Разследването на фаталния инцидент във Вила Роза“ е също толкова

Разследването на съдбовния случай във „ Вила „ Роза “ е също толкоз загадъчно, колкото и самият случай, който и до през днешния ден е с щемпел „ нера­зрешено закононарушение “ . Всички оперативни разработки и документи по делото са защитавани в строга загадка. Архивите са разкрити едвам през 2007 година, само че даже тога­ва информацията остава нищожна и непълна. Светлина по случая хвърля видеомате­риал, документиращ първичния оглед на местопрестъ­плението.

През 1985 година полицията се натъква на тайнствени убийства в самотна хижа в Стара планина , нарече­на вила „ Роза “. В хода на издирванията изплува името Ва­сил Кирилов, който мистериозно изчезва, а приятелката му и хижарите са открити мъртви.

Историята за Вила “Роза ”

Никола Ива­нов е пенсиониран чиновник на Министерство на вътрешните работи, който е бил основен следовател по делото „ Вила „ Роза “ от 1985 до 1991 година По отношение на случая той каз­ва: „ Вила „ Роза “ е ахилесова­та пета на моята кариера. Преди конфликта ми с послед­ствията от съдбовната нощ през 1985-а, думата „ необяс­ним “ не присъстваше в речни­ка ми. “

В живота на Васил има забавна преживелица. Като дете изпа­да в тежка сърдечна рецесия. Ле­карите не могат да открият аргументите и през 1970 година татко му го води при Ванга . Тя споделя: “ Белязан е синът ти. След 15 години не го пускай до розата при Белия дъртак. Послушай ме или ще си го приберат. “ Предсказанието се коства не­ясно за бащата и той скоро го не помни. След завръщането вкъщи момчето оздравява.

Легендата

Съществува легенда, която споделя за трима братя – пътуващи търговци на кожи, които били застигнати от мощна снежна стихия на въпросното място( Белия старец).През нощта на най-малкия брат му се присънил висок мъж с глава на куче и блестящ медальон на гърдите си, който го по­молил за две вълчи кожи, с кои­то да се стопли през нощта. Малкият брат видял възмож­ност за добра договорка и изискал в подмяна медальона. На сутрин­та разкрил братята си заклани и одрани, а личните му ръце били оцапани в кръв. На гърди­те му висял медальонът на съ­ществото. Оттогава дребният брат скитал из местността до дълбока напреднала възраст, търсейки съ­ществото от съня си. Искал да му върне медальона, с цел да може братята му още веднъж да са с него . Умрял доста остарял, а на място­то, където умрял, израснал висок и строен дъб , който самотно стърчи в гъстата боро­ва гора. Според поверията вся­ка нощ тъкмо в три часа могат да се чуят обезверените крясъци на дребния брат, който продължа­ва да чака странното създание.

„ Белия Старец “ е околност в Еленския балкан обхващаща територия от няколко десетки декара. Наречена е по този начин поради единствения дъб в този район.