Нито една община няма положителен естествен прираст през 2021 година
Разликата сред смъртността и раждаемостта на национално равнище е -90 000 души
След като предходната седмица представихме обрата в миграционните процеси през 2021 година, в този момент се стопираме на другия фактор, който предопределя динамичността на популацията – естествения приръст.
Докато при механичното придвижване има печеливши и губещи елементи на страната, които даже - както видяхме в годината на пандемията от време на време разменят местата си - при естествения утежняването е навсякъде. Това от своя страна значи, че сериозните провокации пред българската стопанска система, сложени от свиването на популацията и застаряването му са доста по-близо в бъдещето.
През 2021 година разликата сред смъртността и раждаемостта на национално равнище е -90,3 хиляди души, на фона на – 65,7 хиляди души през 2020 година и по -46 хиляди души в интервала сред 2017 и 2019 година С други думи, пандемията (и нейните вторични резултати – претоварването на здравната система, например) е довела до съвсем двукратно утежняване на номиналния натурален приръст.
Най-големият регистриран спад на популацията вследствие на естествени процеси е в София - с 8,8 хиляди души, следвана от Пловдив (спад с 2,7 хиляди души), Варна (2,4 хиляди), Русе (2,2 хиляди) и Стара Загора (1,8 хиляди души).
Прави усещане, че при столицата се следи най-бързото утежняване сред 2020 и 2021 година, а отрицателният натурален приръст е съвсем четворно по-висок спрямо 2017 година
Обяснението за тези доста огромни разлики в границите на няколко години може да се търси съвсем извънредно в свръхсмъртността – превишението над средносрочните междинни стойности - в пандемичния интервал. Докато от 2017 до 2019 година в София броят на умиранията е релативно постоянен – 15,4-15,6 хиляди годишно – то през 2020 година той доближава 17,7 хиляди души, а през 2021 – 21,9 хиляди. Извънредната смъртност в Пловдив и Варна е почти по 2 хиляди души, в Русе, Бургас и Стара Загора – към хиляда. Същевременно броят на ражданията остава съвсем неизменен, или даже леко спада в множеството огромни общини, които предопределят стойностите на демографските индикатори на национално равнище.
Отнесен по отношение на популацията на общините през 2021 година, естественият приръст варира от -65‰ в Ковачевци до -0,7‰ в Твърдица; за разлика от предходни години обаче в нито една община той не е позитивен. Броят на общините, където коефициентът на натурален приръст е паднал под -20‰ към този момент доближава 107, на фона на 36 пет години по-рано. Сред огромните общини релативно удобна стойност има индикаторът в столицата (-6,7‰), Варна (-7,2‰), Пловдив (-7,9‰) и Бургас (-8‰), само че при тях се следи неколкократно утежняване по отношение на интервала преди пандемията.
Интерактивна версия на картата:
Докато резултатът на коронавирус рецесията върху миграционните процеси се оказа изолиран единствено през 2020 година, то въздействието ѝ върху естественото придвижване на популацията е даже по-сериозно през втората пандемична година, най-много по линия на повишената смъртност. Това носи със себе си обаче съответни стопански последици. Дори и преди пандемията България имаше очебийно отрицателни демографски трендове и едно от най-бързо застаряващите популации в Европа.
Демографските данни за 2021 година обаче ясно показват, че краткотрайното превръщане на миграцията и връщането на българи от чужбина по никакъв метод не е било задоволително, с цел да смекчи резултата на спомагателната смъртност. Пълната и действителна оценка ще получим с публикуването на резултатите от преброяването наесен, само че предварителните данни разкриват още по-голям спад на популацията и стесняване на работната мощ. Потенциалните въздействия - както пред новите вложенията и разширението на към този момент работещите предприятия, по този начин и пред обществената система – са предизвикателство, което ще би трябвало да се посрещне доста по-скоро, в сравнение с сочеха данните преди пандемията.
След като предходната седмица представихме обрата в миграционните процеси през 2021 година, в този момент се стопираме на другия фактор, който предопределя динамичността на популацията – естествения приръст.
Докато при механичното придвижване има печеливши и губещи елементи на страната, които даже - както видяхме в годината на пандемията от време на време разменят местата си - при естествения утежняването е навсякъде. Това от своя страна значи, че сериозните провокации пред българската стопанска система, сложени от свиването на популацията и застаряването му са доста по-близо в бъдещето.
През 2021 година разликата сред смъртността и раждаемостта на национално равнище е -90,3 хиляди души, на фона на – 65,7 хиляди души през 2020 година и по -46 хиляди души в интервала сред 2017 и 2019 година С други думи, пандемията (и нейните вторични резултати – претоварването на здравната система, например) е довела до съвсем двукратно утежняване на номиналния натурален приръст.
Най-големият регистриран спад на популацията вследствие на естествени процеси е в София - с 8,8 хиляди души, следвана от Пловдив (спад с 2,7 хиляди души), Варна (2,4 хиляди), Русе (2,2 хиляди) и Стара Загора (1,8 хиляди души).
Прави усещане, че при столицата се следи най-бързото утежняване сред 2020 и 2021 година, а отрицателният натурален приръст е съвсем четворно по-висок спрямо 2017 година
Обяснението за тези доста огромни разлики в границите на няколко години може да се търси съвсем извънредно в свръхсмъртността – превишението над средносрочните междинни стойности - в пандемичния интервал. Докато от 2017 до 2019 година в София броят на умиранията е релативно постоянен – 15,4-15,6 хиляди годишно – то през 2020 година той доближава 17,7 хиляди души, а през 2021 – 21,9 хиляди. Извънредната смъртност в Пловдив и Варна е почти по 2 хиляди души, в Русе, Бургас и Стара Загора – към хиляда. Същевременно броят на ражданията остава съвсем неизменен, или даже леко спада в множеството огромни общини, които предопределят стойностите на демографските индикатори на национално равнище.
Отнесен по отношение на популацията на общините през 2021 година, естественият приръст варира от -65‰ в Ковачевци до -0,7‰ в Твърдица; за разлика от предходни години обаче в нито една община той не е позитивен. Броят на общините, където коефициентът на натурален приръст е паднал под -20‰ към този момент доближава 107, на фона на 36 пет години по-рано. Сред огромните общини релативно удобна стойност има индикаторът в столицата (-6,7‰), Варна (-7,2‰), Пловдив (-7,9‰) и Бургас (-8‰), само че при тях се следи неколкократно утежняване по отношение на интервала преди пандемията.
Интерактивна версия на картата:
Докато резултатът на коронавирус рецесията върху миграционните процеси се оказа изолиран единствено през 2020 година, то въздействието ѝ върху естественото придвижване на популацията е даже по-сериозно през втората пандемична година, най-много по линия на повишената смъртност. Това носи със себе си обаче съответни стопански последици. Дори и преди пандемията България имаше очебийно отрицателни демографски трендове и едно от най-бързо застаряващите популации в Европа.
Демографските данни за 2021 година обаче ясно показват, че краткотрайното превръщане на миграцията и връщането на българи от чужбина по никакъв метод не е било задоволително, с цел да смекчи резултата на спомагателната смъртност. Пълната и действителна оценка ще получим с публикуването на резултатите от преброяването наесен, само че предварителните данни разкриват още по-голям спад на популацията и стесняване на работната мощ. Потенциалните въздействия - както пред новите вложенията и разширението на към този момент работещите предприятия, по този начин и пред обществената система – са предизвикателство, което ще би трябвало да се посрещне доста по-скоро, в сравнение с сочеха данните преди пандемията.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ