In Memoriam: Понякога животът не винаги е вълшебен дори за вълшебните стрелци
Разправят, че когато напролет на 1989 година Христо Стоичков смълча футболния храм „ Камп Ноу ” с прелестен прехвърлящ удар отвън обсега на вратаря Субисарета треньорът на " Барса " Йохан Кройф споделил на пейката на собствен асистент: " Ето индивида, който ми би трябвало ”. След време популярният футболен талант в последна сметка получи подаръка си, тъй като Горбачов отключи „ златната решетка ”, с която комунистическата система държеше своите жители.
Днес добре пропуснат факт е, че съвсем две десетилетия по-рано различен българин вкара два гола във вратата на каталунци на техния стадион и вероятността след време да играе един до друг с летящия холандец в „ Барселона ” не бе никаква фантазия. В коледен мач през 1970 година на „ Камп Ноу ” ЦСКА победи домакините с 4:1, а две от попаденията бяха дело на вълшебния стрелец Петър Жеков – голмайстор, какъвто България не е имала преди него, няма и в този момент, а и надали ще има отсега нататък, написа футболният историк и статистик Любомир Серафимов.
Последваха още две влиятелни победи на ЦСКА над " Барса ", които в днешно време биха звучали като ненаучна фантастика – 2:1 на финала на летния шампионат в Палма де Майорка през 1971 година и 2:0 година по-късно. Треньор на каталунците тогава бе друго холандско величие – Ринус Микелс, бащата на тоталния футбол.
В архива на „ аления ” клуб го има черно на бяло – публично писмо от тогавашния президент на " Барса " с молба да стартират договаряния за пазаруването на Жеков. Времената обаче бяха други и Горбачов го нямаше дори...
Никой не е оракул в своята (футболна) татковина, в случай че не се споделя Георги Аспарухов – облик, в който по необикновен метод се смесват истина и мит, доукрасен с ореола на трагичната му крах. За Жеков говореха, че няма техника. Да, топката се удряше в някоя част на тялото му и попадаше в мрежата на противника. Казваха, че е неподвижен и чака на „ гюме ”. Като Бербатов, и той знаеше по кое време да не тича напразно по игрището.
Брояха наднормените му килограми, изпушените от него кутии „ Златна Арда ”. И в действителност той в никакъв случай не е бил режимлия. Самият той признава, че до момента в който е състезател на " Берое ", пали цигари даже в почивката сред двете полувремена на мач. Никога обаче не е градил имидж на неприятно момче на футбола ни и се опази от забъркването в шумни кавги, сходни на неблагополучията със закона на Иван Колев и попадането в следствения арест на Иван Вуцов поради Нивалиновата спекулация и на Чико Дерменджиев поради черната каса в Шумен. Беше простодушен и на хапливите намеци отговаряше с голове, доста голове, цялостен проливен дъжд от голове...
„ Сини ” адепти му измислиха обидния прякор Каруцата. Което не му пречеше да цялостни с голове „ каручката ” на " Левски " като никой различен преди и по-късно – цели 23 пъти (12 с фланелката на " Берое " и 11 с екипа на ЦСКА). Не беше член на Централен комитет на тогавашното спортно министерство БСФС като Гунди и не минаваше за любим на спортните публицисти през 60-те години на предишния век. Дори когато беше вкарал хеттрик, във вестниците за него имаше дежурното „ Да, но... ” Просто България бе дребна за двама централни нападатели от огромен диаметър, каквито бяха Аспарухов и Жеков, а синьо-червеното противоборство по всякакъв начин се стремеше да ги сблъска.
Нормално момчето от хасковското село Книжовник остана в сянката на Аспарухов, трансфорат във витрина на социалистическия ни спорт. Вкара 25, съгласно други източници 27 гола за националния ни отбор във време, в което основната роля в него бе отредена за всеобщия любим Гунди, който гибелта спря на 19 попадения за България. На терена през 60-те години с герба на страната ни излизаше единствено една деветка, другата, „ алената ”, по предписание бе на пейката или в краен случай се подвизаваше като дясно крило.
Въпреки това Жеков бе незаменима част от най-големите триумфи на българския футбол по това време. Игра в популярния мач във Флоренция против Белгия, сетне с 4 гола стана голмайстор на най-силната ни акция за европейско състезание през 1968 година, когато стигнахме до епични четвъртфинални конфликти с Италия (естествено разписа се и против „ скуадрата ”). И бе първият (и единствен) капитан на български тим, играл на край на огромен шампионат – олимпиадата в Мексико през 1968 година Тогава също бе стрелец номер едно в отбора ни с 4 попадения.
Гунди бе грациозен във всяко едно свое придвижване, а във въздуха феноменално използваше своя висок отскок и еластичност. Жеков също вкарваше доста с глава, само че по собствен самобитен метод – постоянно удряше топката някак нескопосано - с теме, с цел да й придаде невероятна парабола и тя да отиде тъкмо в незащитения ъгъл.
Ако имаше нещо, с което Жеката да превъзхожда център-нападателя от фантазиите на треньора на " Милан " Нерео Роко, това несъмнено бяха реализаторските умения и осъществяванията на директни свободни удари. Стана 6 пъти голмайстор на шампионата ни, първи мина „ свръхзвуковата ” преграда от 30 гола в границите на един сезон в А група, освен това с екипа на провинциалния " Берое ", а не с фрашкания със звезди отбор на ЦСКА и в последна сметка докара българския връх до невъобразимите през днешния ден 253 гола. Никога не стреляше със затворени очи, следеше непрекъснато позицията на вратаря и пращаше топката надалеч от него със силата, нужна на изстрела, с цел да бъде неспасяем. Тогава в международният футбол имаше единствено един негов аналог на голов „ непукизъм ” – Герд Мюлер.
По това време, като се ходеше на мач на „ Армията ” и другите български игрища, на които играеше ЦСКА, се задаваше въпросът не с какъв брой ще бият „ алените ”, а какъв брой гола ще вкара Жеков. Тъй като хеттрикът за него бе всекидневно достижение, публиката съобразително измисли термина „ жектрик ”.
Фауловете пък ги биеше виртуозно с „ падащ лист ”, като придаваше на топката по едно и също време два фалца и тя тупваше в мрежата на следващия изумен вратар. Така през 1972 година вкара и във вратата на европейския първенец " Аякс " с Кройф в състава му. Притежаваше топовен шут отдалеко, само че и умееше като хитра лисица да се пласира в пренаселените пространства на наказателното поле. Имаше и други фирмени голове – с вдишване на топката с гърди, извръщане и неспасяемо воле.
Техниката на удара му бе доведена до съвършенство, когато доморасли експерти го караха да смъква килограми, шутът му губеше от своята компактност и акуратност. Не се поддаваше на префасониране, бе подобен, какъвто е, и не влизаше в ничии непознати футболни обувки. Същевременно бе същински повсеместен – стартира футболния си път в " Димитровград " като централен бранител и даже вратар, след това при дебюта си в А група го изтеглиха в халфовата линия, а заигра на предни позиции малко по насила – когато " Берое " нямаше „ деветка ”.
Двамата с Гунди разделиха по собствен несравним метод две от годините в българското съществуване. На Аспарухов футболният Бог отреди 1965 година, а на Жеков – 1968 година, когато записва неповторимо достижение – 84 гола (40 за състезание, 7 за Купата на Съветската войска, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния отбор и 24 в неофициални срещи на България, " Берое " и ЦСКА). И всичко това единствено в границите на 365 дни. Това не го е правил и Ромарио...
Европа обаче го призна година по-късно, когато взе „ Златната обувка ” с 36 гола в шампионата ни. През 1965 година Гунди бе вдигнат до небесата – справедливо стана футболист и състезател номер едно на България, през 1968-ма публицистите не помниха в анкетните си карти името на Жеков. Може би, с цел да не затъмнява нечий различен ореол. Фактите са си обстоятелства – даже Кривия стана футболист на годината у нас, Жеката обаче – в никакъв случай. Макар че приключи 1969 година като девети в класацията за „ Златната топка ” на „ Франс футбол ”.
Парадоксално, макар напъните да ги сблъскат, Гунди и Жеков в никакъв случай не са били в неприятни връзки, даже в противен случай – Жеката предсказва популярния гол на Гунди на „ Уембли ”. „ Да не ми е името Петър, в случай че на следващия ден не вкараш ”, били думите му към Гунди в навечерието на мача с Англия. „ Да, няма да минем центъра ”, дала отговор синята икона.
След дуела обаче първи тича към нормалната си запаса: „ Браво бе, по какъв начин позна ”. „ Ами, познал, просто те видях, че си оклюмал, и взех решение да ти подвигна самочувствието ”, отвръща новоизпеченият оракул. Големите персони в никакъв случай не са имали потребността да ненавиждат, а завистта е присъща на посредствените.
„ Пазете Гунди до последните секунди ”, предаваше от уста на уста запалянковският фолклор от това време. Това обаче бе и специалитетът на Бат Петьо, който постоянно е бил „ перде ” и се е отличавал с желязна душeвност на терена. През пролетта на 1969 година вкара надвит гол във финала за купата с " Левски " тъкмо когато по радиоуредбата на стадиона обявяваха, че регламентът планува преиграване на другия ден. Фирменият гол на Гунди може да е на „ Уембли ”, а във визитката на Жеков вечно е записан оня немислим снаряд от 40 метра във вратата на Стефан Стайков за успеха на „ армейците ” с 2:1 във безконечното дерби на 24 март 1973 година – и отново в добавеното време на дуела. Самият той обаче най-вече цени гола си за тима на света в прощалния мач на Лев Яшин.
Оттук стартира територията на фрази с „ в случай че ”, които обаче нямат огромна стойност във футбола, където се броят купите и...головете. Ако в най-силните си сезони в евротурнирите ЦСКА разполагаше с Жеков, може би и български отбор щеше да прегръща КЕШ по сходство на " Цървена звезда " и " Стяуа ". В полуфиналните дуели в " Интер " през 1967 година на „ армейците ” липсваше тъкмо изявения изпълнител – в това време Жеков се скъсваше да вкарва за Берое и пристигна на „ Армията ” година по-късно. Скоро след детронирането на еврошампиона " Аякс " на 7 ноември 1973 година Жеката се контузи тежко и пропусна конфликтите с " Байерн " на крачка от финала.
България по този начин и не съумя до дъно да разбере, че е национално благосъстояние да имаш двама централни нападатели от висока класа в един и същи миг и е симптом на слаба просветеност да ги противопоставяш. Зловещата злополука на Витиня ни лиши Гунди на 28-годишна възраст, скудоумци „ пенсионираха ” Жеката прекомерно млад, едвам на 30 години, през 1974 година, тъкмо откакто се възвърне от тежка контузия на ахилеса.
Бенефисът му пък изобщо не наподобяваше помпозния сетен мач на Христо Бонев години по-късно – цветя край тъчлинията, знаменце на ЦСКА и приветствен адрес от тогавашния министър на защитата Добри Джуров. При това преди мач с " Черно море ", който стартира в...10 часа сутринта. Сякаш изпращаха следващия минувач във футбола ни, а не родния Герд Мюлер.
Ако това не се беше случило, сигурно би подгонил хилядата гола на Пеле. Оттам насетне Бат Петьо сънуваше невкараните си голове, а меракът му да опъва мрежите не го напусна и на 52-годишна възраст, когато вкара три попадения за " Берое " във В група. Не му провървя изключително и като треньор, макар че съобщи виртуозните си осъществявания на директни свободи удари на Пламен Гетов и Христо Стоичков. И с цел да е приказката напълно тъжна – продаде „ Златната обувка ” и другите две оценки на „ Франс футбол ” от бронз за 20 хиляди марки, с цел да заплати задълженията си за парно и памперсите на внучката. Всъщност още до момента в който Жеков бе в разцвета на силите си, България всекидневно продаваше на дребно своята първа, достоверна „ Златна обувка ”. Животът не постоянно е магически даже за вълшебните стрелци...
Те бяха " светата троица " в европейския футбол в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век - Петър Жеков, Еузебио и Герд Мюлер, които превръщаха всичко, до което се допрян, в голове. През 2014 година сърцето на черната перла от Мозамбик спря да бие. Шест години по-късно немският " бомбардир " загуби дългата си борба с деменцията. Последен от тях си отиде Бате Петьо, умрял в съня си. Страницата е затворена...
Днес добре пропуснат факт е, че съвсем две десетилетия по-рано различен българин вкара два гола във вратата на каталунци на техния стадион и вероятността след време да играе един до друг с летящия холандец в „ Барселона ” не бе никаква фантазия. В коледен мач през 1970 година на „ Камп Ноу ” ЦСКА победи домакините с 4:1, а две от попаденията бяха дело на вълшебния стрелец Петър Жеков – голмайстор, какъвто България не е имала преди него, няма и в този момент, а и надали ще има отсега нататък, написа футболният историк и статистик Любомир Серафимов.
Последваха още две влиятелни победи на ЦСКА над " Барса ", които в днешно време биха звучали като ненаучна фантастика – 2:1 на финала на летния шампионат в Палма де Майорка през 1971 година и 2:0 година по-късно. Треньор на каталунците тогава бе друго холандско величие – Ринус Микелс, бащата на тоталния футбол.
В архива на „ аления ” клуб го има черно на бяло – публично писмо от тогавашния президент на " Барса " с молба да стартират договаряния за пазаруването на Жеков. Времената обаче бяха други и Горбачов го нямаше дори...
Никой не е оракул в своята (футболна) татковина, в случай че не се споделя Георги Аспарухов – облик, в който по необикновен метод се смесват истина и мит, доукрасен с ореола на трагичната му крах. За Жеков говореха, че няма техника. Да, топката се удряше в някоя част на тялото му и попадаше в мрежата на противника. Казваха, че е неподвижен и чака на „ гюме ”. Като Бербатов, и той знаеше по кое време да не тича напразно по игрището.
Брояха наднормените му килограми, изпушените от него кутии „ Златна Арда ”. И в действителност той в никакъв случай не е бил режимлия. Самият той признава, че до момента в който е състезател на " Берое ", пали цигари даже в почивката сред двете полувремена на мач. Никога обаче не е градил имидж на неприятно момче на футбола ни и се опази от забъркването в шумни кавги, сходни на неблагополучията със закона на Иван Колев и попадането в следствения арест на Иван Вуцов поради Нивалиновата спекулация и на Чико Дерменджиев поради черната каса в Шумен. Беше простодушен и на хапливите намеци отговаряше с голове, доста голове, цялостен проливен дъжд от голове...
„ Сини ” адепти му измислиха обидния прякор Каруцата. Което не му пречеше да цялостни с голове „ каручката ” на " Левски " като никой различен преди и по-късно – цели 23 пъти (12 с фланелката на " Берое " и 11 с екипа на ЦСКА). Не беше член на Централен комитет на тогавашното спортно министерство БСФС като Гунди и не минаваше за любим на спортните публицисти през 60-те години на предишния век. Дори когато беше вкарал хеттрик, във вестниците за него имаше дежурното „ Да, но... ” Просто България бе дребна за двама централни нападатели от огромен диаметър, каквито бяха Аспарухов и Жеков, а синьо-червеното противоборство по всякакъв начин се стремеше да ги сблъска.
Нормално момчето от хасковското село Книжовник остана в сянката на Аспарухов, трансфорат във витрина на социалистическия ни спорт. Вкара 25, съгласно други източници 27 гола за националния ни отбор във време, в което основната роля в него бе отредена за всеобщия любим Гунди, който гибелта спря на 19 попадения за България. На терена през 60-те години с герба на страната ни излизаше единствено една деветка, другата, „ алената ”, по предписание бе на пейката или в краен случай се подвизаваше като дясно крило.
Въпреки това Жеков бе незаменима част от най-големите триумфи на българския футбол по това време. Игра в популярния мач във Флоренция против Белгия, сетне с 4 гола стана голмайстор на най-силната ни акция за европейско състезание през 1968 година, когато стигнахме до епични четвъртфинални конфликти с Италия (естествено разписа се и против „ скуадрата ”). И бе първият (и единствен) капитан на български тим, играл на край на огромен шампионат – олимпиадата в Мексико през 1968 година Тогава също бе стрелец номер едно в отбора ни с 4 попадения.
Гунди бе грациозен във всяко едно свое придвижване, а във въздуха феноменално използваше своя висок отскок и еластичност. Жеков също вкарваше доста с глава, само че по собствен самобитен метод – постоянно удряше топката някак нескопосано - с теме, с цел да й придаде невероятна парабола и тя да отиде тъкмо в незащитения ъгъл.
Ако имаше нещо, с което Жеката да превъзхожда център-нападателя от фантазиите на треньора на " Милан " Нерео Роко, това несъмнено бяха реализаторските умения и осъществяванията на директни свободни удари. Стана 6 пъти голмайстор на шампионата ни, първи мина „ свръхзвуковата ” преграда от 30 гола в границите на един сезон в А група, освен това с екипа на провинциалния " Берое ", а не с фрашкания със звезди отбор на ЦСКА и в последна сметка докара българския връх до невъобразимите през днешния ден 253 гола. Никога не стреляше със затворени очи, следеше непрекъснато позицията на вратаря и пращаше топката надалеч от него със силата, нужна на изстрела, с цел да бъде неспасяем. Тогава в международният футбол имаше единствено един негов аналог на голов „ непукизъм ” – Герд Мюлер.
По това време, като се ходеше на мач на „ Армията ” и другите български игрища, на които играеше ЦСКА, се задаваше въпросът не с какъв брой ще бият „ алените ”, а какъв брой гола ще вкара Жеков. Тъй като хеттрикът за него бе всекидневно достижение, публиката съобразително измисли термина „ жектрик ”.
Фауловете пък ги биеше виртуозно с „ падащ лист ”, като придаваше на топката по едно и също време два фалца и тя тупваше в мрежата на следващия изумен вратар. Така през 1972 година вкара и във вратата на европейския първенец " Аякс " с Кройф в състава му. Притежаваше топовен шут отдалеко, само че и умееше като хитра лисица да се пласира в пренаселените пространства на наказателното поле. Имаше и други фирмени голове – с вдишване на топката с гърди, извръщане и неспасяемо воле.
Техниката на удара му бе доведена до съвършенство, когато доморасли експерти го караха да смъква килограми, шутът му губеше от своята компактност и акуратност. Не се поддаваше на префасониране, бе подобен, какъвто е, и не влизаше в ничии непознати футболни обувки. Същевременно бе същински повсеместен – стартира футболния си път в " Димитровград " като централен бранител и даже вратар, след това при дебюта си в А група го изтеглиха в халфовата линия, а заигра на предни позиции малко по насила – когато " Берое " нямаше „ деветка ”.
Двамата с Гунди разделиха по собствен несравним метод две от годините в българското съществуване. На Аспарухов футболният Бог отреди 1965 година, а на Жеков – 1968 година, когато записва неповторимо достижение – 84 гола (40 за състезание, 7 за Купата на Съветската войска, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния отбор и 24 в неофициални срещи на България, " Берое " и ЦСКА). И всичко това единствено в границите на 365 дни. Това не го е правил и Ромарио...
Европа обаче го призна година по-късно, когато взе „ Златната обувка ” с 36 гола в шампионата ни. През 1965 година Гунди бе вдигнат до небесата – справедливо стана футболист и състезател номер едно на България, през 1968-ма публицистите не помниха в анкетните си карти името на Жеков. Може би, с цел да не затъмнява нечий различен ореол. Фактите са си обстоятелства – даже Кривия стана футболист на годината у нас, Жеката обаче – в никакъв случай. Макар че приключи 1969 година като девети в класацията за „ Златната топка ” на „ Франс футбол ”.
Парадоксално, макар напъните да ги сблъскат, Гунди и Жеков в никакъв случай не са били в неприятни връзки, даже в противен случай – Жеката предсказва популярния гол на Гунди на „ Уембли ”. „ Да не ми е името Петър, в случай че на следващия ден не вкараш ”, били думите му към Гунди в навечерието на мача с Англия. „ Да, няма да минем центъра ”, дала отговор синята икона.
След дуела обаче първи тича към нормалната си запаса: „ Браво бе, по какъв начин позна ”. „ Ами, познал, просто те видях, че си оклюмал, и взех решение да ти подвигна самочувствието ”, отвръща новоизпеченият оракул. Големите персони в никакъв случай не са имали потребността да ненавиждат, а завистта е присъща на посредствените.
„ Пазете Гунди до последните секунди ”, предаваше от уста на уста запалянковският фолклор от това време. Това обаче бе и специалитетът на Бат Петьо, който постоянно е бил „ перде ” и се е отличавал с желязна душeвност на терена. През пролетта на 1969 година вкара надвит гол във финала за купата с " Левски " тъкмо когато по радиоуредбата на стадиона обявяваха, че регламентът планува преиграване на другия ден. Фирменият гол на Гунди може да е на „ Уембли ”, а във визитката на Жеков вечно е записан оня немислим снаряд от 40 метра във вратата на Стефан Стайков за успеха на „ армейците ” с 2:1 във безконечното дерби на 24 март 1973 година – и отново в добавеното време на дуела. Самият той обаче най-вече цени гола си за тима на света в прощалния мач на Лев Яшин.
Оттук стартира територията на фрази с „ в случай че ”, които обаче нямат огромна стойност във футбола, където се броят купите и...головете. Ако в най-силните си сезони в евротурнирите ЦСКА разполагаше с Жеков, може би и български отбор щеше да прегръща КЕШ по сходство на " Цървена звезда " и " Стяуа ". В полуфиналните дуели в " Интер " през 1967 година на „ армейците ” липсваше тъкмо изявения изпълнител – в това време Жеков се скъсваше да вкарва за Берое и пристигна на „ Армията ” година по-късно. Скоро след детронирането на еврошампиона " Аякс " на 7 ноември 1973 година Жеката се контузи тежко и пропусна конфликтите с " Байерн " на крачка от финала.
България по този начин и не съумя до дъно да разбере, че е национално благосъстояние да имаш двама централни нападатели от висока класа в един и същи миг и е симптом на слаба просветеност да ги противопоставяш. Зловещата злополука на Витиня ни лиши Гунди на 28-годишна възраст, скудоумци „ пенсионираха ” Жеката прекомерно млад, едвам на 30 години, през 1974 година, тъкмо откакто се възвърне от тежка контузия на ахилеса.
Бенефисът му пък изобщо не наподобяваше помпозния сетен мач на Христо Бонев години по-късно – цветя край тъчлинията, знаменце на ЦСКА и приветствен адрес от тогавашния министър на защитата Добри Джуров. При това преди мач с " Черно море ", който стартира в...10 часа сутринта. Сякаш изпращаха следващия минувач във футбола ни, а не родния Герд Мюлер.
Ако това не се беше случило, сигурно би подгонил хилядата гола на Пеле. Оттам насетне Бат Петьо сънуваше невкараните си голове, а меракът му да опъва мрежите не го напусна и на 52-годишна възраст, когато вкара три попадения за " Берое " във В група. Не му провървя изключително и като треньор, макар че съобщи виртуозните си осъществявания на директни свободи удари на Пламен Гетов и Христо Стоичков. И с цел да е приказката напълно тъжна – продаде „ Златната обувка ” и другите две оценки на „ Франс футбол ” от бронз за 20 хиляди марки, с цел да заплати задълженията си за парно и памперсите на внучката. Всъщност още до момента в който Жеков бе в разцвета на силите си, България всекидневно продаваше на дребно своята първа, достоверна „ Златна обувка ”. Животът не постоянно е магически даже за вълшебните стрелци...
Те бяха " светата троица " в европейския футбол в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век - Петър Жеков, Еузебио и Герд Мюлер, които превръщаха всичко, до което се допрян, в голове. През 2014 година сърцето на черната перла от Мозамбик спря да бие. Шест години по-късно немският " бомбардир " загуби дългата си борба с деменцията. Последен от тях си отиде Бате Петьо, умрял в съня си. Страницата е затворена...
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ