Реставрацията Мейджи
Реставрацията Мейджи в японската история е политическата гражданска война, случила се през 1868 година, довела до окончателното раздробяване на шогуната Токугава (военното правителство).
По този метод е комплициран завършек на интервала Едо (Токугава) (1603–1867) – и, най-малко номинално е върнат контролът над страната с управлението на имперското ръководство на Муцухито (император Мейджи). В по-широк подтекст обаче Реставрацията на Мейджи от 1868 година стартира да се отъждествява с последвалата епоха на огромни политически, стопански и обществени промени – интервала Мейджи (1868–1912 г.), които довеждат до модернизацията на страната по западен модел.
Самото събитие се характеризира със състоялия се държавен прелом в античната имперска столица Киото на 3 януари 1868 година Извършителите оповестили свалянето на Токугава Йошинобу (последният шогун), който към края на 1867 година към този момент не е на власт, и прогласява младия император Мейджи за държател на Япония. Йошинобу провежда къса революция, която приключва с капитулацията на имперските му сили през юни 1869 г.
Лидерите на революцията са били най-вече млади самураи от феодални владения (ханове), в историческа омраза с властта на Токугава, в южната част на Кюшу. Те са били стимулирани от възходящия брой вътрешни проблеми и от опасността от непознато посягане. Съмненията за последното се дължат на напъните на западните сили да „ отворят “ Япония, започвайки през 1850-те години след повече от два века изолираност, и страха, че Япония може да бъде подложена на същия империалистически напън, който те следят да се случва в Китай. Бунтовниците имат вяра, че Западът се управлява от концепцията за национално единение, индустриализацията за материална мощ и добре подготвени военни, които пазят националната сигурност. Възприемайки лозунга Обогатете страната, укрепете армията (Fukoku kyōhei), те се стремят да основат национална страна, способна да стои наедно със западните сили.
Първоначалните цели на новото държавно управление са изразени в Хартата (април 1868 г.), която се ангажира да сътвори съвещателни събрания и обществена полемика, да анулира някои остарели традиции и практики. Първото деяние, подхванато през 1868 година, до момента в който страната към момента е неуредена, е да се реалокира имперската столица от Киото в шогунската столица Едо, която е преименувана на Токио (Източна столица).
След края на бойните дейности следва промяна на остарелия средновековен режим. Административната метаморфоза е значително приключена през 1871 година, когато домейните са публично отстранени и сменени от префектурна система, която е останала в действие и до през днешния ден. Премахнати са и всички феодални класови привилегии. Също по този начин през 1871 година е образувана национална войска, която е в допълнение подсилена две години по-късно със закон за всеобщата военна тегоба. В допълнение, новото държавно управление организира политики за уеднаквяване на паричната и данъчната системи, като селскостопанската данъчна промяна от 1873 година обезпечава главния източник на доходи.
В същото време възходящото известно придвижване за права, насърчено от приемането на демократични западни хрумвания, прикани за основаване на конституционно държавно управление и по-широко присъединяване посредством съвещателни събрания.
В отговор на този напън държавното управление издава изказване през 1881 година, в което дава обещание конституция до 1890 година През 1885 година е образувана кабинетна система, а през 1886 година стартира работата по конституцията. Вследствие, през 1889 година, Конституцията на Мейджи е публично обнародвана, а първият парламент е призован на идната година.
