Размисли за Уикилийкс По отношение на съдържанието Уикилийкс се оказа

Размисли за Уикилийкс

По отношение на наличието Уикилийкс се оказа явен скандал, само че във връзка с формите беше и ще бъде освен това. Да кажем, че сложи началото на една нова историческа ера. 

Един скандал е явен, когато изнася в публичното пространство това, което всички знаят, само че споделят единствено в по-тесен кръг, това, което, по този начин да се каже, се споделя единствено с половин уста по изцяло лицемерни аргументи (например клюките, подбудени от една изневяра). Всеки, тук не имам предвид оня, който е във вътрешността в дипломатическите каузи, а всеки, който е гледал филми за интернационалните интриги, знае доста добре, че най-малко в края на Втората международна война, т.е. откогато държавните глави могат да си телефонират или да взимат аероплан, с цел да се срещнат на вечеря, посолствата изгубиха своята дипломатическа функционалност (именно дипломат беше пратен, с цел да разгласи война на Саддам) и като се изключи незначителните представителни мероприятия посолствата се трансфораха в най-красноречивите случаи в осведомителни центрове за страната хазаин (а посланикът, когато си го бива, пък се демонстрира като социолог и политолог). В други случаи, забулени в загадка, посолствата са си същински шпионски служби.

Въпреки това оповестението на тази истина на всеослушание принуди американската дипломация да признае същината на истината и да изгуби имиджа си във връзка с формите. Но странното следствие от тази загуба, от това приключване на поверителни информации капка по капка, вместо да навреди на хипотетичните жертви (Берлускони, Саркози, Кадафи или Меркел), навреди на техния хипотетичен главорез, т.е. на бедната госпожа Клинтън, която най-вероятно единствено получаваше известия, които съответните чиновници на посолствата й пращаха, водени от професионалните си отговорности, защото на тях им се заплаща тъкмо за това. Всички доказателства демонстрират, че тъкмо към този резултат се стремеше Асанж, защото той имаше зъб на американското държавно управление, а не на държавното управление на Берлускони.

Защо жертвите не бяха разтърсени радикално, а единствено на повърхността? Защото, както видяха всички, фамозните поверителни известия бяха чисто и просто „ ехтене на пресата “ и се свеждаха до това, което всички в Европа знаеха и разправяха, което даже в Америка се появи в „ Нюзуик “. Ето за какво тайните отчети бяха като досиета, които пресслужбите на една организация изпращат на делегирания шеф, който е по този начин покрит с работа, че няма време за вестници.

Очевидно е, че отчетите, пратени на Клинтън, не касаеха поверителни неща, не бяха шпионски пицини (бележки с указания, които са си пращали членовете на сицилианската мафия Коза ностра). Но даже когато явно ставаше дума за по-поверителни вести, да вземем за пример че Берлускони имал персонални ползи, подбудени от вероятностите за материални облаги в бизнеса с съветския газ, даже в този случай (независимо дали беше правилно, или невярно) поверителните пицини единствено повтаряха приказките на тези, които по времето на фашизма бяха жигосани с прозвището стратези-кафеджии, т.е. на тези, които говореха за политика по питейни заведения и кафенета.

Това единствено може да удостовери различен също доста добре прочут факт. А точно, че всяко досие, направено за избрана загадка работа (на която и да е страна), е формирано извънредно от материали, които са към този момент публично притежание. „ Невероятните “ американски разкрития за храбрите нощни подвизи на Берлускони единствено предаваха това, което от месеци можеше да се прочете в италианските вестници (поне в два италиански вестника), а сатрапските мании на Кадафи бяха от дълго време източник на ентусиазъм - освен това старомоден - за карикатуристите.

Правилото, заради което поверителните досиета би трябвало да бъдат формирани само от към този момент известни вести, е значително за динамичността на тайните служби освен през този век. Това е същото предписание, поради което, в случай че отидете в някоя книжарница за езотерична литература, ще видите, че всяка нова книга (за Светия Граал, за тайната на Рен льо Шато, за тамплиерите или за Розенкройцерския орден) повтаря тъкмо това, което е написано в предходните книги. Това не се дължи единствено и чак толкоз на обстоятелството, че създателят на окултни текстове не обича да прави нови изследвания (нито пък знае къде да търси вести за несъществуващото), а тъй като почитателите на окултното имат вяра единствено на това, което към този момент им е известно и което удостоверява това, което те към този момент са научили. Такъв е механизмът на триумфа на Дан Браун.

Същото се случва и с тайните досиета. Информаторът е ленив, както е ленив, или пък стеснен, шефът на тайните служби, който приема за чиста монета единствено това, което му е познато. Предвид обстоятелството, че тайните служби на всяка страна не работят, с цел да предотвратят случаи като нападенията против Кулите близнаци (а в някои случаи, отклонявайки се постоянно от в началото набелязаните цели, напряко ги предизвикват), и че резервират в архивите си единствено това, което към този момент е известно, е по-добре тези служби да бъдат отстранени. Но в днешните времена съкращаването на още работни места би било същинско неблагоразумие.

Казахме, че в случай че във връзка с наличието абсурдът беше явен, то във връзка с формите Уикилийкс сложи началото на нова историческа ера. Ако продължава да поверява изказванията си и поверителните си архиви на интернет или на други форми на електронната памет, нито едно държавно управление по света няма да може повече да подхранва сферите на поверителното. Нямам поради единствено Съединени американски щати, а даже и Сан Марино или Княжество Монако (може би ще бъде пощадена единствено Андора).

Нека да се опитаме да разберем смисъла на този феномен. Едно време, в епохата на Оруел, Властта се възприемаше като Голям брат, който наблюдаваше всеки жест на всеки от своите подвластни, дори и посредством огледалата, когато никой не е подозирал това. Телевизионният Голям брат е единствено една жалка негова подигравка, тъй като там всички могат да следят какво се случва в една дребна група ексхибиционисти, които са се събрали точно с цел да бъдат видяни - и затова цялата тази история има чисто театрално или психиатрично измерение. Но това, което по времето на Оруел беше към момента знамение, през днешния ден се извърши напълно, тъй като Властта може да управлява всяко придвижване на подчинените си посредством техните мобилни телефони, може да управлява всяка осъществена банкова транзакция, всеки посетен хотел, всяка прекосена автомагистрала посредством кредитните карти, може да следи всеки човек в даден супермаркет посредством охранителните камери - дори, както разправят, може да следи и на открито - и по този начин жителят се трансформира напълно в жертва на Най-големия брат.

Така най-малко си мислехме доскоро. Но през днешния ден излиза наяве, че даже най-съкровените секрети на Властта не могат да убягнат на наблюдението на някой хакер и затова самото наблюдаване престава да бъде едностранно и се трансформира в затворен кръг. Властта управлява всеки жител, само че всеки жител или пък всеки хакер, предназначен да отмъсти за жителите, може да научи всички секрети на Властта.

И в случай че огромна част от жителите не са в положение да проучат или да оценят количеството материали, които хакерът краде и популяризира, това дава опция на пресата да играе нова роля (и тя напоследък към този момент го прави). И по този начин пресата с изключение на да записва новините от голяма важност - а кои са новините от голяма важност едно време решаваха държавните управления, като обявяваха война, обезценяваха някоя парична единица или влизаха в съюзи – в този момент взема решение изцяло самостоятелно кои вести би трябвало да са от голяма важност и кои да бъдат премълчавани, като по този метод напряко подписва пакт (както към този момент се случи) с политическата власт кои нейни „ секрети “ да разкрива и кои да премълчи. (Оставям настрани обстоятелството, че всички поверителни отчети, подхранващи враждите и другарствата на обещано държавно управление, се основават на оповестени публикации или на поверителни информации, споделени от някой публицист на някой чиновник на посолството, и че пресата стартира заради тази причина да извършва и друга функционалност. Едно време тя шпионираше света на непознатите посолства, с цел да разбере техните скрити измами, а през днешния ден посолствата шпионират пресата, с цел да научат явни неща. Но да не се отклоняваме от главната тематика.)

Как може на следващия ден една Власт да се задържи на крайници, в случай че към този момент е лишена от опцията да пази личните си секрети? Както акцентира Зимел*, фактически е правилно, че всяка същинска загадка е една празна загадка и да разполагаш с една празна загадка (защото една празна загадка не може да бъде разкрита) е оптималното, с което може да разполага властта. Така че да знаеш всичко за характера на Берлускони или на Меркел е в действителност една загадка, лишена от каквато й да е загадъчност, тъй като тя към този момент е станала публично притежание. Но да разкриеш, както направи Уикилийкс, че тайните на Хилари Клинтън са празни секрети, това към този момент значи да лишиш Властта от всякаква власт.

Очевидно е, че в бъдеще страните няма да могат повече да споделят никаква поверителна информация в интернет - това би означавало все едно да я разгласяват в манифест, който да разлепят на всеки ъгъл. Но също по този начин е явно, че при актуалните технологии за подслушване е изцяло безсмислено да се надяваме, че властта може да поддържа поверителни връзки по телефона. Освен това няма и нищо по-лесно от това да се научи дали и по кое време един държавен глава е пътувал със аероплан, с цел да се срещне със собствен сътрудник, а да не приказваме пък за тези панаири, изключително известни измежду протестиращите, каквито са срещите на върха на Г-8.

Но тогава по какъв начин в бъдеще ще могат да се поддържат частни и поверителни връзки? Как да реагираме на неконтролируемия успех на Пълната бистрота?

Знам чудесно, че за момента моята прогноза е научнофантастична и затова като че ли излязла от някой разказ, само че съм задължен да си показва по какъв начин държавни сътрудници по най-дискретния метод се придвижват изцяло неконтролирано с дилижанси и двуколки по селските пътища в най-запуснати- те региони, непокътнати даже от туризма (защото туристите през днешния ден снимат с мобилните си телефони всичко, което се движи пред очите им), като придвижват единствено научени наизуст послания или в най-лошия случай като крият дребното записана основна информация в тока на обувката си.
..
* Георг Зимел (1890-1918) - немски мъдрец, социолог и критик, учредител на така наречен официална социология
..

Със съкращения от: „ Да сътворим врага и други трудове по инцидентни мотиви “, Умберто Еко, ИК „ Бард “, 2013 г. 
Снимка: imdb.com