Разплитането на чорапа около НДК започва в края на 2015

Разплитането на чорапа към НДК стартира в края на 2015 година от Оли Груева, по това време втори изпълнителен шеф на НДК (в интервала ноември 2014 - септември 2015), уволнена от Мирослав Боршош, откакто тя вади на бял свят обстоятелства от неговата управническа активност.

Оли Груева е назначена през ноември 2014 година, няколко дни преди Боршош, за втори изпълнителен шеф на НДК от тогавашния Принципал - Министерство на културата в лицето на министър Вежди Рашидов Вежди Рашидов е български ваятел, министър на културата в кабинета на... към профила, и е избрана за член на Борда.

Какво става по-късно в НДК?

ОЛИ ГРУЕВА споделя пред Епицентър.бг:

Още с идването си в НДК Мирослав Боршош вкара чувството за съмнение и отвращение да работи в екип с който и да е и ни го съобщи право в очите. Разбрахме се аз да давам отговор за нещата, от които разбирам – менажиране на просвета, а той - за по-крупните действия в НДК. Работата някак си потръгна. Първите месеци не сме имали проблеми.
Като ново управление заварихме в НДК наличност от една прилична сума - към 6 млн. лв. по банкови сметки и към 3 млн. лв. в депозити.

Много скоро обаче с присъщия си обсег и великолепие господин Боршош стартира да се хвърля в големи финансово разточителни планове, които не считам, че са неприятни, в противен случай – аз ги одобрявам, само че всичко едновременно не можеше да стане.

Както втори изпълнителен шеф аз бях съотговорна, само че в същото време неинформирана за нищо, тъй като той беше забранил достъп до всякаква информация. От друга страна, аз подписвах електронните заплащания и по този начин добивах визия какви пари излизат от НДК.

Един ден човек от счетоводството загрижено ми сподели уединено, че е обезпокоен, че доста бързо от сметките излизат невероятни суми за заплащания в къс период.

За какво става дума?

Първо.
Проектът „ Квартет “ излезе на страната 450 000 лева, което означаваше, че при една запълняемост на залата и междинни билети от 20 лева трябваше да има най-малко 9 -10 цялостни представления, с цел да се изплати. Но това не се случи. Имаше първо зрелище с предложения и билети – премиера с доста звук, второто бе на пуснати пердета и прикрити първи и втори балкон с рехава посещаемост. Третото и четвъртото зрелище паднаха. А единствено наемът за нужната техниката дневно бе към 50 000 лева За реклама бяха изхарчени към 90 000 лева! Независимо, че представленията падаха, на участниците се изплатиха големи възнаграждения, които надвишаваха цената на процедура по социална поръчка – единствено на режисьора Явор Гърдев бяха изплатени 30 000 лв. хонорар за спектакъла „ Квартет”!

450 000 лева е голяма сума! Това е бюджетът на няколко провинциални театъра. Това беше първото фрапантно нещо, което ме тормози.

Второ.
За образната идея на зала „ Азарян “ се изплати хонорар от 74 000 лева на Н. Тороманов. Още 41 728 лева бяха дадени на Яна Борисова, поканена за живописен началник на театралното звено, само че тя напусна доста бързо и без пояснения.

Трето.
Големи суми се дадоха и на Теди Москов за „ Улицата”, като договорите се изготвяха при цялостна загадка, без разискване с Борда, а самите възнаграждения се определяха еднолично от господин Боршош.
Разходите на „ Улицата “ не бяха толкоз огромни - към 250 000 лева Изиграха се две представления в София и едно в Пловдив, платено от Община Пловдив.

Четвърто
Театралната активност в НДК се извършваше без Дворцът да има статут на спектакъл и без стратегия, съгласувана с Министерството на културата и без шефът да се е явявал на конкурс, както става при избор на шефове на театри. Създаването на нови 5 театъра (театрални пространства): Зала 1, ДНК, спектакъл „ Азарян “, Нов спектакъл и отчасти Зала 3, при съществуване на задоволителен за града брой одобрени театри, обърква и театралите, и феновете и не е належащо, а за момента бе непотребен разход.

Театралните пространства се откриваха единствено за имидж с по една режисура, след което активността им замира. Обявяваха се публични поръчки без обезпечено финансиране, което е нарушаване. Имаше и подписани контракти за основаването на тези нови театри, за които нямаше финансиране към сегашния миг. Пример: техниката в зала „ Азарян “ бе доставена, само че не бе платена. В залата нямаше столове, ремонтът се „ претупа” заради липса на средства и в последна сметка началната амбициозна идея не бе изпълнена. Обществената поръчка за зала „ Азарян “ бе за 1,5 млн. лева и не бе изпълнена. Но хонорарите са изплатени.

Пето
Прословутият клуб „ Перото “, който в действителност е добре завършено пространство, работи на безспорна загуба. В него на щат са назначени 12 души, като единствено разноските им за заплати не могат да се покрият.

Шесто
Изпълнителният шеф Боршош е някогашен притежател на компания за продажба на билети, която е пряк съперник на НДК. В билетния център бе сменена огромна част от личния състав на НДК със чиновници на въпросната компания.

Седмо
Кадрови назначения. За първата година от своето ръководство господин Боршош промени структурата на НДК. От 240 работещи чиновници той ги усили до 400, а фонд „ Работна заплата “ нарастна със 100 000 лв.. Уволни близо 80 души – фрагменти, които познават активността на НДК, и назначи хора с дублиращи функционалности.

Към края на декември 2015 година ПР отделът на НДК наброяваше 8 души, Протоколът - 6, още 4 бяха фотографите, Продуцентският център – имаше 13 чиновници, като не се знаеше кой какво работи.

Огромни разноски се пръснаха за персонален ПР на господин Боршош. Личната му пиарка не се интересуваше от нищо, обвързвано с Двореца, задачата ѝ бе да създава всекидневно вести, в които господин Боршош да участва с името и облика си. Плащаха се луди пари на определени медии.

Осмо
Нямаше кой да каже „ Стоп “ на господин Боршош, тъй като на заседаниеята на Борда той диктуваше в протокола да се запише единствено това, което той е решил. Практика бе да се оформят решения на Борда със задна дата. Всички контракти се сключваха от Изпълнителния шеф при цялостна неяснота. Стаята ми беше до неговата, бях втори изпълнителен шеф, само че научавах всичко пост фактум – от медии или от сътрудници. Това се отнасяше за всички членове на Борда. Многократно се пробвах да приказвам с господин Боршош за смяна на тази политика, само че постоянно без резултат.

Така за по-малко от една година се натрупаха повече от 3 милиона лв. неоснователни и необезпечени разходи. Това ми направи извънредно усещане, стресира ме ужасно и аз се почувствах длъжна да сезирам Принципала.

Поисках среща с министър Рашидов. Той ни извика дружно с ръководителя на Борда Валентин Кръстев при основния секретар и разпореди да свикаме бърз Борд (след три дни), да желаяме документално пояснение от Изпълнителния шеф и да го освободим, като аз да поема ръководството на НДК, което е комерсиално сдружение. Много създатели на културата не помнят това, когато описват какъв прелестен културтрегер е господин Боршош, че НДК се самоиздържа и постоянно се е самоиздържал.

Незнайно по какъв начин, господин Боршош бе разбрал за нашата среща при министър Рашидов и стремително инициира промяна на Принципала - в границите на тези три дни, в отсъствието на господин Рашидов, НДК бе лишен от Министерство на културата и даден на господин Томислав Дончев Томислав Пейков Дончев е български политик от партия ГЕРБ, заместител... към профила.

В деня, когато ние трябваше да извикаме Боршош пред Борда на НДК, той ме повика в кабинета си и ми сподели следното, изтъквам буквално нашия диалог:

- Боршош: Много скърбя, пиленце, само че Принципалът е заменен. Знам всичко и ти предлагам да си подадеш оставката.
- Аз: Нямам причина да си депозирам оставката, нищо не съм направила.
- Ти си нелоялна към мен!
- Лоялна съм към Работодателя и Принципала - този, който ме е назначил, както и теб. Ние сме от едно място.
- Не, аз съм от друго!
Последва самопризнание за моите страхотни качества на професоналист и спогодба, че ще продължим да работим дружно.
Беше ясно, че съм „ на шейната “.

Два месеца по късно, през ноември 2015-а, бях съкратена. Махайки ме от Борда, Боршош остави НДК в ръцете на трима души: правист, художник и... в своите. Никой нямаше на процедура визия от естествен културен мениджмънт, в случай че не се броят неговите фамозни, скъпоструващи на страната планове, които в последна сметка банкрутираха Двореца.

Опитах да се обърна към новия Принципал - усещах се онеправдана, само че и надълбоко уверена, че нещата, които се правят, са неправилни, и ще свършат зле.

С Томислав Дончев съумях да се срещна на забележителната дата 8 декември 2015 година, беше доста общителен, на срещата присъстваше неговият консултант и шеф на кабинета. С мен по лично предпочитание пристигна и техническият шеф на НДК Александър Бабинов – той е на работа и сега, с цел да изкаже своето отвращение от публичните поръчки, техниката, която ще се закупува и така нататък

Г-н Дончев ни одобри извънредно общително и вместо 15 минути, които бяха опредени, стояхме към час. Правеше усещане на човек, надълбоко незнаещ нищо – за първи път чуваше, първо, че аз съм освободена, второ, не бе осведомен с нещата, които стават в НДК. Представих му 8 страници писмена информация с съответни обстоятелства за протичащото се в НДК, които и в този момент ги описвам. Заявих, че НДК се ръководи властническо, неприятно, финансово неизгодно, че уронва престижа на инситуцията, и на Принципала, който позволява това да се случи. В писмото означавам, че ние поехме НДК с 9 милиона, а единствено след една година в сметките му имаше 500 000 и по депозитите – доста малко. Ръстът на приходите бе паднал с 30%.

Г-н Бабинов също се намесваше с съответни обстоятелства, беше доста разчувствуван. Разказахме всичко от първо лице и господин Дончев сподели най-после, че ни моли всичко това да бъде написано като информация и да бъде изпратено дружно с финансови информации, които аз имах скрито със съдействието на сътрудници от счетоводството.

Направих информацията, приложих финансовите информации, заведох цялата документи в Министерски съвет, копие от нея занесохме на ръка в Министерство на финансите на вниманието на господин Владислав Горанов Владислав Иванов Горанов е министър на финансите. Роден е на 30 април... към профила. Към тази информация, подадена на две места, приложих и писмо на двата профсъюза в НДК- КТ „ Подкрепа” и КНСБ. По сходен метод те изказваха отвращение от менажирането на господин Боршош. То беше подписано от ръководителите на двата синдиката и с имената на 300 души от състава на НДК

Всичко това си случи в края на 2015 година.

На 24 февруари 2016 година получих писмо, с което се разпорежда на Агенцията за държавна финансова ревизия да направи инспекция. Г-н Горанов бе наредил тази инспекция. Но резултати нямаше.

Интересното е, че имаше особено изследване за разноските за спектаклите „ Квартет” и „ Улицата” и използване режим за възлагане на публичните поръчки. Но също без забележим резултат.

По малкия екран видях по какъв начин в отговор на Слави Бинев Славчо Пенчев Бинев, по прочут като Слави Бинев, е роден в... към профила, който бе внесъл запитване за НДК, господин Томислав Дончев изчете от трибуната на Народното събрание едно писмо, виждаше се, че господин Боршош му е дал. Там се споделяше, че в НДК няма никакви нарушавания, всичко е наред.

И за мен въпросът завърши!

След което на 14 март 2017 г.получих по пощата второ писмо от същата Агенция, в което внезапно се споделя, че при осъществената инспекция е открито нарушаване на закона за публични поръчки. Значи, първо преди две години нищо не откриваш, а в този момент се открива. Това е доста любопитно.

Подчертавам - по времето, когато аз бях втори изпълнителен дирекор на НДК всички решения за Двореца се взимаха еднолично от господин Боршош. Имал ли е чадър или не, не мога да кажа, само че най-вероятно има нещо, другояче не би трябвало, когато има такива очевидни нарушавания на който и да е, да не се взимат съответните наказания.

Толкова доста хора стачкуваха и не бяха чути.

Имам стаж от 40 години единствено и само в региона на културния мениджмънт. Радвам се, че най-сетне държавното управление погледна отговорно на НДК.

За страдание, прекомерно късно!