Пострадал при катастрофа на пътя Бяла - Попово осъди застраховател за 60 000 лева
Решението на Окръжен съд – Русе, с което застрахователна компания е наказана да заплати 59 500 лева обезщетение на потърпевш при ПТП, бе доказано от по-горната инстанция и влезе в законна мощ
На 06.09.2016 година 46-годишният тогава Г. М. управлявал „ Рено Сценик “ по пътя Бяла - Попово с 94 км/ч. при ограничаване 90 км/ч. Идващият насреща „ Нисан Алмера “ навлязъл в неговата пътна лента и настъпил преден удар, при който виновният лидер умрял на място. И двата крайници на ищеца били счупени. Наложило се да бъдат оперирани и да бъде сложена железна остеосинтеза. След това била извършена рехабилитация, почнал да върви с проходилка, а малко по-късно – с патерици. Тези контузии засегнали всекидневието му, професионалния и обществения му живот, заради което изискал обезщетение от застрахователната компания, в която бил застрахован другият автомобил. Тъй като получил отвод, се обърнал с иск към съда.
Състав на Окръжен съд - Русе е счел, че вследствие на пътнотранспортното произшествие на ищеца са породени неимуществени вреди, които съставляват неподходящо засягане на персонални богатства, които следва да се възмездят съгласно критерия за правдивост по Закон за задълженията и договорите. Възражението на ЗД „ Бул инс “ АД за съпричиняване е бил почетен от съда, базирайки се на автотехническата експертиза, съгласно която, в случай че Г. М. е понижил скоростта при пораждане на заплахата, следствията биха били по-малки. Затова избраният от Окръжен съд – Русе за обективен размер на компенсацията от 70 000 лева е бил понижен с 15% и застрахователят е бил наказан да заплати 59 500 лева за неимуществените вреди, 1173 лева за лекуването, както и разноските по делото.
Г. М. е изискал от въззивната инстанция да усили тези размери, базирайки се на пренебрежимо незначителното превишение на скоростта и мнението на вещото лице, че ударът бил неминуем. Според тричленния въззивен състав, справедливостта изисква компенсацията да служи само за репариране на вредите, а не да съставлява средство за повишение на стандарта на живот на потърпевшия. Лечението и възобновяване на Г. М. са завършили сполучливо в нормалния за такива контузии период. Апелативният съд е счел, че Окръжен съд – Русе е съобразил всички относими условия и вярно и законосъобразно е оценил размерите на компенсациите за имуществени и неимуществени вреди.
Решението на Окръжен съд – Русе към този момент е дефинитивно.
На 06.09.2016 година 46-годишният тогава Г. М. управлявал „ Рено Сценик “ по пътя Бяла - Попово с 94 км/ч. при ограничаване 90 км/ч. Идващият насреща „ Нисан Алмера “ навлязъл в неговата пътна лента и настъпил преден удар, при който виновният лидер умрял на място. И двата крайници на ищеца били счупени. Наложило се да бъдат оперирани и да бъде сложена железна остеосинтеза. След това била извършена рехабилитация, почнал да върви с проходилка, а малко по-късно – с патерици. Тези контузии засегнали всекидневието му, професионалния и обществения му живот, заради което изискал обезщетение от застрахователната компания, в която бил застрахован другият автомобил. Тъй като получил отвод, се обърнал с иск към съда.
Състав на Окръжен съд - Русе е счел, че вследствие на пътнотранспортното произшествие на ищеца са породени неимуществени вреди, които съставляват неподходящо засягане на персонални богатства, които следва да се възмездят съгласно критерия за правдивост по Закон за задълженията и договорите. Възражението на ЗД „ Бул инс “ АД за съпричиняване е бил почетен от съда, базирайки се на автотехническата експертиза, съгласно която, в случай че Г. М. е понижил скоростта при пораждане на заплахата, следствията биха били по-малки. Затова избраният от Окръжен съд – Русе за обективен размер на компенсацията от 70 000 лева е бил понижен с 15% и застрахователят е бил наказан да заплати 59 500 лева за неимуществените вреди, 1173 лева за лекуването, както и разноските по делото.
Г. М. е изискал от въззивната инстанция да усили тези размери, базирайки се на пренебрежимо незначителното превишение на скоростта и мнението на вещото лице, че ударът бил неминуем. Според тричленния въззивен състав, справедливостта изисква компенсацията да служи само за репариране на вредите, а не да съставлява средство за повишение на стандарта на живот на потърпевшия. Лечението и възобновяване на Г. М. са завършили сполучливо в нормалния за такива контузии период. Апелативният съд е счел, че Окръжен съд – Русе е съобразил всички относими условия и вярно и законосъобразно е оценил размерите на компенсациите за имуществени и неимуществени вреди.
Решението на Окръжен съд – Русе към този момент е дефинитивно.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ