Рекордната реколта от пшеница предизвика вълна от оптимизъм в земеделския

Рекордната годишна продукция от пшеница провокира вълна от оптимизъм в земеделския отрасъл. В цяла Северна България междинният рандеман е към и над 600 кг на декар, а изкупните цени са много по-високи от миналогодишните.

На фона на всичко това нарастват упованията за скок на рентите, които получават притежателите на аграрни земи. Какви са възможностите да се случи това?

" Рентата е резултат от облагата. Очакваме да приключим годината добре и рентата ще е по-висока. ", споделя пред БНР ръководителят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.


Изключително високи добиви от ечемик и пшеница осъществиха з...

Много хора се питат по какъв начин се образуват рентите у нас, защото другите арендатори заплащат разнообразни суми и по разнообразни критерии. " Има едно остаряло предписание – 30% от продукцията като рандеман. Някои договарят 100-150 кг пшеница в натура. На други места има директно договаряне, което не стъпва на никаква икономическа логичност – просто се споделят едни цени, наддава се и това е ", изяснява Костадинов.
Изкуствено повишени ренти



Така се основават проблемите – равнищата на рентите се надуват изкуствено от хора без опит в този бизнес, които са привлечени от митовете за доста и лесни пари.

В най-тежко състояние са арендаторите, заложили на директно договаряне и надули рентите до 100-120 лева на декар, което е 2-3 пъти над междинната цена. Миналата година те са съумели да платят високата цена, само че през тази доста от тях са закрили бизнеса си, а частни правосъдни реализатори събират насъбраните от тях задължения, споделя Костадинов.

През последните години към земеделието са пренасочени средства от други бизнеси, в това число и от строителния отрасъл. обаче са останали напразни. " Някои си мислеха, че ще се леят пари, само че това не се оказа по този начин. Без икономическа логичност и пресметнати доходи и разноски нещата не се случват. Получи се един огромен балон, който след това се спука ", споделя зърнопроизводителят.

Порочните практики с изкуствено повишени ренти се поддържат и от някои аграрни кооперации, изключително когато следва избор на управление. Председателят и членовете на управителния съвет, които имат много персонални земи в кооперацията, съзнателно подвигат рентите. Това обаче е в ущърб на кооперацията – теглят се заеми, с цел да се платят високите ренти и се натрупват задължения. " Досега нямаме банкрутирал ръководител на кооперация, единствено банкрутирали кооперации ", споделя Костадин Костадинов.

Не са редки и случаите, в които притежатели на земи извиват ръцете на арендаторите. Това доста постоянно се случва при фондовете, които са най-големите притежатели на аграрни земи у нас. Някои юристи, лекари, които са вложили в земя, също желаят доста високи ренти, показва земеделецът.

България се подрежда на едно от първите места в Европа по високи наеми на обработваеми земи, паралелно до Нидерландия. Зърнопроизводителите упорстват за повече държавна интервенция при установяване на рентите у нас, каквато процедура има в Западна Европа. " Държавата няма изгода да има високи наеми, надути, несъбрани средства и земя, която не се обработват ", Костадинов.