Всички на психиатър!
Развитието на технологиите и достъпът до информацията благодарение на обществените мрежи разрешиха да станат очевидни случаите на принуждение и неприемливо отношение от страна на възпитатели и педагози в ясли, детски градини и учебни заведения.
Напрежението се повишава елементарно, когато става въпрос за принуждение над дете, а споделените фрагменти провокират същата тази експанзия против която се борим, само че пораждат и нелепи хрумвания от страна на управляващите. Една от тях е, че шефовете на учебните заведения ще могат да изпращат на психиатричен обзор даден преподавател по тяхна преценка, което повдига въпроса по кое време шефовете станаха и експерти по психиатрия, с цел да дефинират с акуратност " момента ". Ето какво гласи НАРЕДБА № 4 от 24 октомври 2016 година за установяване болесттите и отклоненията, които заплашват живота и здравето на децата и учениците:
Длъжност на педагогичен експерт не може да се заема от лице, страдащо от заболяване и/или отклоняване, което заплашва живота и здравето на децата и учениците, както следва:
1. Шизофренно разстройство: изходно положение (шизофренен дефект), резидуална шизофрения, шизофренна смяна на личността, непрестанно протичаща шизофрения;
2. Разстройства на настроението (афективни разстройства): чести тежки епизоди с психотични признаци, алтернантно и хронично протичане;
3. Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на приложимост на психоактивни субстанции (злоупотреба с алкохол и психоактивни субстанции с следващи когнитивни и личностови промени);
4. Епилепсия – чести припадъци и смяна на личността;
5. Персистиращи налудни разстройства, свързани с личностова и поведенческа промяна;
6. Психични разстройства на личността и държанието, дължащи се на мозъчно заболяване;
7. Разстройства на половото увлечение – педофилия;
8. Органични психологични разстройства – деменция при заболяването на Алцхаймер, съдова деменция, други деменции;
Очаква се да бъдат подхванати промени в Наредбата, само че даже това да се случи излиза наяве, че в самият Закон е заложено да има такава разпоредба. Д-р Цветеслава Гълъбова разяснява пред bTV, че „ замирисва на сталинизъм “ и напълно резонно попита какво вършим с експанзията от страна на ученика?
Аз запитвам какво вършим с експанзията и ситуацията вътре в фамилията. Много от родителите размахват пръст, забравяйки един доста елементарен факт - процесът е двустранен.
Напълно разумно на настояванията от страна на родителите за камери в учебните заведения и психотестове за учителите може да бъде изтънчено същото и за мястото, където детето получава първичното си образование и уроци за реакция към света и близките – домът. А за какво не и психотестове за родители!
Хората са склонни да разясняват развълнувано, да издават присъди и да дават диагнози на тези, които са надалеч от тях. Но в случай че стане въпрос за техен непосредствен или за самите тях, реакцията им евентуално няма да бъде нито толкоз бърза, нито безапелационна. Всеки може да се сети за най-малко 1-2 случая на фамилии, в които е имало нередности, само че си мълчи, тъй като това " си е тяхна работа ". Тази " работа " обаче след това отива на градина, учебно заведение, контактува с хора.
Освен с манталитета на лелките в яслите и градините (от които и днешните родители са възпитавани), би трябвало да се борим и с този вкъщи. Нашето дете в никакъв случай не е почнало първо, всички ние сме примерни родители, в никакъв случай не покачваме звук, камо ли да крещим, не удряме пестник, единствено и само възпитаваме детето си вярно, а след това то попада в лапите на нападателните възпитателки, учители или съученици.
Докато не проумеем свързаността на процеса обучение, започващ от вкъщи, продължаващ в градината, учебното заведение, обществото, никакви камери и проби няма да подобрят ситуацията. Крайно време е да се изкара на напред във времето фокусът върху това, че същинската работа по възпитанието стартира от вътрешната страна на открито, а вярното отношение към казуса доста постоянно може да го реши по най-хубавия метод. Психотестовете и камерите сигурно не са този метод, а просто лов на вещици.
Автор: Евгения Гигова
Напрежението се повишава елементарно, когато става въпрос за принуждение над дете, а споделените фрагменти провокират същата тази експанзия против която се борим, само че пораждат и нелепи хрумвания от страна на управляващите. Една от тях е, че шефовете на учебните заведения ще могат да изпращат на психиатричен обзор даден преподавател по тяхна преценка, което повдига въпроса по кое време шефовете станаха и експерти по психиатрия, с цел да дефинират с акуратност " момента ". Ето какво гласи НАРЕДБА № 4 от 24 октомври 2016 година за установяване болесттите и отклоненията, които заплашват живота и здравето на децата и учениците:
Длъжност на педагогичен експерт не може да се заема от лице, страдащо от заболяване и/или отклоняване, което заплашва живота и здравето на децата и учениците, както следва:
1. Шизофренно разстройство: изходно положение (шизофренен дефект), резидуална шизофрения, шизофренна смяна на личността, непрестанно протичаща шизофрения;
2. Разстройства на настроението (афективни разстройства): чести тежки епизоди с психотични признаци, алтернантно и хронично протичане;
3. Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на приложимост на психоактивни субстанции (злоупотреба с алкохол и психоактивни субстанции с следващи когнитивни и личностови промени);
4. Епилепсия – чести припадъци и смяна на личността;
5. Персистиращи налудни разстройства, свързани с личностова и поведенческа промяна;
6. Психични разстройства на личността и държанието, дължащи се на мозъчно заболяване;
7. Разстройства на половото увлечение – педофилия;
8. Органични психологични разстройства – деменция при заболяването на Алцхаймер, съдова деменция, други деменции;
Очаква се да бъдат подхванати промени в Наредбата, само че даже това да се случи излиза наяве, че в самият Закон е заложено да има такава разпоредба. Д-р Цветеслава Гълъбова разяснява пред bTV, че „ замирисва на сталинизъм “ и напълно резонно попита какво вършим с експанзията от страна на ученика?
Аз запитвам какво вършим с експанзията и ситуацията вътре в фамилията. Много от родителите размахват пръст, забравяйки един доста елементарен факт - процесът е двустранен.
Напълно разумно на настояванията от страна на родителите за камери в учебните заведения и психотестове за учителите може да бъде изтънчено същото и за мястото, където детето получава първичното си образование и уроци за реакция към света и близките – домът. А за какво не и психотестове за родители!
Хората са склонни да разясняват развълнувано, да издават присъди и да дават диагнози на тези, които са надалеч от тях. Но в случай че стане въпрос за техен непосредствен или за самите тях, реакцията им евентуално няма да бъде нито толкоз бърза, нито безапелационна. Всеки може да се сети за най-малко 1-2 случая на фамилии, в които е имало нередности, само че си мълчи, тъй като това " си е тяхна работа ". Тази " работа " обаче след това отива на градина, учебно заведение, контактува с хора.
Освен с манталитета на лелките в яслите и градините (от които и днешните родители са възпитавани), би трябвало да се борим и с този вкъщи. Нашето дете в никакъв случай не е почнало първо, всички ние сме примерни родители, в никакъв случай не покачваме звук, камо ли да крещим, не удряме пестник, единствено и само възпитаваме детето си вярно, а след това то попада в лапите на нападателните възпитателки, учители или съученици.
Докато не проумеем свързаността на процеса обучение, започващ от вкъщи, продължаващ в градината, учебното заведение, обществото, никакви камери и проби няма да подобрят ситуацията. Крайно време е да се изкара на напред във времето фокусът върху това, че същинската работа по възпитанието стартира от вътрешната страна на открито, а вярното отношение към казуса доста постоянно може да го реши по най-хубавия метод. Психотестовете и камерите сигурно не са този метод, а просто лов на вещици.
Автор: Евгения Гигова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ