Стефан Командарев пред „Новини.бг.”: Важно е човек да не се взема насериозно, а да работи сериозно
Режисьорът Стефан Командарев се е родил през 1966 година в София. Той е приключил френска гимназия, а по-късно медицина. И кино и тв постановка. Негови са игралните филми „ Пансион за кучета “ (2000), „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “ (2008), „ Съдилището “ (2014) и „ Посоки “ (2017), както и няколко късометражни и документални ленти. „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “ през 2010 година влиза в късия лист от 9 кандидати за номинация за „ Оскар “ за чуждоезичен филм. „ Посоки “ е в конкурсна стратегия „ Особен взор “ на 70-и юбилеен фестивал в Кан. През ноември следва премиера на новия му филм „ В кръг”.
- Г-н Командарев, разбрах, че фотосите на новия ви филм са завършили, по кое време ще го забележим ние, феновете?
- Новият филм се споделя „ В кръг” и е коопродукция сред България и Сърбия, подкрепена от БНФЦ, от Сръбския киноцентър, от фонда за кино към съвета на Еворпа и е на крайна права. Снимките свършиха, монтажът търпя към 2 дни, тъй като целият филм е от 20 фрагмента. Разказва историите на 3 патрулни двойки служители на реда за една нощ в София и действието е на 9 против 10 ноември 2019-та година. Т.е. нощта на празнуването на 30-годишнината от рухването на Берлинската стена и от измененията в България.
- Може ли да се прави връзка с последният ви филм „ Посоки”, в който представихте нощни истории, само че на таксимитрови водачи?
- „ В кръг” е много по-различен филм. Героите са по-малко, влизаме в дълбочина на облиците им, действието не се развива единствено в патрулките, а на доста места. Дори образно е друг от предходната лента.
- Доколко е значимо проблемите от бита, от политиката, от публичния ни живот да участват във филмите и в други творби на изкуството?
- Това е въпрос на избор. Човек самичък взема решение дали прави занимателни филми или такива, които по едно и също време да са зрителски, забавни и да демонстрират действителните проблеми от живота ни, ние дружно да се питаме какво може да се промени. Една от главните функционалности на изкуството е да не се помирява с неправдите и несправедливостите. Най-опасно би било да привикнем към всички неволи, с бедността, с проблемите и да не вършим нищо, да си живеем в изолиран личен розов свят.
- Ваши сътрудници са ми казвали, че страдат през днешния ден от неналичието на положителни сюжети, че преди години в България са правени по-качествени филми, тъй като най-хубавите наши писатели са пишели за киното и театъра. Така ли е, съгласно вас?
- Някой французин беше споделил, че в случай че имаш добър сюжет, филмът ти е подготвен – остава единствено да се снима. Сценарият е най-съществен при правенето на един филм и аз по тази причина работя дружно със Симеон Венциславов. Дълго време преработваме текста, участваме във значими европейски порграми за тази цел, имаме съществени консултанти. Много значимо е също по този начин да се подбере първокласен екип, с положителни артисти. Във новият ни филм „ В кръг” вземат участие цяло съзвездие – Асен Блатечки и Иван Бърнев, Ирини Жамбонас и Стефан Денолюбов, Васил Василев – Зуека и Стоян Дойчев, Геро, Анастасия Ингилизова...
Колкото до сравненията с това какво е било преди години, те са прекомерно хлъзгави. Преди 1990-та са излизали по 25-50 ленти на година. Имало е по-работеща киноиндустрия, в която са били заети доста надарени сценаристи. Днес филмите са доста по-малко, финансирането е лимитирано и мъчно, а тези, които пишат сюжети и единствено с това си заплащат сметките, са напълно недостиг. Повечето сценаристи, които аз познавам, се трудят на по две три места и писането за киното го вършат сред всичко останало. Така че аз съм един късметлия да работя със Симеон Венциславов. Европейската процедура сочи, че един сюжет узрява за екрана сред 11-тия и 16-тия вид.
- В последните три десетилетия като че ли непрекъснато се чува във вашите сфери „ пари няма, бегай”, толкоз ли е зле в действителност?
- Според мен има консенсус сред политиците от всички и всевъзможни партии, че културата е последната дупка на кавала и за нея пари не са нужни.
- Вие по тази причина ли се насочихте към нискобюджетни филми?
- Да, и поради това. Самият факт, че у нас се дават единствено 0,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт за просвета, е индикативен. Македония има 1,63%. От години въздишаме да ги докараме до 1%, но не става. Поне да се вкарат разпоредбите на Европа за правене на кино. Т.е., да има Национален фонд „ Кино”, който да събира пари за кинопроизводство, без да разчита единствено на средства от бюджета. Това не се случва, макар че такова предложение стигна и до Народното събрание, беше включено в предизборни платформи и така нататък. Правим нискобюджетни филми непредпазливо и по насила. „ Светът е огромен и избавление дебне отвсякъде” не е нискобюджетен филм, само че финансирането му лиши 8 години. „ Съдилището” също бе с повече пари и изчаквахме 5 години и други. Така животът на един режисьор може да мине в очакване да събере задоволително пари. Сега за снимането на новия филм огромна част от приходите пристигнаха от продажбите на „ Посоки” по света и у нас.
- Хипотетично, в случай че ви назначат за министър на културата, вие какво бихте направил да увеличите средствата за културата над тези мизерни 0,5% от Брутният вътрешен продукт?
- Ще откажа да стана подобен при 0,5% за българската просвета. Сега министърът е в ролята на разпределител на едни мизерни средства. Това е обидно, трагично, неуместно за един народ. Има смисъл човек да се захваща с тази работа, в случай че има най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт за нашата сфера и това да е част от една цялостна политика за българско възобновление на полезности, просвета и обучение. За страдание те не са на дневен ред в този момент.
- Казахте за сценаристите, а при вас по какъв начин е заплащането? Вие, при всичките ви триумфи и зад граница, богат ли сте или би трябвало да работите на по няколко места за сметките?
- Не, не съм богат. Например „ Посоки”, който от 30 години насам е единственият български филм в селекцията на фестивала „ Особен поглед” във Франция, беше извънредно сполучлив като разпространяване в много страни и това разреши да изплатим на актьорите и в допълнение пари. Примерно Васил Банов съобщи, че такова нещо за първи път му се случва - да получава пари в плюс от сполучливата продажба на една продукция. С две думи, в случай че един филм има добър пазар, това оказва помощ основателите му да имат почтено битие, само че не да са богати. Могат да работят по последващи свои планове, без да им се постанова да търсят прехранване на още 2-3 места.
- Споменахте Васил Банов, а познавате ли синът му режисьорът Боил Банов, министър на културата, който в последно време попадна в конфликтна обстановка?
- С Васил съм работил, само че със сина му съм се виждал 1-2 пъти, имам усещания, че се пробва да оказва помощ, само че не мога да приказвам в детайлности. Колкото до спора – нещата са в ръцете прокуратурата, съда и тогава ще стане ясно. В България е всеобщ спорт да се приказва и да се хвърлят присъди авансово, без да е завършило следствие.
- Интересен роман на една история – това ли е положителното кино?
- Комбинация от добър сюжет, стъпил върху действителни неща в живота, в случай че може да е многопластов, не тесногръд, добър режисьор, положителни артисти, съгласно мен.
- Вас славата и публичността трансформираха ли ви?
- Много е значимо човек да не се взема насериозно, а да работи съществено. И да се стреми всеки идващ филм да е по-добър от предходния.
- Защо ние българите по този начин мъчно намираме своите „ Посоки” и се въртим, въртим все „ В кръг”?
- Моите отговори са във филмите, които върша. Икономически при положително ръководство можем да се подобрим примерно за е Х броя години. Огромният проблем е, че настана цялостен безпорядък и разпад на полезности. От едно тоталитарно, проведено общество от страната, скочихме в друга прекаленост – на цялостен хаос, разпад и никакви полезности. Над тях има празненство най-вече на извършването на покупки. Най-важното нещо за една страна, съгласно мен е, да има визия, изясненост и дейна политика за културата и образованието, които от общността от хора вършат народ и нация.
- Г-н Командарев, разбрах, че фотосите на новия ви филм са завършили, по кое време ще го забележим ние, феновете?
- Новият филм се споделя „ В кръг” и е коопродукция сред България и Сърбия, подкрепена от БНФЦ, от Сръбския киноцентър, от фонда за кино към съвета на Еворпа и е на крайна права. Снимките свършиха, монтажът търпя към 2 дни, тъй като целият филм е от 20 фрагмента. Разказва историите на 3 патрулни двойки служители на реда за една нощ в София и действието е на 9 против 10 ноември 2019-та година. Т.е. нощта на празнуването на 30-годишнината от рухването на Берлинската стена и от измененията в България.
- Може ли да се прави връзка с последният ви филм „ Посоки”, в който представихте нощни истории, само че на таксимитрови водачи?
- „ В кръг” е много по-различен филм. Героите са по-малко, влизаме в дълбочина на облиците им, действието не се развива единствено в патрулките, а на доста места. Дори образно е друг от предходната лента.
- Доколко е значимо проблемите от бита, от политиката, от публичния ни живот да участват във филмите и в други творби на изкуството?
- Това е въпрос на избор. Човек самичък взема решение дали прави занимателни филми или такива, които по едно и също време да са зрителски, забавни и да демонстрират действителните проблеми от живота ни, ние дружно да се питаме какво може да се промени. Една от главните функционалности на изкуството е да не се помирява с неправдите и несправедливостите. Най-опасно би било да привикнем към всички неволи, с бедността, с проблемите и да не вършим нищо, да си живеем в изолиран личен розов свят.
- Ваши сътрудници са ми казвали, че страдат през днешния ден от неналичието на положителни сюжети, че преди години в България са правени по-качествени филми, тъй като най-хубавите наши писатели са пишели за киното и театъра. Така ли е, съгласно вас?
- Някой французин беше споделил, че в случай че имаш добър сюжет, филмът ти е подготвен – остава единствено да се снима. Сценарият е най-съществен при правенето на един филм и аз по тази причина работя дружно със Симеон Венциславов. Дълго време преработваме текста, участваме във значими европейски порграми за тази цел, имаме съществени консултанти. Много значимо е също по този начин да се подбере първокласен екип, с положителни артисти. Във новият ни филм „ В кръг” вземат участие цяло съзвездие – Асен Блатечки и Иван Бърнев, Ирини Жамбонас и Стефан Денолюбов, Васил Василев – Зуека и Стоян Дойчев, Геро, Анастасия Ингилизова...
Колкото до сравненията с това какво е било преди години, те са прекомерно хлъзгави. Преди 1990-та са излизали по 25-50 ленти на година. Имало е по-работеща киноиндустрия, в която са били заети доста надарени сценаристи. Днес филмите са доста по-малко, финансирането е лимитирано и мъчно, а тези, които пишат сюжети и единствено с това си заплащат сметките, са напълно недостиг. Повечето сценаристи, които аз познавам, се трудят на по две три места и писането за киното го вършат сред всичко останало. Така че аз съм един късметлия да работя със Симеон Венциславов. Европейската процедура сочи, че един сюжет узрява за екрана сред 11-тия и 16-тия вид.
- В последните три десетилетия като че ли непрекъснато се чува във вашите сфери „ пари няма, бегай”, толкоз ли е зле в действителност?
- Според мен има консенсус сред политиците от всички и всевъзможни партии, че културата е последната дупка на кавала и за нея пари не са нужни.
- Вие по тази причина ли се насочихте към нискобюджетни филми?
- Да, и поради това. Самият факт, че у нас се дават единствено 0,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт за просвета, е индикативен. Македония има 1,63%. От години въздишаме да ги докараме до 1%, но не става. Поне да се вкарат разпоредбите на Европа за правене на кино. Т.е., да има Национален фонд „ Кино”, който да събира пари за кинопроизводство, без да разчита единствено на средства от бюджета. Това не се случва, макар че такова предложение стигна и до Народното събрание, беше включено в предизборни платформи и така нататък. Правим нискобюджетни филми непредпазливо и по насила. „ Светът е огромен и избавление дебне отвсякъде” не е нискобюджетен филм, само че финансирането му лиши 8 години. „ Съдилището” също бе с повече пари и изчаквахме 5 години и други. Така животът на един режисьор може да мине в очакване да събере задоволително пари. Сега за снимането на новия филм огромна част от приходите пристигнаха от продажбите на „ Посоки” по света и у нас.
- Хипотетично, в случай че ви назначат за министър на културата, вие какво бихте направил да увеличите средствата за културата над тези мизерни 0,5% от Брутният вътрешен продукт?
- Ще откажа да стана подобен при 0,5% за българската просвета. Сега министърът е в ролята на разпределител на едни мизерни средства. Това е обидно, трагично, неуместно за един народ. Има смисъл човек да се захваща с тази работа, в случай че има най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт за нашата сфера и това да е част от една цялостна политика за българско възобновление на полезности, просвета и обучение. За страдание те не са на дневен ред в този момент.
- Казахте за сценаристите, а при вас по какъв начин е заплащането? Вие, при всичките ви триумфи и зад граница, богат ли сте или би трябвало да работите на по няколко места за сметките?
- Не, не съм богат. Например „ Посоки”, който от 30 години насам е единственият български филм в селекцията на фестивала „ Особен поглед” във Франция, беше извънредно сполучлив като разпространяване в много страни и това разреши да изплатим на актьорите и в допълнение пари. Примерно Васил Банов съобщи, че такова нещо за първи път му се случва - да получава пари в плюс от сполучливата продажба на една продукция. С две думи, в случай че един филм има добър пазар, това оказва помощ основателите му да имат почтено битие, само че не да са богати. Могат да работят по последващи свои планове, без да им се постанова да търсят прехранване на още 2-3 места.
- Споменахте Васил Банов, а познавате ли синът му режисьорът Боил Банов, министър на културата, който в последно време попадна в конфликтна обстановка?
- С Васил съм работил, само че със сина му съм се виждал 1-2 пъти, имам усещания, че се пробва да оказва помощ, само че не мога да приказвам в детайлности. Колкото до спора – нещата са в ръцете прокуратурата, съда и тогава ще стане ясно. В България е всеобщ спорт да се приказва и да се хвърлят присъди авансово, без да е завършило следствие.
- Интересен роман на една история – това ли е положителното кино?
- Комбинация от добър сюжет, стъпил върху действителни неща в живота, в случай че може да е многопластов, не тесногръд, добър режисьор, положителни артисти, съгласно мен.
- Вас славата и публичността трансформираха ли ви?
- Много е значимо човек да не се взема насериозно, а да работи съществено. И да се стреми всеки идващ филм да е по-добър от предходния.
- Защо ние българите по този начин мъчно намираме своите „ Посоки” и се въртим, въртим все „ В кръг”?
- Моите отговори са във филмите, които върша. Икономически при положително ръководство можем да се подобрим примерно за е Х броя години. Огромният проблем е, че настана цялостен безпорядък и разпад на полезности. От едно тоталитарно, проведено общество от страната, скочихме в друга прекаленост – на цялостен хаос, разпад и никакви полезности. Над тях има празненство най-вече на извършването на покупки. Най-важното нещо за една страна, съгласно мен е, да има визия, изясненост и дейна политика за културата и образованието, които от общността от хора вършат народ и нация.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ