Зам.-министър Петрова участва в дискусия по мерките за насърчаване на водородните технологии в България
Развитието на водородните технологии и опциите за финансирането им съгласно Плана за възобновяване и резистентност на България показа на конгрес в София зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова.
Сред участниците в дискусионната среща „Бъдещето на водорода в България“ бяха еврокомисарят за нововъведения, научни проучвания, просвета и обучение Мария Габриел, министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, министърът на образованието и науката Николай Денков и други
Акцент в разискването бе мястото на водорода като значим фактор за декарбонизация, енергийна сигурност и самостоятелност на доставките. Той е освен екоалтернатива на нефта и природния газ, само че и улеснява консолидираното на възобновимите енергийни източници в електроенергийната система. Освен това е измежду дребното благоприятни условия за запазване на електрическа сила. Чрез него се обезпечават съответни условия за декарбонизация на основни браншове, в които е мъчно да се понижат излъчванията на СО2.
Планът за възобновяване и резистентност на България обръща особено внимание върху промяната и тласъците за произвеждане на чиста сила, стана ясно от думите на зам.-министър Петрова. Схемата за подкрепяне на пилотни планове за произвеждане на зелен водород и биогаз планува разпределяне на 68,5 млн. лева по Механизма за възобновяване и резистентност. Интензитетът на капиталовата помощ ще е от 45% до 65% според от типа на предприятието (микро-, малко, приблизително или голямо), само че няма да надвишава 15 млн. евро за всяко от тях. В вероятност предстоящите резултати възлизат на минимум 55 MW конфигурирани мощности за произвеждане на зелен водород.
Тази политика включва създаване на национална пътна карта за разрастване капацитета на водородните технологии, в това число за зелен водород, и на механизмите за произвеждане и доставка на това гориво. Ще се предложат и промени в нормативната рамка в тази посока.
Ще бъдат опростени процедурите за лицензиране и издаване на разрешителни за ВЕИ (слънчеви и вятърни мощности), в това число и уреди за предпазване на сила. Ще се подсигурява също къс административен отговор и по-къси периоди за присъединение на тези съоръжения към мрежата. Ще бъде опростена процедурата за възобновими енергийни системи за лична приложимост до 1 MW (примерно покривни фотоволтаици за семейства и дребни и междинни предприятия), с изключение на от процедурата техническото утвърждение от оператора на разпределителната мрежа и поетапно се отстрани задължението за обявление на данък. В резултат се възнамерява 3,5 GW нови ВЕИ мощности (вятърни и слънчеви) да бъдат въведени в употреба и свързани към мрежата до 30 юни 2026 г.
Сред участниците в дискусионната среща „Бъдещето на водорода в България“ бяха еврокомисарят за нововъведения, научни проучвания, просвета и обучение Мария Габриел, министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, министърът на образованието и науката Николай Денков и други
Акцент в разискването бе мястото на водорода като значим фактор за декарбонизация, енергийна сигурност и самостоятелност на доставките. Той е освен екоалтернатива на нефта и природния газ, само че и улеснява консолидираното на възобновимите енергийни източници в електроенергийната система. Освен това е измежду дребното благоприятни условия за запазване на електрическа сила. Чрез него се обезпечават съответни условия за декарбонизация на основни браншове, в които е мъчно да се понижат излъчванията на СО2.
Планът за възобновяване и резистентност на България обръща особено внимание върху промяната и тласъците за произвеждане на чиста сила, стана ясно от думите на зам.-министър Петрова. Схемата за подкрепяне на пилотни планове за произвеждане на зелен водород и биогаз планува разпределяне на 68,5 млн. лева по Механизма за възобновяване и резистентност. Интензитетът на капиталовата помощ ще е от 45% до 65% според от типа на предприятието (микро-, малко, приблизително или голямо), само че няма да надвишава 15 млн. евро за всяко от тях. В вероятност предстоящите резултати възлизат на минимум 55 MW конфигурирани мощности за произвеждане на зелен водород.
Тази политика включва създаване на национална пътна карта за разрастване капацитета на водородните технологии, в това число за зелен водород, и на механизмите за произвеждане и доставка на това гориво. Ще се предложат и промени в нормативната рамка в тази посока.
Ще бъдат опростени процедурите за лицензиране и издаване на разрешителни за ВЕИ (слънчеви и вятърни мощности), в това число и уреди за предпазване на сила. Ще се подсигурява също къс административен отговор и по-къси периоди за присъединение на тези съоръжения към мрежата. Ще бъде опростена процедурата за възобновими енергийни системи за лична приложимост до 1 MW (примерно покривни фотоволтаици за семейства и дребни и междинни предприятия), с изключение на от процедурата техническото утвърждение от оператора на разпределителната мрежа и поетапно се отстрани задължението за обявление на данък. В резултат се възнамерява 3,5 GW нови ВЕИ мощности (вятърни и слънчеви) да бъдат въведени в употреба и свързани към мрежата до 30 юни 2026 г.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ