Една трета от българите познават хора с психични проблеми
Регистрирана известност, декларативна приемливост и социална значителност на проблемите на психологичното здраве, само че и повече консервативност. Това регистрира нова втора вълна на пробно проучване на фондация " Кожа – платформа за психологично здраве ", извършено от организация " Галъп интернешънъл болкан " три години след първото проучване през 2020 година
Въпреки по-скоро високите равнища на известност на проблемите, свързани с психологичното здраве и заявеното положително равнище на приемливост у нас, последните три години са оказали своя резултат върху настройките на българите. По-малко обществена видимост, повече консервативност, затваряне в себе си и в най-близкия другарски кръг демонстрират резултатите от втората вълна на проучването, извършена три години по-късно. Обществото ни показва свиване на границите на споделяното. Необходими са повече талази на изследване, с цел да се откри дали записаните за интервала от три години промени са връщане към по-традиционни връзки към проблемите на душeвността и психологичното здраве, или са нова наклонност в обществото ни – фокусиране върху сигурното, добре изпитаното, устойчивото, в очакване на по-спокойни времена. Предходната вълна на проучване попадна и в пандемията от Ковид, която също е оказала своето въздействие.
Психични разстройства – контакт с тематиката
32% от респондентите в настоящата вълна на проучване дават отговор позитивно на въпроса дали познават хора с психологични разстройства. 45 на 100 декларират, че не познават такива, а 18% не са сигурни по какъв начин да отговорят. На този знак може да се гледа и като на косвен ориентир за разпространяването на казуса – предвид на обстоятелството, че въпросът допуска както оценка на обществото и средата към нас, по този начин и вглеждане в себе си. Разбира се, поради деликатността на тематиката, следва да се регистрира и опцията за вариации в искреността на отговорите.
Оказва се, че измежду дамите запознатостта или може би известността на проблемите, свързани с психологичното здраве, е относително по-широка (36%). Утвърдителните отговори измежду мъжете са с близо 10 пункта по-малко – 27%. Хората на възраст сред 36 и 45 години в най-голяма степен дават отговор позитивно на въпроса дали познават хора, страдащи от психологични разстройства (38%), до момента в който най-младите и най-възрастните респонденти заявяват, че познават хора, страдащи от психологични разстройства, в по-малка степен. Подобни отговори биха могли да се свържат с другата динамичност на живота, който респондентите от другите възрастови групи водят – излагането на тласъци, достъпа до информация и взаимоотношения и така нататък
Степента на обучение и други обществени фактори също оказват въздействие върху публичните настройки по този знак. Например, хората в селата и в дребните градове в по-голяма степен показват " да “. Влияние в този случай оказва и размерът на общността от позиция на това, че в дребното обитаемо място и персоналното пространство е по-ограничено, а хората са склонни да обръщат по-голямо внимание на своя комшия. От друга страна, хората в по-големите обитаеми места, и най-много в столицата, живеят в обстановка, в която динамичността и изолирането на личността водят или до приемане на психологичните разстройства за нещо нормално/обичайно, или до атомизация, при която психологичните разстройства са събитие, което би могло да се прикрие или пренебрегва.
Най-общото отношение към психологичните разстройства проличава и в пробния въпрос, в който респондентите бяха помолени да изберат единствено една всред двете варианти " в случай че човек признае, че има психологично разстройство, близките ще го отбягват “ или " в случай че човек признае, че има психологично разстройство, близките ще му оказват помощ “. Близо две трети (58%) от респондентите избират първата алтернатива, а малко над две пети (42%) считат, че помощта е по-вероятната реакция на близките, в случай че някой признае, че има психологично разстройство.
Данните от настоящата вълна на изследване демонстрират сензитивна разлика в настройките спрямо изследването, извършено през 2020 г. Тогава 45% от запитаните смятат, че признанието за проблеми с душeвността ще провокира избягване и обществена изолираност, само че над половината (55%) са склонни да посочат, че шерването за подобен проблем ще докара до съпричастност и оказване на помощ. Тези резултати допускат спомагателен разбор и нужда от социална полемика. На процедура не се откроява социална група или пласт, където упованието за помощ, да е водещо.
Макар че очевидно (и значително очаквано) дамите, жителите на по-големите градове и респондентите с висше обучение в по-голяма степен са склонни да изберат опцията, обвързвана с помощ, и при тези групи по-големите натрупвания са регистрирани към изказванието, че шерването за психологично разстройство ще докара до избягване. На фона на много по-широката гласност на тематики, свързани със положенията, които обществената изолираност провокира по време на пандемията от Ковид-19 и популяризацията на проблеми, свързани с психологичното здраве и другите типове разстройства, българите показват по-скоро ориентировка към консервативност в настройките си. Резултатите приказват и за известна доза прагматизъм в публичните усещания у нас – може би повода е в покачването на равнищата на стрес в нашето общество и чувството за неустановеност през последните години.
Други пробни знаци, повторени от организацията в настоящата вълна на проучване, в допълнение затвърждават наблюдението за по-скоро понижена социална сензитивност: когато човек усеща, че има психологичен проблем, би трябвало да се опита да го реши самичък – 20% (16% през 2020 г.); срамно е да се върви на психиатър – 18% (13% през 2020 г.); не е обикновено мъжете на плачат – 32% (25% през 2020 г.); опитът за самоубийство е грях – 28% (18% през 2020 г.) и други
Разпознаване на казуса измежду обществото
На фона на записаните по-консервативни настройки, сдържаност и по-слаба обществена сензитивност, обществото ни по-скоро разпознава и разпознава другите психологични разстройства. Това демонстрира, че евентуално не става дума за недоумение на казуса и незапознатост с проявленията на болесттите на душeвността по принцип. Помолени да изберат от лист с варианти и за всяка да посочат дали съгласно тях става дума за психологично разстройство или не, респондентите разпознават психологичните разстройства и съумяват да ги разграничат от разнообразни моментни прочувствени положения на личността.
Резултатите по тези знаци се резервират без значими разлики в границите на записаното преди три години: най-лесно се разпознава шизофрения, склонността към самонараняване и положението на меланхолия. Следват посттравматични стресови разстройства, положения като хранителни разстройства, обсесивно компулсивно разстройство и други На другия " полюс “ предстоящо са положението на влюбване, гняв, горест, носталгия – които остават, както може да се чака, отвън спектъра на психологичните болести.
Личи и опазване на неустановеност в отношението към напрежението и тревогата – над половината от запитаните считат, че това не са психологични проблеми, само че има и значителен дял – към и над една трета, които са на противоположното мнение. Влияние в това отношение евентуално оказва все по-активният жанр на живот, който съвремието изисква, несигурността на обществената среда, рецесиите от друг порядък, в които нашето общество, а и околния свят, привикнаха да действат. Така изводът,че стресът и тревогата са въображаеми и по-скоро като систематичен проблем на съвремието, с който всеки се сблъсква, а не като разстройство, остава годен три години след първичната вълна на проучване.
Зависимости и степени на оптимизъм
Зависимостта в нашето общество е припозната по-скоро като заболяване, а не, да вземем за пример, като липса на воля. Помолени да изберат единствено едно всред двете, 46% от респондентите одобряват мнението, че хората с разнообразни зависимости просто нямат задоволително воля да се откажат, а 54% показват, че подвластните страдат от заболяване. Чувствителността по този въпрос у нас обаче търпи очевидно изменение през последните години – на същия въпрос през 2020 година 37% (или 10 пункта по-малко) са дали отговор " липса на воля “, а 63% – " заболяване “.
Парадоксално, тази смяна в настройките – въпреки и не сензитивно, само че въпреки всичко видимо – е ненапълно в контрастност с по-горните наблюдения. Обществото у нас очевидно демонстрира и податливост да отделя зависимостите съгласно тяхната тежест – съгласно използваната субстанция или интензивност, предмет на пристрастяване. Най-общо мнението, че другите зависимости биха могли да бъдат преодолени, доминира, само че въпреки всичко наркотичните субстанции попадат в обособена категория. Делът на скептиците, че зависимостта от опиати може да бъде преодоляна, е по-висок (51%) от този на оптимистите (40%).
Зависимостта от хазарт също предизвика сериозен дял скептицизъм по отношение на опцията да бъде преодоляна (42%), само че въпреки всичко тези, които са склонни да одобряват, че тя е преодолима са повече (48%). Малко над една втора пък имат вяра, че пристрастяването към алкохол може да бъде превъзмогнато (57%). Най-значителни са дяловете на оптимистичните отговори що се отнася до зависимости към тютюн (71%) и храна (72%).
В отговорите по тези знаци е записана смяна (макар и тук-там минимална) в посока към по-песимистичния мироглед. Данните не трябва да се свръхинтерпретират, само че си коства да се означи, че точно в обстановка на рецесия и неустановеност в обществото потреблението на субстанции, които провокират зависимости се усилва – мотив за терзание, изключително когато увереността, че зависимостите са преодолими, е в низходящ тренд. От значение за по-позитивния взор са просветителният статус, приходите и най-общи характерности, свързани с по-благоприятни житейски вероятности.
Специализирана помощ
Близо две трети (62%) от запитаните у нас са на мнение, че в случай че човек има психологичен или прочувствен проблем, най-добре е да се обърне към експерт. Една пета (19%), декларират, че най-добре е в подобен миг да се разчита на близки и другари. По-малко от една десета считат, че това е проблем, който е най-добре всеки да реши самичък (8%). Минимален дял от българите виждат най-хубавото решение в превръщане към религиозна организация. Около една десета не могат да преценяват.
В отношението към профилираната помощ не се записват значими промени спрямо извършеното през 2020 година изследване – обръщането към експерт остава на водеща позиция като най-хубавата алтернатива (посочено от 65 на 100 от респондентите през 2020 г.), следвано от помощта от близки хора. Разбира се, както през 2020 година, по този начин и в този момент следва да се допусне известна декларативност и обществена желателност на отговорите. Социалният статус, приходите и образованието също имат значение за настройките на респондентите.
Въпреки че не се открояват обилни структурни промени в настройките, въпреки всичко и в този знак има известно отместване на изразените отзиви в интерес на разчитане на близки и другари при прочувствен или психологичен проблем и за сметка на профилираната помощ. Така и в този случай е позволена хипотезата за затваряне в себе си и в най-близкия кръг и усилване на публичния консерватизъм, уловена и в отношението към други знаци.
Горното се вижда и в отговорите на провокативния въпрос, в който респондентите са помолени да изберат всред двойки изказвания – " да се върви на психолог е демонстрация на каприз “ или " от време на време визитата на психолог може да бъде нужда “. Делът на показалите първата алтернатива е релативно дребен – 15% и се резервира в този порядък през последните три години. Въпреки това проучването в този момент регистрира прочут растеж на скептиците. Разлика от три пункта не е забележителна и може да се отдаде на настоящото прочувствено положение, характерностите на извадката, изискванията на съответния миг, в който проучването се организира и други Регистрираният най-малък растеж обаче дава отговор на общата наклонност на промени в публичните настройки, регистрирани в проучването.
Що се отнася до децата и публичното влечение да бъдат заведени на експерт, ако бъде видян проблем, закъснение в развиването или в усвояването на уменията, настройките се резервират на процедура без смяна. Независимо дали респондентите са родители или не, помолени да си показват, че са в такава хипотетична обстановка, 46 на 100 декларират, че ще потърсят помощта на експерт, 17% биха изчакали с вярата, че детето ще преодолее проблемите,около една десета (12%) ще потърсят съвета на други родители или ще приказват със своите лични родители (8%). Респондентите, които имат деца под 18 година, са по-склонни да посочат опцията " ще потърся експерт “.
Степени на приемливост
Като цяло българското общество показва приемливост към разнообразни тематики, проблеми и стандарти, свързани с психологичното здраве – най-малко на декларативно равнище. По-консервативната реакция се резервира в диапазона сред една десета и към и малко над една четвърт от отговорите на респондентите, които са склонни да посочат да вземем за пример, че хората, които страдат от меланхолия просто би трябвало да се стегнат (28%), хората с психологични разстройства би трябвало да бъдат изолирани от обществото (21%) или че всевъзможни психични проблеми се вземат решение най-добре с по-силно пиво и добър сън (21%).
Впечатление вършат публичните реакции на провокативни пробни въпроси, свързани с толерантността и проблемите на психологичното здраве на работното място. И в този случай, сякаш проличава по-скоро смяна на публичното мнение в посока на консервативност. Ако през 2020 година, да вземем за пример, 39% са считали, че в случай че човек пие антидепресанти не трябва да споделя с сътрудниците си, тъй като това е персонален проблем, а 61% са показали опцията, че би трябвало да показа с сътрудници, тъй като ще оказват помощ, в този момент съотношението е надлежно: 52% " персонален проблем “ против 48% " сътрудниците ще оказват помощ “.
Изследването е извършено сред 31 август и 8 септември 2023 година измежду 811 души по метода " лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Въпреки по-скоро високите равнища на известност на проблемите, свързани с психологичното здраве и заявеното положително равнище на приемливост у нас, последните три години са оказали своя резултат върху настройките на българите. По-малко обществена видимост, повече консервативност, затваряне в себе си и в най-близкия другарски кръг демонстрират резултатите от втората вълна на проучването, извършена три години по-късно. Обществото ни показва свиване на границите на споделяното. Необходими са повече талази на изследване, с цел да се откри дали записаните за интервала от три години промени са връщане към по-традиционни връзки към проблемите на душeвността и психологичното здраве, или са нова наклонност в обществото ни – фокусиране върху сигурното, добре изпитаното, устойчивото, в очакване на по-спокойни времена. Предходната вълна на проучване попадна и в пандемията от Ковид, която също е оказала своето въздействие.
Психични разстройства – контакт с тематиката
32% от респондентите в настоящата вълна на проучване дават отговор позитивно на въпроса дали познават хора с психологични разстройства. 45 на 100 декларират, че не познават такива, а 18% не са сигурни по какъв начин да отговорят. На този знак може да се гледа и като на косвен ориентир за разпространяването на казуса – предвид на обстоятелството, че въпросът допуска както оценка на обществото и средата към нас, по този начин и вглеждане в себе си. Разбира се, поради деликатността на тематиката, следва да се регистрира и опцията за вариации в искреността на отговорите.
Оказва се, че измежду дамите запознатостта или може би известността на проблемите, свързани с психологичното здраве, е относително по-широка (36%). Утвърдителните отговори измежду мъжете са с близо 10 пункта по-малко – 27%. Хората на възраст сред 36 и 45 години в най-голяма степен дават отговор позитивно на въпроса дали познават хора, страдащи от психологични разстройства (38%), до момента в който най-младите и най-възрастните респонденти заявяват, че познават хора, страдащи от психологични разстройства, в по-малка степен. Подобни отговори биха могли да се свържат с другата динамичност на живота, който респондентите от другите възрастови групи водят – излагането на тласъци, достъпа до информация и взаимоотношения и така нататък
Степента на обучение и други обществени фактори също оказват въздействие върху публичните настройки по този знак. Например, хората в селата и в дребните градове в по-голяма степен показват " да “. Влияние в този случай оказва и размерът на общността от позиция на това, че в дребното обитаемо място и персоналното пространство е по-ограничено, а хората са склонни да обръщат по-голямо внимание на своя комшия. От друга страна, хората в по-големите обитаеми места, и най-много в столицата, живеят в обстановка, в която динамичността и изолирането на личността водят или до приемане на психологичните разстройства за нещо нормално/обичайно, или до атомизация, при която психологичните разстройства са събитие, което би могло да се прикрие или пренебрегва.
Най-общото отношение към психологичните разстройства проличава и в пробния въпрос, в който респондентите бяха помолени да изберат единствено една всред двете варианти " в случай че човек признае, че има психологично разстройство, близките ще го отбягват “ или " в случай че човек признае, че има психологично разстройство, близките ще му оказват помощ “. Близо две трети (58%) от респондентите избират първата алтернатива, а малко над две пети (42%) считат, че помощта е по-вероятната реакция на близките, в случай че някой признае, че има психологично разстройство.
Данните от настоящата вълна на изследване демонстрират сензитивна разлика в настройките спрямо изследването, извършено през 2020 г. Тогава 45% от запитаните смятат, че признанието за проблеми с душeвността ще провокира избягване и обществена изолираност, само че над половината (55%) са склонни да посочат, че шерването за подобен проблем ще докара до съпричастност и оказване на помощ. Тези резултати допускат спомагателен разбор и нужда от социална полемика. На процедура не се откроява социална група или пласт, където упованието за помощ, да е водещо.
Макар че очевидно (и значително очаквано) дамите, жителите на по-големите градове и респондентите с висше обучение в по-голяма степен са склонни да изберат опцията, обвързвана с помощ, и при тези групи по-големите натрупвания са регистрирани към изказванието, че шерването за психологично разстройство ще докара до избягване. На фона на много по-широката гласност на тематики, свързани със положенията, които обществената изолираност провокира по време на пандемията от Ковид-19 и популяризацията на проблеми, свързани с психологичното здраве и другите типове разстройства, българите показват по-скоро ориентировка към консервативност в настройките си. Резултатите приказват и за известна доза прагматизъм в публичните усещания у нас – може би повода е в покачването на равнищата на стрес в нашето общество и чувството за неустановеност през последните години.
Други пробни знаци, повторени от организацията в настоящата вълна на проучване, в допълнение затвърждават наблюдението за по-скоро понижена социална сензитивност: когато човек усеща, че има психологичен проблем, би трябвало да се опита да го реши самичък – 20% (16% през 2020 г.); срамно е да се върви на психиатър – 18% (13% през 2020 г.); не е обикновено мъжете на плачат – 32% (25% през 2020 г.); опитът за самоубийство е грях – 28% (18% през 2020 г.) и други
Разпознаване на казуса измежду обществото
На фона на записаните по-консервативни настройки, сдържаност и по-слаба обществена сензитивност, обществото ни по-скоро разпознава и разпознава другите психологични разстройства. Това демонстрира, че евентуално не става дума за недоумение на казуса и незапознатост с проявленията на болесттите на душeвността по принцип. Помолени да изберат от лист с варианти и за всяка да посочат дали съгласно тях става дума за психологично разстройство или не, респондентите разпознават психологичните разстройства и съумяват да ги разграничат от разнообразни моментни прочувствени положения на личността.
Резултатите по тези знаци се резервират без значими разлики в границите на записаното преди три години: най-лесно се разпознава шизофрения, склонността към самонараняване и положението на меланхолия. Следват посттравматични стресови разстройства, положения като хранителни разстройства, обсесивно компулсивно разстройство и други На другия " полюс “ предстоящо са положението на влюбване, гняв, горест, носталгия – които остават, както може да се чака, отвън спектъра на психологичните болести.
Личи и опазване на неустановеност в отношението към напрежението и тревогата – над половината от запитаните считат, че това не са психологични проблеми, само че има и значителен дял – към и над една трета, които са на противоположното мнение. Влияние в това отношение евентуално оказва все по-активният жанр на живот, който съвремието изисква, несигурността на обществената среда, рецесиите от друг порядък, в които нашето общество, а и околния свят, привикнаха да действат. Така изводът,че стресът и тревогата са въображаеми и по-скоро като систематичен проблем на съвремието, с който всеки се сблъсква, а не като разстройство, остава годен три години след първичната вълна на проучване.
Зависимости и степени на оптимизъм
Зависимостта в нашето общество е припозната по-скоро като заболяване, а не, да вземем за пример, като липса на воля. Помолени да изберат единствено едно всред двете, 46% от респондентите одобряват мнението, че хората с разнообразни зависимости просто нямат задоволително воля да се откажат, а 54% показват, че подвластните страдат от заболяване. Чувствителността по този въпрос у нас обаче търпи очевидно изменение през последните години – на същия въпрос през 2020 година 37% (или 10 пункта по-малко) са дали отговор " липса на воля “, а 63% – " заболяване “.
Парадоксално, тази смяна в настройките – въпреки и не сензитивно, само че въпреки всичко видимо – е ненапълно в контрастност с по-горните наблюдения. Обществото у нас очевидно демонстрира и податливост да отделя зависимостите съгласно тяхната тежест – съгласно използваната субстанция или интензивност, предмет на пристрастяване. Най-общо мнението, че другите зависимости биха могли да бъдат преодолени, доминира, само че въпреки всичко наркотичните субстанции попадат в обособена категория. Делът на скептиците, че зависимостта от опиати може да бъде преодоляна, е по-висок (51%) от този на оптимистите (40%).
Зависимостта от хазарт също предизвика сериозен дял скептицизъм по отношение на опцията да бъде преодоляна (42%), само че въпреки всичко тези, които са склонни да одобряват, че тя е преодолима са повече (48%). Малко над една втора пък имат вяра, че пристрастяването към алкохол може да бъде превъзмогнато (57%). Най-значителни са дяловете на оптимистичните отговори що се отнася до зависимости към тютюн (71%) и храна (72%).
В отговорите по тези знаци е записана смяна (макар и тук-там минимална) в посока към по-песимистичния мироглед. Данните не трябва да се свръхинтерпретират, само че си коства да се означи, че точно в обстановка на рецесия и неустановеност в обществото потреблението на субстанции, които провокират зависимости се усилва – мотив за терзание, изключително когато увереността, че зависимостите са преодолими, е в низходящ тренд. От значение за по-позитивния взор са просветителният статус, приходите и най-общи характерности, свързани с по-благоприятни житейски вероятности.
Специализирана помощ
Близо две трети (62%) от запитаните у нас са на мнение, че в случай че човек има психологичен или прочувствен проблем, най-добре е да се обърне към експерт. Една пета (19%), декларират, че най-добре е в подобен миг да се разчита на близки и другари. По-малко от една десета считат, че това е проблем, който е най-добре всеки да реши самичък (8%). Минимален дял от българите виждат най-хубавото решение в превръщане към религиозна организация. Около една десета не могат да преценяват.
В отношението към профилираната помощ не се записват значими промени спрямо извършеното през 2020 година изследване – обръщането към експерт остава на водеща позиция като най-хубавата алтернатива (посочено от 65 на 100 от респондентите през 2020 г.), следвано от помощта от близки хора. Разбира се, както през 2020 година, по този начин и в този момент следва да се допусне известна декларативност и обществена желателност на отговорите. Социалният статус, приходите и образованието също имат значение за настройките на респондентите.
Въпреки че не се открояват обилни структурни промени в настройките, въпреки всичко и в този знак има известно отместване на изразените отзиви в интерес на разчитане на близки и другари при прочувствен или психологичен проблем и за сметка на профилираната помощ. Така и в този случай е позволена хипотезата за затваряне в себе си и в най-близкия кръг и усилване на публичния консерватизъм, уловена и в отношението към други знаци.
Горното се вижда и в отговорите на провокативния въпрос, в който респондентите са помолени да изберат всред двойки изказвания – " да се върви на психолог е демонстрация на каприз “ или " от време на време визитата на психолог може да бъде нужда “. Делът на показалите първата алтернатива е релативно дребен – 15% и се резервира в този порядък през последните три години. Въпреки това проучването в този момент регистрира прочут растеж на скептиците. Разлика от три пункта не е забележителна и може да се отдаде на настоящото прочувствено положение, характерностите на извадката, изискванията на съответния миг, в който проучването се организира и други Регистрираният най-малък растеж обаче дава отговор на общата наклонност на промени в публичните настройки, регистрирани в проучването.
Що се отнася до децата и публичното влечение да бъдат заведени на експерт, ако бъде видян проблем, закъснение в развиването или в усвояването на уменията, настройките се резервират на процедура без смяна. Независимо дали респондентите са родители или не, помолени да си показват, че са в такава хипотетична обстановка, 46 на 100 декларират, че ще потърсят помощта на експерт, 17% биха изчакали с вярата, че детето ще преодолее проблемите,около една десета (12%) ще потърсят съвета на други родители или ще приказват със своите лични родители (8%). Респондентите, които имат деца под 18 година, са по-склонни да посочат опцията " ще потърся експерт “.
Степени на приемливост
Като цяло българското общество показва приемливост към разнообразни тематики, проблеми и стандарти, свързани с психологичното здраве – най-малко на декларативно равнище. По-консервативната реакция се резервира в диапазона сред една десета и към и малко над една четвърт от отговорите на респондентите, които са склонни да посочат да вземем за пример, че хората, които страдат от меланхолия просто би трябвало да се стегнат (28%), хората с психологични разстройства би трябвало да бъдат изолирани от обществото (21%) или че всевъзможни психични проблеми се вземат решение най-добре с по-силно пиво и добър сън (21%).
Впечатление вършат публичните реакции на провокативни пробни въпроси, свързани с толерантността и проблемите на психологичното здраве на работното място. И в този случай, сякаш проличава по-скоро смяна на публичното мнение в посока на консервативност. Ако през 2020 година, да вземем за пример, 39% са считали, че в случай че човек пие антидепресанти не трябва да споделя с сътрудниците си, тъй като това е персонален проблем, а 61% са показали опцията, че би трябвало да показа с сътрудници, тъй като ще оказват помощ, в този момент съотношението е надлежно: 52% " персонален проблем “ против 48% " сътрудниците ще оказват помощ “.
Изследването е извършено сред 31 август и 8 септември 2023 година измежду 811 души по метода " лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ