Има ли добра реклама?
Рекламата на лотарийни игри е неприятна и би трябвало да бъде неразрешена. В това умозаключение се изчерпва тезата на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, препоръчано от партия НФСБ и обществено защитавано от водача й – вицепремиерът Валери Симеонов. Основният мотив за лошотията на рекламата е, че развива взаимозависимост у потребителите. Данни за съществуването на подобен проблем в България обаче не са показани нито в законопроекта на НФСБ, нито в последвалите диспути по него, в които вносителите се пробваха да защитят претекстовете си. Единствената взаимовръзка, която се прави, е сред сполучливия бизнес на лотарийните игри и броя на участвалите в тях.
Поради липса на действително изчислени параметри на възможния проблем, с които би трябвало вносителите на законопроекта да разполагат, следва да се облегнем на социологическите изследвания. Според най-популярното такова, комфортно оповестено дни преди оповестението на законопроекта, над 3 милиона българи са си опитвали шанса в игрите на щастието. Впечатляващо, само че единствено преди да преминем към фактологията.
„ Изкушени от хазарта понякога са 19 на 100 (над 1 млн. души от населението), а междинният им разход за това е 21 лв. на месец. Рядко играят една трета от хората (1,8 млн. души) и отделят за това по към 9 лв. месечно. Хората, които настояват, че не играят лото и тото игри, са 43% “. Това се споделя в социологическото изследване. Осреднено това значи, че играещите в игрите на щастието харчат по към 15 лева месечно или по 50 стотинки дневно. При това няма съответни данни какъв брой от участвалите в изследването употребяват услугите на проблематичните за господин Симеонов лотарии, а не държавния състезателен тотализатор, да вземем за пример.
Но да продължим със зависимостта. Симптомите за хазартна взаимозависимост, посочени от Министерството на здравеопазването, са: Да мисли за залагане през цялото време; Да залага все по-големи суми пари, когато залага; Да се пробва да спре да залага, само че да се е провалил; Да става раздразним или да има честа промяна на настроенията, когато стопира да залага.; Да употребява хазарта като метод за тичане от други проблеми; Да продължава да залага, с цел да се опита да си върне изгубените пари ( “преследване “); Да лъже за сериозността и честотата, обвързвана с хазартните игри; Да се опита да си набави пари за залагания посредством замесване в противозаконни или аморални дейности; Да има проблеми в работата и фамилията, породени от хазарта; Да разчита на други хора или околните да покриват финансовите проблеми, породени от хазарта.
Ако се опитаме да ги наложим върху харчещия приблизително по едно кафе дневно за игри на щастието българин, резултатите още веднъж не са в интерес на изказванието за заплаха от насърчаване на всеобща взаимозависимост към хазартни игри.
В подобен случай, какъв е същинският проблем с рекламата на лотарийни игри? И има ли добра реклама във вашите очи, господин Симеонов? Ще вмъкна тематика за размисъл: Консумирането на газирани безалкохолни питиета убива по 180 000 души годишно в международен мащаб, а пристрастяването към тях е обект на проучвания и посочено като съизмеримо с това към хазарта и тютюнопушенето.
И още – съгласно неотдавна оповестено изследване на Агенцията по медикаменти над 80% от българските жители прибягват до самолечение, освен това с антибиотици. Широкоразпространеното мнение на медиците е, че сходен жанр лекуване може да докара до затруднения. Ще забраним ли тогава рекламите на лекарствени артикули?
Още – битовата химия конкурира колите в замърсяването на околната среда. Летливите органични съединения способстват за образуването на озон и фини прахови частици, които съставляват смога, който дишаме, и утежнява здравословното ни положение. Да сложим ли точка на рекламите на сапуни, парфюми и бои?
Можем да продължим досега, в който в осведомителното пространство не останат единствено реклами на броколи, спанак и извара. За злощастие, тъкмо тези артикули не са от обичайно рекламираните.
В изискванията на свободен пазар страната не би трябвало да се меси при установяване на предлаганите на пазара артикули и услуги, а ролята й е лимитирана само до обезпечаване на сигурност и отбрана от насила и шикалкавене. Ако има насила или шикалкавене от страна на лотарийните игри към потребителите им, то все още остава недоказано и данни за такова не са посочени от вносителите на законопроекта.
Опитът за налагане на рестрикции върху рекламата на лотарийни игри е жестоко вмешателство на страната в свободния пазар. При това без сериозна обосновка за какво е належащо, отвън моралните усещания на група депутати и техния началник.
Изпиваме по 86 литра газирани питиета за година
Годишно в България се употребяват над 600 млн. литра газирани безалкохолни питиета, съгласно данни на Асоциация на производителите на безалкохолни питиета в България. Дори неточно да наложим тези данни върху 7 милиона души население у нас се оказва, че приблизително всеки българин употребява по 86 литра газирани безалкохолни питиета годишно или по 250 мл от тях всеки ден.
Ако следваме приложената логичност в законопроекта за хазарта, следва да забраним и рекламата на безалкохолни питиета. Но за какво да стопираме дотук? Според данни на Световната здравна организация всяка година над 2,8 млн. души по света умират по аргументи, директно свързани с наднормено тегло. Защо тогава да не забраним и рекламата на заведенията за бързо хранене, които потвърдено способстват за този проблем? Или пък всички храни с високо наличие на захар?
Поради липса на действително изчислени параметри на възможния проблем, с които би трябвало вносителите на законопроекта да разполагат, следва да се облегнем на социологическите изследвания. Според най-популярното такова, комфортно оповестено дни преди оповестението на законопроекта, над 3 милиона българи са си опитвали шанса в игрите на щастието. Впечатляващо, само че единствено преди да преминем към фактологията.
„ Изкушени от хазарта понякога са 19 на 100 (над 1 млн. души от населението), а междинният им разход за това е 21 лв. на месец. Рядко играят една трета от хората (1,8 млн. души) и отделят за това по към 9 лв. месечно. Хората, които настояват, че не играят лото и тото игри, са 43% “. Това се споделя в социологическото изследване. Осреднено това значи, че играещите в игрите на щастието харчат по към 15 лева месечно или по 50 стотинки дневно. При това няма съответни данни какъв брой от участвалите в изследването употребяват услугите на проблематичните за господин Симеонов лотарии, а не държавния състезателен тотализатор, да вземем за пример.
Но да продължим със зависимостта. Симптомите за хазартна взаимозависимост, посочени от Министерството на здравеопазването, са: Да мисли за залагане през цялото време; Да залага все по-големи суми пари, когато залага; Да се пробва да спре да залага, само че да се е провалил; Да става раздразним или да има честа промяна на настроенията, когато стопира да залага.; Да употребява хазарта като метод за тичане от други проблеми; Да продължава да залага, с цел да се опита да си върне изгубените пари ( “преследване “); Да лъже за сериозността и честотата, обвързвана с хазартните игри; Да се опита да си набави пари за залагания посредством замесване в противозаконни или аморални дейности; Да има проблеми в работата и фамилията, породени от хазарта; Да разчита на други хора или околните да покриват финансовите проблеми, породени от хазарта.
Ако се опитаме да ги наложим върху харчещия приблизително по едно кафе дневно за игри на щастието българин, резултатите още веднъж не са в интерес на изказванието за заплаха от насърчаване на всеобща взаимозависимост към хазартни игри.
В подобен случай, какъв е същинският проблем с рекламата на лотарийни игри? И има ли добра реклама във вашите очи, господин Симеонов? Ще вмъкна тематика за размисъл: Консумирането на газирани безалкохолни питиета убива по 180 000 души годишно в международен мащаб, а пристрастяването към тях е обект на проучвания и посочено като съизмеримо с това към хазарта и тютюнопушенето.
И още – съгласно неотдавна оповестено изследване на Агенцията по медикаменти над 80% от българските жители прибягват до самолечение, освен това с антибиотици. Широкоразпространеното мнение на медиците е, че сходен жанр лекуване може да докара до затруднения. Ще забраним ли тогава рекламите на лекарствени артикули?
Още – битовата химия конкурира колите в замърсяването на околната среда. Летливите органични съединения способстват за образуването на озон и фини прахови частици, които съставляват смога, който дишаме, и утежнява здравословното ни положение. Да сложим ли точка на рекламите на сапуни, парфюми и бои?
Можем да продължим досега, в който в осведомителното пространство не останат единствено реклами на броколи, спанак и извара. За злощастие, тъкмо тези артикули не са от обичайно рекламираните.
В изискванията на свободен пазар страната не би трябвало да се меси при установяване на предлаганите на пазара артикули и услуги, а ролята й е лимитирана само до обезпечаване на сигурност и отбрана от насила и шикалкавене. Ако има насила или шикалкавене от страна на лотарийните игри към потребителите им, то все още остава недоказано и данни за такова не са посочени от вносителите на законопроекта.
Опитът за налагане на рестрикции върху рекламата на лотарийни игри е жестоко вмешателство на страната в свободния пазар. При това без сериозна обосновка за какво е належащо, отвън моралните усещания на група депутати и техния началник.
Изпиваме по 86 литра газирани питиета за година
Годишно в България се употребяват над 600 млн. литра газирани безалкохолни питиета, съгласно данни на Асоциация на производителите на безалкохолни питиета в България. Дори неточно да наложим тези данни върху 7 милиона души население у нас се оказва, че приблизително всеки българин употребява по 86 литра газирани безалкохолни питиета годишно или по 250 мл от тях всеки ден.
Ако следваме приложената логичност в законопроекта за хазарта, следва да забраним и рекламата на безалкохолни питиета. Но за какво да стопираме дотук? Според данни на Световната здравна организация всяка година над 2,8 млн. души по света умират по аргументи, директно свързани с наднормено тегло. Защо тогава да не забраним и рекламата на заведенията за бързо хранене, които потвърдено способстват за този проблем? Или пък всички храни с високо наличие на захар?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ