Мартин Камбуров посочи при какви условия ще остане в Берое |
Рекордьорът по голове в българското състезание Мартин Камбуров гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+ . Славният нападател извърши фантазията си този сезон, като задмина именития притежател на " Златната обувка " Петър Жеков. Известен е и с огромната си успеваемост против вратарите на Левски, като държи върха за най-вече попадения, осъществени против " сините " на " Герена " - 10.
- Марто, здравей! Благодаря, че одобри нашата покана. Как си, настрои ли се към този момент за коледни празници?
- Благодаря. Да, към този момент сме в отмора. Идват най-хубавите и светли празници - Коледа, Бъдни вечер, Нова година. Ще честваме със фамилията обикновено, като всяка година.
- Преминаваме първо към най-важния въпрос - стопира ли Мартин Камбуров с футбола дефинитивно?
- Още е рано. Мисля, че до 25 декември ще бъде ясно на 100%. Все отново би трябвало да покажа нужното почитание към управлението на Берое и да изчакаме до Коледа. Тогава ще има изясненост на 100% към този момент.
- Какво в договарянията с управлението би те предиздвикало да останеш и ти самият по какъв начин чувстваш нещата?
- Би ме предиздвикало, в случай че клубът Берое има потребност и желае да остана, да оказа помощ не толкоз към този момент с игра, а чисто душевен в съблекалнята след недобрия полусезон за Берое. Ако от това има потребност Берое, бих останал да оказа помощ, само че не непременно, несъмнено. Това ще бъде водещото, не толкоз дали ще играя или няма да играя.
- Как би оценил до момента представянето на Берое в този есенен дял на шампионата?
- Лично моето мнение е, че би трябвало да сме по-напред наложително. Имаме качествени футболисти, просто натрупахме доста загуби. Това място за мен не е окей за качеството и тима на Берое.
- Може би тъкмо това ще помолят теб от управлението - да помагаш и през пролетта, с цел да може отборът да се бори за място в топ 6, която е задачата безспорно към тима.
- Да, по тази причина не бързам с крайното си решение или да дам краен отговор незабавно след мача, или в този момент на вас, тъй като желая до Коледа да забележим цялата картинка. Дали ще има някаква изгода от мен да продължа да оказвам помощ с нещо на Берое или да взема решението да спра с футбола.
- Ако вземеш решението да спреш, последният ти мач ще е бил против Левски, само че този път не съумя да вкараш. Имаш ли пояснение за какво толкоз сполучливо се представяш против този тим през годините?
- Мисля, че всеки един нападател си има " обичани " тимове, против които му се получава. За моя наслада е против Левски, тъй като Левски е един от грандовете в българския футбол. Когато успееш да отбележиш на тях, тези голове остават и има отзив. Както виждате, в този момент всякога публицистите ме питат какъв брой постоянно означавам на Левски през годините. Да, 25 гола против Левски в действителност е внушително!
- Имаш ли някаква загадка или пояснение за какво постоянно ти се получава против тях?
- Не. Еднакво излизам във всеки мач. Който е експерт, знае доста добре, че не дели противниците, а играе всеки мач на 100%. Просто против някои тимове ти се получава. Мисля, че са три-четири тимовете, против които се случва по-често да означавам - Черно море, СлавияЕ
- Да поговорим и за възможното ти оставяне, в случай че решиш то да се случи. Оставят ти единствено шест мача, с цел да подобриш и върха на Георги Илиев за футболиста с най-вече срещи в " А " група. Този връх изкушава ли те, с цел да вземеш решение да останеш?
- Не, най-малко аз не го чувствам по този начин - този връх да ми е основната мотивация. Казах, че в случай че остана, ще бъде единствено поради управлението и хората в Стара Загора, тъй като те в действителност ми помогнаха да реализира този необикновен връх. Знаете какъв брой години не беше подобряван.
- Да поговорим точно за този връх. Той пристигна в мача против Царско село - какво изпита в оня миг, когато вкара гол и разбра, че към този момент си пред Петър Жеков?
- Едно задоволство, една страст, която вечно ще остане в мен, тъй като в действителност това е нещо феноменално, ужасно, което реализирах. Такъв връх на 47 години в действителност е нещо ужасно! Поне по този начин го усетих аз. Записвам си името със златни букви в българската история.
- Връщайки се малко по-назад в годините, по кое време усети, че може би имаш късмет да го подобриш? Кога си сподели, че това е идната ти цел?
- Ако би трябвало да бъда почтен, тъкмо когато стана пандемията. Прекъснахме шампионата, помня, че не играхме два-три месеца, даже не тренирахме. А когато се върнахме и подновихме, доиграхме сезона и съумях да стана голмайстор за шести път, с екипа на Берое. Тогава оставаха 16 или 17 попадения и в действителност повярвах, че щом съумях да стана голмайстор, мога да реализира и тази цел. Не беше елементарно сигурно, а много мъчно, само че за моя наслада съумях.
- След като го усъвършенства, разгласява една фотография в " Инстаграм " от твоето детство с коментар: " Откъде стартира всичко ". Тогава прокрадвала ли ти се е тази мисъл, че можеш един ден да си голмайстор номер 1 на България?
- Не. Никога когато почваш да играеш футбол, не можеш да мислиш, че ще подобриш даден връх или ще стигнеш до някакви такива върхове, дали за мачове, дали за трофеи. Това в никакъв случай не можеш да го планираш от дете. Напротив, съгласно мен всеки футболист, като почва да играе футбол, просто желае да се любува. Всяко дете желае да играе футбол и към този момент, когато почваш да порастваш, просто искаш да станеш експерт, както аз преди време съм гледал старите футболисти в " А " група. Аз съм младеж на Ботев, тъй че съм ходил на всички мачове на Ботев, на Локомотив, гледал съм ЦСКА по малкия екран, Стоичков - те са били моите идоли преди време. И просто съм си мечтал да бъда един от тях след време, само че в никакъв случай човек не може да си мисли: " Аз ще стана международен първенец или голмайстор номер 1 в историята. " Просто искаш да играеш футбол.
- Сега още веднъж казваш, че Петър Жеков постоянно ти е служил като образец за подражателство. Той може би в леко закачлив звук споделя, че има едни осем гола, които не са му приети и върхът към момента не е усъвършенстван. Ако би трябвало да влезеш в неговия звук, какво би му дал отговор?
- Не, няма. Аз няма по какъв начин да вляза в този звук, тъй като правя оценка това, което е постигнал господин Жеков, тъй като е феноменално да държиш 47 години връх. Наистина е нещо огромно. Той също е положил доста труд, с цел да бъде толкоз години на върха, тъй че няма по какъв начин да сляза аз там. Просто в действителност от три-четири години за мен той беше мотиваторът, който ме въодушеви да стигна до това равнище.
- Как би описал пътя на Мартин Камбуров от първия гол до последния 256-и, който вкара на Славия?
- Няма да е с една дума. Според мен доста труд, обич към самата игра, почитание към всички останали и несъмнено, би трябвало да имаш и огромни качества.
- Това ли беше нещото, което те държи на терена до 41 години, тъй като е доста мъчно да поддържаш форма на тази възраст?
- Последните две години за върха - да, мога да кажа, че това е било. Когато в действителност се приближих на 15-16 гола, това беше нещото, което ме държеше. А преди този момент, аз на 32 години се върнах от Китай, тъй че всеки сезон, в който и тим да съм бил, съм подписвал за една година. Винаги съм си казвал, че в случай че в края на годината един централен нападател няма 15 гола, няма смисъл да продължава. За моя наслада, от 32 години нагоре постоянно съм осъществил по 15 попадения най-малко. А 2020 година даже станах голмайстор с 18. Самият връх може би последните две години ме е държал.
- Понеже го реализира тъкмо в Берое, може ли да кажем, че към този момент чувстваш Стара Загора като собствен втори дом?
- Със сигурност, да. Винаги ще ми е прелестно, когато и да свърша кариерата. Публиката, градът доста ми харесват и това възприятие е взаимно. Постигнах може би най-големия си триумф във футбола - върхът с Берое. Винаги ще бъда признателен и постоянно ще се връщам с хубави усеща в Стара Загора.
- Успя ли Берое да измести Локомотив (Пловдив) като тима на сърцето ти?
- Не, аз постоянно съм заявявал, че е Локо (Пд) и няма по какъв начин да се промени. Ставал съм четири-пет пъти голмайстор с Локомотив. След Христо Бонев, самоуверено мога да кажа, че аз съм идващият в историята на Локомотив. Колкото и на някои да не им се желае, статистиката го демонстрира. Титла, четири пъти голмайстор и 150 гола за Локомотив - това няма по какъв начин да се изтрие. Но тук няма състезание сред Берое и Локомотив. Аз реализирах върха за историята с Берое, само че това не трансформира, че съм легенда на Локомотив.
- Нека се върнем и към твоята кариера, тъй като тя в действителност заслужава внимание. Сам сподели, че си една от най-големите митове на Локомотив (Пд), само че пък започваш в Ботев (Пд). Върни се към тези мигове - по какъв начин се случи по този начин, по какъв начин се реализира прехвърлянето от Ботев в Локо, въпреки че не беше пряк?
- Ако би трябвало да се върна много обратно, аз съм младеж на Ботев. Записах няколко мача още преди да вляза в казармата, само че в казармата играех единствено спортна рота, а не играех за мъжкия тим. И когато се уволних, де факто изгубих една година във футбола поради казармата, което е доста неприятно. Вместо да играеш професионален футбол, ти стоиш в казармата, само че такива бяха времената. И когато се уволних, просто тимът беше окомплектован, имаше нов треньор - Марин Бакалов. Казаха, че ще ме преотстъпят и отидох в Свиленград. Поиграх шест месеца и оттова Вили Вуцов ме беше харесал за Спартак (Плевен). Преминах в Спартак, играх една година и оттова Андрей Желязков е основният провинен да ме притегли в Локомотив, той беше състезателен шеф. Така се случи всичко. Първите тренировки на " Лаута " не ме одобриха обикновено, тъй като знаеха, че съм младеж на Ботев, само че пък аз демонстрирах през всичките години какво съм дал и какво съм направил за Локомотив.
- Кой беше моментът, в който се възпламени по " черно-бялата " концепция? Сам казваш, че първоначално е било доста мъчно.
- Първата ми година с Димитър Димитров не беше доста сполучлива, само че втората като пристигна Ераносян, останахме по-младите - Тунчев, Котев, Жоро ИлиевЕ Имаше и по-опитни, несъмнено, трима-четирима - Иван Пасков, Мето Стойнев. Направихме един доста добър колектив, добра сплав сред млади и опитни играчи. Никой не ни слагаше в сметките, а ние направихме в първите шест мача - шест победи. Тогава след шестте срещи тази аудитория те преследваше на всички места - домашен, гостувания. По улиците беше еуфория. Това " локомотивско " ме сграбчи. Хората доста обичат Локомотив, страдат и живеят с него. Това беше задоволително да те грабне.
- Говориш доста прочувствено за тези мигове. Няма по какъв начин да не се връщаш и към популярната 2004 година Сега какви мемоари са останали у теб?
- Точно за нея приказвам. Това беше феноменална година. Всеки я подценява, само че в действителност имахме доста добър тим, доста добра сплав сред млади и опитни, играехме доста добре. Кой каквото и да приказва, Левски беше втори тази година, а ние ги бихме в Пловдив. Два пъти играхме за купата - в Пловдив ги бихме с три гола, а в София завършихме наедно 1:1, а изпуснахме и положения. Тази година Локомотив в действителност имаше свръхестествен тим и играехме доста мощно. Левски също бяха доста мощни, само че ние бяхме по-добрите.
- Ти си играл и в пловдивското, и в софийското дерби. Големият спор е кой е по-големият мач в България?
- Не желая да ги разделям. Разбира се, ЦСКА - Левски е " Вечното дерби ". Имат огромна фенска маса, тъй като множеството провинциални градове, в случай че нямат тим в " А " група, са от Левски или от ЦСКА, тъй че е обикновено това нещо. Пловдивското дерби е огромна тръпка, тъй като Пловдив живее с този мач. Половината е Ботев, половината - Локо. Много пъти съм играл в това дерби. След една победа, шест-седем месеца се приказва за този мач. И двата мача са еднообразно емблематични по себе си.
- Оттам потегли един твой прякор - " Императора ", по какъв начин гледаш на него?
- Хората го измислиха и по този начин остана. Окей съм.
- В кариерата ти имаше екзотични прекарвания в ОАЕ, Китай. Какво ти даде приключението в Близкия и в Далечния изток?
- Различна просвета, друг свят, съумях да видя нещо друго. Всичко друго е футбол - както в Европа, по този начин и там се играе футбол. Разбира се, опит, работих с много положителни треньори, в случай че би трябвало да бъда почтен - Вини Шефер в Дубай, Карвалял, който в този момент мисля е на Брага, бяхме с него в Гърция. Разбира се, от такива експерти човек натрупа опит.
- Има един абсурд, че голмайстор номер 1 на България няма формален гол за националния ни тим - какво е твоето пояснение за това?
- При Ераносян, когато станахме първенци, играех не типично централен нападател, а зад нападателя. Успях да вкарам доста голове. Тогава Стоичков като селекционер ме е викал непрекъснато. Имам към 20 и няколко мача за националния тим. Не бях типичният централен нападател, когато съм влизал, в случай, че тогава имаше Димитър Бербатов, който беше международна звезда и играеше на доста огромно равнище. Беше много мъчно, само че като цяло прекомерно малко мачове изиграх. От тези 20 и няколко срещи, мисля че половината са като запаса. Най-нормалното нещо е да не отбележа гол, когато съм играл като халф в множеството от тези мачове. Просто е доста тъпо, че доста малко треньори ме използваха, изключително след отказването на Бербатов. Можех да получа повече игрово време. Показвах през всичките години, че го заслужавам. Няма по какъв начин някой да ми каже, че мога да въвеждам по 20 гола в " А " група, а не мога в националния тим. Всеки треньор си е имал визии. Надявам се да са били треньорски решения, а не други, тогава ще бъде жалкото.
- Заговори се, че в този момент Ясен Петров готви възможна повиквателна като самобитен бенефис за твоята кариера. Имаше ли нещо правилно, имаше ли диалог с него?
- Аз единствено от медиите научавах. Не съм имал персонален диалог.
- Другото, което се завъртя в медийното пространство е, че вероятно Локомотив (София) има интерес да те притегли, само че ти сподели, че би останал само в Берое. Имаше ли нещо правилно в това?
- Не. И аз бях сюрпризиран. Сутринта като прочетох новината в уеб страниците, твои сътрудници започнаха да ми звънят. Не, не е имало нищо. Аз почитам Локомотив (София), играл съм там, постигнал съм също хубави резултати, само че в никакъв случай не е имало диалог.
- Да се върнем на тематиката народен тим. Сега под управлението на Ясен Петров виждаш ли някакво усъвършенстване? Започнахме ли да се отлепяме от дъното, което чакаме толкоз години?
- Всички виждаме защо става въпрос. Трябва работа, а не да излизаме и да споделяме: " Ние едно време като играехме по какъв начин бяхме, пък сегаЕ " Няма да върша съпоставения, изключително и ръководителите не би трябвало да го вършат. Тези, които са свършили с футбола, желаят да влязат в ръководството или тези, които ръководят сега, те би трябвало да оказват помощ, каквото и да ни е равнището, с цел да може с една крачка да го вдигнем. Когато приказваш: " Ние по какъв начин играехме, ние какво постигнахмеЕ " Първо, по този начин няма да дадеш тласък на тези момчета, няма и да развиеш последващи, които идват изпод. За мен това е доста неверно в България - който се откаже от футбола, на другия ден споделя " какви резултати имахме като играхме, в този момент от тези нищо не става. " Напротив, изключително, в случай че останеш да работиш във футбола, може с минимално, само че би трябвало да се опиташ да помагаш. Това ни е неприятна линия, нрав на нас, българите. Повечето нямаме почитание към сътрудниците, футболисти, само че подобен ни е нравът и за жал по този начин ще страдаме, в случай че не се променим.
- Кога съгласно теб може още веднъж да се класираме за огромно състезание?
- Вие, публицистите - " бързаме за международно, за европейско " Е Според мен няма да стане елементарно, единствено на приказки, да съпоставяме с 94-ата и да връщаме обратно. Виждаме разликата, само че тази разлика може да се стопи единствено с работа. А не с " ние какво направихме, а от тези нищо не става ". Трябва да се работи, всички да бъдат обединени - публицисти, треньори, ръководители, футболисти и малко по малко да се излиза от обстановката. За конгрес не знам по кое време ще се класираме.
- Ти си от поколението на Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров. Смяташ ли, че те могат да донесат позитивна смяна - такава, за която и ти приказваш?
- Затова са избори. Виждате в този момент и държавното управление се сменя. Затова е направено - в случай че виждаш, че нещо не става толкоз години, най-нормалното нещо е да има смяна и да се опита някой различен да промени нещо. Не съм се кандидатирал, нямам искания да бъда президент, не е моя работа. Въпросът е който е във футбола - остарели, нови да работят вярно и да няма " ние какво направихме, нищо не става от вас ". Всички да бъдат ръка за ръка. Каквото и да ни е равнището, да го подобряваме всеки минал ден и да се върнем там, където сме били през годините.
- Да поговорим за нещо по-лично - за всички тези години във футбола има ли нещо, за което съжаляваш?
- Не. Като се върна обратно, изключително тази година с този връх, за нищо не бих съжалявал. Нямам време да скърбя, животът продължава. Много съм благополучен от това, което реализирах като кариера. На 27-ми съм провел едно събитие, уповавам се да дойдат хората, които съм поканил. Това е задоволителна оценка за моя труд и няма метод да скърбя за това, което съм постигнал дотук.
- Обикновено в края на година е време и за равносметка - каква е твоята за 2021 година?
- Както споделих, за мен е една от най-успешните, да не кажа най-успешната. Наистина това, което направих тази година ще остане в историята. Поне до момента в който не пристигна идващият Камбуров!
- Следващият Камбуров може и да е на път, тъй като може би най-големият ти връх е дребният Мартин. Какво се промени за теб след неговото идване и може ли скоро да виждаме още един Мартин Камбуров по терените в България?
- Първо му поисквам да е здрав! Всичко се промени, тъй като в този момент след подготовка бързам да се прибера да си го видя. Като си раздразнителен след загуба в мач, когато го видиш е огромно благополучие. Всеки, който има дете, го знае. А дали ще стане футболист? Само му поисквам здраве и да има едно щастливо детство. Оттам нататък той ще избира своя път.
- Виждаш ли към този момент да има заложби с топката? Ходите ли да играете дружно?
- Още не можем да вървим, пък камо ли да играем. Но у дома си има една дребна топка и като си жонглирам, постоянно ме следи деликатно. Дано да не е единствено като кучето, което гледало касапина.
- Къде обичате да си почивате със фамилията, когато имаш свободно време?
- Като всички естествени хора. Когато имам един-два дни, на някое спа, на тишина или у дома. Обичам и у дома доста да си заставам, виждам телевизия, естествени неща.
- Предстоят най-светлите празници. Какво си пожелаваш в персонален и в професионален проект за новата година?
- В професионален ще забележим дали ще продължа. В персонален - всички да сме живи и здрави. Пожелавам на всички здраве, благополучие през новата година. Да си изкарат едни хубави празници. Да отминава тази пандемия, тъй като в действителност виждате, че светът не е същият.
- Марто, здравей! Благодаря, че одобри нашата покана. Как си, настрои ли се към този момент за коледни празници?
- Благодаря. Да, към този момент сме в отмора. Идват най-хубавите и светли празници - Коледа, Бъдни вечер, Нова година. Ще честваме със фамилията обикновено, като всяка година.
- Преминаваме първо към най-важния въпрос - стопира ли Мартин Камбуров с футбола дефинитивно?
- Още е рано. Мисля, че до 25 декември ще бъде ясно на 100%. Все отново би трябвало да покажа нужното почитание към управлението на Берое и да изчакаме до Коледа. Тогава ще има изясненост на 100% към този момент.
- Какво в договарянията с управлението би те предиздвикало да останеш и ти самият по какъв начин чувстваш нещата?
- Би ме предиздвикало, в случай че клубът Берое има потребност и желае да остана, да оказа помощ не толкоз към този момент с игра, а чисто душевен в съблекалнята след недобрия полусезон за Берое. Ако от това има потребност Берое, бих останал да оказа помощ, само че не непременно, несъмнено. Това ще бъде водещото, не толкоз дали ще играя или няма да играя.
- Как би оценил до момента представянето на Берое в този есенен дял на шампионата?
- Лично моето мнение е, че би трябвало да сме по-напред наложително. Имаме качествени футболисти, просто натрупахме доста загуби. Това място за мен не е окей за качеството и тима на Берое.
- Може би тъкмо това ще помолят теб от управлението - да помагаш и през пролетта, с цел да може отборът да се бори за място в топ 6, която е задачата безспорно към тима.
- Да, по тази причина не бързам с крайното си решение или да дам краен отговор незабавно след мача, или в този момент на вас, тъй като желая до Коледа да забележим цялата картинка. Дали ще има някаква изгода от мен да продължа да оказвам помощ с нещо на Берое или да взема решението да спра с футбола.
- Ако вземеш решението да спреш, последният ти мач ще е бил против Левски, само че този път не съумя да вкараш. Имаш ли пояснение за какво толкоз сполучливо се представяш против този тим през годините?
- Мисля, че всеки един нападател си има " обичани " тимове, против които му се получава. За моя наслада е против Левски, тъй като Левски е един от грандовете в българския футбол. Когато успееш да отбележиш на тях, тези голове остават и има отзив. Както виждате, в този момент всякога публицистите ме питат какъв брой постоянно означавам на Левски през годините. Да, 25 гола против Левски в действителност е внушително!
- Имаш ли някаква загадка или пояснение за какво постоянно ти се получава против тях?
- Не. Еднакво излизам във всеки мач. Който е експерт, знае доста добре, че не дели противниците, а играе всеки мач на 100%. Просто против някои тимове ти се получава. Мисля, че са три-четири тимовете, против които се случва по-често да означавам - Черно море, СлавияЕ
- Да поговорим и за възможното ти оставяне, в случай че решиш то да се случи. Оставят ти единствено шест мача, с цел да подобриш и върха на Георги Илиев за футболиста с най-вече срещи в " А " група. Този връх изкушава ли те, с цел да вземеш решение да останеш?
- Не, най-малко аз не го чувствам по този начин - този връх да ми е основната мотивация. Казах, че в случай че остана, ще бъде единствено поради управлението и хората в Стара Загора, тъй като те в действителност ми помогнаха да реализира този необикновен връх. Знаете какъв брой години не беше подобряван.
- Да поговорим точно за този връх. Той пристигна в мача против Царско село - какво изпита в оня миг, когато вкара гол и разбра, че към този момент си пред Петър Жеков?
- Едно задоволство, една страст, която вечно ще остане в мен, тъй като в действителност това е нещо феноменално, ужасно, което реализирах. Такъв връх на 47 години в действителност е нещо ужасно! Поне по този начин го усетих аз. Записвам си името със златни букви в българската история.
- Връщайки се малко по-назад в годините, по кое време усети, че може би имаш късмет да го подобриш? Кога си сподели, че това е идната ти цел?
- Ако би трябвало да бъда почтен, тъкмо когато стана пандемията. Прекъснахме шампионата, помня, че не играхме два-три месеца, даже не тренирахме. А когато се върнахме и подновихме, доиграхме сезона и съумях да стана голмайстор за шести път, с екипа на Берое. Тогава оставаха 16 или 17 попадения и в действителност повярвах, че щом съумях да стана голмайстор, мога да реализира и тази цел. Не беше елементарно сигурно, а много мъчно, само че за моя наслада съумях.
- След като го усъвършенства, разгласява една фотография в " Инстаграм " от твоето детство с коментар: " Откъде стартира всичко ". Тогава прокрадвала ли ти се е тази мисъл, че можеш един ден да си голмайстор номер 1 на България?
- Не. Никога когато почваш да играеш футбол, не можеш да мислиш, че ще подобриш даден връх или ще стигнеш до някакви такива върхове, дали за мачове, дали за трофеи. Това в никакъв случай не можеш да го планираш от дете. Напротив, съгласно мен всеки футболист, като почва да играе футбол, просто желае да се любува. Всяко дете желае да играе футбол и към този момент, когато почваш да порастваш, просто искаш да станеш експерт, както аз преди време съм гледал старите футболисти в " А " група. Аз съм младеж на Ботев, тъй че съм ходил на всички мачове на Ботев, на Локомотив, гледал съм ЦСКА по малкия екран, Стоичков - те са били моите идоли преди време. И просто съм си мечтал да бъда един от тях след време, само че в никакъв случай човек не може да си мисли: " Аз ще стана международен първенец или голмайстор номер 1 в историята. " Просто искаш да играеш футбол.
- Сега още веднъж казваш, че Петър Жеков постоянно ти е служил като образец за подражателство. Той може би в леко закачлив звук споделя, че има едни осем гола, които не са му приети и върхът към момента не е усъвършенстван. Ако би трябвало да влезеш в неговия звук, какво би му дал отговор?
- Не, няма. Аз няма по какъв начин да вляза в този звук, тъй като правя оценка това, което е постигнал господин Жеков, тъй като е феноменално да държиш 47 години връх. Наистина е нещо огромно. Той също е положил доста труд, с цел да бъде толкоз години на върха, тъй че няма по какъв начин да сляза аз там. Просто в действителност от три-четири години за мен той беше мотиваторът, който ме въодушеви да стигна до това равнище.
- Как би описал пътя на Мартин Камбуров от първия гол до последния 256-и, който вкара на Славия?
- Няма да е с една дума. Според мен доста труд, обич към самата игра, почитание към всички останали и несъмнено, би трябвало да имаш и огромни качества.
- Това ли беше нещото, което те държи на терена до 41 години, тъй като е доста мъчно да поддържаш форма на тази възраст?
- Последните две години за върха - да, мога да кажа, че това е било. Когато в действителност се приближих на 15-16 гола, това беше нещото, което ме държеше. А преди този момент, аз на 32 години се върнах от Китай, тъй че всеки сезон, в който и тим да съм бил, съм подписвал за една година. Винаги съм си казвал, че в случай че в края на годината един централен нападател няма 15 гола, няма смисъл да продължава. За моя наслада, от 32 години нагоре постоянно съм осъществил по 15 попадения най-малко. А 2020 година даже станах голмайстор с 18. Самият връх може би последните две години ме е държал.
- Понеже го реализира тъкмо в Берое, може ли да кажем, че към този момент чувстваш Стара Загора като собствен втори дом?
- Със сигурност, да. Винаги ще ми е прелестно, когато и да свърша кариерата. Публиката, градът доста ми харесват и това възприятие е взаимно. Постигнах може би най-големия си триумф във футбола - върхът с Берое. Винаги ще бъда признателен и постоянно ще се връщам с хубави усеща в Стара Загора.
- Успя ли Берое да измести Локомотив (Пловдив) като тима на сърцето ти?
- Не, аз постоянно съм заявявал, че е Локо (Пд) и няма по какъв начин да се промени. Ставал съм четири-пет пъти голмайстор с Локомотив. След Христо Бонев, самоуверено мога да кажа, че аз съм идващият в историята на Локомотив. Колкото и на някои да не им се желае, статистиката го демонстрира. Титла, четири пъти голмайстор и 150 гола за Локомотив - това няма по какъв начин да се изтрие. Но тук няма състезание сред Берое и Локомотив. Аз реализирах върха за историята с Берое, само че това не трансформира, че съм легенда на Локомотив.
- Нека се върнем и към твоята кариера, тъй като тя в действителност заслужава внимание. Сам сподели, че си една от най-големите митове на Локомотив (Пд), само че пък започваш в Ботев (Пд). Върни се към тези мигове - по какъв начин се случи по този начин, по какъв начин се реализира прехвърлянето от Ботев в Локо, въпреки че не беше пряк?
- Ако би трябвало да се върна много обратно, аз съм младеж на Ботев. Записах няколко мача още преди да вляза в казармата, само че в казармата играех единствено спортна рота, а не играех за мъжкия тим. И когато се уволних, де факто изгубих една година във футбола поради казармата, което е доста неприятно. Вместо да играеш професионален футбол, ти стоиш в казармата, само че такива бяха времената. И когато се уволних, просто тимът беше окомплектован, имаше нов треньор - Марин Бакалов. Казаха, че ще ме преотстъпят и отидох в Свиленград. Поиграх шест месеца и оттова Вили Вуцов ме беше харесал за Спартак (Плевен). Преминах в Спартак, играх една година и оттова Андрей Желязков е основният провинен да ме притегли в Локомотив, той беше състезателен шеф. Така се случи всичко. Първите тренировки на " Лаута " не ме одобриха обикновено, тъй като знаеха, че съм младеж на Ботев, само че пък аз демонстрирах през всичките години какво съм дал и какво съм направил за Локомотив.
- Кой беше моментът, в който се възпламени по " черно-бялата " концепция? Сам казваш, че първоначално е било доста мъчно.
- Първата ми година с Димитър Димитров не беше доста сполучлива, само че втората като пристигна Ераносян, останахме по-младите - Тунчев, Котев, Жоро ИлиевЕ Имаше и по-опитни, несъмнено, трима-четирима - Иван Пасков, Мето Стойнев. Направихме един доста добър колектив, добра сплав сред млади и опитни играчи. Никой не ни слагаше в сметките, а ние направихме в първите шест мача - шест победи. Тогава след шестте срещи тази аудитория те преследваше на всички места - домашен, гостувания. По улиците беше еуфория. Това " локомотивско " ме сграбчи. Хората доста обичат Локомотив, страдат и живеят с него. Това беше задоволително да те грабне.
- Говориш доста прочувствено за тези мигове. Няма по какъв начин да не се връщаш и към популярната 2004 година Сега какви мемоари са останали у теб?
- Точно за нея приказвам. Това беше феноменална година. Всеки я подценява, само че в действителност имахме доста добър тим, доста добра сплав сред млади и опитни, играехме доста добре. Кой каквото и да приказва, Левски беше втори тази година, а ние ги бихме в Пловдив. Два пъти играхме за купата - в Пловдив ги бихме с три гола, а в София завършихме наедно 1:1, а изпуснахме и положения. Тази година Локомотив в действителност имаше свръхестествен тим и играехме доста мощно. Левски също бяха доста мощни, само че ние бяхме по-добрите.
- Ти си играл и в пловдивското, и в софийското дерби. Големият спор е кой е по-големият мач в България?
- Не желая да ги разделям. Разбира се, ЦСКА - Левски е " Вечното дерби ". Имат огромна фенска маса, тъй като множеството провинциални градове, в случай че нямат тим в " А " група, са от Левски или от ЦСКА, тъй че е обикновено това нещо. Пловдивското дерби е огромна тръпка, тъй като Пловдив живее с този мач. Половината е Ботев, половината - Локо. Много пъти съм играл в това дерби. След една победа, шест-седем месеца се приказва за този мач. И двата мача са еднообразно емблематични по себе си.
- Оттам потегли един твой прякор - " Императора ", по какъв начин гледаш на него?
- Хората го измислиха и по този начин остана. Окей съм.
- В кариерата ти имаше екзотични прекарвания в ОАЕ, Китай. Какво ти даде приключението в Близкия и в Далечния изток?
- Различна просвета, друг свят, съумях да видя нещо друго. Всичко друго е футбол - както в Европа, по този начин и там се играе футбол. Разбира се, опит, работих с много положителни треньори, в случай че би трябвало да бъда почтен - Вини Шефер в Дубай, Карвалял, който в този момент мисля е на Брага, бяхме с него в Гърция. Разбира се, от такива експерти човек натрупа опит.
- Има един абсурд, че голмайстор номер 1 на България няма формален гол за националния ни тим - какво е твоето пояснение за това?
- При Ераносян, когато станахме първенци, играех не типично централен нападател, а зад нападателя. Успях да вкарам доста голове. Тогава Стоичков като селекционер ме е викал непрекъснато. Имам към 20 и няколко мача за националния тим. Не бях типичният централен нападател, когато съм влизал, в случай, че тогава имаше Димитър Бербатов, който беше международна звезда и играеше на доста огромно равнище. Беше много мъчно, само че като цяло прекомерно малко мачове изиграх. От тези 20 и няколко срещи, мисля че половината са като запаса. Най-нормалното нещо е да не отбележа гол, когато съм играл като халф в множеството от тези мачове. Просто е доста тъпо, че доста малко треньори ме използваха, изключително след отказването на Бербатов. Можех да получа повече игрово време. Показвах през всичките години, че го заслужавам. Няма по какъв начин някой да ми каже, че мога да въвеждам по 20 гола в " А " група, а не мога в националния тим. Всеки треньор си е имал визии. Надявам се да са били треньорски решения, а не други, тогава ще бъде жалкото.
- Заговори се, че в този момент Ясен Петров готви възможна повиквателна като самобитен бенефис за твоята кариера. Имаше ли нещо правилно, имаше ли диалог с него?
- Аз единствено от медиите научавах. Не съм имал персонален диалог.
- Другото, което се завъртя в медийното пространство е, че вероятно Локомотив (София) има интерес да те притегли, само че ти сподели, че би останал само в Берое. Имаше ли нещо правилно в това?
- Не. И аз бях сюрпризиран. Сутринта като прочетох новината в уеб страниците, твои сътрудници започнаха да ми звънят. Не, не е имало нищо. Аз почитам Локомотив (София), играл съм там, постигнал съм също хубави резултати, само че в никакъв случай не е имало диалог.
- Да се върнем на тематиката народен тим. Сега под управлението на Ясен Петров виждаш ли някакво усъвършенстване? Започнахме ли да се отлепяме от дъното, което чакаме толкоз години?
- Всички виждаме защо става въпрос. Трябва работа, а не да излизаме и да споделяме: " Ние едно време като играехме по какъв начин бяхме, пък сегаЕ " Няма да върша съпоставения, изключително и ръководителите не би трябвало да го вършат. Тези, които са свършили с футбола, желаят да влязат в ръководството или тези, които ръководят сега, те би трябвало да оказват помощ, каквото и да ни е равнището, с цел да може с една крачка да го вдигнем. Когато приказваш: " Ние по какъв начин играехме, ние какво постигнахмеЕ " Първо, по този начин няма да дадеш тласък на тези момчета, няма и да развиеш последващи, които идват изпод. За мен това е доста неверно в България - който се откаже от футбола, на другия ден споделя " какви резултати имахме като играхме, в този момент от тези нищо не става. " Напротив, изключително, в случай че останеш да работиш във футбола, може с минимално, само че би трябвало да се опиташ да помагаш. Това ни е неприятна линия, нрав на нас, българите. Повечето нямаме почитание към сътрудниците, футболисти, само че подобен ни е нравът и за жал по този начин ще страдаме, в случай че не се променим.
- Кога съгласно теб може още веднъж да се класираме за огромно състезание?
- Вие, публицистите - " бързаме за международно, за европейско " Е Според мен няма да стане елементарно, единствено на приказки, да съпоставяме с 94-ата и да връщаме обратно. Виждаме разликата, само че тази разлика може да се стопи единствено с работа. А не с " ние какво направихме, а от тези нищо не става ". Трябва да се работи, всички да бъдат обединени - публицисти, треньори, ръководители, футболисти и малко по малко да се излиза от обстановката. За конгрес не знам по кое време ще се класираме.
- Ти си от поколението на Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров. Смяташ ли, че те могат да донесат позитивна смяна - такава, за която и ти приказваш?
- Затова са избори. Виждате в този момент и държавното управление се сменя. Затова е направено - в случай че виждаш, че нещо не става толкоз години, най-нормалното нещо е да има смяна и да се опита някой различен да промени нещо. Не съм се кандидатирал, нямам искания да бъда президент, не е моя работа. Въпросът е който е във футбола - остарели, нови да работят вярно и да няма " ние какво направихме, нищо не става от вас ". Всички да бъдат ръка за ръка. Каквото и да ни е равнището, да го подобряваме всеки минал ден и да се върнем там, където сме били през годините.
- Да поговорим за нещо по-лично - за всички тези години във футбола има ли нещо, за което съжаляваш?
- Не. Като се върна обратно, изключително тази година с този връх, за нищо не бих съжалявал. Нямам време да скърбя, животът продължава. Много съм благополучен от това, което реализирах като кариера. На 27-ми съм провел едно събитие, уповавам се да дойдат хората, които съм поканил. Това е задоволителна оценка за моя труд и няма метод да скърбя за това, което съм постигнал дотук.
- Обикновено в края на година е време и за равносметка - каква е твоята за 2021 година?
- Както споделих, за мен е една от най-успешните, да не кажа най-успешната. Наистина това, което направих тази година ще остане в историята. Поне до момента в който не пристигна идващият Камбуров!
- Следващият Камбуров може и да е на път, тъй като може би най-големият ти връх е дребният Мартин. Какво се промени за теб след неговото идване и може ли скоро да виждаме още един Мартин Камбуров по терените в България?
- Първо му поисквам да е здрав! Всичко се промени, тъй като в този момент след подготовка бързам да се прибера да си го видя. Като си раздразнителен след загуба в мач, когато го видиш е огромно благополучие. Всеки, който има дете, го знае. А дали ще стане футболист? Само му поисквам здраве и да има едно щастливо детство. Оттам нататък той ще избира своя път.
- Виждаш ли към този момент да има заложби с топката? Ходите ли да играете дружно?
- Още не можем да вървим, пък камо ли да играем. Но у дома си има една дребна топка и като си жонглирам, постоянно ме следи деликатно. Дано да не е единствено като кучето, което гледало касапина.
- Къде обичате да си почивате със фамилията, когато имаш свободно време?
- Като всички естествени хора. Когато имам един-два дни, на някое спа, на тишина или у дома. Обичам и у дома доста да си заставам, виждам телевизия, естествени неща.
- Предстоят най-светлите празници. Какво си пожелаваш в персонален и в професионален проект за новата година?
- В професионален ще забележим дали ще продължа. В персонален - всички да сме живи и здрави. Пожелавам на всички здраве, благополучие през новата година. Да си изкарат едни хубави празници. Да отминава тази пандемия, тъй като в действителност виждате, че светът не е същият.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ