Лондон и Брюксел трябва да поемат отговорност за размириците в Северна Ирландия
" Размирици за забавление " са познато събитие в Северна Ирландия, толкоз доста, че някои може да се изкушат да омаловажат неотдавнашния прилив на принуждение с хубавото време, пиянство денем, досада и младежко неблагоразумие. В последна сметка, множеството от задържаните по време на неотдавнашните вълнения, в които бяха ранени десетки служители на реда, са родени след подписването на Споразумението от Велики петък през 1998 година, което донесе мир в района, написа за " Политико " Кейти Хейуърд, професор по политическа социология в Университета Queen в Белфаст и старши помощник в " Обединеното кралство в изменящата се Европа ".
Истината обаче е, че скорошното принуждение не е просто развлекателно. То е политическо. По улиците на Северна Ирландия и в коридорите на Стормонт следим признаците на възходяща демократична рецесия поради използването на договорката за Брекзит сред Обединеното кралство и Европейския съюз. Длъжностни лица и политици в Брюксел и Лондон би трябвало да поемат своята отговорност за кротичък край.
Със сигурност участниците в размириците в Лондондери/Дери, Белфаст, Карикфергус и Нютаунаби нямат стратегически проект зад дейностите си. Можем умерено да предположим, че младите бунтовници не са добре осведомени с Протокола за Северна Ирландия в Споразумението за отдръпване. Нито биха могли да обяснят решението на управляващите да не преследват опечалените от Шин Фейн, които в нарушаване на рестриктивните мерки за ковид, участваха на погребението на изтъкнат републиканец през юни предходната година, което докара до профсъюзни апели за оставка на шефа на полицията в Северна Ирландия.
Това, което имат обаче, е възприятието за оправданост - и то мощно. Като " лоялисти патриоти " те са призовани посредством обществените медии, нормално посредством анонимни изявления. Казват им " в този момент е моментът да се изправите " ; не бъдете " поколението, което се проваля в Олстър ". Бунтът не би трябвало да бъде стратегически остроумен, с цел да има политически резонанс.
Не единствено размириците нямат ясна тактика. Юнионизмът в Северна Ирландия се оказва в неразучена територия - разочарована от " измяната " в Лондон, подозрителни към претекстовете и силата на Брюксел и в този момент явно и липса доверие в полицейската работа.
Споразумението от 1998 година е под необикновен напън. Обществени чиновници в общности на лоялисти, призоваващи за успокоение, се опасяват, че вземат участие в изгубена борба. Лидерите на лоялистки групи към този момент " краткотрайно " отдръпнаха поддръжката си за съглашението. А синдикалистите упорстват да бъде " бракувано ".
Под всичко това е притеснителното разбиране, че по този начин нареченото консервативно и юнионистко държавно управление в Лондон дава приоритет на Брекизт пред " целостта " на съюза и е мощно подкрепено от членовете на партията. В договорката, която договаряше с Брюксел, Англия се съгласи Северна Ирландия да бъде подчинена на разпоредбите на Европейски Съюз и да наложи митнически и регулаторен надзор върху стоките, пресичащи Ирландско море. Това донесе разстройства и компликации - не всички от тях са видно по рафтовете или в загуба на работни места, само че все пак са действителни.
По-лошото е, че управляващите в Северна Ирландия нямат пълномощия да се оправят с главните проблеми. Както при множеството контракти, създаването на смисъла на правния текст на процедура е както политическо, по този начин и техническо предизвикателство. В случая с протокола този развой е в ръцете на Англия и Европейски Съюз в тяхната споделена роля за взимане на решения посредством Съвместния комитет, основан със Споразумението за Брекзит.
Преработката на протокола може да е безнадеждна упоритост (нито Лондон, нито Брюксел имат апетита за реванш), само че не е безсмислена. И реалистично или не, въпросът обезпечено ще се трансформира във все по-горещ политически въпрос в Северна Ирландия. Протоколът ще играе централна роля, когато Северна Ирландия организира избори за Парламент идната година, като се има поради, че членовете на законодателното заседание ще бъдат помолени да гласоподават през 2024 година дали " дават единодушие " за продължение на използването на разпоредбите на протокола, лежащи в основата на " границата " в Ирландско море.
Ако се окаже, че съюзът е заложен на карта, тогава, несъмнено, синдикалистите ще се обединят против идеята. Протоколът ще остане най-съществен за тях - и по този метод източник на напрежение в Парламента и изпълнителната власт - до идната година.
Размириците в Северна Ирландия не могат да се разказват единствено като вътрешен въпрос за Обединеното кралство. Юнионистките страхове не могат да бъдат смекчени от каквато и да червено-бяла и синя реторика - нито от уверения от Лондон, че протоколът в действителност не значи това, което написа. Стабилността на Северна Ирландия към този момент е взаимна грижа за Англия и Европейски Съюз и са виновни за протокола, за уголемение, за това по какъв начин той се възприема там, където удря най-силно. За тяхно страдание той удря по нежна основа, граничеща с политическа дисфункция - и с риск от действителна ескалация на насилието.
За да не стане протоколът фокус на по-голяма неустойчивост, Лондон и Брюксел би трябвало съществено да обмислят по какъв начин да го създадат по-легитимен в очите на хора от всички среди в Северна Ирландия. Техническите компликации могат да бъдат позволени посредством контрактувани и рационални ограничения. Политическите компликации са комплицирани и чувствителни.
Сега е моментът за директна ангажираност с тези в Северна Ирландия, от които фактически зависи действието на нейната стопанска система и бъдещето на нейното общество и които към момента си разрешават да имат вяра, че нещата могат да бъдат по-добри.
Поредна вечер на конфликти в Белфаст, полицията използва водни оръдия
Ранени минимум 55 полицаи
Истината обаче е, че скорошното принуждение не е просто развлекателно. То е политическо. По улиците на Северна Ирландия и в коридорите на Стормонт следим признаците на възходяща демократична рецесия поради използването на договорката за Брекзит сред Обединеното кралство и Европейския съюз. Длъжностни лица и политици в Брюксел и Лондон би трябвало да поемат своята отговорност за кротичък край.
Със сигурност участниците в размириците в Лондондери/Дери, Белфаст, Карикфергус и Нютаунаби нямат стратегически проект зад дейностите си. Можем умерено да предположим, че младите бунтовници не са добре осведомени с Протокола за Северна Ирландия в Споразумението за отдръпване. Нито биха могли да обяснят решението на управляващите да не преследват опечалените от Шин Фейн, които в нарушаване на рестриктивните мерки за ковид, участваха на погребението на изтъкнат републиканец през юни предходната година, което докара до профсъюзни апели за оставка на шефа на полицията в Северна Ирландия.
Това, което имат обаче, е възприятието за оправданост - и то мощно. Като " лоялисти патриоти " те са призовани посредством обществените медии, нормално посредством анонимни изявления. Казват им " в този момент е моментът да се изправите " ; не бъдете " поколението, което се проваля в Олстър ". Бунтът не би трябвало да бъде стратегически остроумен, с цел да има политически резонанс.
Не единствено размириците нямат ясна тактика. Юнионизмът в Северна Ирландия се оказва в неразучена територия - разочарована от " измяната " в Лондон, подозрителни към претекстовете и силата на Брюксел и в този момент явно и липса доверие в полицейската работа.
Споразумението от 1998 година е под необикновен напън. Обществени чиновници в общности на лоялисти, призоваващи за успокоение, се опасяват, че вземат участие в изгубена борба. Лидерите на лоялистки групи към този момент " краткотрайно " отдръпнаха поддръжката си за съглашението. А синдикалистите упорстват да бъде " бракувано ".
Под всичко това е притеснителното разбиране, че по този начин нареченото консервативно и юнионистко държавно управление в Лондон дава приоритет на Брекизт пред " целостта " на съюза и е мощно подкрепено от членовете на партията. В договорката, която договаряше с Брюксел, Англия се съгласи Северна Ирландия да бъде подчинена на разпоредбите на Европейски Съюз и да наложи митнически и регулаторен надзор върху стоките, пресичащи Ирландско море. Това донесе разстройства и компликации - не всички от тях са видно по рафтовете или в загуба на работни места, само че все пак са действителни.
По-лошото е, че управляващите в Северна Ирландия нямат пълномощия да се оправят с главните проблеми. Както при множеството контракти, създаването на смисъла на правния текст на процедура е както политическо, по този начин и техническо предизвикателство. В случая с протокола този развой е в ръцете на Англия и Европейски Съюз в тяхната споделена роля за взимане на решения посредством Съвместния комитет, основан със Споразумението за Брекзит.
Преработката на протокола може да е безнадеждна упоритост (нито Лондон, нито Брюксел имат апетита за реванш), само че не е безсмислена. И реалистично или не, въпросът обезпечено ще се трансформира във все по-горещ политически въпрос в Северна Ирландия. Протоколът ще играе централна роля, когато Северна Ирландия организира избори за Парламент идната година, като се има поради, че членовете на законодателното заседание ще бъдат помолени да гласоподават през 2024 година дали " дават единодушие " за продължение на използването на разпоредбите на протокола, лежащи в основата на " границата " в Ирландско море.
Ако се окаже, че съюзът е заложен на карта, тогава, несъмнено, синдикалистите ще се обединят против идеята. Протоколът ще остане най-съществен за тях - и по този метод източник на напрежение в Парламента и изпълнителната власт - до идната година.
Размириците в Северна Ирландия не могат да се разказват единствено като вътрешен въпрос за Обединеното кралство. Юнионистките страхове не могат да бъдат смекчени от каквато и да червено-бяла и синя реторика - нито от уверения от Лондон, че протоколът в действителност не значи това, което написа. Стабилността на Северна Ирландия към този момент е взаимна грижа за Англия и Европейски Съюз и са виновни за протокола, за уголемение, за това по какъв начин той се възприема там, където удря най-силно. За тяхно страдание той удря по нежна основа, граничеща с политическа дисфункция - и с риск от действителна ескалация на насилието.
За да не стане протоколът фокус на по-голяма неустойчивост, Лондон и Брюксел би трябвало съществено да обмислят по какъв начин да го създадат по-легитимен в очите на хора от всички среди в Северна Ирландия. Техническите компликации могат да бъдат позволени посредством контрактувани и рационални ограничения. Политическите компликации са комплицирани и чувствителни.
Сега е моментът за директна ангажираност с тези в Северна Ирландия, от които фактически зависи действието на нейната стопанска система и бъдещето на нейното общество и които към момента си разрешават да имат вяра, че нещата могат да бъдат по-добри.
Поредна вечер на конфликти в Белфаст, полицията използва водни оръдия
Ранени минимум 55 полицаи
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ