Бюджет 2022: Растеж или разточителство
* Разнопосочни мнения от финансисти за плана на Асен Василев * Започваме политика, в която страната не раздават пари на калпак, а влага, сподели министърът
С Бюджет 2022 страната развързва торбата за огромни вложения, с цел да обезпечи стопански напредък.
Не, в него са заложени разточителни разходи, както и трупането на нов, прекалено огромен дълг, който ще изплащат децата ни.
Такива разнопосочни мнения измежду финансистите провокира планът на финансовия министър Асен Василев, който в понеделник бе утвърден на изключително съвещание на Министерския съвет, а през днешния ден влиза в бюджетната комисия.
За инфраструктура общият очакван размер на финансовите вложения в бюджета е 8.2 милиарда лв.. Същевременно обаче рамката планува недостиг от 5.9 милиарда лева (4.1% от БВП) в края на годината. Това е дефицитът на касова основа. На начислена основа дефицитът в хазната е малко над 3%. Предвижда се поемането на нов държавен дълг до 7.3 милиарда лева, като с 3 милиарда от тях ще бъдат рефинансирани остарели отговорности, а останалите 4,3 милиарда лв. ще отидат за покриване на недостига.
Бюджет 2022 има три съществени акцента, уточни Асен Василев:
1. Нарастване на финансовите вложения освен със средства от Европейски Съюз, а и националния бюджет
2. Значително повишаване на вложенията в хора, тъй като това е ключът към икономическия напредък дълготрайно
3. Социална правдивост и подсигуряване на съответен стандарт на живот на всички жители
Василев съобщи, че с Бюджет 2022 желае да сложи нов метод в бюджетирането.„ С този бюджет се надявам да сложим началото на политика, в която страната не раздават пари на калпак, не раздава пари в чували, а влага – в планове, с съответна възвращаемост, в хората на България и в по този начин нужната инфраструктура “, сподели той той.Ето и по какъв начин звучи този метод посредством част от главните параметри, заложени в проектобюджета за годината:
* Ръст на Брутният вътрешен продукт от 4,8%
* Намаление на безработицата от 5,4% на 5%.
* Дефицитът без Covid ограниченията е 2,5%, а с Covid ограниченията – 4,1%.
* Средногодишна инфлация 5,6%.
* Разходи: над 63 милиарда и 153 милиона лв.
* Приходи: над 57 милиарда и 250 милиона лв..
Ето и някои от мненията за плана:
Любомир Каримански: Ще се развиват общините
" Амбициозен, с взор към инвестиция в утрешния ден ". Така оцени проектобюджета ръководителят на финансовата комисия в Народното събрание и народен представител от Има Такъв Народ Любомир Каримански.
Според него Бюджет 2022 ненапълно взема решение казуса със скока на цените. " Инфлацията се дължи на вноса в България. Тя е привнесена, изключително за последните месеци. Разбира се, има и детайл, който се генерира и тук ", разяснява Каримански пред Нова тв.
Така той отговори и на обвиняванията, че многото планувани разноски в бюджета помпат инфлацията. Според депутата от Има Такъв Народ не е в този момент моментът за увеличение на оптималния застрахователен приход. „ По време на разискванията ще приведа причини за какво. Нека надделеят причините ”, съобщи Каримански.
Той уточни, че общините получават нарастване в обособените бюджети. " Общата дотация за делегираните от страната действия се усилва през 2022 година И общата изравнителна дотация се усилва, както и прехвърлянето към общините, който е задоволително повишен спрямо 2021 година... Нали желаеме общините да бъдат развити, да имат опция да задържат хората във всяка една община, да има справяне и с демографската рецесия. Инфраструктурните обекти и самата община да бъде развита, а не да се концентрираме в автомагистралите, е извънредно значимо ", разяснява ръководителят на бюджетната комисия.
Васил Велев: Не стимулират хората да работят
По-висока инфлация и по-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт в съпоставяне със заложените в бюджета чакат от Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Тя не поддържа и средносрочната бюджетна прогноза на министерство на финансите и чака да се преработи и ревизира.
" Може би това би трябвало да е основната задача при актуализацията на бюджета, разяснява пред Bloomberg TV Bulgaria Васил Велев, ръководител на АИКБ.
Той добави, че растежът, който се планува сред 3 и 4% за идващите две години, не удовлетворява бизнеса.
" Проектобюджетът има доста недостатъци, само че ние, с доста ангажименти, рекомендации и условности, го подкрепихме, тъй като кабинетът нямаше толкоз време да го приготвя, сподели Велев. Според него повода да се оспорва бюджета на общественото обезпечаване е тъй като там има доста " недостатъци, които се прибавят към хроничните от предишното.
„ Не става дума единствено за минимални работни заплати, минимални осигурителни прагове и трите дни болнични, които се заплащат от предприятията, вместо единствено първия. Към тях се прибавиха нови, които в процеса на разискванията единствено се задълбочиха ", сподели той.
" Вместо да се стимулират хората за конструктивен труд и пълноценна реализация, те се демотивират и им се споделя, че могат да получават повече, дори без да работят, спрямо това, което са получавали, преди да излязат в отпуск по майчинство, да вземем за пример, или да станат безработни ", уточни Велев във връзка желанието на ръководещите да покачат майчинството през втората година за развъждане на дете от 380 лева на 710 лева
" Брутният вътрешен продукт ни е най-нисък и по тази причина не е учудващо, че и минималната ни заплата е най-ниска. Но в случай че сложим в числителя минималната работна заплата, а в знаменателя Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, се получава първо място в Европейски Съюз. Тоест за Брутният вътрешен продукт, който имаме на глава от популацията, ние даваме най-високите минимални работни заплати в Европейски Съюз. Това е част от устрема, без да се работи повече, с решение на " управлението " да си повишим благосъстоянието. Това е една от най-слабите черти на плана за нов бюджет “, съобщи Велев.
Повече пари за здравеопазване и обучение
Кристофор Павлов, основен икономист на УниКредит Булбанк, пред economic.bg
B нoвия бюджeт ce зaлaгa yвeличeниe нa дeфицитa пpeз 2022 година Toвa e cтъпĸa в пpaвилнaтa пocoĸa. Aĸo пo cмиcлeн нaчин пpaвитeлcтвoтo ycпee дa yвeличи бюджeтнитe cpeдcтвa зa здpaвeoпaзвaнe, oбpaзoвaниe и инфpacтpyĸтypa, тoвa щe cлoжи ĸpaй нa пpeĸaлeнo pecтpиĸтивния пoдxoд пpи yпpaвлeниeтo нa пyбличнитe финaнcи oт пocлeднитe пoвeчe oт двe дeceтилeтия.
Πocтигaнeтo нa тaзи цeл нямa дa e лecнo. Πpaвитeлcтвoтo зaлaгa yвeличeниe нa зaплaтитe в ceĸтop oбpaзoвaниe пpeз 2022 година Toвa e дoбpe, нo e нeoбxoдимo дa ce пoeмe aнгaжимeнт зaплaтитe в ceĸтopa дa пpoдължaт дa pacтaт изпpeвapвaщo дo ĸpaя нa мaндaтa, ĸaтo тoзи pъcт ce oбвъpжe c пoдoбpявaнe нa oбpaзoвaтeлнитe peзyлтaти.
B здpaвeoпaзвaнeтo ce пpeдвиждa yвeличaвaнe нa бюджeтнитe cpeдcтвa дo 5.8% oт БBΠ пpeз 2022 година cпpямo 5.6% пpeз 2021 година Toвa cъщo e дoбpe, ocoбeнo ĸaтo ce имa пpeдвид ĸoлĸo гoлeми ca дeфицититe в тaзи oблacт. Heoбxoдимa e oбaчe мнoгo дoпълнитeлнa paбoтa, зa дa ce изгpaди cъглacиe oĸoлo ĸoнĸpeтнитe мepĸи, ĸoитo щe нaпpaвят възмoжнo здpaвнитe пoĸaзaтeли нa нaциятa дa зaпoчнaт дa ce пoдoбpявaт, дoĸaтo в cъщoтo вpeмe дoплaщaниятa нaмaлeят и здpaвeoпaзвaнeтo cтaнe пo-дocтъпнo.
Πoдoбнa e ĸapтинaтa и пpи ĸaпитaлoвитe paзxoди, ĸъдeтo ce пpeдвиждa yвeличeниe oт 2.9% oт БBΠ пpeз 2021 година дo 5.8% пpeз 2022 година Caмo чe Πлaнът зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт oщe нe e oĸoнчaтeлнo дoгoвopeн c EC, ĸaтo ocтaвa и oпaceниeтo, чe нямa дocтaтъчнo пoдгoтвeни пpoeĸти, пo ĸoитo cтpoитeлнo-мoнтaжнитe paбoти мoгaт дa зaпoчнaт oщe тaзи гoдинa.
Bcичĸo тoвa coчи, чe изглeждa e нaлицe пoлитичecĸa вoля дa ce cлoжи ĸpaй нa пpoдължилoтo дeceтилeтия нeдoфинaнcиpaнe нa здpaвeoпaзвaнeтo, oбpaзoвaниeтo и инвecтициитe в инфpacтpyĸтypa, ĸoитo пpeчexa нa иĸoнoмиĸaтa дa paзĸpиe цялостния cи пoтeнциaл и дa ycĸopи нapacтвaнeтo нa дoxoдитe. Ocтaвa oбaчe пo-тpyднoтo и тo e мнoгo дoпълнитeлнa paбoтa, зa дa ce пocтигнe cъглacиe зa нeoбxoдимитe мepĸи, зa дa ce peфopмиpaт вcичĸитe тeзи ĸлючoви зa ycпexa нa иĸoнoмиĸaтa ceĸтopи.
Милен Велчев: Не виждам промени
" Това е един разхитителен бюджет ". Такава е оценката на някогашния финансов министър при ръководството на Национална движение „Симеон Втори" Милен Велчев. Прекомерното харчене на бюджетни средства може да ни докара до неподходящо развиване от позиция на стабилността на обществените финанси, предизвести той пред bTV.
На въпроса дали вижда промени в препоръчаната финансова рамка Велчев отговори: " Дори държавното управление не приказва за промени в подтекста на този бюджет. Очаквах да видя знаци за декларираното преструктуриране на държавната администрация, само че не проличава от плануваната прехрана на ведомствата. Това не е спънка, само че е сложен и нескончаем развой, и би трябвало да се направи мъдро “.
Ще похарчим най-малко 13 милиарда лв. повече
Лъчезар Богданов, Институт за пазарна стопанска система
Обявените в плана на МФ параметри са, меко казано, шокиращи. Според плановете, даже без обилни нови политики, общите разноски ще доближат 63,2 милиарда лв., или 44,2% от упования размер на Брутният вътрешен продукт.
По тези сметки, разноските нарастват с близо 7 милиарда лв. по отношение на предварителния доклад за 2021 година, или с към 12,3%. Само че даже това не дава цялостната картина – помним, че през декември бяха заделени към 2,9 милиарда лв. за бъдещи разноски. Това продължи традицията да се търсят механически хитрости за прекачване на непохарчени средства от една година за идната.
Ако „ изгладим “ този резултат, ще се окаже, че народните представители ще би трябвало да одобрят в действителност 66 милиарда предел за харчене през 2022 година, което при фактически разплатени малко над 53 милиарда през 2021 година съставлява близо 13 милиарда растеж, или 25% нарастване. И настрана от това – обещана, само че още недоговорена скица за отплата на цените на ток и газ с „ отворен край “. Иначе казано, не знаем какъв брой милиарда спомагателни разноски ще бъдат ориентирани за обезщетения и дали те ще бъдат прекъснати в края на март, както най-малко досега е оповестено. Трудно бихме приели, че това е фискална рамка при „ базов сюжет без промени в политиките “.
С Бюджет 2022 страната развързва торбата за огромни вложения, с цел да обезпечи стопански напредък.
Не, в него са заложени разточителни разходи, както и трупането на нов, прекалено огромен дълг, който ще изплащат децата ни.
Такива разнопосочни мнения измежду финансистите провокира планът на финансовия министър Асен Василев, който в понеделник бе утвърден на изключително съвещание на Министерския съвет, а през днешния ден влиза в бюджетната комисия.
За инфраструктура общият очакван размер на финансовите вложения в бюджета е 8.2 милиарда лв.. Същевременно обаче рамката планува недостиг от 5.9 милиарда лева (4.1% от БВП) в края на годината. Това е дефицитът на касова основа. На начислена основа дефицитът в хазната е малко над 3%. Предвижда се поемането на нов държавен дълг до 7.3 милиарда лева, като с 3 милиарда от тях ще бъдат рефинансирани остарели отговорности, а останалите 4,3 милиарда лв. ще отидат за покриване на недостига.
Бюджет 2022 има три съществени акцента, уточни Асен Василев:
1. Нарастване на финансовите вложения освен със средства от Европейски Съюз, а и националния бюджет
2. Значително повишаване на вложенията в хора, тъй като това е ключът към икономическия напредък дълготрайно
3. Социална правдивост и подсигуряване на съответен стандарт на живот на всички жители
Василев съобщи, че с Бюджет 2022 желае да сложи нов метод в бюджетирането.„ С този бюджет се надявам да сложим началото на политика, в която страната не раздават пари на калпак, не раздава пари в чували, а влага – в планове, с съответна възвращаемост, в хората на България и в по този начин нужната инфраструктура “, сподели той той.Ето и по какъв начин звучи този метод посредством част от главните параметри, заложени в проектобюджета за годината:
* Ръст на Брутният вътрешен продукт от 4,8%
* Намаление на безработицата от 5,4% на 5%.
* Дефицитът без Covid ограниченията е 2,5%, а с Covid ограниченията – 4,1%.
* Средногодишна инфлация 5,6%.
* Разходи: над 63 милиарда и 153 милиона лв.
* Приходи: над 57 милиарда и 250 милиона лв..
Ето и някои от мненията за плана:
Любомир Каримански: Ще се развиват общините
" Амбициозен, с взор към инвестиция в утрешния ден ". Така оцени проектобюджета ръководителят на финансовата комисия в Народното събрание и народен представител от Има Такъв Народ Любомир Каримански.
Според него Бюджет 2022 ненапълно взема решение казуса със скока на цените. " Инфлацията се дължи на вноса в България. Тя е привнесена, изключително за последните месеци. Разбира се, има и детайл, който се генерира и тук ", разяснява Каримански пред Нова тв.
Така той отговори и на обвиняванията, че многото планувани разноски в бюджета помпат инфлацията. Според депутата от Има Такъв Народ не е в този момент моментът за увеличение на оптималния застрахователен приход. „ По време на разискванията ще приведа причини за какво. Нека надделеят причините ”, съобщи Каримански.
Той уточни, че общините получават нарастване в обособените бюджети. " Общата дотация за делегираните от страната действия се усилва през 2022 година И общата изравнителна дотация се усилва, както и прехвърлянето към общините, който е задоволително повишен спрямо 2021 година... Нали желаеме общините да бъдат развити, да имат опция да задържат хората във всяка една община, да има справяне и с демографската рецесия. Инфраструктурните обекти и самата община да бъде развита, а не да се концентрираме в автомагистралите, е извънредно значимо ", разяснява ръководителят на бюджетната комисия.
Васил Велев: Не стимулират хората да работят
По-висока инфлация и по-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт в съпоставяне със заложените в бюджета чакат от Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Тя не поддържа и средносрочната бюджетна прогноза на министерство на финансите и чака да се преработи и ревизира.
" Може би това би трябвало да е основната задача при актуализацията на бюджета, разяснява пред Bloomberg TV Bulgaria Васил Велев, ръководител на АИКБ.
Той добави, че растежът, който се планува сред 3 и 4% за идващите две години, не удовлетворява бизнеса.
" Проектобюджетът има доста недостатъци, само че ние, с доста ангажименти, рекомендации и условности, го подкрепихме, тъй като кабинетът нямаше толкоз време да го приготвя, сподели Велев. Според него повода да се оспорва бюджета на общественото обезпечаване е тъй като там има доста " недостатъци, които се прибавят към хроничните от предишното.
„ Не става дума единствено за минимални работни заплати, минимални осигурителни прагове и трите дни болнични, които се заплащат от предприятията, вместо единствено първия. Към тях се прибавиха нови, които в процеса на разискванията единствено се задълбочиха ", сподели той.
" Вместо да се стимулират хората за конструктивен труд и пълноценна реализация, те се демотивират и им се споделя, че могат да получават повече, дори без да работят, спрямо това, което са получавали, преди да излязат в отпуск по майчинство, да вземем за пример, или да станат безработни ", уточни Велев във връзка желанието на ръководещите да покачат майчинството през втората година за развъждане на дете от 380 лева на 710 лева
" Брутният вътрешен продукт ни е най-нисък и по тази причина не е учудващо, че и минималната ни заплата е най-ниска. Но в случай че сложим в числителя минималната работна заплата, а в знаменателя Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, се получава първо място в Европейски Съюз. Тоест за Брутният вътрешен продукт, който имаме на глава от популацията, ние даваме най-високите минимални работни заплати в Европейски Съюз. Това е част от устрема, без да се работи повече, с решение на " управлението " да си повишим благосъстоянието. Това е една от най-слабите черти на плана за нов бюджет “, съобщи Велев.
Повече пари за здравеопазване и обучение
Кристофор Павлов, основен икономист на УниКредит Булбанк, пред economic.bg
B нoвия бюджeт ce зaлaгa yвeличeниe нa дeфицитa пpeз 2022 година Toвa e cтъпĸa в пpaвилнaтa пocoĸa. Aĸo пo cмиcлeн нaчин пpaвитeлcтвoтo ycпee дa yвeличи бюджeтнитe cpeдcтвa зa здpaвeoпaзвaнe, oбpaзoвaниe и инфpacтpyĸтypa, тoвa щe cлoжи ĸpaй нa пpeĸaлeнo pecтpиĸтивния пoдxoд пpи yпpaвлeниeтo нa пyбличнитe финaнcи oт пocлeднитe пoвeчe oт двe дeceтилeтия.
Πocтигaнeтo нa тaзи цeл нямa дa e лecнo. Πpaвитeлcтвoтo зaлaгa yвeличeниe нa зaплaтитe в ceĸтop oбpaзoвaниe пpeз 2022 година Toвa e дoбpe, нo e нeoбxoдимo дa ce пoeмe aнгaжимeнт зaплaтитe в ceĸтopa дa пpoдължaт дa pacтaт изпpeвapвaщo дo ĸpaя нa мaндaтa, ĸaтo тoзи pъcт ce oбвъpжe c пoдoбpявaнe нa oбpaзoвaтeлнитe peзyлтaти.
B здpaвeoпaзвaнeтo ce пpeдвиждa yвeличaвaнe нa бюджeтнитe cpeдcтвa дo 5.8% oт БBΠ пpeз 2022 година cпpямo 5.6% пpeз 2021 година Toвa cъщo e дoбpe, ocoбeнo ĸaтo ce имa пpeдвид ĸoлĸo гoлeми ca дeфицититe в тaзи oблacт. Heoбxoдимa e oбaчe мнoгo дoпълнитeлнa paбoтa, зa дa ce изгpaди cъглacиe oĸoлo ĸoнĸpeтнитe мepĸи, ĸoитo щe нaпpaвят възмoжнo здpaвнитe пoĸaзaтeли нa нaциятa дa зaпoчнaт дa ce пoдoбpявaт, дoĸaтo в cъщoтo вpeмe дoплaщaниятa нaмaлeят и здpaвeoпaзвaнeтo cтaнe пo-дocтъпнo.
Πoдoбнa e ĸapтинaтa и пpи ĸaпитaлoвитe paзxoди, ĸъдeтo ce пpeдвиждa yвeличeниe oт 2.9% oт БBΠ пpeз 2021 година дo 5.8% пpeз 2022 година Caмo чe Πлaнът зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт oщe нe e oĸoнчaтeлнo дoгoвopeн c EC, ĸaтo ocтaвa и oпaceниeтo, чe нямa дocтaтъчнo пoдгoтвeни пpoeĸти, пo ĸoитo cтpoитeлнo-мoнтaжнитe paбoти мoгaт дa зaпoчнaт oщe тaзи гoдинa.
Bcичĸo тoвa coчи, чe изглeждa e нaлицe пoлитичecĸa вoля дa ce cлoжи ĸpaй нa пpoдължилoтo дeceтилeтия нeдoфинaнcиpaнe нa здpaвeoпaзвaнeтo, oбpaзoвaниeтo и инвecтициитe в инфpacтpyĸтypa, ĸoитo пpeчexa нa иĸoнoмиĸaтa дa paзĸpиe цялостния cи пoтeнциaл и дa ycĸopи нapacтвaнeтo нa дoxoдитe. Ocтaвa oбaчe пo-тpyднoтo и тo e мнoгo дoпълнитeлнa paбoтa, зa дa ce пocтигнe cъглacиe зa нeoбxoдимитe мepĸи, зa дa ce peфopмиpaт вcичĸитe тeзи ĸлючoви зa ycпexa нa иĸoнoмиĸaтa ceĸтopи.
Милен Велчев: Не виждам промени
" Това е един разхитителен бюджет ". Такава е оценката на някогашния финансов министър при ръководството на Национална движение „Симеон Втори" Милен Велчев. Прекомерното харчене на бюджетни средства може да ни докара до неподходящо развиване от позиция на стабилността на обществените финанси, предизвести той пред bTV.
На въпроса дали вижда промени в препоръчаната финансова рамка Велчев отговори: " Дори държавното управление не приказва за промени в подтекста на този бюджет. Очаквах да видя знаци за декларираното преструктуриране на държавната администрация, само че не проличава от плануваната прехрана на ведомствата. Това не е спънка, само че е сложен и нескончаем развой, и би трябвало да се направи мъдро “.
Ще похарчим най-малко 13 милиарда лв. повече
Лъчезар Богданов, Институт за пазарна стопанска система
Обявените в плана на МФ параметри са, меко казано, шокиращи. Според плановете, даже без обилни нови политики, общите разноски ще доближат 63,2 милиарда лв., или 44,2% от упования размер на Брутният вътрешен продукт.
По тези сметки, разноските нарастват с близо 7 милиарда лв. по отношение на предварителния доклад за 2021 година, или с към 12,3%. Само че даже това не дава цялостната картина – помним, че през декември бяха заделени към 2,9 милиарда лв. за бъдещи разноски. Това продължи традицията да се търсят механически хитрости за прекачване на непохарчени средства от една година за идната.
Ако „ изгладим “ този резултат, ще се окаже, че народните представители ще би трябвало да одобрят в действителност 66 милиарда предел за харчене през 2022 година, което при фактически разплатени малко над 53 милиарда през 2021 година съставлява близо 13 милиарда растеж, или 25% нарастване. И настрана от това – обещана, само че още недоговорена скица за отплата на цените на ток и газ с „ отворен край “. Иначе казано, не знаем какъв брой милиарда спомагателни разноски ще бъдат ориентирани за обезщетения и дали те ще бъдат прекъснати в края на март, както най-малко досега е оповестено. Трудно бихме приели, че това е фискална рамка при „ базов сюжет без промени в политиките “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ