Да видиш бъдещето
Развиването на просветеност за бъдещето минава през разбирането на сигнали от сегашното, които учени и специалисти учат, или вземат участие в тяхното основаване.
Въпреки че това знание е ново за българското общество и бизнес, разполагаме със експерти, които виждат бъдещето.
Срещаме ви с такива от сферите на медицината, епигенетиката и изкуствения разсъдък (ИИ), които споделят своите визии за идното.
Проф. Милена Георгиева:
„ Медицината на дълголетието “ е в центъра на огромна гражданска война
Проф. Милена Георгиева е комуникатор на науката, създател на над 100 научни изявления в реферирани интернационалните списания. Има специализации по генетика и епигенетика в Института Кюри и в Университета в Страсбург, Франция. Специализирала е биология на стареенето в Международния теоретичен център по биоинженерството в Триест, Италия. Работи в Лаборатория по Молекулярна генетика, епигенетика и дългоденствие към Институт по Молекулярна биология – Българска академия на науките. Милена е основен теоретичен шеф и един от създателите на компанията EPIX.AI, новаторски стартъп, който създава съвременни подходи за закъснение на стареенето и обвързваните с него болести – Снимка Личен списък
Проф. Георгиева, медицината и генетиката са науките, в които научните пробиви се базират на проучвания, които лишават години. Връщайки се, да вземем за пример, 5 година обратно, кои са огромните открития или пробиви, които се случиха?
Пробивите в науките молекулярна биология, генетика, епигенетика и биомедицина са повече от забавни в последните години. Като цяло най-важните измежду тях са създадените ваксини против вируса SARS-CoV-2; геномното редактиране с техниката CRISPR/Cas; продължаващите проучвания в генетиката на разнообразни видове; създаването на клетъчни терапии; сериозното нахлуване на геномните технологии в здравната процедура за персонализирано лекуване и диагностика на разнообразни болести.
Тези пробиви са от огромно значение за науката и основа за теоретичен и софтуерен напредък. За някои от тези научни разработки учените бяха наградени с Нобелова премия. Нобеловата премия за физиология или медицина за 2023 година беше връчена на Каталин Карико и Дрю Вайсман за откритията им, свързани с създаването на иРНК ваксини против COVID-19. През 2022 година Сванте Паабо получи Нобел за откритията си, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция. През 2020 година в категорията Химия Нобел беше връчен на Еманюел Шарпентие и Дженифър Дудна за създаването на метода CRISPR/Cas за точно редактиране на генома. С други думи, достиженията в тези науки са в основата на най-важните открития в последните години, резултат на научния и софтуерен напредък.
Коронавирус епидемията е най-яркият образец в последно време за здравно събитие, което внезапно промени парадигмата ни. Защо се оказахме неподготвени? Каква е ролята на учените в развиването на „ просветеност за бъдещето “, която да предотвратява сходни рецесии?
Ковид пандемията промени живота ни. Определено увеличи грамотността за 21-и век, като ни накара да се вгледаме по-сериозно в науката и нейните благоприятни условия да взема решение комплицирани провокации. Не бих споделила, че се оказахме неподготвени. По-скоро бяхме сюрпризирани от бързото разпространяване на вируса и последвалите затруднения. Последното не беше поради „ невъзможността “ на медицината да реши тези проблеми, по-скоро беше поради „ неграмотността “ и „ подправените “ вести, които целяха по-скоро дезинформация, в сравнение с нещо друго. И съумяха.
Обществата се разделиха на такива, които имаха вяра, че Ковид пандемията е действителна и се постановат незабавни и комплицирани ограничения за справяне с нея, и други, които тотално отхвърлиха нейното битие. Това е огромният проблем с пандемията. Ролята на учените е да отсеят значимата и същинска информация от света на науката и да я споделят за взимане на верни решения.
Вие работите в областта на генетиката и епигенетика, които улавят доста сигнали за това, които би предстояло. Бихте споделили какви сигнали за допустимо бъдеще улавяте?
Науката за нашата приемственост и методът, по който взаимодейства с факторите на околната среда, е в центъра на бързо разрастващите се науки и в огромна степен се повлиява от модерните софтуерни решения, в това число и изкуствения разсъдък (ИИ). Сигналите, които дочувам като отзив на последните постижения в тази просвета, насочват проучванията към създаване на персонализирани протоколи за битка със социално-значими болести и физиологични процеси като остаряване.
Събирането на огромни масиви генетични, епигенетични и други биомедицински данни за човешкото тяло за основаване на така наречен „ цифрови близнаци “, върху които могат да се проектират разнообразни интервенции, сюжети и лечения, е значима цел. Това обезпечава информация за комплицирани процеси в човешкия организъм, разрешава тяхната цифрова проекция и моделиране и дава скъпа информация за създаване на сполучливи и персонализирани лечения. Това следва в доста близко бъдеще и е в центъра на огромна гражданска война в медицинския свят, а точно създаването и използването на „ Медицината на дълголетието “. Дано не сме още веднъж скептични или дезинформирани за значимостта на тези развития. Това би спряло този напредък.
Как оценявате готовността на българското общество и бизнес да приема вероятни бъдеща?
„ Възможни бъдеща “, както ги наричате вие, са сюжетите, които ние, учените, сътворяваме всекидневно. Именно тези бъдещи трендове и сюжети учените би трябвало да познаваме и споделяме вярно пред бизнеса и обществото. Разбирането им идва от познаването на новите разработки в другите сфери на науката и осъзнаването на тяхната значителност за човечеството. За триумфите на науката и бизнеса разбирането им е доста значимо. Само когато разберем тези трендове и бъдещето, което чертаят, можем да прилагаме тактики и решения за акомодация и вярно използване в обществото и бизнеса.
Много ослепителен образец е навлизането на технологиите на ИИ и машинното образование в сферите на нашия живот. Науката и бизнесът би трябвало доста бързо да се приспособяват, за намиране на най-адекватните приложения на тези разработки в действителния живот. И точно това се случва. Това е мощен образец за готовността и смелостта на обществото да ползва модерните разработки на процедура. България не закъснява в тази посока. Темата за ИИ и неговите приложения е тематика с приоритет във всички сфери: просвета, обучение, медицина, бизнес и общество.
Кои са образците от България?
Има такива образци и това е похвално за софтуерната и научна екосистема в България. Генетичните проучвания навлизат бързо в медицината. Все повече диагностични компании се насочват към предложение на проби за генетична предизпозиция към разнообразни болести, основават се стартъп компании, които таргетират биорегенерация посредством 3D-биопринтиране, създават благоприятни условия за виртуални клинични изпитвания и други. В сферата на дълголетието забавен прогрес се следи в активността на компанията ЕПИКС.ИИ (EPIX.AI), която създадохме преди година, и която сплотява науки като генетика и епигенетика на стареенето със способите на ИИ. Тя цели закъснение на биологичното стареене и обвързваните с него обществени болести посредством персонализиран метод за премерване на биологична възраст благодарение на ИИ. В сферата на персонализираното дългоденствие ЕПИКС е водеща на българския пазар.
Какво следва през 2024 -2025 година?
Това е къс интервал за доста огромен скок от софтуерна позиция, само че е опция да осъзнаем и начертаем значимите трендове на развиване на науката, обществото и бизнеса. Това, което чакам в областта на генетиката, епигенетиката и медицината на дълголетието, е точно основаването на прецизни технологии за следене и премерване на биологичната възраст в действително време и разработки, които да подкрепят индивида при взимане на значими решения за метода на живот. В обществото чакам по-голямо осъзнаване на смисъла на факторите на средата за здравето на всеки, както и по-голяма религия във опциите на модерната просвета и медицина. От бизнеса чакам отвореност и осъзната нужда от използване на научните разработки и технологии на процедура. И това са доста действителни упования. Защото общество и бизнес, които не се интересуват от нови разработки и просвета, са обречени на неуспех, изключително в бързо изменящия се „ прелестен нов свят “.
Д-р Галя Манчева:
Следващите 20 година ще са ерата на изкуствения разсъдък в Европа
Д-р Галя Манчева е изпълнителен шеф на Ai-аdvy, консултантска компания, която оказва помощ на дребни и междинни компании да бъдат в сходство с регулацията на Европейски Съюз по отношение на изкуствения разсъдък. Експерт е по качеството на ИИ, създаван във финансовите технологии по отношение на Базелските съглашение и интернационалните счетоводни стандарти в европейски и неевропейски финансови институции – Снимка Личен списък
Д-р Манчева, съгласно футуролозите изкуственият разсъдък е сигнал, който образува вероятен сюжет за бъдещето. Какво се случва през днешния ден в тази сфера, което е значимо да знаем?
Много хора бъркат роботиката с изкуствения разсъдък и основават плашещи сюжети. Терминът „ изкуствен интелект “ е употребен за първи път през 1956 година за „ просвета и инженерство за основаване на интелигентни машини ”. Последното изложение в европейската регулация от 21/04/2021 по отношение на термина, е: „ Изкуственият разсъдък е бързо разрастващо се семейство от технологии, които могат да обезпечат голям брой стопански и обществени изгоди в спектъра от промишлености и обществени действия “. То се приближава най-вече до същността на изкуствения разсъдък през днешния ден.
В този смисъл, ИИ ще докара до качествени промени в бизнеса, само че и в живота ни. Аз не виждам нищо притеснително по отношение на навлизането му в Европа, която съществено изостава от водачите в региона – Китай и Съединени американски щати.
Това, което ми прави усещане, е несъразмерното преекспониране на чат ботовете, които основават известни удобства за хората или бизнеса, само че не са в обсега на Предложението за правилник на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила по отношение на изкуствения разсъдък. То цели да подтиква внедряването на високорискови системи в бизнеса. Ако мога да обобщя, ИИ, това са технологии, чието внедряване в бизнеса под формата на високорискови системи, ще донесе доста изгоди, ще улесни и ще форсира доста процеси. Единственото значимо изискване е това внедряване да се прави в сходство с регламента, с което ще се подсигуряват правата на потребителите, а фирмите ще се защитят от наказания.
Какви опасности, изгоди и провокации от ръководството на живота ни с ИИ е нужно да отчетем, с цел да се случи удобен сюжет за бъдещето?
Мога да изброя някои от тях като: ИИ може да се приложи към множеството индустриални действия на дребните и междинни предприятия (МСП); да провокира нова продуктова революция; да усъвършенства изискванията им за бизнес, като ги облекчи; ще им разреши да трансформират своите модели и практики, което ще усили продуктивността и разрастването; ще внесе смяна във вътрешната верига на компанията.
Предизвикателствата могат да се оформят в следните посоки. На първо място - висока цена и неустановеност по отношение на изгодите от ИИ. На последващо - човешкият фактор: ИИ ще отвори нови благоприятни условия за работа, само че ще изисква характерен набор от умения и обучения; ще има неизясненост по отношение на капацитета и риска от потреблението на ИИ от мениджъри и чиновници.
Що се касае до рисковете, внедряването на високорискови системи ще изисква тяхното ръководство, което е доста характерно познание и умеене. Тук идва ролята на компании като Ai advy, посредством която оказваме помощ на МСП да внедряват високорискови системи в бизнеса си в сходство с регулаторните условия на Европейски Съюз.
Надбягваме ли се с времето, или сме „ в час “ с напредъка?
Към днешна дата се надбягваме с времето. Европейският съюз доста изостава в конкуренцията, обвързвана с ИИ. Забави се в регулаторен проект и се наложи всяка една от държавите-членки да регламентира или предизвиква ИИ без значение от другите. Като първенци се обрисуваха Германия, Франция, Испания и Италия. Така или другояче, с цел да напредне Европейски Съюз във връзка с ИИ, е нужна регулация, заради неконсистентността на Съюза. Това ще бъде огромна крачка както за бизнеса в Европа, по този начин и в международната конкуренция.
Какво следва за ИИ в Европа?
Моята прогноза е, че идващите 20 години ще бъдат точно ерата на ИИ в Европа. Броят на фирмите и процесите, в които се употребяват високорискови системи ще нараства с доста по-бързи темпове. Бизнесът ще развие просвета за внедряване на ИИ в сходство с нормативната уредба.
В световен проект Европа ще резервира времевия лаг от изоставането си, който към този момент няма по какъв начин да бъде обезщетен, само че се надявам, че той няма да бъде продължен. За Европейски Съюз, който формиран от разнообразни по икономическо развиване страни, напредването ще става доста по-бавно, спрямо водачите - Китай и Съединени американски щати.
Текстът е част от бр. 117 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Въпреки че това знание е ново за българското общество и бизнес, разполагаме със експерти, които виждат бъдещето.
Срещаме ви с такива от сферите на медицината, епигенетиката и изкуствения разсъдък (ИИ), които споделят своите визии за идното.
Проф. Милена Георгиева:
„ Медицината на дълголетието “ е в центъра на огромна гражданска война
Проф. Милена Георгиева е комуникатор на науката, създател на над 100 научни изявления в реферирани интернационалните списания. Има специализации по генетика и епигенетика в Института Кюри и в Университета в Страсбург, Франция. Специализирала е биология на стареенето в Международния теоретичен център по биоинженерството в Триест, Италия. Работи в Лаборатория по Молекулярна генетика, епигенетика и дългоденствие към Институт по Молекулярна биология – Българска академия на науките. Милена е основен теоретичен шеф и един от създателите на компанията EPIX.AI, новаторски стартъп, който създава съвременни подходи за закъснение на стареенето и обвързваните с него болести – Снимка Личен списък
Проф. Георгиева, медицината и генетиката са науките, в които научните пробиви се базират на проучвания, които лишават години. Връщайки се, да вземем за пример, 5 година обратно, кои са огромните открития или пробиви, които се случиха?
Пробивите в науките молекулярна биология, генетика, епигенетика и биомедицина са повече от забавни в последните години. Като цяло най-важните измежду тях са създадените ваксини против вируса SARS-CoV-2; геномното редактиране с техниката CRISPR/Cas; продължаващите проучвания в генетиката на разнообразни видове; създаването на клетъчни терапии; сериозното нахлуване на геномните технологии в здравната процедура за персонализирано лекуване и диагностика на разнообразни болести.
Тези пробиви са от огромно значение за науката и основа за теоретичен и софтуерен напредък. За някои от тези научни разработки учените бяха наградени с Нобелова премия. Нобеловата премия за физиология или медицина за 2023 година беше връчена на Каталин Карико и Дрю Вайсман за откритията им, свързани с създаването на иРНК ваксини против COVID-19. През 2022 година Сванте Паабо получи Нобел за откритията си, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция. През 2020 година в категорията Химия Нобел беше връчен на Еманюел Шарпентие и Дженифър Дудна за създаването на метода CRISPR/Cas за точно редактиране на генома. С други думи, достиженията в тези науки са в основата на най-важните открития в последните години, резултат на научния и софтуерен напредък.
Коронавирус епидемията е най-яркият образец в последно време за здравно събитие, което внезапно промени парадигмата ни. Защо се оказахме неподготвени? Каква е ролята на учените в развиването на „ просветеност за бъдещето “, която да предотвратява сходни рецесии?
Ковид пандемията промени живота ни. Определено увеличи грамотността за 21-и век, като ни накара да се вгледаме по-сериозно в науката и нейните благоприятни условия да взема решение комплицирани провокации. Не бих споделила, че се оказахме неподготвени. По-скоро бяхме сюрпризирани от бързото разпространяване на вируса и последвалите затруднения. Последното не беше поради „ невъзможността “ на медицината да реши тези проблеми, по-скоро беше поради „ неграмотността “ и „ подправените “ вести, които целяха по-скоро дезинформация, в сравнение с нещо друго. И съумяха.
Обществата се разделиха на такива, които имаха вяра, че Ковид пандемията е действителна и се постановат незабавни и комплицирани ограничения за справяне с нея, и други, които тотално отхвърлиха нейното битие. Това е огромният проблем с пандемията. Ролята на учените е да отсеят значимата и същинска информация от света на науката и да я споделят за взимане на верни решения.
Вие работите в областта на генетиката и епигенетика, които улавят доста сигнали за това, които би предстояло. Бихте споделили какви сигнали за допустимо бъдеще улавяте?
Науката за нашата приемственост и методът, по който взаимодейства с факторите на околната среда, е в центъра на бързо разрастващите се науки и в огромна степен се повлиява от модерните софтуерни решения, в това число и изкуствения разсъдък (ИИ). Сигналите, които дочувам като отзив на последните постижения в тази просвета, насочват проучванията към създаване на персонализирани протоколи за битка със социално-значими болести и физиологични процеси като остаряване.
Събирането на огромни масиви генетични, епигенетични и други биомедицински данни за човешкото тяло за основаване на така наречен „ цифрови близнаци “, върху които могат да се проектират разнообразни интервенции, сюжети и лечения, е значима цел. Това обезпечава информация за комплицирани процеси в човешкия организъм, разрешава тяхната цифрова проекция и моделиране и дава скъпа информация за създаване на сполучливи и персонализирани лечения. Това следва в доста близко бъдеще и е в центъра на огромна гражданска война в медицинския свят, а точно създаването и използването на „ Медицината на дълголетието “. Дано не сме още веднъж скептични или дезинформирани за значимостта на тези развития. Това би спряло този напредък.
Как оценявате готовността на българското общество и бизнес да приема вероятни бъдеща?
„ Възможни бъдеща “, както ги наричате вие, са сюжетите, които ние, учените, сътворяваме всекидневно. Именно тези бъдещи трендове и сюжети учените би трябвало да познаваме и споделяме вярно пред бизнеса и обществото. Разбирането им идва от познаването на новите разработки в другите сфери на науката и осъзнаването на тяхната значителност за човечеството. За триумфите на науката и бизнеса разбирането им е доста значимо. Само когато разберем тези трендове и бъдещето, което чертаят, можем да прилагаме тактики и решения за акомодация и вярно използване в обществото и бизнеса.
Много ослепителен образец е навлизането на технологиите на ИИ и машинното образование в сферите на нашия живот. Науката и бизнесът би трябвало доста бързо да се приспособяват, за намиране на най-адекватните приложения на тези разработки в действителния живот. И точно това се случва. Това е мощен образец за готовността и смелостта на обществото да ползва модерните разработки на процедура. България не закъснява в тази посока. Темата за ИИ и неговите приложения е тематика с приоритет във всички сфери: просвета, обучение, медицина, бизнес и общество.
Кои са образците от България?
Има такива образци и това е похвално за софтуерната и научна екосистема в България. Генетичните проучвания навлизат бързо в медицината. Все повече диагностични компании се насочват към предложение на проби за генетична предизпозиция към разнообразни болести, основават се стартъп компании, които таргетират биорегенерация посредством 3D-биопринтиране, създават благоприятни условия за виртуални клинични изпитвания и други. В сферата на дълголетието забавен прогрес се следи в активността на компанията ЕПИКС.ИИ (EPIX.AI), която създадохме преди година, и която сплотява науки като генетика и епигенетика на стареенето със способите на ИИ. Тя цели закъснение на биологичното стареене и обвързваните с него обществени болести посредством персонализиран метод за премерване на биологична възраст благодарение на ИИ. В сферата на персонализираното дългоденствие ЕПИКС е водеща на българския пазар.
Какво следва през 2024 -2025 година?
Това е къс интервал за доста огромен скок от софтуерна позиция, само че е опция да осъзнаем и начертаем значимите трендове на развиване на науката, обществото и бизнеса. Това, което чакам в областта на генетиката, епигенетиката и медицината на дълголетието, е точно основаването на прецизни технологии за следене и премерване на биологичната възраст в действително време и разработки, които да подкрепят индивида при взимане на значими решения за метода на живот. В обществото чакам по-голямо осъзнаване на смисъла на факторите на средата за здравето на всеки, както и по-голяма религия във опциите на модерната просвета и медицина. От бизнеса чакам отвореност и осъзната нужда от използване на научните разработки и технологии на процедура. И това са доста действителни упования. Защото общество и бизнес, които не се интересуват от нови разработки и просвета, са обречени на неуспех, изключително в бързо изменящия се „ прелестен нов свят “.
Д-р Галя Манчева:
Следващите 20 година ще са ерата на изкуствения разсъдък в Европа
Д-р Галя Манчева е изпълнителен шеф на Ai-аdvy, консултантска компания, която оказва помощ на дребни и междинни компании да бъдат в сходство с регулацията на Европейски Съюз по отношение на изкуствения разсъдък. Експерт е по качеството на ИИ, създаван във финансовите технологии по отношение на Базелските съглашение и интернационалните счетоводни стандарти в европейски и неевропейски финансови институции – Снимка Личен списък
Д-р Манчева, съгласно футуролозите изкуственият разсъдък е сигнал, който образува вероятен сюжет за бъдещето. Какво се случва през днешния ден в тази сфера, което е значимо да знаем?
Много хора бъркат роботиката с изкуствения разсъдък и основават плашещи сюжети. Терминът „ изкуствен интелект “ е употребен за първи път през 1956 година за „ просвета и инженерство за основаване на интелигентни машини ”. Последното изложение в европейската регулация от 21/04/2021 по отношение на термина, е: „ Изкуственият разсъдък е бързо разрастващо се семейство от технологии, които могат да обезпечат голям брой стопански и обществени изгоди в спектъра от промишлености и обществени действия “. То се приближава най-вече до същността на изкуствения разсъдък през днешния ден.
В този смисъл, ИИ ще докара до качествени промени в бизнеса, само че и в живота ни. Аз не виждам нищо притеснително по отношение на навлизането му в Европа, която съществено изостава от водачите в региона – Китай и Съединени американски щати.
Това, което ми прави усещане, е несъразмерното преекспониране на чат ботовете, които основават известни удобства за хората или бизнеса, само че не са в обсега на Предложението за правилник на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила по отношение на изкуствения разсъдък. То цели да подтиква внедряването на високорискови системи в бизнеса. Ако мога да обобщя, ИИ, това са технологии, чието внедряване в бизнеса под формата на високорискови системи, ще донесе доста изгоди, ще улесни и ще форсира доста процеси. Единственото значимо изискване е това внедряване да се прави в сходство с регламента, с което ще се подсигуряват правата на потребителите, а фирмите ще се защитят от наказания.
Какви опасности, изгоди и провокации от ръководството на живота ни с ИИ е нужно да отчетем, с цел да се случи удобен сюжет за бъдещето?
Мога да изброя някои от тях като: ИИ може да се приложи към множеството индустриални действия на дребните и междинни предприятия (МСП); да провокира нова продуктова революция; да усъвършенства изискванията им за бизнес, като ги облекчи; ще им разреши да трансформират своите модели и практики, което ще усили продуктивността и разрастването; ще внесе смяна във вътрешната верига на компанията.
Предизвикателствата могат да се оформят в следните посоки. На първо място - висока цена и неустановеност по отношение на изгодите от ИИ. На последващо - човешкият фактор: ИИ ще отвори нови благоприятни условия за работа, само че ще изисква характерен набор от умения и обучения; ще има неизясненост по отношение на капацитета и риска от потреблението на ИИ от мениджъри и чиновници.
Що се касае до рисковете, внедряването на високорискови системи ще изисква тяхното ръководство, което е доста характерно познание и умеене. Тук идва ролята на компании като Ai advy, посредством която оказваме помощ на МСП да внедряват високорискови системи в бизнеса си в сходство с регулаторните условия на Европейски Съюз.
Надбягваме ли се с времето, или сме „ в час “ с напредъка?
Към днешна дата се надбягваме с времето. Европейският съюз доста изостава в конкуренцията, обвързвана с ИИ. Забави се в регулаторен проект и се наложи всяка една от държавите-членки да регламентира или предизвиква ИИ без значение от другите. Като първенци се обрисуваха Германия, Франция, Испания и Италия. Така или другояче, с цел да напредне Европейски Съюз във връзка с ИИ, е нужна регулация, заради неконсистентността на Съюза. Това ще бъде огромна крачка както за бизнеса в Европа, по този начин и в международната конкуренция.
Какво следва за ИИ в Европа?
Моята прогноза е, че идващите 20 години ще бъдат точно ерата на ИИ в Европа. Броят на фирмите и процесите, в които се употребяват високорискови системи ще нараства с доста по-бързи темпове. Бизнесът ще развие просвета за внедряване на ИИ в сходство с нормативната уредба.
В световен проект Европа ще резервира времевия лаг от изоставането си, който към този момент няма по какъв начин да бъде обезщетен, само че се надявам, че той няма да бъде продължен. За Европейски Съюз, който формиран от разнообразни по икономическо развиване страни, напредването ще става доста по-бавно, спрямо водачите - Китай и Съединени американски щати.
Текстът е част от бр. 117 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ