банка, ЧСИ-то им ги взима. За това също би трябвало да има някакъв правилник.
- Минималната заплата следващата година ще надвиши 930 лв.. Колко ще се увеличи минималният застрахователен предел във вашия отрасъл?
- Минималният застрахователен предел в нашия отрасъл желаят да го вдигнат още един път. Ние го вдигнахме на 800 лв. през 2020 година, нали помните. Едно от предложенията е да се вдигне отново. Добре, само че тогава страната би трябвало да вкара закон по отношение на ЧСИ-тата и да каже, че няма право да взимат суми до минималния застрахователен предел. Да могат да взимат суми единствено над него.
- Каква сума ще стане минималният застрахователен предел в ресторантьорския отрасъл следващата година?
- Ние щяхме да предложим 950 лв., само че съответна сума не е била обсъждана. Ние имахме нашите оферти, само че по този начин и не стигнахме до такава среща. На нас ни е ясно, че с цел да задържим Данък добавена стойност ставката, ние би трябвало да покажем отсреща нещо. Тази седмица си приключваме нашия разбор на база на данни на Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт и Национален статистически институт. Цифрите са единственото значимо нещо. Какво се е случило от 2020 година до момента с Данък добавена стойност ставката – ощетена ли е страната или не с нейното понижаване. Те знаят, че страната не е ощетена. Свободното говорене в медиите от всякакви специалисти е безусловно несъстоятелно. Те не знаят, че понижената ставка е донесла повече доходи на бюджета.
- Кои от предложенията на министър Василев сте склонни да приемете, с цел да запазите Данък добавена стойност ставката на 9%?
- За да приемем оферти на Василев, би трябвало да има промени в закона. Казах ви към този момент – няма банка, която в България да отвори сметка на жител от трета страна, който е краткотрайно пребиваващ. Това са 30% от личния състав. Приемаме, че ще плащаме заплати единствено по банка, а на тези 30% по какъв начин ще им платим? Повече от половината работещи в нашия бранш нямат банкови сметки и не желаят да имат. За да имат банкова сметка, би трябвало да има облекчение за работещите и за компаниите. Когато една компания заплаща заплати, отиваме с пари в брой на касата и плащаме такса преброяване, по-късно такса вноска, по-късно такса превод. Три такси заплаща притежателят на компанията, до момента в който вие си получите заплатата. След като чиновниците получат заплатата, има такси и за тях.
- Нали със закона за бюджета бяха признати така наречен безвъзмездни сметки за съществени интервенции? Не е ли това решението?
- Това нещо не работи на този стадий. В по-малките обитаеми места няма банкомати. В магазина на баба Гинка няма ПОС терминали, с цел да платите с карта.
- За да запазите по-ниската ставка на Данък добавена стойност, склонни ли сте да приемете предлагането, което не бе гласувано, само че в този момент още веднъж идва на дневен ред – в случай че клиентът не получи касова записка, той да не заплаща? Както стана известно в медиите – така наречен безвъзмезден обяд.
- Това е безспорна нелепост. Но да, склонни сме да го приемем, с цел да види министър Василев, че това не работи. Ние нямаме този проблем с касовите бележки, какъвто има в Гърция. От години сме вързали касовите апарати към Национална агенция за приходите. Има QR код на всяка записка, който, като сканирате, проверявате дали продажбата е записана в приходната организация. Има и мярка запечатване за две седмици на търговски обекти за липса на касова записка. Такава мярка няма на никое място в Европа. В Гърция до предходната година даваха бележки на ръка. А тази година ти демонстрират на компютър какъв брой е сумата и отново не ти дават записка. Но щом е толкоз напън, ще го приемем това. Но това не е никаква мярка за изсветляване, а просто някакъв каприз. Окей, по този начин да бъде.
- Как смятате, че може да се реши въпросът с таксите на банките?
- Това е работа на страната. Като няма по какъв начин, няма по какъв начин да го осъществим. Ние по този начин се натоварваме още повече – и себе си, и чиновниците. Как да обясня на служителя, че го товаря с още пари? Това някакво лоби на банките ли е? Банките печелят от такси. Виждат, че има едни хора, които не разполагат с банкови сметки и хайде да им вземем и на тях таксите. В лобизъм за банките няма да участваме. Нашата работа като асоциация е да намерим най-прекия път за диалози с държавното управление, тъй че и за двете страни това, което се контракти, да е ОК. Не може да е ОК единствено за едната страна. Трябва да има симбиоза.
- Как оферирате да се реши казусът с заплащането на заплатите на лица, наети от трети страни?
- Да се заплаща на ръка, в случай че няма различен метод. Ако банките не кажат, че щом лицето работи за компания в България, ще му отворим и на него сметка, няма различен метод, с изключение на на ръка. И в този момент им плащаме на ръка. Ние сме огромна верига, ние от години плащаме заплатите по банков път. Въобще не сме го чакали министър Василев да се сети за това. Но в този момент, като почнахме от една година да работим с тези хора, на тях им плащаме на ръка. За огромните компании е по-лесно да заплащат по банков път. Но когато това е невероятно, законът не разрешава, по какъв начин да се съгласим. Това значи, че във всеки един миг може да бъдем санкционирани, че сме дали пари на ръка на някого от Молдова. Но по какъв начин да стане – да му превеждам в Молдова парите? Пак споделям – ще има доста огромен отлив на фрагменти поради ЧСИ-тата. Това също е доста огромен проблем. Говорим за 50-60% в сектора.
- Как оферирате това нещо да се реши?
- Министър Василев да организира среща с тези сдружения и се реши да не удържат суми под минималния застрахователен предел, а единствено над него.
- Да ви върна на патентния налог. Защо смятате, че той ще проработи?
- Патентният налог го има в цяла Европа, той е за дребните обекти. Не е за огромни и междинни. Плаща се на стол при започване на годината и повече никой не се занимава с теб. Но ние си приказваме през медиите. Тези неща се вземат решение, като седнем към масата.
- Имате ли оферти за решение на други проблеми?
- С Министерството на туризма нямаме никакви проблеми, с изключение на министърката да си подаде оставка.
- В региона на финансите какво друго би трябвало да се направи, с цел да стане законодателството по-работещо?
- Трябва да има разговор сред страната и организациите в дадения бранш, за който ще се трансформира нещо. Ние сме безусловно срещу да се връща ставката по Данък добавена стойност на 20%. Няма такава европейска процедура, числата също демонстрират, че нищо не го постанова. Ако една мярка не е добра, това го демонстрират цифрите. Ако цифрите демонстрират, че от 2020 до 2023 година са влезнали по-малко пари в хазната по отношение на интервала от 2017 до 2019 година, то това значи, че мярката не работи. Ако се окаже противоположното, то тази мярка работи и би трябвало да остане. Това не е политическо решение, а въпрос на числа. Политическо решение беше по време на Коронавирус и беше вярно взето от ГЕРБ. Това избави сектора. Сега към този момент не приказваме за политическо решение, а за фактология. 24 от 27 страни в Европа имат тази ставка от 2008 година Няма нищо общо с пандемията. Национална агенция за приходите да управлява, има 8000 чиновници. Ние също желаеме да няма такива хора, които не дават касова записка, тъй като това е нелоялна конкуренция. Но да хвърляш цялата виновност върху бизнеса и административната тежест върху клиентите е несериозно при съществуването на 8000 чиновници. В Германия те са 3500.
- Казахте, че неотдавна наемате чужденци от трети страни. Какво наложи това?
- Да, от година и половина, след Коронавирус. Защото по времето на пандемията фрагментите избягаха от нашия бранш и се преориентираха към други браншове. И по-късно секторът остана неустойчив за хората. Единствено ние отваряхме, затваряхме, както помните. Хората се преориентираха и не желаят да работят в този бизнес. Иначе има статистика на Национален статистически институт, която демонстрира, че най-голямото повишение на заплатите е в нашия бранш.
- От кои страни взимате хора?
- От Турция, Киргизстан, Казахстан, Молдова. Това са страните, откъдето най-често взимаме личен състав. Сега към този момент и от Индия, Пакистан излизат на пазара с много забавни фрагменти.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ