Портфейлът 60/40 отново е във вихъра си
" Регресията към междинната стойност " е мощна мощ на финансовите пазари, тъй че имаше логичност в един залог, че портфолиото 60/40 ще има доста по-добра година през 2023-а, в сравнение с през 2022-а година.
Но надали някой на финансовите пазари е очаквал толкоз добра година, колкото този портфейл е имал до момента. Това е значимо да се означи, с цел да не би пенсионерите да стартират да имат вяра, че възвръщаемостта, каквато виждаме тази година, е норма.
Е... не е! Портфейлът 60/40, алтернатива по дифолт за доста пенсионери и хора в предпенсионна възраст, донесе загуба от 23,4% предходната година, в случай че приемем, че 60% дялов капитал е вложен във Vanguard Total Stock Market ETF и 40% облигационна част в Vanguard Long-Term Treasury ETF.
Това беше най-лошата възвръщаемост за календарна година за портфолиото от Голямата меланхолия. До края на май тази година, за разлика от това, този портфейл се е нараснал със междинен годишен ритъм от 17,6%.
Това е повече от два пъти над междинната възвръщаемост от 1793 година, възлизаща на 7,7% на годишна база за годишно ребалансирано портфолио (според данни, събрани от Едуард Маккуори от университета Санта Клара, представени от финансовото издание MarketWatch).
Регресията към междинната стойност заслужава единствено дребна част от заслугите за това превръщане. Това е по този начин, тъй като няма гаранция, че след година с огромна загуба като 2022 година, портфейлът ще докара до облага през идната година.
Строго видяно, в действителност всичко, което регресията към междинната стойност допуска за портфейла 60/40, е, че възвръщаемостта му тази година ще бъде по-близка до дълготрайната му междинна стойност от миналогодишната. Широка гама от вероятни възвръщаемости е в сходство с това умозаключение, несъмнено, в това число загуба - стига тази загуба да е доста по-малка от тази през 2022 година
Прераждане за портфейла 60/40 през 2023 година
Формулата не постоянно е спасявала вложителите от загуби. Ще се промени ли нещо?
Вместо да благодарят на междинната регресия, пенсионерите затова би трябвало да благодарят на своите щастливи звезди, че възвръщаемостта на портфейла 60/40 от началото на годината идва в горния завършек на този вероятен диапазон. Също по този начин е значимо да запомните, че регресията към междинната стойност понижава и в двете направления.
Ако приемем, че портфолиото 60/40 продължава да се показва през цялата 2023 година с темпото си от началото на годината, междинната регресия ще значи по-малка възвръщаемост през 2024 година
Тази по-малка възвръщаемост към момента може да бъде облага, несъмнено, само че също по този начин може да бъде и загуба.
Във всеки случай си коства да се подчертае, че портфолиото 60/40 е дълготраен залог, а не инструмент за опити за таймиране на пазара (опитите да се дефинира най-хубавия миг за вложение на финансовите пазари).
Както можете да видите от съпътстващата диаграма, последната 20-годишна годишна възвръщаемост на този портфейл е съвсем навръх върха на междинната стойност за два века от 7,7% годишно. Така че не се подразбира регресия към междинната стойност, когато се проектира дълготрайната бъдеща възвръщаемост на портфейла.
Предимства на портфейла 60/40
Стратегията нормално дава постоянни облаги с по-малко волатилност, защото се приема, че двете му съставни елементи (акции и обликации), са склонни да се движат в противоположни направления. Облигациите нормално се повишават в лицето на икономическо закъснение, което вреди на цените на акциите, до момента в който техните лихвени заплащания обезпечават различен буфер.
Тактиката обаче даде противоположен резултат предходната година, когато бързото оттегляне на Фед от политиката му на съвсем нулеви лихвени проценти докара до спад на акциите от рекордно високи равнища и докара до най-големите загуби най-малко от началото на 70-те години насам. Тъй като доходността на облигациите беше толкоз ниска първоначално, лихвените заплащания не съумяха да компенсират удара.
Мащабът на тези спадове от този момент обърна тази динамичност, като докара до най-високата рентабилност на някои облигации от повече от десетилетие и понижи оценките на акциите. Но, както към този момент споменахме, вложителите би трябвало да се вълнуват не от предишното показване, а от бъдещото.
В този жанр на мисли, регресията и връщането към междинното показване, може да е огромна услуга на всички, които залагат на този жанр вложения в дълготраен проект.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи на фондовите пазари.
Но надали някой на финансовите пазари е очаквал толкоз добра година, колкото този портфейл е имал до момента. Това е значимо да се означи, с цел да не би пенсионерите да стартират да имат вяра, че възвръщаемостта, каквато виждаме тази година, е норма.
Е... не е! Портфейлът 60/40, алтернатива по дифолт за доста пенсионери и хора в предпенсионна възраст, донесе загуба от 23,4% предходната година, в случай че приемем, че 60% дялов капитал е вложен във Vanguard Total Stock Market ETF и 40% облигационна част в Vanguard Long-Term Treasury ETF.
Това беше най-лошата възвръщаемост за календарна година за портфолиото от Голямата меланхолия. До края на май тази година, за разлика от това, този портфейл се е нараснал със междинен годишен ритъм от 17,6%.
Това е повече от два пъти над междинната възвръщаемост от 1793 година, възлизаща на 7,7% на годишна база за годишно ребалансирано портфолио (според данни, събрани от Едуард Маккуори от университета Санта Клара, представени от финансовото издание MarketWatch).
Регресията към междинната стойност заслужава единствено дребна част от заслугите за това превръщане. Това е по този начин, тъй като няма гаранция, че след година с огромна загуба като 2022 година, портфейлът ще докара до облага през идната година.
Строго видяно, в действителност всичко, което регресията към междинната стойност допуска за портфейла 60/40, е, че възвръщаемостта му тази година ще бъде по-близка до дълготрайната му междинна стойност от миналогодишната. Широка гама от вероятни възвръщаемости е в сходство с това умозаключение, несъмнено, в това число загуба - стига тази загуба да е доста по-малка от тази през 2022 година
Прераждане за портфейла 60/40 през 2023 година
Формулата не постоянно е спасявала вложителите от загуби. Ще се промени ли нещо?
Вместо да благодарят на междинната регресия, пенсионерите затова би трябвало да благодарят на своите щастливи звезди, че възвръщаемостта на портфейла 60/40 от началото на годината идва в горния завършек на този вероятен диапазон. Също по този начин е значимо да запомните, че регресията към междинната стойност понижава и в двете направления.
Ако приемем, че портфолиото 60/40 продължава да се показва през цялата 2023 година с темпото си от началото на годината, междинната регресия ще значи по-малка възвръщаемост през 2024 година
Тази по-малка възвръщаемост към момента може да бъде облага, несъмнено, само че също по този начин може да бъде и загуба.
Във всеки случай си коства да се подчертае, че портфолиото 60/40 е дълготраен залог, а не инструмент за опити за таймиране на пазара (опитите да се дефинира най-хубавия миг за вложение на финансовите пазари).
Както можете да видите от съпътстващата диаграма, последната 20-годишна годишна възвръщаемост на този портфейл е съвсем навръх върха на междинната стойност за два века от 7,7% годишно. Така че не се подразбира регресия към междинната стойност, когато се проектира дълготрайната бъдеща възвръщаемост на портфейла.
Предимства на портфейла 60/40
Стратегията нормално дава постоянни облаги с по-малко волатилност, защото се приема, че двете му съставни елементи (акции и обликации), са склонни да се движат в противоположни направления. Облигациите нормално се повишават в лицето на икономическо закъснение, което вреди на цените на акциите, до момента в който техните лихвени заплащания обезпечават различен буфер.
Тактиката обаче даде противоположен резултат предходната година, когато бързото оттегляне на Фед от политиката му на съвсем нулеви лихвени проценти докара до спад на акциите от рекордно високи равнища и докара до най-големите загуби най-малко от началото на 70-те години насам. Тъй като доходността на облигациите беше толкоз ниска първоначално, лихвените заплащания не съумяха да компенсират удара.
Мащабът на тези спадове от този момент обърна тази динамичност, като докара до най-високата рентабилност на някои облигации от повече от десетилетие и понижи оценките на акциите. Но, както към този момент споменахме, вложителите би трябвало да се вълнуват не от предишното показване, а от бъдещото.
В този жанр на мисли, регресията и връщането към междинното показване, може да е огромна услуга на всички, които залагат на този жанр вложения в дълготраен проект.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи на фондовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ